№ 204
гр. Шумен, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630200525 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш на ОД на МВР – Шумен, серия К № 8651734 за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на П. И.
П., с ЕГН ********** от гр. Свищов е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 300 лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш, като незаконосъобразен,
както поради наличие на съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на
правата му, така и поради несъобразяване с материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
упълномощен представител. В деловодството на ШРС е постъпило писмено становище от
упълномощен представител на жалбоподателя, в което са изложени подробни доводи за
отмяна на процесния електронен фиш.
Процесуален представител на административно-наказващия орган, издал
електронния фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се
явява и моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен, като моли съда присъди юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.05.2023г. свидетелят П. С. П. – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР Шумен работил с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ за контрол на
скоростта на път I-2, км.108+500, пътен възел Белокопитово. Около 15,12 часа, радарната
система засякла лек автомобил “Пежо 5008”, с рег. № ВТ03 39КА, който се движел със
1
скорост от 91 км/ч при наличието на пътен знак В26 за разрешена скорост до 50 км./ч.
Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизираното
техническо средство „АRH CAM S1“. От справка в централна база – КАТ била установена
собствеността на автомобила – същия бил собственост на П. И. П., с ЕГН ********** от
************** На собственика бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, № 8651734
от ОД на МВР – Шумен, с който му било наложено административно наказание “глоба” в
размер на 300 /триста/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДв.П за
нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДв.П.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДв.П, жалбоподателят не представил писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
правоуправление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства, показанията на свидетеля и от приложената по делото схема на
пътен участък .
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 27.05.2023г., около 15,12
часа, лек автомобил марка “Пежо 5008”, с рег. № ВТ03 39КА, собственост на П. И. П. се
движел по път I-2, км.108+500, пътен възел Белокопитово, в посока към гр. Русе, при
ограничение 50 км.ч. въведено с пътен знак В26 и отчетен толеранс от -3% със скорост 88
километра в час, т.е. превишената скорост е 38 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2,
т.6 и т.7 от ЗДв.П, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство.
От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било
заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“. Системата е заснела и
записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя, като след приспадане на
допустимото отклонение / толеранс, същата е отразена в ел. фиш като 88 км/ч.
По делото, като писмено доказателство, е представено ксерокопие на снимка,
изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била
засечена на 27.05.2023г. около 15,12 часа, както и че регистрационният номер на моторното
превозно средство, движещо се с посочената скорост е № ВТ03 39КА. Доколкото
посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява
веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДв.П. От представените като
писмени доказателства документи по делото - Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и доказателство за годност на техническото средство - Протокол от
проверка № 035-СГ-ИСИС/24.03.2023г. се установява, че системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена.
От представеното писмено доказателство по делото - първоначална регистрация на
МПС се установява, че към датата на заснемане на нарушението, именно жалбоподателят е
собственик на МПС.
От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС
2
се установява местото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство
„АRH CAM S1“.
Обжалваният електронен фиш е по образец и със съдържание, съобразно чл.189, ал.4
от ЗДв.П. Спазено е изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко използване
на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да
се попълва протокол съгласно приложението. В ал.2 на цитираната разпоредба е
регламентирано, че: „протоколът по ал.1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за
контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и
краят на контролирания участък“. Съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата, при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол
на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка
на разположението на уреда. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е
доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е
заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и
въведените ограничения на скоростта. Безспорно в случая към протокола е приложена
снимка на разположението на уреда, съобразно изискването на разпоредбата на чл.10, ал.3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., налагащо извод, че от описаните и анализирани
по-горе доказателства става ясно, къде е било разположено /позиционирано/ това АТСС на
посочената дата и в посоченото време.
В подкрепа на извода на съда са и гласните доказателства на свидетеля П. С. П. и
приложената схема на пътен участък от път I-2 от км.107+730 до км.108+993. Видно от
схемата пътен знак В26 ограничаващ скоростта до 50 км/час е поставен на км. 108+926, в
посока от гр. Шумен към гр. Русе, каквато е била посоката на движение на заснетия
автомобил. Автоматизираното техническо средство „АRH CAM S1“ е било поставено на
км.108+500, където ограничението важи. Съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата по
съставяне на електронния фиш, налагащи отмяната му. Настоящата инстанция приема, че
фишът притежава законово регламентираното съдържание, разписано в нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДв.П, надлежно е връчен на соченото за нарушител лице. Фишът е издаден в
рамките на визираните в НК давностни срокове, поради което не е преклудирана
възможността да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДв.П собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Като неоснователни се преценяват възраженията
на процесуалния представител на жалбоподателя за неправилно ангажиране на
административно наказателната отговорност. В електронния фиш П. И. П. е посочен като
нарушител, в качеството му на собственик на регистрираното моторно превозно средство.
Същият попада в кръга лица по чл.188, ал.1 от ЗДв.П и като такова лице може да бъде
субект на административна отговорност по наложеното административно наказание.
За така констатираното нарушение на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДв.П.
Безспорно установено е по делото, че на П. И. П. са били издадени два ЕФ,
съответно ЕФ серия К №8651734 и ЕФ серия К № 8651761. И двата ЕФ са издадени за едно
и също нарушение, а именно, че на 27.05.2023г. в 15. 12 ч. е констатирано административно
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДв.П, когато с автоматизирано техническо средство е заснето
движението на МПС – лек автомобил марка "Пежо 5008", с рег. № ВТ03 39КА, на път І-2,
3
км 108+550, в посока към град Русе, движещ се със скорост от 88 км. в час при максимално
разрешена скорост на движение в посочения пътен участък до 50 км/ч. Установено е, че
собственик на лекия автомобил е П. И. П. от гр. Свищов. И по двата ЕФ е наложена глоба в
размер на 300 лева.
Двата ЕФ са връчени на санкционираното лице на 12.02.2024+г. Същият ги е
оспорил пред РС град Шумен, чрез ОД МВР Шумен, като след подаване на жалбата ЕФ
серия К № 8651761 е бил анулиран, за което бил уведомен жалбоподателя. С оглед на това е
било прекратено и образуваното АНД № 524/2024г. по описа на РС Шумен, по което е бил
обжалван ЕФ серия К № 8651761. ЕФ е бил анулиран, тъй като от „Единен център за
обработка на нарушенията - ГДНП“ са издадени два броя електронни фишове за едно и
също нарушение.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаване на атакувания ЕФ.
Към момента на приключване на съдебното дирене, както и към момента на
постановяване на съдебното решение, вторият издаден ЕФ за същото нарушение е бил
анулиран, както и образуваното съдебно производство, чийто предмет е бил анулирания ЕФ,
е било прекратено. Следователно вторият издаден ЕФ за същото нарушение не е
съществувал вече, включително и производството по неговото обжалване е било
прекратено.
Следва да се посочи, че в чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН е предвидено основание за
отмяна на НП когато в административно наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Трайна е съдебната практика, че е налице
такова нарушение, когато се ограничава правото на защита на санкционираното лице, което
нарушение е било отстранено с анулиране на втория ЕФ. Безспорно е допуснато изначалното
дублиране на фишовете, но то е преодоляно впоследствие чрез анулирането на ЕФ серия К
№ 8651761 доказателства за което се представени пред съда. С оглед изложеното се налага
извода, че санкционният акт за извършеното нарушение е един единствен и не се е стигнало
до наказване на едно лице два пъти за едно и също нещо.
С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция приема, че при
издаването на ЕФ серия "К" № 8651734 не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, водещи до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице и не е нарушен принципът, въведен в чл.17 от ЗАНН.
С оглед изложеното и отчитайки приобщените писмени доказателства съдът намира,
че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН страните имат право присъждане на разноски по
реда на АПК, като в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно
4
ал.4 на нормата, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева.
Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение,
то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80
/осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати
от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 8651734 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на П. И. П., с ЕГН
********** от ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на
300 лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като правилен
и законосъобразен.
ОСЪЖДА П. И. П., с ЕГН ********** от ************** да заплати по сметка на
ОД МВР гр. Шумен сумата от 80.00 (осемдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5