№ 1140
гр. Варна, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20223100101668 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила е искова молба от
К. Б. Т. с ЕГН: ********** и с адрес в ******, действащ чрез процесуалния си
представител по реда на чл.32 от ГПК адв. Б. Б. от АК-Варна и съдебен адрес
****** против В. П. С. с ЕГН: ********** с адрес в ******, с правно
основание: чл. 127 ал.2 от ЗЗД и цена на иска 42 103,06 лева.
В исковата молба ищеца твърди, че с ответницата В. С. са бивши
съпрузи, по силата на сключен между нас граждански брак от 25.10.2001 год.
пред длъжностно лице по гражданско състояние на Община Варна, който е
прекратен с Решение № 2197/30.05.2017 год. по гр.д. № 14484/2016 год., по
описа на Районен съд - Варна.
По време на брака им, на 06.11.2007 год. сключили договор за ипотечен
кредит в размер на 85 000 лева, с „Банка ДСК" ЕАД. Кредитът е изтеглен за
придобиване на недвижим имот ******, придобит по време на брака.
С Решение № 5407/31.12.2018 год., постановено по гр. д. № 15512/2017
г., РС – Варна, влязло в законна сила е прието за установено в отношенията
между страните по отношение на Апартамент № 42 е налице частична
трансформация на средствата, с които е придобит недвижимия имот и са
1
определи следните квоти: 64500/84500 ид. части за ищеца и 20000/84500 ид.
части по отношение на ответницата, тъй като средствата за закупуване на
недвижимия имот са получени като дарение от бащата на ищеца, а останалата
част, придобита в режим на СИО, чрез процесния заем.
Идеалните части, които са придобити в режим на СИО от двамата
съпрузи са заплатени изцяло с изтегления ипотечен кредит. Тези части са
придобити в СИО общо в размер на 40000/84500 и.ч. по 1/2 за всеки един от
съпрузите или по 20000/84500 и.ч.
Задължението по изтегления заем е на двата бивши съпрузи като
солидарни кредитополучатели и изплащане на заема от единия от тях
поражда правото му да потърси изплатеното задължение на другия съпруг.
Към датата на предявяване на иска, за периода от м.07.2020 год. до м.
07.2022 год. ищеца е заплатил еднолично погасителни месечни вноски по
горепосочения кредит в размер на 84 206,12 лева.
Предвид обстоятелството, че ответницата също е кредитополучател,
същата дължи на ищеца половината от внесените суми по кредита или общо
сума в размер на 42 103,06 лева.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да
постанови решение, с което:
ОСЪДИ ответницата В. П. С., ЕГН: ********** да му заплати на
основание чл.127 ал.2 от ЗЗД сумата от 42 103,06 лева, представляваща
половината от направените месечни вноски по Договор за потребителски
кредит в „Банка ДСК" ЕАД от 06.11.2007 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
заплащане на сумата.
Претендира направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява, представлява
се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска,
претендира направените по делото разноски, за което е представил списък с
разноски в размер на 6 304,16 лева, от които 4 500 лева, разноски за
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва предявения иск.
2
В отговора, се твърди, че твърдението на ищеца не е вярно тъй като от
представените вносни бележки се установява, че е погасил с лични средства
за периода от месец юли на 2020 год. до месец юни на 2022 год. сумата от 16
446,81 лева, като е внасял по договора за заем всеки месец сумата от 666,71
лева, а в края на годината м.12.2020 год. 892,09, м.12.2021 год. 886,71 лева по
договора за ипотечен кредит от 06.11.2007 год.
С Решение № 261944/14.06.2021 год. по гр. дело № 15512/2017 год. на
ВРС ищеца е придобил изцяло собствеността на имота, като решението е
влязло в законна сила на 29.07.2021 год.
Според ответника, тъй като кредита е послужил за закупуването на
апартамент № 42, от който ищеца е притежавал 64500/84500 ид. ч., а
ответницата 20000/84500 ид. ч., до 29.07.2021 год., като от този момент ищеца
е станал собственик на целия апартамент придобит чрез възлагане от съда в
производство за делба.
След 29.07.2021 год., ответницата не притежава собственост и не дължи
на бившия си съпруг платеното защото не притежава собственост.
Според ответника, за периода от месец юли на 2020 год. до месец юли
на 2021 год. ищеца е платил на ДСК по задължението за заем общо сумата в
размер на 8 893 лева.
При посочените права на страните в имота дължимата част от ищеца е 6
788,15 лв., а от ответницата - 2 104,85 лв. Според ответницата предявеният
иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД се явява основателен за сумата от
2104,84 лева.
Молят съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло исковите
претенции, предявени за сумата над 2 104,85 лв. като неоснователни,
недоказани и противоречащи на задължителната съдебна практика.
Претендира направените разноски.
В съдебно заседание ответницата редовно призована не се явява, но се
представлява от процесуален представител по пълномощие, която поддържа
отговора на исковата молба и моли съда да уважи иска да размер на 2 104,85
лева. Претендира разноски, като е представила списък с разноските и
претендира такива в размер на 1833 лева, представляващи възнаграждение за
адвокат защитник. В срока по чл.80 от ГПК е направила възражение за
3
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Страните не спорят относно следните факти, а съдът на основание
чл.146 от ГПК ги е приел за доказани, а именно:
Страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 25.10.2007
год., за което е съставен акт за сключен граждански брак № 1312 на Община
Варна, който граждански брак е прекратен с развод постановен с Решение №
2197/30.05.2017 год. по гр.д. № 14484/2016 год., по описа на Районен съд –
Варна, влязло в законна сила на 30.05.2017 год.
По време на брака си са придобили недвижим имот, представляващ
******, с идентификатор с идентификатор ****** по КК на гр.Варна, като
цената е платена със заем в размер на 85 000 лева, с „Банка ДСК" ЕАД,, който
е обезпечен със ипотека на самия имот.
С Решение № 5407/31.12.2018 год., постановено по гр.д. № 15512/2017
год., РС – Варна, влязло в законна сила е прието за установено в отношенията
между страните, че при придобиването на Апартамент № 42 е налице
частична трансформация на средствата в полза на ищеца и са определи
следните квоти: 64500/84500 ид.части за ищеца и 20000/84500 ид. части за
ответницата.
Идеалните части, които са придобити в режим на СИО от двамата
съпрузи са заплатени изцяло с изтегления заем обезпечен с ипотека и са общо
в размер на 40000/84500 и.ч. или по 1/2 за всеки един от съпрузите или
ответницата притежава 20000/84500 и.ч.
С Решение № 261944/14.06.2021 год. по гр. дело № 15512/2017 год. по
описа на ВРС, съдът е разпределил на основание чл.353 от ГПК в дял на
ищеца К. Б. Т. апартамент № 42, с идентификатор ****** на по КК на
гр.Варна. Решението на районния съд е потвърдено с Решение №
694/30.05.2022 год. по гр.дело № 2341/2021 год. на ВОС. Решението в тази му
част е влязло в сила на 29.07.2021 год.
С въззивното Решение № 694/30.05.2022 год. по гр.дело № 2341/2021
год. на ВОС е отменено Решение № 261944/14.06.2021г., по гр. дело №
4
15512/2017 год. на ВРС и постановено ново по иска с правно основание
чл.127 ал.2 от ЗЗД, с което съдът е осъдил ответницата В. П. С. да заплати на
ищеца К. Б. Т., сумата от 3488,81 лв., представляваща заплатена главница по
договор за ипотечен кредит от 06.11.2007 год. за периода от 30.01.2019 год. до
30.06.2020 год. и сумата 295,96 лв., представляваща законната лихва от датата
на плащането на всяка вноска до 30.06.2020 год., на осн. чл.127, ал.2 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Решението е влязло в сила на 06.08.2022 год.
По делото е допусната съдебно счетоводна експертиза изготвена от
вещото лице М. С. С. прието в съдебно заседание и неоспорена от страните,
от заключението на която съдът установи, че за периода от месец.07.2020г. до
месец 07.2022г. по ипотечен кредит в Банка ДСК ЕАД от 06.11.2007 год.,
общият размер на сумите, платени по кредита е в размер на 84 206.12 лева.
От тази сума главницата е 71 204.79 лева – главница, лихви в размер на
12 555.66 лева и такси в размер на 445.67 лева.
Месечните вноски за периода от м.07.2020 год. до м.07.2022 год.
възлизат в размер на 16 446.71 лева. На 13.07.2022г. е извършено предсрочно
погасяване на кредита със сума в размер на 67 759.41 лева. Направените
месечни вноски за периода м.07.2020 год. до м.07.2022 год., таксите по него и
предсрочното погасяване на остатъка по кредита са заплатени от ищеца К. Б.
Т.. Вещото лице е представило таблица на направените погасителни вноски за
периода от 23.07.2020 год. до 13.07.2022 год. Направените от ищеца
погасителни вноски за периода от месец.07.2020 год. до месец.07.2021 год.
вкл. са в размер на 8 892,90 лева./вноски 8 667,23лева, др.плащания 225,38
лева и 0.29 лева/
Тази фактическа обстановка съдът установи, от събраните по делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният иск е с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД.
Претенцията е за заплащане на сума, изплатена от единия бивш съпруг
за погасяване на взет по време на брака банков заем за закупуване на имот-
съпружеска имуществена общност от другия съпруг, които са солидарни
5
длъжници по кредита.
Погасяването на тези задължения от единия съпруг поражда
облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени
след прекратяване на брака.
Съгласно чл.32 ал.2 СК съпрузите са солидарни длъжници за получения
от тях по време на брака банков заем за закупуване на жилище и ако целият
кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови
лични средства, след прекратяване на брака на основание чл.127 ал.2 ЗЗД този
съпруг може да претендира от другия за заплащане на припадаща се част от
платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността.
Исковата претенция е свързана с уреждане на имуществените
отношения между бившите съпрузи след прекратяването на брака им, като
съпружеската имуществена общност се е трансформирала обикновена
съсобственост.
Страните по делото са били съсобственици на процесния имот до
влизане в сила на Решение № 261944/14.06.2021 год. по гр. дело №
15512/2017 год. по описа на ВРС т.е. 29.07.2021 год., с което съдът е
разпределил на основание чл.353 от ГПК в дял на ищеца К. Б. Т. процесния
имот и той е станал негов едноличен собственик.
За периода от месец.07.2020 год. до месец 07.2022 год. по ипотечен
кредит в Банка ДСК ЕАД от 06.11.2007 год., общият размер на сумите,
платени по кредита е в размер на 84 206.12 лева, като направените месечни
вноски за този период., таксите по него и предсрочното погасяване на
остатъка по кредита са заплатени от ищеца К. Б. Т..
Доколкото кредитът е послужил за закупуването на апартамент № 42,
от който ищецът притежава 64500/84500 ид.ч., а ответницата 20000/84500
ид.ч., то дължимата част от ищеца е 64275.68 лв., а от ответницата – 19 930.44
лв.
Предявеният иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД се явява
основателен за сумата от 19 930.12 лв., до която следва да се уважи и
отхвърли за горницата над тази сума до претендираната от 42 103,06 лв.
По отношение на разноските по делото.
6
Ищеца е претендирал направените по делото разноски в размер на
размер на 6 304,16 лева, от които 4 500 лева, разноски за адвокатско
възнаграждение. В срока по чл.80 от ГПК ответника е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78 ал.5 от
ГПК.
Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на
4 500 лева. Цената на иска в случая е 42 103,06 лева. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство
при цена на иска 42 103.06 лева е предвидено адвокатско възнаграждение в
размер на 4018,24 лева /2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лева
1 368,24 /.
В изложения смисъл направеното възражение е основателно, като
дължимото адвокатско възнаграждение при направено възражение за
прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК, следва да бъде намалено до
сумата от 4018,24 лева.
Съобразно уважената част от иска съдът следва да присъди в тежест на
ответницата направените от ищеца разноски в размер на 2 756,16 лева,
включително и адвокатско възнаграждение намалено по реда на чл.78 ал.5 от
ГПК.
По отношение на претендираните от ответницата разноски в размер на
1833 лева, съдът следва да присъди съобразно отхвърлената част на иска
сумата от 965,30 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. С. с ЕГН: **********, с адрес - ******, ДА ЗАПЛАТИ
на К. Б. Т. с ЕГН: ********** и с адрес в ******, сумата от 19930,44 лева, на
основание чл.127 ал.2 от ЗЗД, представляваща половината от направените
месечни вноски по Договор за потребителски кредит в „Банка ДСК" ЕАД от
7
06.11.2007 год., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда 02.08.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения иск
от К. Б. Т. против В. П. С. за сумата от 22172,62 лева, на основание чл.127
ал.2 от ЗЗД, представляваща половината от направените месечни вноски по
Договор за потребителски кредит в „Банка ДСК" ЕАД от 06.11.2007 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
в съда 02.08.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. П. С. ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. Т. направените по делото
разноски в размер на 2756,16 лева, включително и адвокатско
възнаграждение, намалено по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Б. Т. ДА ЗАПЛАТИ на В. П. С. направените по делото
разноски в размер на 965,30 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му
връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред
Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8