Решение по дело №948/2024 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 164
Дата: 30 октомври 2024 г. (в сила от 30 октомври 2024 г.)
Съдия: Пламен Дочев
Дело: 20244500600948
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Русе, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Пламен Дочев

Мирослав Йорданов
при участието на секретаря Вероника Якимова
в присъствието на прокурора Р. Вл. Г.
като разгледа докладваното от Пламен Дочев Въззивно частно наказателно
дело № 20244500600948 по описа за 2024 година
Предмет на въззивното производство е решение № 484/15.10.2024
г. по ЧНД № 1687/2024 г. на РРС, с което лицето И. Т. Х. ЕГН -**********,
е настанен на задължително стационарно лечение, в специализирано
здравно заведение – ЦПЗ-Русе, за срок от един месец, с диагноза „ остро
полиморфно психотично разстройство“.
Решението се обжалва от ЦПЗ-Русе и се протестира от РРП
Жалбата и протеста са мотивирани, като по същество се сочи, че
жалбоподателят и РРП изразяват несъгласието си с решението на
Районния съд - гр. Русе.
ЦПЗ-Русе редовно призовани не изпращат представител.
В съдебно заседание прокурорът моли да бъде
изменено решението на първоинстанционния съд, тъй като са налице
критериите по ЗЗ за настаняване за лечение, като съществува опасност за
близките на И. Т. Х. както и за самия него.
Процесуалният представител на освидетелстваното лице – адв. И.
1
М. от РАК моли жалбата и протеста да не се уважават и решението на
РРС да бъде оставено в сила без да се съобразява становището на вещото
лице.
Настаненото лице в съдебно заседание моли решението да бъде
отменено тъй като счита ,че може да го провежда амбулаторно.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По време на съдебното производство пред състава на РРС
безспорно са установени че са налице критериите по смисъла на чл.155 от
ЗЗ за настаняване на освидетелстваното лице на стационарно лечение.
От заключението на съдебно- психиатричната експертиза е видно, че е
налице медицинският критерий по смисъла на З акона за здравето.
Освидетелстваното лице страда от „ остро полиморфно психотично
разстройство“, /психоза/ което заболяване попада в кръга на тези,
предвидени в нормата на чл.146,ал.1 от ЗЗ.
Видно от приложените доказателства по делото относно лицето
състояние да изрази информирано съгласие за лечението му е определена
Марияна Любенова Вълкова –майка на И. Х..
Разпитаните по делото свидетели, относно лицето чието
задължително лечение се иска, по категоричен и несъмнен начин описват
поведението на И.Х., от което може да се направи безспорен извод и за
наличието на социалния критерий. Освен проявената явна агресия към
тях свидетелите описват и явното му нежелание и отказ доброволно да се
лекува. Поведението на същия по естеството си застрашава живота и
здравето на неговите близки и съседи. Не приемайки необходимите
медикаменти застрашава и своето здраве.
Към момента на изготвяне на заключението и след проведеното
досегашно лечение И.Х. е некритичен към заболяването си и не желае
доброволно да се лекува, поради което представлява непосредствена
опасност за себе си и за околните.
По тези фактически данни могат да бъдат направени
категоричните изводи – И.Х. не осъзнава заболяването си и не полага
самостоятелни усилия за провеждане на адекватно лечение. Последиците
2
от това са на първо място задълбочаване на заболяването и на второ
място обуславя опасност за него за близките и съседите ,като разкрива
потенциален риск от попадане в конфликтни ситуации и извършване на
престъпление.
Несъгласието на И.Х. с решението на РРС е проява на неговата
защитна позиция.
Немотивирането на решението на състава на РРС относно срока
на задължителното лечение определен от него който е два пъти по малък
от предложението за срок от вещото лице, е основание настоящия състав
да прецени законосъобразността и обосноваността на решението в тази
част. Въззивният съд, след като обсъди събраните и приложени в делото
доказателства, счита че необосновано решаващия съд не се е съобразил с
мнението на специалиста и е определил по-малък срок на задължително
лечение както и мястото за провеждане на същото. С оглед приетите по
делото доказателства и след тяхното обсъждане въззивния съд счита,че
мястото за провеждане на задължителното лечение следва да остане ЦПЗ-
Русе.
Предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза
правилно съставът на РРС е приел, че И.Х. не може сам да дава
информирано съгласие по смисъла на чл.162,ал.2 от ЗЗ, поради което е
определил лице по смисъла на чл.162,ал.3 от ЗЗ.
По изложените съображения и предвид наличието на служебно
установени основания за изменение на решението и на основание
чл.163,ал.1 от ЗЗ, вр. чл.334,ал.3 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 484/15.10.2024 г. по ЧНД № 1687/2024 г. на
РРС, като УВЕЛИЧАВА срока на задължителното стационарно лечение
от ЕДИН МЕСЕЦ на ДВА МЕСЕЦА ,което следва да бъде проведено в
ЦПЗ-Русе.
Потвърждава решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4