РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 31.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети май през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7559 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.).
Ищецът Г.С.К.
твърди, че на 01.01.2015 г. на ул. „******“, в гр.П., е бил блъснат от неустановен
автомобил при пресичане на пътното платно, вследствие на което му е причинена
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на черепа и контузия на
мозъка. Сочи, че по случая е образувано досъдебно производство № 3/2015 г. на
РУП, гр.П., срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал.1 вр.
чл. 342, ал. 1 НК, като тъй като извършителят на престъплението не е разкрит,
наказателното производство е спряно. Поддържа, че веднага след инцидента е
приет в МБАЛ “С.Н.“, гр.П., като са извършени прегледи, консултации и
рентгенографии. Излага, че след като състоянието му започнало да се стабилизира
бил изписан за домашно лечение, като прекарал около месец прикован на легло,
поради силното главоболие и световъртеж, като за него се грижила майка му, тъй
като не можел да се храни и обслужва без чужда помощ. Към момента все още не е напълно възстановен,
като освен това още не може да преодолее шока от преживяното.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди Г. Ф. да й заплати, на основание чл. 288, ал. 1,
т. 1 КЗ (отм.) сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за травматичните
увреждания от процесния деликт, ведно със законната лихва за забава от датата на
която е предявена претенцията пред Г. Ф. - 12.03.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
Ответникът Г.
Ф. оспорва иска по основание и размер, като поддържа, че не са представени
доказателства за наличието на предпоставките по чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ (отм.), даваща право на ищеца да претендира обезщетение от Ф.а. Сочи, че не е установено
противоправно поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно средство,
като представения по делото констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие е съставен единствено по данни на пострадалия. Оспорва механизма
на настъпване на произшествието, като твърди, че липсват доказателства за
настъпил удар между автомобил и ищеца, като алтернативно прави възражение за
съпричиняване, с доводи за неправилно пресичане, след употреба на алкохол. Моли
исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.), Г. Ф. изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу
водач на неидентифицирано МПС, фактическият състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди.
По делото е
представено Постановление за спиране на наказателното производство от
09.03.2015 г., по досъдебно производство – дознание № 1/2015 г. по описа на РУ
МВРП., пр.№ 3 2015 г. на РП –П., образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК
срещу неизвестен извършител, по чл. 343, ал.1, т. б, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за
това че на 01.01.2015 г., в гр.П., при управлението на неустановено моторно –
превозно средство е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е
причинил на Г.С.К. средна телесна повреда.
Приет е
констативен протокол № 1 за пътнотранспортно произшествие, изготвен на
22.01.2015 г., като в графа обстоятелства и причини е посочено: отнемане на
предимство на пешеходец, при което е пострадал Г.С.К..
Съгласно заключението на приетата по делото
съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвена, въз основа на представената медицинска документация, е
видно, че ищецът, на фона на алкохолна употреба, на 01.01.2015 г. е получил сътресение на
мозъка и контузия на десен глезен. Според
вещото лице, наличието на фрактура на свода на черепа и контузия на мозъка не
може да се приеме безрезервно. Сочи също така, че травмата в областта на десния
глезен е неуточнена по вид и характер, като на база на представената по делото
епикриза от МБАЛ „С.Н.“ ООД, не може да се даде достоверно заключение както за
вида на самата увреда, така и за евентуалния механизъм на получаване.
Изслушано е
и допълнително заключение на съдебно медицинската експертиза, съгласно което
няма данни за фрактура на свода на черепа и контузия на мозъка, като
уврежданията са в причинно-следствена връзка с процесния инцидент.
Свидетелката
А.С.К.сочи, че ищецът е престоял около 4 - 5 дни в болница, като по това време
се е оплаквал от силни болки в областта на главата и е приемал обезболяващи.
Сочи, че тя се е грижила за ежедневните му нужди след изписването, тъй като
майка му е инвалид и съответно не е могла да се грижи за него. Заявява, че ищецът
не е можел да стои на силно слънце и понякога когато гледа телевизия или стои
дълго време на компютър, се оплаква от главоболие.
При
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че не са установени предпоставките, обуславящи отговорността на
ответника по силата на чл. 288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) В тази връзка, съдът съобрази обстоятелството, че няма
обективни данни за удар между неустановен автомобил и ищеца, като в тази връзка
липсват и каквито и да е охлузвания и травми по тялото на Г.К., които да
обосновават извод в обратна насока.
От всичко
изложено следва изводът, че не е доказано по делото, че произшествието се дължи
на действия на водач на неидентифицирано МПС, съответно че не представляват
случайно събитие или са причинени от действията на пешеходец, който е бил по
въздействието на алкохол.
Следователно
не е възникнало задължение за ответника по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за обезвреда на сочените от ищеца вреди. Предвид горното, с оглед
неблагоприятните последици от приложението на нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, искът
следва да бъде отхвърлен за пълния предявен размер, като недоказан и
неоснователен. При неоснователност на
главната претенция, на отхвърляне подлежи и акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата.
Относно
разноските
При този
изход на делото, на ответника Г. Ф. следва да бъдат присъдени разноски, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, в размер на 300 лв. – за възнаграждение за юрисконсулт,
определен съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 180 лв., сторени
разноски за депозит за съдебно медицинска експертиза по делото.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. И. М. Д. ***, срещу Г. Ф., ***, иск по чл. 288, ал. 1, т.1 КЗ (отм.), за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, за травматични увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие на
01.01.2015 г., на ул. „******“, в гр.П., причинено от неидентифицирано моторно
превозно средство,
ведно със законната лихва, считано от 12.03.2015 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.С.К., ЕГН
**********,***, чрез адв. И. М. Д. ***, да заплати на Г. Ф., ***, на основание
чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 180 лв. - разноски за депозит за съдебно медицинска експертиза и
сумата от 300 лв. - разноски за
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: