№ 12163
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110163419 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от Н. Н. Д., чрез адв. Б. А. за изменение на решение №
2261 от 08.02.2024 г. постановено по гр. д. № 63419/2022 по описа на СРС, 39
състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че ответникът нямал право на разноски, тъй като по
делото не били представени доказателства, че такива са били сторени. В
условията на евентуалност присъдените разноски следвало да се редицират.
Насрещната страна по молбата Б. З. в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е
неоснователно.
Подадена е молба от Б. В. З., чрез адв. Й. Л.-П. за изменение на решение
№ 2261 от 08.02.2024 г. постановено по гр. д. № 63419/2022 по описа на СРС,
39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че на ответника следвало да му бъдат присъдени и
разноски и за разликата над 5000 лв. до 6250 лв. в заповедното производство,
в която част производството било прекратено.
Насрещната страна по молбата Н. Н. Д. в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е
неоснователно.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Исканията по чл. 248 от ГПК са направени в рамките на
1
законоустановения срок от легитимирани страни, поради което се явяват
процесуално допустими.
С решение № 2261 от 08.02.2024 г. постановено по гр. д. № 63419/2022
по описа на СРС, 39 състав е признато за установено по предявения иск от Н.
Н. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2
четвърти полуетаж, офис 4, чрез адв. Б. А. срещу Б. В. З., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. София, ул. „Витоша“ № 1А, партер, офис № 16, чрез
адв. Й. Л.-П., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание л. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 36, ал.1 ЗА, че Б. В. З. дължи на Н. Н. Д. сумата от 2386.50 лева,
представляващо незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ от 28.05.2021 г., ведно със законна лихва за период от
18.05.2022 г. до изплащане на вземането, за която сумa е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 26017/2022г. по описа на СРС, 39 състав, като е
отхвърлен иска за главница над уважения размер от 2386.50 лв., до пълния
претендиран размер от 5000 лв., ведно със законна лихва за период от
18.05.2022 г. до изплащане на вземането. С решението е осъдена Б. В. З., да
заплати на адв. Б. А. А., със съдебен адрес гр. София, ул. „Христо Белчев“ №
2 четвърти полуетаж, офис 4, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 626.98 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Н. Н. Д. пред
СРС в исковото и заповедното производство. Също така с решението е осъден
Н. Н. Д., да заплати на Б. В. З., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
434.29 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
По отношение на молбата на Н. Н. Д., то настоящият състав намира
същата за неоснователна. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г.
по тълк. д. № 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Доколкото към отговора на исковата молба е
представен договор за правна защита и съдействие от 05.06.2023 г., в който е
посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 800 лв. е било
заплатено в брой, който договор в случая има характер на разписка, то
2
оплакванията от страна на Н. Д. за липса на представени доказателства се
явяват неоснователни. Също така настоящият състав намира, че не следва да
променя своето становище по отношение на размера на дължимото
възнаграждение на ответника и възражението на ищеца за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото
се явява неоснователно. Следва също така да се посочи, че в размера на
присъдените разноски от 434.29 лв. са включени както дължимите разноски
за исковото производство /418.16 лв./, така и дължимите разноски за
заповедното производство /16.13 лв./.
С оглед на гореизложеното молбата на Н. Н. Д. за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна.
По отношение на молбата на Б. В. З., то настоящият състав намира
същата за неоснователна. Видно от мотивите на решение № 2261 от
08.02.2024 г. постановено по гр. д. № 63419/2022 по описа на СРС, 39 състав
на ответницата са присъдени и разноски и за осъщественото процесуално
представителство в заповедното производство. Също така следва да се
посочи, е по ч. гр. д. № 26017/2022 по описа на СРС, по което дело е издадена
заповедта за изпълнение предмет на настоящото исковото производство, с
определение № 31971 от 13.09.2023 г. заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 20.06.2022 г. по ч. гр. д. № 26017/2022 г., по
описа на СРС, 39 състав е частично обезсилена, в частта за сумата над 5000
лв. до пълния предявен размер от 6250 лв. Като това определение е
допълнено с определение № 6270 от 08.02.2024 г., с което е осъден Н. Н. Д.,
да заплати на Б. В. З., сумата в размер на 10 лв., представляваща сторените
разноски в заповедното производство по отношение на прекратената част.
Следва да се посочи, че цитираното определение дори е обжалвано с частна
жалба от страна на Б. В. З.. В случая Б. В. З. иска присъждане на разноски в
исковото производство, поради частичното обезсилване на заповедта за
изпълнение, за което вече са и присъдени разноски по ч. гр. д. № 26017/2022
по описа на СРС, като дори същата е обжалвала и размера на присъдените
разноски. Още повече, че в мотивите на решението съдът изрично е посочил,
че при определяне на размера на възнаграждението настоящият състав
съобрази вече присъдените разноски на ответника в заповедното
3
производство с оглед на частичното обезсилване на заповедта за изпълнение.
С оглед на гореизложеното молбата на Б. В. З. за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 53403 от 19.02.2024 г. от Н.
Н. Д., чрез адв. Б. А. за изменение на решение № 2261 от 08.02.2024 г.
постановено по гр. д. № 63419/2022 по описа на СРС, 39 състав, в частта за
разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 58869 от 22.02.2024 г. от Б.
В. З., чрез Й. Л.-П. за изменение на решение № 2261 от 08.02.2024 г.
постановено по гр. д. № 63419/2022 по описа на СРС, 39 състав, в частта за
разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4