Р Е Ш Е Н И Е
№ ...
23.10.2020г., гр.Варна
Варненски районен съд, гражданско отделение, XVIII
състав, в открито съдебно
заседание, проведено двадесет и пети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9570/2019г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по иска на Е.А.Т.
ЕГН **********,*** против
1.
Ж.Т.А., ЕГН **********,***
2.
Д.А.С., ЕГН **********,***
3.
И.А.П., ЕГН **********,***
4.
Ф.Х.Т., ЕГН **********,***
5.
И.Х.Г., ЕГН **********,***
6.
К.Х.Д., ЕГН **********,***
7.
П.Й.Н., ЕГН **********,***
8.
Е.Й.Г., ЕГН **********,***
9.
Д.А.П., ЕГН **********,***
10.
Х.А.Х., ЕГН **********,***,
11.
Л.Й.М., роден на ***г., адрес: ***
12.
Д.Д.Д., родена на ***г., адрес: ***
13.
Ж.Д.Н., родена на ***г., адрес: ***
14.
Ш.Н.Ш., роден на ***г., адрес: ***
15.
Д.Н.З., родена на ***г., адрес: ***
16.
Г.Ш.Н., роден на ***г., адрес: ***
17.
С.С.К., родена на ***г.,адрес:г***
18.
Я.С.Я., роден на ***г., адрес: ***
19.
Д.Г.Г., роден на ***г., адрес: ***
20.
М.Й.М., роден на ***г., с адрес: ***
21.
К.Й.Д., родена на ***r., с адрес: ***
22.
П.В.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***.
23.
Г.А.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес *** и
24.
Е.А.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
***,
с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК,
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата Е собственик на имот ПИ с идентификатор *****.****.***по
КККР на гр.Варна, придобит на основание
пар.4а ЗСПЗЗ.
В условията на
евентуалност е предявен иск между същите страни, с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата Е собственик на имот ПИ с идентификатор *****.****.***по
КККР на гр.Варна, придобит на основание давностно
владение, считано от 1995г. до предявяване на иска – 19.06.2019г.
Претендират и разноски за
производството.
Обстоятелства, на които се основава иска:
В исковата молба
се твърди, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор *****.****.***с площ
578 кв.м. по КККР на гр.Варна, идентичен с имот пл.№*** в кв.** по проектокадастрален план на местност „*****"
/"*****"/, землището на кв.***** гр.Варна, идентичен с новообразуван
имот № ******* по ПНИ на местност ****" гр.Варна.
Имота е бил
предоставен на ищцата за ползване по реда на ПМС №76/77г. След проведена
процедура по пар.4а ЗСПЗЗ с оценка и заплащане цената на земята, правото й на
ползване се е трансформирало в право на собственост върху мястото, за което се
снабдила с нот. акт №** том **/22.09.1995г., в който имота е описан като пл.№ ***
в кв.** от проекто КП на местност „*****", с площ 600
кв.м. и граници: изток-пл.№***, запад-пл.№***,
север-път, юг-пл.№**.
Част с площ 232
кв.м. е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. Я. К. с решение
1524/22.06.1998г. на ОСЗГ Варна. Другата част с площ 346 кв.м. е възстановена
по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на П. Х.Й. с решение № 1036/10.12.2003г. на
ОСЗГ Варна и Заповед №1085/17.12.2007г., поправена със Заповед
№444/30.07.2008г. на Кмета на район „***." гр.Варна.
Независимо от
постановените реституционни решения, от 1995г. досега единствено ищцата
упражнява непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота, като го обработва
и ползва за отглеждане на земеделска продукция и отдих. Подала е декларация в
дирекция МД при Община Варна и заплаща местен данък и такса.
В КККР имота е
записан на наследниците на Г. Я. К. и П. Х.Й.. Ответниците се явяват наследници
на посочените две лица. Ищцата е поискала от Службата по ГКК да я запише като
собственик в кадастралния регистър, но й е било отказано поради оспорване на
правото й на собственост от ответниците в образуваното административно
производство. Това определя правния й интерес от предявяване на настоящия
установителен иск за собственост.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника С.С.К..
Оспорва иска като неоснователен. Счита, че ищцата не е
упражнявала давностно владение, тъй като не е имала фактическата власт върху
имота, особено в периода 2007г. до настоящия момент.
В първото
по делото заседание на основания чл. 143 от ГПК страните допълват твърденията
си със следното:
Ищцата твърди, че винаги тя е упражнявала фактическата власт от момента, в който е станала
собственик по силата на Параграф 4а, през 1995 г. до настоящия момент. Имотът е
ограден от ищцата. Заключва се. И ключът се държи от нея. Има плодни дръвчета,
на които се събират плодовете и които се поддържат. Сети са домати, тиквички,
краставици, люти чушки, зеленчуци. Оспорва, че някой друг е влизал и отнемал
владението и, никой не е чистил имота, освен ищцата през този период.
Ответниците твърдят, че от приключване на реституцията и за двете групи наследници в началото
на 2007 г., ищцата не е упражнявала фактическа власт върху имота. Фактическата
власт след влизане на Заповеди №1085 и 1081 от 17.12.2007г., е упражнявана от
ответниците от началото на 2008 г., като по няколко пъти в годината те почистват
имота и водят непрекъснато брокери от агенции за недвижими
имоти и кандидати купувачи на имота. Имотът е ограден, но не е заключен.
Почистването е извършвано от И.Г., И.П. и членове на техните семейства, С.К..
Отделно са водени не малко дела свързани с имота между ищцата и ответниците или
ищцата и административни органи, а ищцата е била уведомявана от съответните
административни органи за предприеманите от ответниците действия за завършване
на реституционната процедура. Отделно ищцата е получила цената на подобренията
и насаждения. Ответниците са въведени във владение на имота.
В
хода по същество ищецът моли за уважаване на исковете, а ответната страна за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По
делото е предявен като главен иск положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за собственост върху имот ПИ с идентификатор *****.****.***по
КККР на гр.Варна, придобит на основание пар.4а ЗСПЗЗ.
В
тежест на ищеца по делото е да установи както правният си интерес от иска, а именно че ответниците оспорват нейните
права върху имота, така и придобиването на правото на собственост на соченото
основание – в конкретния случай трансформиране на правото на ползване в право
на собственост по реда на пар.4а ЗСПЗЗ.
Няма
спор между страните, че двете групи ответници претендират да са собственици
върху части от спорния имот въз основа на реституция в тяхна полза:
На
наследниците на П. Х.Й. е възстановена по реда на ЗСПЗЗ с решение №
1036/10.12.2003г. на ОСЗГ Варна и Заповед №1085/17.12.2007г., поправена със
Заповед №444/30.07.2008г. по пар. 4 к ал. 7 от ЗСПЗЗ, 346 кв.м. ид.ч. от имот № *** по ПНИ с площ от 578кв.м.
На
наследниците на Г. Я. К. е възстановена по реда на ЗСПЗЗ с решение №524/22.06.1998г.
на ОСЗГ Варна, 231 кв.м. ид.ч. от
имот № *** по ПНИ с площ от 578кв.м. В тяхна полза е издадена и Заповед
№1081/17.12.2007г., по пар. 4 к ал. 7 от ЗСПЗЗ, за 232кв.м.
Съгласно
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по реда на пар. 4 а
ал. 1 от ЗСПЗЗ, Е.А.Т. е призната за собственик /доколкото е закупила по реда
на пар. 4 а от ЗСПЗЗ/ на място от 600кв.м., представляващо ПИ ***, кв. ** от
проекто КП на м. ***, при следните граници/съседи на имота: на изток - пл.№***;
на запад - пл.№***; на север - път; и на юг - пл.№...не се чете.
Съгласно
заключението на СТЕ, е установена идентичност между имотите.
Въз
основа на горепосоченото съдът намира за доказана материално правата
легитимация на ответниците и правният интерес от иска.
Видно
от приложените по делото писмени доказателства в полза на ползвателя Е.А.Т. е
изготвен оценителен протокол № 1931/21.03.1994г., съгласно който оценката на ползвания
от нея имот в м. *** от 600кв.м. е оценен на сумата от 28 800лв. /.123-4
от делото/. В същия е отбелязано, че в имота е построена сграда от 10,50кв.м. Указана
е сметка, по която да бъде заплатена сумата /сметката е изписана с химикал от
страни на стр. 2 от лист 123 от делото/. Видно от вносна бележка /л. 235 от
делото/, Е.А.Т. е заплатила сумата от 28800лв. в полза на Община Варна по
посочената банкова сметка.
***та
на пълно и главно доказване предпоставките за надлежното придобиване на правото
на ползване и законосъобразното му трансформиране в право на собственост,
доколкото същото се явява пречка за възстановяване правото на собственост в
съществуващи реални граници за определената по § 4а и § 4б ЗСПЗЗ площ. /Решение
№ 574/30.06.2020г. по г.д. № 1127/2009г. на ВКС/.
Доказването
на сочените права ищецът извършва чрез представянето както на горните писмени доказателства, така
и на к.н.а. за собственост по пар. 4а от ЗСПЗЗ.
Съгласно
ТР № 11/2012г. на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение
редът на чл. 193 ГПК.
В мотивите на ТР се сочи още, че издаването
на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали
молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при
съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал.1 ГПК. Тази проверка се
извършва въз основа на представени
документи /чл. 587, ал.1 ГПК/ или чрез т.нар. обстоятелствена проверка,
включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал.2 ГПК/. След преценка на тези
доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на
собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако
признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на
специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл.
587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в
акта лице е собственик на имота.
В това се изразява легитимиращото
действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост.
Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен
до доказване на противното с влязло в сила решение.
Сочи се, че за оборването на тази
доказателствена сила е необходимо пълно обратно доказване. Да се отрече
доказателствената сила на констативния нотариален акт означава да се обезсмисли
това специално уредено производство и резултатът от него.
Именно затова в ТР е прието, че доказателствената
тежест /за доказване на принадлежността на правото на собственост при наличие
на КНА/ се обръща и на доказване подлежат фактите, относими към оборването на
изводите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.
В конкретния случай при постановките
на ТР № 11/2012г. на ВКС, в тежест на ответната страна е да ангажира доказателства,
които да оборят изводите на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост върху конкретния имот по реда на пар. 4а от ЗСПЗЗ в патримониума на
ищеца.
Ответната страна не
ангажира доказателства в тази връзка и само на това основание следва да
бъде прието от съда, че правото на собственост е придобито от ищеца на
основание пар. 4а от ЗСПЗЗ. Следва да бъде зачетена удостоверителната сила на
КНА - за принадлежността на правото на собственост нотариусът се е уверил чрез
представените пред него документи и е удостоверил своя извод. Легитимиращото
действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост в
конкретния случай означава, че при липса на обратно доказване, съдът е длъжен
да приеме, че правото на собственост принадлежи на лицето/лицата, посочени в нотариалния
акт.
Въпреки това са ангажирани от ищеца
допълнителни доказателства, които доказват, че е изпълнена процедурата по
придобиване на правото на собственост по посочения ред. Оценителният протокол
сочи наличие на сграда в имота, както и извършването на оценката като елемент
от административната процедура по придобиване на имота от ползвателя. Налице е
и доказателство за плащане на сумата по оценката в полза на административния
орган, с който факт приключва изпълнението на фактическия състав на трансформирането
на правото на ползване в право на собственост. Ищецът не представя по делото само
документ за предоставяне на право на ползване върху имота. В документите,
представени пред нотариуса обаче са описани удостоверение и служебна бележка от
1995г. Това дава основание да се презюмира, че пред нотариуса са били представени всички
изискуеми документи, както и че изводът му за принадлежността на правото на
собственост по реда на пар. 4а от ЗСПЗЗ е верен. Както
беше посочено по-горе тази презумпция не беше оборена в настоящото
производство.
Въз основа на горепосоченото съдът
намира, че е налице трансформация на правото на ползване на ищцата в право на
собственост и същата е собственик на процесния имот по силата на разпоредбата
на пар. 4а от ЗСПЗЗ. Главният иск се явява доказан и следва да бъде уважен, а
предвид този факт евентуалният иск не подлежи на разглеждане.
Предвид изхода на спора, ответниците дължат в полза на ищеца разноските за производството. Не е налице
представен списък по чл. 80 от ГПК, но в ИМ се претендират разноски, поради
което съдът намира за дължима сумата от 465.17лв, представляваща разноски по
делото за д.т. по иска и за СУ, и депозит за вещо лице /няма представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Е.А.Т. ЕГН **********,*** от една страна и
1. Ж.Т.А.,
ЕГН **********,***
2. Д.А.С.,
ЕГН **********,***
3. И.А.П.,
ЕГН **********,***
4. Ф.Х.Т.,
ЕГН **********,***
5. И.Х.Г.,
ЕГН **********,***
6. К.Х.Д.,
ЕГН **********,***
7. П.Й.Н.,
ЕГН **********,***
8. Е.Й.Г.,
ЕГН **********,***
9. Д.А.П.,
ЕГН **********,***
10. Х.А.Х., ЕГН
**********,***,
11. Л.Й.М., роден
на ***г., адрес: ***
12. Д.Д.Д.,
родена на ***г., адрес: ***
13. Ж.Д.Н.,
родена на ***г., адрес: ***
14. Ш.Н.Ш.,
роден на ***г., адрес: ***
15. Д.Н.З.,
родена на ***г., адрес: ***
16. Г.Ш.Н.,
роден на ***г., адрес: ***
17. С.С.К.,
родена на ***г.,адрес:г***
18. Я.С.Я.,
роден на ***г., адрес: ***
19. Д.Г.Г.,
роден на ***г., адрес: ***
20. М.Й.М.,
роден на ***г., с адрес: ***
21. К.Й.Д.,
родена на ***r., с адрес: ***
22. П.В.П., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ***.
23. Г.А.И., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес *** и
24. Е.А.Г., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ***, от друга страна, че ищцата Е.А.Т.
ЕГН **********, Е собственик на имот
ПИ с идентификатор *****.****.***по КККР на гр.Варна, придобит на основание
пар.4а ЗСПЗЗ, на основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.Т.А.,
ЕГН **********,***, Д.А.С., ЕГН **********,***, И.А.П., ЕГН **********,***, Ф.Х.Т.,
ЕГН **********,***, И.Х.Г., ЕГН **********,***, К.Х.Д., ЕГН **********,***, П.Й.Н.,
ЕГН **********,***, Е.Й.Г., ЕГН **********,***,
Д.А.П., ЕГН **********,***, Х.А.Х., ЕГН **********,***, Л.Й.М., роден на ***г.,
адрес: ***, Д.Д.Д., родена на ***г., адрес: ***, Ж.Д.Н., родена на ***г.,
адрес: ***, Ш.Н.Ш., роден на ***г.,
адрес: ***, Д.Н.З., родена на ***г., адрес: ***, Г.Ш.Н., роден на ***г., адрес:
***, С.С.К., родена на ***г., адрес:г***, Я.С.Я., роден на ***г., адрес: ***, Д.Г.Г.,
роден на ***г., адрес: ***, М.Й.М., роден на ***г., с адрес: ***, К.Й.Д.,
родена на ***r., с адрес: ***, П.В.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, Г.А.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, и Е.А.Г.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Е.А.Т. ЕГН **********,*** сумата
от 465.17лв.
/четиристотин шестдесет и пет лева и 17 ст./, представляваща разноски за производството, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за решението, ведно с препис от акта.
На страните да се изпратят
преписи от решението. Решението да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: