Р Е Ш Е Н И Е № 185
14.06.2017 година, гр. Троян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори граждански състав
в проведеното на 31.05.2017г. /тридесет и първи май, две хиляди и
седемнадесета/ година публично заседание в следния състав:
Съдия:
Светла Иванова
секретар Емилия Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1036 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.150 от СК.
Предявен е иск от И.Д.Л. ***, в
качеството и на майка и законен представител на С.Т.К.срещу Т.С.К. *** с правно
основание чл.150 от СК .
В едномесечния срок по реда на чл.131
от ГПК, назначеният от съда особен представител на ответника - адв. Р.Г.
представя писмен отговор, в който изразява становището си по основателността и
допустимостта на предявения иск. Счита същия за допустим, но неоснователен,
досежно претендирания размер.
че ответника е баща на малолетния и син,
че страните живеят разделени и тя единствено полага грижи за отглеждането и
възпитанието на детето. Твърди се, че с Решение №630 от 19.11.2008г.
постановено по гр.д.№936/2008г. на ЛРС ответника е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 70.00 лева. Излага се, че от тогава са изминали
осем години и към настоящия момент нуждите на детето са нараснали, съобразно
възрастта му, настъпила е промяна в правната уредба и издръжката, която
получава е в пъти под прага на
нормативно уредения минимален размер на дължима издръжка.
Моли съда да бъде постановено
решение, с което да бъде изменена определената през 2008г. издръжка, като
същата бъде увеличена от 70.00 на 170.00 лева.
На ответника по делото са връчени
преписи от исковата молба и приложенията към нея. В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор, чрез назначен от съда особен представител, в
който адв.Г. излага становище за допустимост и частична основателност на иска
до нормативно определения минимален размер от
115.00 лева.
Твърди се, че претендирания от ищцата размер от 170.00 лева е
неоснователно завишен с оглед възрастта и нуждите на детето.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и с
упълномощен защитник – адв.В.А., който поддържа исковата претенция до размер от
170.00 лева месечно.
В съдебно заседание, адв. Р.Г. ***, назначена
за особен представител с Разпореждане на съда № 535 от 14.03.2017 година, поддържа становището си за допустимост и
частична основателност на претенцията до размер от 115.00 лева, съобразно
действащата нормативна уредба.
Д“СП” - гр.Троян, редовно призовани, не изпращат представител.
Д”СП” - гр.Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител и не
вземат становище по иска.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намери за установена следната
фактическа обстановка:
Не е спорно по делото, че страните са родители на малолетния С.Т.К.,
роден на ***г., което се установява от представеното по делото у-ние за раждане
на Община Ловеч. Не се оспорва обстоятелството, че с Решение №630 от
19.11.2008г. постановено по гр.д.№936/2008г. на ЛРС ответника е осъден да
заплаща за малолетния си син месечна
издръжка в размер на 70.00 лева.
От приложения по делото социален
доклад, изготвен от ДСП-Троян се установява, че ищцата получава средно месечен
доход от 947 лева. Това обстоятелство се установява и от приложеното по делото
у-ние №39 от 06.12.2016 година на „БАЛКАНФАРМА-ТРОЯН” АД /л.6/.
Назначеният на ответника особен представител адв.Р.Г. от ЛАК по съществото на спора признава иска до
размер от 115.00 лева, като моли съда да отхвърли иска до претендирания от ищцата размер на 170.00
лева. Твърди, че по делото липсват доказателства за имотното състояние на
ответника, за неговите доходи, както и за специфични нужди на детето, които да
налагат определяне на издръжка в претендирания размер..
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите
Иван Иванов Колев, съпруг на ищцата и Д.П.Д..
От показанията на тези свидетели се установи, че освен обичайните за
възрастта му разходи, свързани с ежедневните нужди и обучението му, детето е
ползвало услугите на логопед, поради говорен дефект, както и на частен учител.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства. Настоящия състав внимателно анализира показанията на
свидетелите, като прецени същите с оглед на евентуалната им заинтересованост
най-вече по отношение на свидетеля Колев, за който се установи, че е съпруг на
ищцата. Съдът счита, че показанията на двамата свидетели следва да се
кредитират с доверие като обективни и непротиворечиви, тъй като фактите и
обстоятелства, които удостоверяват с показанията си, се дължат на собствено
възприятие върху обективната действителност от страна на свидетелите, т.е
същите са очевидци, а не възпроизвеждат чужди мисли и чувства, споделени им от други
лица.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявеният иск за изменение на присъдена издръжка с правно
основание чл.150 СК е допустим.
Разгледан по същество е основателен.
Съгласно нормата на чл.150 СК,
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.
Искът се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената
издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки / т.19 ППВС № 5/16.11.1970г./.
По делата за издръжка
съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и
материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи издръжката, която ответникът дължи.
Размерът на издръжката не е
абсолютна величина и подлежи на преценка
във всеки конкретен случай.
До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите
родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се
разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват
се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя,
упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и потребностите
на детето, като се съобразят
обикновените условия на живот на деца от същата възраст.
В настоящият казус съдът намира, че една от алтернативните предпоставки за
уважаване на предявената претенция е налице. От постановяване на Решение №630 от 19.11.2008г. по
гр.д.№936/2008г. на ЛРС, с което ответника е осъден да заплаща за малолетния си син месечна издръжка в
размер на 70.00 лева е
изминал продължителен период от време – 9 /девет/ години, през който времеви
диапазон детето е израснало доста. Това обстоятелство обуславя и изменение на
неговите ежедневни битови потребности в посока тяхното повишаване или
необходими са повече финансови средства не само за храна, като количество и
качество, но и нужда от облекло, обувки, козметични, медицински продукти, средства за социален живот, който при дете в подобна на Стилян възраст е
твърде активен /посещения на различни спортове - баскетбол, карате, екскурзии
организирани в училище и други./. От
гласните доказателства се установи, че детето е имало нужда от логопед,
поради наличие на говорен дефект ”….проблем в изговарянето на някои букви, като: с, ш, ж, ч. Той пишеше,
както звуково изговаря буквичките и затова идваше логопед…”. Преминаването на детето в по-горен курс на обучение обаче, при което
необходимостта от усвояване на повече и разнородни знания и
умения нараства е ноторно известен факт.
В случая се установи, че говорния дефект е оказал влияние при усвояването на
учебния материал, което е наложило и ангажирането на частен учител.
Следователно налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за
уважаване на предявения иск, тъй като е налице трайно изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл.150 СК, свързани с нарасналите нужди на детето
от битов и личен характер.
Законът вменява в задължение на родителите да издържат своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си - чл. 143, ал. 2 от СК, като размерът на
издръжката се определя като справедливо житейско съотношение между нуждите на
лицето, което има това право и възможностите на лицето, което я дължи - чл.
142, ал.1 от СК. Достатъчно е само да се
констатира наличие на увеличени нужди, дори и да не са налице по - добри
възможности на родителя от онези, които е имал при предишното присъждане на
издръжката - т. 19 от ППВС № 5/ 16.11.1970г. Справедливо и правно обосновано е
най - напред, с оглед принципа за равенство пред закона в упражняване на
родителските права и изпълнение на родителските задължения между двамата им
носители - чл.122, ал.2 от СК, чл. 140, ал. 3
от СК, чл. 6, ал. 2 от КРБ, издръжката за децата да се поема поравно от
родителите, освен ако обективно възможностите на последните са съществено/
икономически значимо/ неравни. Обстоятелството, че от последното изменение
на издръжката до датата на подаване на исковата молба са изминали
9 години, по начало е
самодостатъчен аргумент за
увеличени нужди на детето с оглед естествения му растеж и изменената икономическа
действителност в страната- повишаването
на цените на стоките и услугите за битово потребление. Решаващ /съществен/
аргумент за настъпила промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК,
пораждаща право /основание/ за увеличение на издръжката е фактът, че
детето към момента на постановяване на Решение № 630 от 19.11.2008г.
постановено по гр.д.№ 936/2008г. на РС-Ловеч, с което бащата е осъден да
заплаща издръжка в размер на 70.00 лева е било на една година, към настоящия
момент вече е ученичка в трети клас на СУ ”Св.Климент
Охридски” гр.Троян, водещ до необходимостта да бъдат
харчени повече средства за
образованието /за закупуване на тетрадки, учебни помагала и др./. Преценката на всички конкретни обстоятелства, житейския
опит и обичайния поглед на съдебната практика сочат, че за издръжката на
детето, ако родителите живееха заедно и
с общи усилия му осигуряваха препитание, на месец биха били необходими за
храна, дрехи, обувки и учебни разноски около 300.00
лева
- една относителна парична оценка само на текущите, неотменно бъдещите и най-насъщни обикновени потребности на
деца на същата възраст при съвсем общоприет пестелив икономически стандарт в
нашето общество, съобразно с
установената за страната минимална работна заплата, относима към издръжката на
трудово заетите лица и изследванията на
Националния статистически институт. Делът на алиментното участие на
ответника следва да бъде в размер на около половината от посочената
по-горе парична сума като относителен
израз на необходимата текуща издръжка на
детето.
В
настоящия казус липсват данни от които да бъде установено както имотното
състояние на ответника, така и финансовите му възможности. Единствените данни
за ответника К., е че от няколко години живее и работи извън пределите на
Република България и с оглед възрастта му, съдът приема, че той е в
работоспособна възраст.
Поради липсата на данни, че същия е във влошено здравословно състояние,
а същевременно е в работоспособна възраст, то съдът намира, че следва да бъде
уважен изцяло претендирания размер на издръжка и този размер не би го
затруднил.
По тези съображения съдът намира,
че предявеният иск по чл. 150 от СК за изменение размера на присъдената
издръжка е основателен и следва да бъде уважен до претендирания от 170.00 лева
размера, считано от датата на предявяване на иска – 14.12.2016г. до настъпване
на основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
На
основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, следва да бъде осъден
ответникът да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката, в
размер на 144 /сто четиридесет и четири/ лева, представляваща държавна такса
върху увеличения размер на издръжката, както и сумата от 300.00 /триста/ лева,
представляваща изплатеното от бюджета на ТРС възнаграждение на назначения му от съда особен представител
в лицето на адв.Р.Г. от ЛАК.
На основание чл.78 ал.І от ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата по съразмерност, съобразно уважената
част от иска и сторените разноски за
един адвокат в размер на 300- триста лева видно приложения по делото Договор за
правна защита и съдействие.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена Решение № 630 от 19.11.2008г.
постановено по гр.д. № 936/2008г. на РС-Ловеч, като я увеличава от 70.00 /седемдесет/ лева на 170.00 /сто и седемдесет/
лева, като:
ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН ********** ***, да заплаща на И.Д.Л., ЕГН **********
с адрес *** в качеството и на майка и законна представителка на малолетния си
син С.Т.К., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 170.00 /сто и седемдесет/
лева, считано от 14.12.2016г. за в бъдеще, до настъпване на законни основания
за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН ********** ***
да заплати в полза на Държавата по сметка на ТРС сумата от 144 /сто четиридесет
и четири/ лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на
издръжката, както и сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща изплатеното
от бюджета на ТРС възнаграждение на
назначения му от съда особен представител в лицето на адв.Р.Г. от ЛАК.
ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН ********** ***
да заплати на И.Д.Л., ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски
за един адвокат в размер на 300- триста лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Ловеч, в двуседмичен
срок, считано от 14.06.2016г. - датата посочена от съда за обявяване на
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: