Решение по дело №2036/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба от С. М. М., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода“ в затвора Пазарджик, чрез пълномощника си адв. Х., срещу ГДИН, с която се претендира присъждане на сумата в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и по-конкретно: липса на достатъчна жилищна площ /пренаселеност на килиите - падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек/, без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и други, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 04.07.2017г. до 15.07.2024г. вкл.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС, както следва: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек) - по време на престоя в Затвора Пловдив от 04.07.2017 г. до 15.07.2024 г. е бил на трети пост - стая 37-14 души и стая 39-15 души и на шести пост - стая 7-6 души, не са правени изследвания; около 40% са били заразени с ХИВ, заразявали се чрез използване на общи игли и хомосексуални контакти, липса на адекватно лечение и липса на ежедневно присъствие на лекар и зъболекар, можело да ползват медицинска помощ само по график един път седмично и когато някой се разболеел извън деня по график, нямал право да бъде прегледан от лекар; хигиената била много лоша, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки) – под балатума в килиите, в дюшеците и в шкафчетата живеели милиони дървеници, по цели нощи не можело да се спи от дървениците, които ги хапели, хлебарките също влизали в шкафовете, излизали през нощта и подът ставал черен, в килиите хигиената била много лоша, тъй като имало много дървеници, хлебарки и гризачи /мишки и плъхове/. В тоалетната и в общите умивални имало мишки, а в Затвора Пловдив имало много котки, които влизали в столовата, качвали се на масите, ядели от храната им, което било предпоставка за болести и зарази, на коридора нямало баня и тоалетни, общата баня се намирала навън, на двора, нямало е съблекалня и се налагало да преминават през двора по хавлии, в банята имало ръждясали железа и кал. Когато правили каре за 1 час, не можели да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна; липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага и е непоносимо особено през студените месеци, когато е невъзможно да се отваря прозорец през цялото време); работи и не ползва „каре“, няма работни дрехи.

С горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на сторените разноски в размер на 10 лв. – внесена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявената претенция за неоснователна и недоказана, поради което настоява за нейното отхвърляне. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Административен съд – Пловдив, II отд., ХII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Съгласно Становище на вх.№ 7122 от 28.11.2024 г. от Началник на Затвора Пловдив (на л.26 от делото) се установява, че ищецът е постъпил към ОСИН гр. Пловдив на 12.03.2018 г. от сектор „Арести“ към ОСИН гр. Пловдив и е освободен: 15.11.2019 г., поради заменена МН „ЗС“.

На 13.03.2020 г. е постъпил в Затвора Пловдив и е освободен на 04.03.2021 г.

След това е постъпил отново към ОСИН гр. Пловдив на 17.05.2022 г. от сектор „Арести“ и е освободен на 04.10.2022 г.;

На 02.02.2023 г. отново е постъпил към ОСИН гр. Пловдив и е освободен на 26.03.2024 г.

На 05.06.2024 г. ищецът е постъпил от сектор „Арести“ към ОСИН и е преместен на 12.07.2024 г. в затвора гр. Пазарджик.

Според Справка с вх. № 9479 от 11.11.2024 г. от инспектор СДВР (лист 27 по делото) след извършена справка в информационната система за периода 04.07.2017г.-15.07.2024год. е установено, че С. М. е постъпвал в Затвора Пловдив пет пъти през посочения период.

По отношение на първото постъпване:

Л/св. С. М. М. е постъпил в Затвора Пловдив от ОЗСА Пловдив на 12.03.2018г. Няма запазени данни в коя стая на Приемно отделение е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно до разпределянето си в пета група на 16.03.2018г.

По отношение на второто постъпване:

Л/св. С. М. М. е постъпил в Затвора Пловдив на 13.03.2020г. Няма запазени данни в коя стая на Приемно отделение е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно до разпределянето си в ЗООТ Смолян на 31.03.2020г.

По отношение на третото постъпване:

Л/св. С. М. М. е постъпил в Затвора Пловдив от ОЗСА Пловдив на 17.03.2022г.

Настанен е в стая „РЦ“ на Приемно отделение където пребивава до разпределението си в пета група на 20.05.2022г.

Л/св. С. М. М. пребивава с други лишени от свобода, както следва:

На 17.05.2022г.- в помещението са били настанени 3 лишени от свобода;

На 18.05. 2022г.- в помещението са били настанени 6 лишени от свобода;

На 19.05.2022г.- в помещението са били настанени 6 лишени от свобода;

Стая „РЦ“ е с площ от 27,04 кв/м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,49м. х 1,2 м. и 1.0м. х 1,2м.

Санитарният възел е с площ 2,66 кв/м. и разполага с един прозорец с размери 0,34м. х 1,2м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление.

По отношение на четвъртото постъпване:

Л/св. С. М. М. е постъпил в Затвора Пловдив от ОЗСА Пловдив на 02.02.2023г.

Настанен е в стая „ОП-2“ на Приемно отделение където пребивава до разпределението си в трета група на 07.02.2023г.

Л/св. С. М. М. пребивава с други лишени от свобода, както следва:

На 02.02.2023г. - в помещението са били настанени 8 лишени от свобода;

На 03.02. 2023г - в помещението са били настанени 3 лишени от свобода;

На 04.02. 2023г - в помещението са били настанени 3 лишени от свобода;

На 05.02. 2023г - в помещението са били настанени 2 лишени от свобода;

На 06.02. 2023г - в помещението са били настанени 3 лишени от свобода;

Стая „ОП-2“ е с площ от 26,28 кв/м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,44м. х 1,18 м. и 0,98м. х 1,18м. Санитарният възел е с площ 2,7 кв/м. и разполага с един прозорец с размери 0,35м. х 1,18м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с централно парно отопление. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма. Няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята през описвания период и с какви размери са били. При постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода.

По отношение на петото постъпване:

Л/св. С. М. М. е постъпил в Затвора Пловдив от ОЗСА Пловдив на 05.06.2024г.

Настанен е в стая „РЦ“ на Приемно отделение където пребивава до разпределението си в шеста група на 10.06.2024г.

Л/св. С. М. М. пребивава с други лишени от свобода, както следва:

На 05.06.2024г - в помещението са били настанени 3 лишени от свобода;

На 06.06.2024г - в помещението са били настанени 5 лишени от свобода;

На 07.06.2024г - в помещението са били настанени 6 лишени от свобода;

На 08.06.2024г - в помещението са били настанени 6 лишени от свобода;

На 09.06.2024г - в помещението са били настанени 6 лишени от свобода;

На 10.06.2024г - в помещението са били настанени 6 лишени от свобода.

При престоите си в Приемно отделение л/св. С. М. М. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

Съгласно становище К.Рег № 9479 от 11.11.2024г., от 05.04.2024г. (на л.30 от делото) ищецът М. е постъпил в затвора на 17.05.2022г. и е настанен на пост 3 на 03.06.2022г. като е бил настанен в следните спални помещения:

Населеност на помещение №35 на пост III

От 03.06.2022г. до 23.06.2022г. са били настанени 8 л.св.

Размерите на спално помещение №35 на пост III е 27.91 кв.м. без санитарен възел с един отваряем прозорец с размери 1.20х1.20м. Санитарният възел е 4.60 кв.м. с един отваряем прозорец -1.20х1.20м.

На 24.06.2022г. лишеният от свобода С. М. е преместен по негова молба в спално помещение 37.

Населеност на помещение №37 на пост III

От 24.06.2022г. до 01.07.2022г. са били настанени 9 л.св.

От 02.07.2022г. до 12.07.2022г. са били настанени 8 л.св.

От 13.07.2022г. до 28.07.2022г. са били настанени 6 л.св.

От 29.07.2022г. до 04.08.2022г. са били настанени 7 л.св.

От 05.08.2022г. до 09.08.2022г. са били настанени 9 л.св.

От 10.08.2022г. до 11.08.2022г. са били настанени 10 л.св.

От 12.08.2022г. до 15.08.2022г. са били настанени 11 л.св.

От 16.08.2022г. до 18.08.2022г. са били настанени 13 л.св.

От 19.08.2022г. до 28.08.2022г. са били настанени 11 л.св.

От 29.08.2022г. до 01.09.2022г. са били настанени 10 л.св.

От 02.09.2022г. до 15.09.2022г. са били настанени 9 л.св.

От 16.09.2022г. до 25.09.2022г. са били настанени 8 л.св.

На 26.09.2022г. са били настанени 7 л.св.

От 27.09.2022г. до 03.10.2022г. са били настанени 5 л.св.

Размерите на спално помещение №37 без санитарен възел с 46,55 кв. м. Квадратурата на санитарния възел е 4,44кв. м. В спалното помещение има два отваряеми прозореца с размер 1,20 X 1,20 ; 0,40 X 1,20. Размерът на прозореца в санитарният възел е 0,50 X 1,20.

На 04.10.2022г. лишеният от свобода С. М. М. е освободен.

Постъпил е в затвора на 02.02.2023г.

Л.св. М. е настанен на пост 3 на 07.02.2023г. като е бил настанен в следните спални помещения:

Населеност на помещение №39 на пост III

От 07.02.2023г. до 14.02.2023г. са били настанени 9 л.св.

От 15.02.2023г. до 16.02.2023г. са били настанени 8 л.св.

От 17.02.2023г. до 23.02.2023г. са били настанени 9 л.св.

От 24.02.2023г. до 31.03.2023г. са били настанени 11 л.св.

От 01.04.2023г. до 08.04.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 09.04.2023г. до 10.04.2023г. са били настанени 9 л.св.

От 11.04.2023г. до 12.04.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 13.04.2023г. до 17.04.2023г. са били настанени 11 л.св.

На 18.04.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 19.04.2023г. до 20.04.2023г. са били настанени 9 л.св.

От 21.04.2023г. до 02.05.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 03.05.2023г. до 09.05.2023г. са били настанени 11 л.св.

От 10.05.2023г. до 11.05.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 12.05.2023г. до 14.05.2023г. са били настанени 9 л.св.

От 15.05.2023г. до 18.05.2023г. са били настанени 7 л.св.

От 19.05.2023г. до 25.05.2023г. са били настанени 8 л.св.

От 26.05.2023г. до 29.05.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 30.05.2023г. до 09.06.2023г. са били настанени 11 л.св.

От 10.06.2023г. до 12.06.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 13.06.2023г. до 15.06.2023г. са били настанени 9 л.св.

От 16.06.2023г. до 22.06.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 23.06.2023г. до 25.06.2023г. са били настанени 9 л.св.

От 26.06.2023г. до 04.07.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 05.07.2023г. до 10.07.202Зг. са били настанени 9 л.св.

От 11.07.2023г. до 27.07.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 28.07.2023г. до 31.07.2023г. са били настанени 9 л.св.

От 01.08.2023г. до 08.08.2023г. са били настанени 11 л.св.

От 09.08.2023г. до 10.08.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 11.08.2023г. до 31.08.2023г. са били настанени 9 л.св.

От 01.09.2023г. до 07.09.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 08.09.2023г. до 25.09.2023г. са били настанени 11 л.св.

От 26.09.2023г. до 06.10.2023г. са били настанени 9 л.св.

От 07.10.2023г. до 12.10.2023г. са били настанени 8 л.св.

От 13.10.2023г. до 16.10.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 17.10.2023г. до 23.10.2023г. са били настанени 11 л.св.

От 24.10.2023г. до 26.10.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 27.10.2023г. до 09.11.2023г. са били настанени 9 л.св.

От 10.11.2023г. до 16.11.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 17.11.2023г. до 23.11.2023г. са били настанени 9 л.св.

От 24.11.2023г. до 25.11.2023г. са били настанени 11 л.св.

От 26.11.2023г. до 27.11.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 28.11.2023г. до 07.12.2023г. са били настанени 11 л.св.

От 08.12.2023г. до 03.01.2024г. са били настанени 10 л.св.

От 04.01.2024г. до 08.01.2024г. са били настанени 9 л.св.

От 09.01.2024г. до 25.01.2024г. са били настанени 10 л.св.

От 26.01.2024г. до 19.02.2024г. са били настанени 8 л.св.

От 20.02.2024г. до 05.03.2024г. са били настанени 9 л.св.

На 06.03.2024г. са били настанени 8 л.св.

От 07.03.2024г. до 11.03.2024г. са били настанени 7 л.св.

От 12.03.2024г. до 26.03.2024г. са били настанени 6 л.св.

Размерите на спално помещение №39 без санитарен възел е 47,80 кв. м. Квадратурата на санитарния възел е 2,50 кв. м. В спалното помещение има два отваряеми прозореца с размер 1,20 X 1,20 ; 0,60 X 1,20. Размерът на прозореца в санитарният възел е 0,60 X 1,20.

На 27.03.2024г. лишеният от свобода С. М. М. е освободен.

На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп /баня/ всеки работен ден. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си (зап. ЛС-04- 642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието).

Съгласно Справка от инспектор СДВР (на л.38 от делото) от направена справка в ИСИН за периода от 16.03.2018г. до 27.04.2018г. лицето С. М. М. е бил настанен в помещение №61 на пост V.

Размерите на спално помещение №61 на пост V е 27.00 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.95x1.17м. и 0.44x1.17м. Санитарният възел е 2.50 кв.м. с един отваряем прозорец -0.34x1.17м.

За периода от 27.04.2018г. до 28.12.2018г. лицето С. М. М. е бил настанен в помещение №63 на пост V.

Размерите на спално помещение №63 на пост V е 26.99 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.90x1.17м. и 0.45x1.17м. Санитарният възел е 2.48 кв.м. с един отваряем прозорец -0.30x1.17м.

За периода от 28.12.2018г. до 08.01.2019г. лицето С. М. М. е бил настанен в помещение №52 на пост V.

Размерите на спално помещение №52 на пост V е 27.92 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 1.17х1.17м. и 0.45x1.17м. Санитарният възел е 2.57 кв.м. с един отваряем прозорец -0.34x1.17м.

За периода от 08.01.2019г. до 15.03.2019г. лицето С. М. М. е бил настанен в помещение №54 на пост V.

Размерите на спално помещение №54 на пост V е 25.51 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.95x1.15м. и 0.47x1.15м. Санитарният възел е 2.42 кв.м. с един отваряем прозорец -0.32x1.15м.

За периода от 15.03.2019г. до 19.07.2019г. лицето С. М. М. е бил настанен в помещение №59 на пост V.

Размерите на спално помещение №59 на пост V е 26.64 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.98x1.15м. и 0.45x1.15м. Санитарният възел е 2.56 кв.м. с един отваряем прозорец -0.35х1.15м.

За периода от 19.03.2019г. до 26.07.2019г. лицето С. М. М. е бил настанен в помещение №58 на пост V.

Размерите на спално помещение №58 на пост V е 27.06 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.96x1.19м. и 0.47x1.19м. Санитарният възел е 2.41 кв.м. с един отваряем прозорец -0.30x1.17м.

За периода от 26.07.2019г. до 13.09.2019г. лицето С. М. М. е бил настанен в помещение №54 на пост V.

Размерите на спално помещение №54 на пост V е 25.51 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.95x1.15м. и 0.47x1.15м. Санитарният възел е 2.42 кв.м. с един отваряем прозорец -0.32x1.15м.

За периода от 13.09.2019г. до 15.11.2019г. лицето С. М. М. е бил настанен в помещение №65 на пост V.

Размерите на спално помещение №65 на пост V е 27.24 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.99x1.17м. и 0.50x1.17м. Санитарният възел е 2.65 кв.м. с един отваряем прозорец -0.34x1,17м.

За изброените периоди не се съхраняват документи относно броя на л/св. по спални помещения.

За периода от 20.05.2022г. до 03.06.2022г. лицето С. М. М. е бил настанен в помещение №60 на пост V.

Размерите на спално помещение №60 на пост V е 27.86 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.98x1.15м. и0.45x1.15м.

Санитарният възел е 2.82 кв.м. с един отваряем прозорец -0.30x1.15м.

Населеност на помещение №60 на пост V

От 20.05.2022г. до 24.05.2022г. в помещението са били настанени 6 л. св.

От 24.05.2022г. до 26.05.2022г. в помещението са били настанени 5 л. св.

От 26.05.2022г. до 03.06.2022г. в помещението са били настанени 6 л. св.

За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90x180 см. Шкафовете са с размери 45x50 см.

На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, а работещите имат достъп (баня) всеки работен ден. Във всеки санитарен възел има течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на пребиваващите и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените там задържани лица, като за целта получават съответните материали и консумативи. Могат да закупуват допълнително такива от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от техните близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. Заради умишлени злонамерени действия от страна на настанените лица, в нарушение на чл. 96 т. 2 ЗИНЗС, инвентара на затвора се унищожава, което налага чести ремонтни дейности.

Представен е график за разпределение на времето на лишените от свобода на пост № 5(лист 39 и лист 40).

Според справка с вх. № 9479 от 11.11.2024г. (лист 41 по делото) в периода 11.06.2024 г. до 14.07.2024 г. вкл. ищецът М. е бил настанен на пост VI в стая № 7.

Размерите на стая № 7 на пост VI са 28.78 кв.м. без санитарния възел, който е отделно обособено помещение. Стаята разполага с два отваряеми прозореца с размери 1.00 м. х 1.15 м. и 0.40 м. х 1.15 м. Размерите на санитарния възел са 2,94 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0.40 м. х 1.15 м.

От 11.06.2024 г. до 16.06.2024 г. вкл. в стая № 7 са били настанени 7 лишени от свобода.

От 17.06.2024 г. до 09.07.2024 г. вкл. в стая № 7 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 10.07.2024 г. до 11.07.2024 г. вкл. в стая № 7 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 12.07.2024 г. до 14.07.2024 г. вкл. в стая № 7 са били настанени 4 лишени от свобода.

Броят на леглата е в зависимост от броя на лишените от свобода настанени в съответното помещение, като за всеки лишен от свобода е осигурено легло. Размерите на леглата са 90 х180 см. Разположението на леглата е в зависимост от броят им в съответното помещение. Шкафовете са с размери 45 х 50 см. Осветлението се осъществява от две луминесцентни тела, налични за всяко помещение. Тоалетните във всяка една стая са обособени помещения с отделен вход. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Водата в затвор Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. В коридора на пост VI има обособена спортна зала. По време на провеждане на престой на открито настанените на пост V, пост VI и Приемно отделение, могат да ползват тоалетна находяща се в коридора в подстълбищното пространство между пост V и пост VI. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода в затворническа баня.Пералнята се ползва по утвърден график. Отоплението в затвор Пловдив се осъществява чрез парна инсталация през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. Всеки лишен от свобода (обвиняем или подсъдим) може да ползва библиотека по установен график. На територията на затвор Пловдив има действаща библиотека достатъчно добре снабдена с книги и периодични издания, която всеки лишен от свобода може да досети по установен график и заеме книги. По време на престоя си на пост VI ищеца не е работил.

Представен е график за разпределение на времето на лишените от свобода от пост 6 (лист 42 по делото).

Представен е и седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив(л.33 от делото) и Таблица № 6 за перални, миещи, дезинфикциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец (л. 44 от делото)

Според справка с рег. № 583 от 12.11.2024 г. от ЗО Началник ЗО „Смолян“ за периода от 22.04.2020г. до 04.03.2021г. л.св. С. М. М. е изтърпявал наказание л.св. в ЗООТ Смолян към Затвора Пловдив (лист 45 по делото).

В справката е посочено, че по време на престоя си л.св. М. е настаняван в стая № 311- приемно отделение, стая №304, стая № 312 и стая №307. Не е пребивавал в наказателни килии.

С постъпването на всеки л.св. в З0ОТ “Смолян“ му се зачисляват дюшек, възглавница и определен брои одеяла (според сезона). Масово л.св. ползват свои чаршафи и калъфки, но при нужда се осигуряват служебни такива. Периодичност на сменяне на спалното бельо: има един ден от седмицата определен за пране, като в баните на всеки етаж има топла вода. Лишените от свобода имат задължението сами да поддържат хигиената на спалното си бельо. Етажите разполагат с общо помещение, което се използва за сушилня и обща баня. И на двете помещения е направен основен ремонт през 2018г. Достъп до течаща топла вода л.св. имат два пъти в седмицата (по график) в общото помещение за задоволяване на хигиенните нужди.

Стая № 311 - Приемно отделение, което се състои от едно помещение от 38,16 квадрата като капацитета за настаняване е до осем лишени от свобода. Снабдена е с осветителни тела и се отоплява с радиатори.Стаята не разполага със санитарен възел, като настанените в нея ползват общата тоалетна на същият етаж. Стаята разполага с два прозореца с размер 160 х170см, които имат възможност да се отварят и да осигуряват нужното проветряване в помещенията. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 80 х 190 см. с височина 40см. Стаята е оборудвана с 1 шкаф с четири отделения с размери 35х100см. и с височина 195см. Също така стаята разполага с два по-малки шкафа, една маса и два стола.

Стая №304 се състои от две помещения - външно помещение -15,9 квадрата и вътрешна помещение -18,2 квадрата. Стаята разполага със собствен санитарен възел, в който има мивка за достъп до течаща студена вода. И вътрешното и външното помещение на стаята, както и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори . Стаята разполага с два прозореца с размер 155х175см. и 145х170см., които имат възможност да се отварят и да осигуряват нужното проветряване в помещенията. Стаята е предназначена за седем лишени от свобода. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 80 х 190 см. и височина 40см. Стаята е оборудвана с 1 шкаф с четири отделения с размери 35x100 см. с височина 195см., три масички, три стола.Лишените от свобода от трети етаж имат достъп до течаща топла вода два пъти в седмицата( по график) в общо помещение - ( баня на трети етаж западно крило, която е 14,3 квадрата) за задоволяване на хигиени нужди.

Стая № 312 се състои от едно помещение от 38,16 квадрата. Стая 312 не разполага със собствен санитарен възел. Ползват се общи тоалетни разположени на самият коридор, с обща площ 18 квадрата. Капацитетът за настаняване е седем л.св. В стаята има два прозореца с размер 160 х170см, като има възможност да се отварят и до осигуряват нужното проветряване в помещенията. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 80 х190 см. с височина 40см. Стаята е оборудвана с два шкафа с по четири отделения с размери 35x100 см с височина 195см. Също така стаята разполага с два по- малки шкафа. Стаята е снабдени с осветителни тела и се отоплява с радиатор. Достъп до течаща студена вода л.св. от стаята имат в преддверието на общата тоалетна на етажа. Лишените от свобода от стая 312 имат достъп до течаща топла вода два пъти в седмицата(по график) в общо помещение - (баня на трети етаж западно крило, която е 14,3 квадрата) за задоволяване на хигиени нужди.

Стая №307 Стаята се състои от две помещения - външно помещение -12,375 кв.м. и вътрешно помещение -15.18 кв.м. Разполага със собствен санитарен възел, в който има мивка, като квадратурата му не е включена в горепосочената жилищна площ на стаята. И външното и вътрешното помещение на стаята, както и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята разполага с два прозореца с размери 150х140см. като има възможност да се отварят и да осигуряват нужното проветряване на помещенията. Стаята е предназначена за шест лишени от свобода. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 80x190см., с височина 40см. Стаята е оборудвана с един шкаф с по четири отделения с размери 35х100см., с височина 195см. Стаята разполага с един по-малък шкаф, две масички и един стол.

Всички стаи, в които е бил настаняван л.св. разполагат със собствен санитарен възел,с изключение на престоя му в приемно отделение. В баните има мивка и тоалетна, а квадратурата на санитарния възел не е включена в горепосочената жилищна площ на стаята. Банята е със съблекалня и е обща, на етажа, като ползването и е регламентирано със Заповед на Началник ЗООТ Смолян и График - два пъти седмично. Капацитетът на стаите, в които е бил настаняван л.св.М. не е превишаван по време на престоя му в ЗООТ Смолян. 

Трети етаж разполага с общо помещение, което се използва за сушилня и обща баня. И на двете помещения е направен основен ремонт през 2018г., достъп до течаща топла вода л.св. имат два пъти седмично/ по график/.

По време на престоя на л.св. М. в ЗООТ Смолян е работил само 4 дни.

Според справка към рег. № 9479 от 11.11.2024г. от НС „ФЛКР“ (лист 48 от делото) във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно. Спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл. Банята за лишените от свобода е обща. Пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Ползва се от лишените от свобода по утвърден график. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. Всички лишени от свобода, които работят, имат право да ползват баня всеки ден. С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сключва централен договор за ДЦ обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Договорът за ДДД обработка, сключен от ГДИН е действащ до м. май 2023 г. След този период ДЦ обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН / по затвори /. Обработката се извършва от обучен за целта служител на затвора. Периода на обработване е на два месеца или при необходимост, като се третират само определени сектори в МЛС.

Към справката са приложени копия на изготвени протоколи за ДДД обработка за периода 2017-2024г (л.49-л.87).

Приложено по преписката е медицинското досие на С. М. (лист 88)

Като свидетел по делото е разпитан М. В. М..

От показанията на свидетеля М. се установява, че през 2017 г. са били с М. в една стая, на пети пост, в килия 63. През 2024г. са били на трети пост, като свидетелят е бил в стая № 35, а М. в стая № 39. През 2017г. са били в една стая с ищеца, на пети пост. Според показанията на свидетеля през 2016г. са направили частичен ремонт на пети пост, в килия № 63 имало само теракот вътре, по стените имало мухъл, по таваните имало дупки, влага и мухъл, вратата на тоалетната била счупена, топла вода нямало. Спомня си, че за периода 2017г. – зимата до август месец някъде, от началото на годината 2017г. до края на годината, до към края на 2017г. в стаята имало хлебарки и дървеници, нямало простори вътре в килията, парното не работило тогава, тъй като някаква тръба се била счупила през летния период. Свидетелят дава показания, че в стаята е било мизерия, нямало шкафове, хранели се на кашони, защото нямало място, шест човека били в стая 24 квадрата. Всеки си имал легло, но имало вътре два или три шкафа, маси нямало. Дежурно осветление нямало, в 18.00 часа спирали тока и всичко вътре било тъмно. За периода 2024г. М. е бил в стая 35, а С. в стая 39. Разказва, че стая 39 било клуб, вътре било много голямо и от 06.00 часа до 20.00 часа могат да си ходят постоянно по стаите. Свидетелят сочи, че 39 стая е една от най - мизерните стаи, вътре нямало балатум, на бетон е, стените са с мухъл, мухъл има и по тавана, с дупки по стените, простори няма, вътре са били 12 или 13 човека, това е една голяма стая, не е предназначена за живеене вътре, простори нямало в затвора, влагата се получава от това, че нямат пералня в затвора Пловдив и перели вътре в стаите, топлели си вода с бързовари и простирали дрехите вътре. Нямало обособени места за простиране, имало дървеници, хлебарки вътре. Имало два шкафа на 14 души, те си държали багажите под масите, в кашони отдолу. Имало една маса вътре в дъното на килията, ядяло се по леглата. Според показанията на свидетеля тази килия била предназначена за клуб за тенис на маса. Вътре играели тенис и карти, тя е към 35 квадрата стая, най – голямата в затвора. Нямало място за разминаване в килиите тъй като било тясно. Описва, че целият затвор е пълен, имало около 60 котки, по коридорите се качвали, по стълбите пикаели. Описва, че като излизали за закуска, обяд или вечеря те си знаят, като бие звънецът и две, три котки имало, където влизали вътре, даже бил виждал как маркират по краката на хората, по масите, дори и вътре в столовата имало една котка – черна и тя си живеела вътре в столовата, където готвят. През 2017г. имало лекар - доктор Д., а през 2024г. нямало лекар в началото, а през 2017г. д-р Д. бил там, той идвал много рядко на работа, и винаги като са били по график, д-р Д. се оправдавал или че е някъде навън с болен човек, или няма време, тъй като в приемната има нови и не можел да ги вземе. От каквото и да са били болни им давали само парацетамол и аналгин. Свидетелят дава показания, че М. имал хепатит Ц, но не само на него, почти на никой не обръщали внимание. Сочи, че М. докато е работил нямал каре за никой там, той е работил на обособено производство, там нямало каре. В 12.00 часа имали почивка да обядват за 20 минути и веднага е пак на работа до 16.00 часа, нямало каре. Общата баня била извън коридора, трябвало да се слезе един етаж надолу, да се излезе на двора, да се мине гол през карето, вътре ги заключвали, тъй като се оправдавали, че няма достатъчно персонал, държали ги по 20 минути вътре, 5 душа работили от 12, по 13-14 човека, голи само с кърпи ги държали вътре, имало две закачалки, така да се каже, обособено място за събличане, което било в окаяно състояние. М. се оплаквал на свидетеля, че не обичал котки.

Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. А съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Лишените от свобода, се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода при условията по чл. 135, ал.1 от ЗИНЗС. Всеки лишен от свобода след постъпването му се подлага на първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние и санитарна обработка – чл. 139, ал. 1 от ЗИНЗС. Съгласно същия закон, на л.св. най-малко веднъж годишно се извършва профилактични прегледи и изследвания, имунизации, дават им се предписания и им се предоставят лекарства. Според чл. 151, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС на л.св. се осигуряват условия за поддържане на лична хигиена, смяна на личното и постелъчно бельо, ежемесечно се извършва основно почистване и дезинфекция на спалните помещения за общо ползване.

Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

С оглед направеното възражение от страна на ответника за изтекла петгодишна погасителна давност и установеното, че ищецът претендира неимуществени вреди за периода 04.07.2017 г.-15.07.2024 г.

От данните по преписката се установява, че през периода 04.07.2017 г. -11.03.2018 г. Ищецът не е пребивавал в Затвора Пловдив. На 12.03.2018 г. е постъпил в Затвора Пловдив и е освободен на 15.11.2019 г., като през посочения период е пребивавал единствено и само в това затворническо заведение, като следва да се приеме, че за тази част от исковия период на 15.11.2019 г. твърдените незаконосъобразни действия и/или бездействия от страна на затворническата администрация в Затвора Пловдив са преустановени, тъй като ищецът на тази дата е бил освободен.

Следователно, искът за периода от 12.03.2018 г. - 15.11.2019 г. може да бъде предявен до 15.11.2024 г. Исковата молба е депозирана на 16.09.2024г., т.е преди изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което и вземането не следва да се счита погасено и този иск не подлежи на отхвърляне като погасен по давност. Ето защо възражението за давност е неоснователно.

Съответно е неоснователно възражението за изтекла погасителна давност и за останалите периоди, в които се установи, че ищецът е бил в затвора Пловдив - от 13.03.2020г. до 04.03.2021 г.; от 17.05.2022 г. до 04.10.2022 г.; от 02.02.2023 г. до 26.03.2024 г.; от 05.06.2024 г. – до 15.07.2024 г.

От събраните и неоспорени от страните доказателства (справка с вх.№ 7122 от 28.11.2024 г. от Началник на Затвора Пловдив на л.26 от делото, Справка на вх. № 9479 от 11.11.2024 г. от инспектор СДВР, лист 27 по делото, становище К.Рег № 9479 от 11.11.2024г. на л.30 от делото, справка към вх. № 9479 от 11.11.2024г., лист 41 по делото, справка с рег. № 583 от 12.11.2024 г. от ЗО Началник ЗО „Смолян“, лист 45 по делото, се установява, че за посочения в исковата молба период - 04.07.2017 г.-15.07.2024 г. ищецът М. е постъпвал и е освобождаван в Затвора Пловдив, както следва:

На 12.03.2018 г. е постъпил в Затвора Пловдив и е освободен: 15.11.2019 г.

На 13.03.2020 г. е постъпил в Затвора Пловдив и е освободен на 04.03.2021 г.;

На 17.05.2022 г. е постъпил в Затвора Пловдив. и е освободен на 04.10.2022 г.;

На 02.02.2023 г. е постъпил и е освободен на 26.03.2024 г.;

На 05.06.2024 г. ищецът е постъпил от сектор „Арести“ към ОСИН и е преместен на 14.07.2024 г. в затвора гр. Пазарджик

С оглед изложеното, се установява по делото, че за част от исковия период С. М. не е бил в Затвора гр. Пловдив - от 04.07.2017г. до 11.03.2018 г. вкл.; от 16.11.2019г. до 12.03.2020 г. вкл; от 05.03.2021г. до 16.05.2022 г. вкл.; от 05.10.2022г. до 01.02.2023 г.; от 27.03.2024г. до 04.06.2024г. вкл. поради което за тези периоди, предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив, е недоказан, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в посоченото от него пенитенциарно заведение, а именно Затвора Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено) същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

При така установеното, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ ще бъдат разгледани в периоди, в които се установи, че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив, а именно: от 12.03.2018 г. до 15.11.2019 г. вкл.: от 13.03.2020 г. до 04.03.2021 г. вкл; от 17.05.2022 г. до 04.10.2022 г. вкл; от 02.02.2023 г. до 26.03.2024 г. вкл.; от 05.06.2024 г. до 15.07.2024 г.

За периода от 12.03.2018 г. до 15.11.2019 г. вкл.

От справка с вх.№ 9479 от 11.11.2024 г. (л. 27) се установява, че на 12.03.2018г. С. М. е постъпил в Затвора Пловдив, като за периода от 12.03.2018 г. до 15.03.2018г. вкл. няма данни в коя стая на Приемното отделение е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал.

Видно от справка на стр. 37 от делото за периода 16.03.2018 г.-15.11.2019г. ищецът е бил настанен в помещение №61, №63, 52, № 54, №59, №58 и №65, на пост V. Стаите са без санитарен възел, с два отваряеми прозореца. Въпреки указаната доказателствена тежест на ответника, за посочения период не са представени данни за броя лишени от свобода, които са пребивавали в съответните стаи на затвора Пловдив.

Според представената справка на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, а работещите имат достъп (баня) всеки работен ден. Във всеки санитарен възел има течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на пребиваващите и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените там лица, като за целта получават съответните материали и консумативи. Могат да закупуват допълнително такива от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от техните близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. Заради умишлени злонамерени действия от страна на настанените лица, в нарушение на чл. 96 т. 2 ЗИНЗС, инвентара на затвора се унищожава, което налага чести ремонтни дейности.

При това положение и на основание чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС и по аргумент от чл. 161 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че в периода от 12.03.2018 г. до 15.11.2019г. вкл. – общо 614 дни, ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м. в Затвора – Пловдив тъй като за този период от ответникът, не е представена изисканата информация относно помещенията, в които е бил настанен ищецът и относно броя на настанените в тях лишени от свобода. За пълнота следва да се посочи, че приложението на процесуалната презумпция на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се, с оглед останалите събрани по делото доказателства, за съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение. В случая, администрацията е била задължена да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административният орган не е изпълнил тъй като не е представил никакви справки, съдържащи информация, свързана с пребиваването на М., в мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за посочения период, което е основание да се приеме, че в този период ищецът е бил настанен в спални помещения, в които е разполагал с жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Тези факти са достатъчни, за да се приеме, че в посочения по-горе период от време в размер на 614 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание М. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

С оглед горното, следва да се приеме, че на М. не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м. като настоящият съдебен състав приема, че за период от общо 614 дни ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

За периода 13.03.2020 г. – до 04.03.2021 г.

Видно от справка с вх. № 9479 от 11.11.2024 г. (лист 27 по делото) за периода от 13.03.2020 г. до 31.03.2020г. – общо 19 дни няма запазени данни в коя стая на Приемното отделение е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал. От ответния административен орган не са представени данни за условията, при които е пребивавал ищеца за периода от 01.04.2020 г. до 21.04.2020г.вкл. – общо 21 дни от ответника не са представени данни в коя стая е бил настанен ищецът, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал.

Въпреки указаната доказателствена тежест на ответника, за посочения период не са представени данни за броя лишени от свобода, които са пребивавали в съответните стаи на затвора Пловдив. В случая, администрацията е била задължена да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административният орган не е изпълнил тъй като не е представил никакви справки, съдържащи информация, свързана с пребиваването на М., в мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за посочения период, което е основание да се приеме, че в този период ищецът е бил настанен в спални помещения, в които е разполагал с жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Тези факти са достатъчни, за да се приеме, че в посочения по-горе период от време в размер на 40 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание М. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Или, следва да се приеме за установено, че в периода от 13.03.2020 г. до 21.04.2020г. вкл. – общо 40 дни, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

Видно от данните по делото, в това число справка с рег. № 583 от 12.11.2024 г. за периода 22.04.2020 г. до 04.03.2021 г. ищецът е изтърпял наказание л.св. в ЗООТ Смолян. От представената справка се установява,че М. е бил настанен в стая №311-приемно отделение, стая № 304, стая № 312 и стая № 307. Стаите в ЗООТ „Хеброс“ са с различна квадратура, във всяка стая има поставени легла, шкафчета, столове и маса, два или три прозореца в зависимост от големината на стаята. В цитираната справка е посочено, че Стая № 311 - Приемно отделение се състои от едно помещение от 38,16 квадрата като капацитета за настаняване е до осем лишени от свобода. Стая №304 се състои от две помещения - външно помещение -15,9 квадрата и вътрешна помещение -18,2 квадрата и е предназначена за седем лишени от свобода. Стая № 312 се състои от едно помещение от 38,16 квадрата. и капацитетът за настаняване е седем л.св. Стая №307 се състои от две помещения - външно помещение -12,375 кв.м. и вътрешно помещение -15.18 кв.м. и е предназначена за шест лишени от свобода. Всички стаи, в които е бил настаняван л.св. разполагат със собствен санитарен възел,с изключение на престоя му в приемно отделение. В баните има мивка и тоалетна, а квадратурата на санитарния възел не е включена в горепосочената жилищна площ на стаята. Банята е със съблекалня и е обща, на етажа, като ползването и е регламентирано със Заповед на Началник ЗООТ Смолян и График - два пъти седмично.

Капацитетът на стаите, в които е бил настаняван л.св.М. не е превишаван по време на престоя му в ЗООТ Смолян. 

С оглед изложеното за периода от 22.04.2020 г. до 04.03.2021 г. ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. исковата претенция е неоснователна.

За периода от 17.05.2022 г. до 04.10.2022 г.

Видно от справка с рег. № 7122/28.11.2024 г. (л.26), справка от 22.11.2024 г.(л.27), през периода 17.05.2022 г.-19.05.2022 г. той е настанен в стая „РЦ“, в Приемно отделение, където пребивава с между 3 и 6 л/св. Видно от същата справка стая „РЦ“ е с площ 27,04 кв. м., т. е с капацитет до 6 лв./св. и разполага с два прозореца с размери 0,49м. х 1,2 м. и 1.0м. х 1,2м. Санитарният възел е с площ 2,66 кв/м. и разполага с един прозорец с размери 0,34м. х 1,2м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление.

В тази част не се установява нарушение чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

От справка от 11.11.2024 г. на инспектор СДВР, на стр. 37 по делото се установява, че от 20.05.2022г. до 02.06.2022г. вкл. лицето С. М. М. е бил настанен в помещение №60 на пост V. Размерите на спално помещение №60 на пост V е 27.86 кв.м., т. с капацитет до 6 л/св. Видно от справката в периода 20.05.2022г. до 02.06.2022г. в помещението, което е бил настанен ищецът са пребивавали между 5 и 6 л/св.

В тази част за периода от 17.05.2022г. до 02.06.2022г. вкл. не се установява нарушение чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

Видно от справка № 9497 от 12.11.2024 г., на стр. 30 по делото, ищецът М. е настанен на пост 3 на 03.06.2022 г., както следва: от 03.06.2022г. до 23.06.2022г. вкл. на Трети пост, в стая № 35, която е с площ от 27,91 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като в стаята са пребивавали 8 л.св.

За периоди от 24.06.2022 г. до 03.10.2022 г. ищецът е пребивавал в помещение № 37, с площ 46,55 кв.м. и капацитет до 11 л. св, като през периоди от 24.06.2022 г. до 15.08.2022г. и периоди от 19.08.2022г. до 03.10.2022 г. вкл. М. е пребивавал с между 5 и 11 лишени от свобода. На 04.10.2022г. е освободен.

В периода от 16.08.2022 г. до 18.08.2022 г. вкл. в помещението са настанени 13 л/св.

Или, установява се, че в периодите от 03.06.2022г. до 23.06.2022г вкл. и от 16.08.2022г. до 18.08.2022 г., вкл. – общо 24 дни, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

Периода от 02.02.2023 г. до 26.03.2024 г. вкл.

Видно от справка с рег. № 7122/28.11.2024 г. (л.26), и справка от 22.11.2024 г.(л.27) се установява, че в периода 02.02.2023 г.-06.02.2023г. М. е настанен в ОП-2 Приемно отделение, с площ от 26,28 кв.м. и капацитет до 6 л.св., като в периода от 03.02.2023г. до 06.02.2023г. вкл., ищецът е пребивавал с между 2 и 3 л/св.

На 02.02.2023г. М. е бил настанен с 8 л/св.

Или, установява се, че в периода от 02.02.2023г. до 02.02.2023г. – общо 1 ден, ищецът е пребивавал в помещение, в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м

В периода от 07.02.2023 г. до 26.03.2024 г., вкл. М. е бил настанен в помещение № 39, пост III, с площ 47,80 кв.м и капацитет до 11 л/св. В посочения период ищецът е бил настанен в помещението заедно с между 6 и 11 л/св. (справка на стр. 30 по делото).

В тази част не се установява нарушение чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

За Периода от 05.06.2024 г. до 15.07.2024 г .

Видно от справка с рег. № 7122/28.11.2024 г. (л.26), справка от 22.11.2024 г. (л.27) и справка към вх. № 9479 от 22.11.2024 г.(л.41), през периода 05.06.2024 г.-10.06.2024 г. М. е настанен в РЦ на Приемно отделение, с площ 27.04 кв. м и капацитет до 6 л/св., където пребивава с между 3 и 6 л.св.

В периода от 11.06.2024 г. до 14.07.2024 г. вкл. М. е настанен в стая № 7, с размери 28,78 кв., и капацитет до 7 л.св и е пребивавал с между 4 и 7 л. св. В тази част не се установява нарушение чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

От събраните по делото доказателства (становища и справки) се установява, че при пребиваването му в Затвора Пловдив на М. е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м в периодите от 22.04.2020г. до 04.03.2021г. вкл.; от 17.05.2022г. до 02.06.2022г.; от 24.06.2022 г. до 15.08.2022 г. вкл.; от 19.08.2022г. до 04.10.2022 г. вкл.; от 03.02.2023г. до 06.02.2023г. вкл.; от 07.02.2023 г. до 26.03.2024 г. , вкл., и от 05.06.2024 г. до 10.06.2024 г. вкл.; от 11.06.2024 г. до 15.07.2024 г.

Не така стои въпросът обаче за част от пребиваването му в Затвора Пловдив, когато за периодите: от 12.03.2018 г. до 15.11.2019г. вкл.; от 13.03.2020 г. до 21.04.2020 г. вкл., от 03.06.2022г. до 23.06.2022г. вкл., от 16.08.2022 г. до 18.08.2022 г.; от 02.02.2023г. до 02.02.2023г. (или общо за 679 дни) ищецът е пребивавал в помещения, в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

Видно от представените справки и становища, помещенията, които е обитавал М. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през периодите, през които е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив. М. е имал достъп до баня два, съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС (график за разпределение на времето на лишени от свобода от V-ти пост – л. 39,40, от III-ти пост – л. 30, от пост 6 – л. 42).

Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото доказателства се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. Действително от показанията на свидетелят М. се установява, че в стая № 63, стая № 39 в Затвора Пловдив, в която е бил настанен ищецът, се е задържала влага и имало мухъл. Нейният произход обаче, според същият свидетел се дължал на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията, с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците. При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца. Както е посочено и в справката от ответния административен орган при престоите си в Приемно отделение л/св. С. М. М. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

Както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото). По делото не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи и котки в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекции, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключен договор от страна на ответника, а именно протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив, които съдържат информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът. Нещо повече, от страна на ответника са представени и доказателства за разпределен препарат Айкън, с който са третирани затворническата кухня, източна и западна столова на Затвора Пловдив, където се твърди да е имало котки, които са се качвали по масите.

Този извод не се променя и от показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

По отношение на наведените твърдения в исковата молба за липса на медицински грижи в Затвора Пловдив, се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода (чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС. Установява се, че М. е заболял от Хепатит Ц, за който му е оказана медицинска помощ и му е назначена терапия. В лабораторния лист е описано, че е заболял от Хепатит при употреба на наркотици, с оглед на което за довеждането му до такова състояние, не може да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие от администрацията на затвора. Няма данни да е необходима и диета във връзка с констатираното заболяване, която диета да не е спазена. Няма и данни за подавани молби от ищеца в тази връзка.

Няма и подавани молби за преглед от лекар или зъболекар, или искания за предоставяне на лекарства от страна на ищеца, нито данни такива молби да не са удовлетворяване от затворническата администрация. Неоснователни са възраженията, че не са правени изследвания, доколкото по делото са представени данни за състоянието на ищеца в резултат на направени изследвания.

По отношение на твърдението на ищеца, че докато е бил в Затвора – Пловдив, е работел и не е ползвал каре, е необходимо да се посочи, че от свидетелските показания (свид. М.) се установява, че М. действително е работил и като работещ следва да спазва разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно работещите. Така, съгласно чл.169а т.1 ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не се разрешава да напускат определените от администрацията работни места. Т.е. дори и същият, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗИНЗС, да има право на престой на открито не по-малко от един час на ден, с приемането да упражнява трудова дейност, доброволно се отказва от това си право.

От друга страна, в исковата молба ищецът сочи, че през целия процесен период от 04.07.2017 г.- до 15.07.2024г., когато правили каре, не могли да ползват тоалетна.

В случая свидетелските показания се разминават с твърденията на ищеца.

Не се установява от събраните по делото доказателства, че при ползването на престой на открито ищецът е бил лишен от ползването на мивка и тоалетна, каквито, според представените данни от ГДИН е имало в коридора и в спалните помещения и е нямало пречка да бъдат ползвани при нужда от л.св.

Не се потвърдиха и твърденията му, че не е разполагал с работни дрехи, нито, че е подавал молби да му бъдат предоставени такива.

Що се касае до твърдението, че на л.св. се налага, отивайки и връщайки се от помещението за къпане, да преминават през двора, където през зимния сезон било студено и неприятно, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Това е така, защото от една страна не се установява по безспорен начин къде точно се намира банята, къде са се намирали стаите, в които ищецът е бил настанен и дали на него лично му се е налагало да преминава през зимните месеци през посочената открита площ. До извод в обратната насока не водят и показанията на свидетеля, доколкото същите са твърде общи, за да се формира въз основа на тях категоричен извод относно спорния въпрос, а именно в кой период се е случвало това, с оглед извършването на преценка, дали той е част от исковия такъв, както и дали ищецът е бил заедно със свидетеля, когато са били навън в студа. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация, обективирана в цитираните по-горе становища и справки

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието „изтезание“ и понятието „нечовешко или унизително отнасяне или наказание“ се състои в „различната интензивност на причиненото страдание“ (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“, каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

С оглед изложеното се установява, че при пребиваването си в Затвора Пловдив, а именно за периодите: от 12.03.2018 г. до 15.11.2019г. вкл.; от 13.03.2020 г. до 21.04.2020 г. вкл., от 03.06.2022г. до 23.06.2022г. вкл., от 16.08.2022 г. до 18.08.2022 г.; от 02.02.2023г. до 02.02.2023г. (или общо за 679 дни) ищецът е пребивавал в помещение, в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за 4 кв.м. жилищна площ на човек.

Тези факти (на обитаване на пренаселени килии) са достатъчни, за да се приеме, че в така посочените периоди от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание М. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в периодите описани в настоящото решение, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания на ищеца, за периодите: от 12.03.2018 г. до 15.11.2019г. вкл.; от 13.03.2020 г. до 21.04.2020 г. вкл., от 03.06.2022г. до 23.06.2022г. вкл., от 16.08.2022 г. до 18.08.2022 г.; от 02.02.2023г. до 02.02.2023г. (или общо за 679 дни) на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 3395,00 лв., който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 15 000 лв., за периодите от 22.04.2020 г. до 04.03.2021г. вкл.; от 17.05.2022г. до 02.06.2022г. вкл.; от 24.06.2022 г. до 15.08.2022 г. вкл.; от 19.08.2022г. до 04.10.2022 г. вкл.; от 03.02.2023г. до 06.02.2023г. вкл.; от 07.02.2023 г. до 26.03.2024 г. вкл., от 05.06.2024 г. до 10.06.2024 г. вкл. и от 11.06.2024 г. до 15.07.2024 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Като неоснователен искът на С. М. следва да се отхвърли и за периодите от 04.07.2017г. до 11.03.2018 г. вкл.; от 16.11.2019г. до 12.03.2020 г. вкл.; от 05.03.2021г. до 16.05.2022 г. вкл.; от 05.10.2022г. до 01.02.2023 г. вкл.; от 27.03.2024г. до 04.06.2024 г. вкл., в които периоди няма данни М. да е пребивавал в Затвора в Пловдив.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 16.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 639,50 лв. (шестстотин тридесет и девет лева и 50 ст.), съразмерно уважената част от иска.

Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

Що се касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице частично отхвърляне на исковата претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, да заплати на С. М. М., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, сумата в размер на 3395,00 /три хиляди триста деветдесет и пет /лв., съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в рамките на периода му на пребиваване в Затвора Пловдив от: 12.03.2018 г. до 15.11.2019г. вкл.; от 13.03.2020 г. до 21.04.2020 г. вкл., от 03.06.2022г. до 23.06.2022г. вкл., от 16.08.2022 г. до 18.08.2022 г.; от 02.02.2023г. до 02.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.09.2024г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на С. М. М., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния ѝ предявен размер от 15 000 лева, включваща обезщетение за престоя в Затвора Пловдив, както и за останалите оплаквания за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания - от 22.04.2020 г. до 04.03.2021 г. вкл.; от 17.05.2022г. до 02.06.2022г. вкл.; от 24.06.2022 г. до 15.08.2022 г. вкл.; от 19.08.2022г. до 04.10.2022 г. вкл.; от 03.02.2023г. до 26.03.2024 г. вкл., и от 05.06.2024 г. до 15.07.2024г., от 04.07.2017г. до 11.03.2018 г. вкл.; от 16.11.2019г. до 12.03.2020 г. вкл.; от 05.03.2021г. до 16.05.2022 г. вкл.; от 05.10.2022г. до 01.02.2023 г. вкл.; и от 27.03.2024г. до 04.06.2024 г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.09.2024г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г. Д. „Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати в полза на С. М. М., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати в полза на адв. Д. Х., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 3, ет.1, офис 4, сумата от на 639,50 лв. (шестстотин тридесет и девет лева и 50 ст.), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 2036 по описа за 2024г. на Административен съд Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София за присъждане на разноски по делото за юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по банкова сметка: BG73UNCR70001520261229 в УниКредит Булбанк АД, с титуляр адв. д-р Д. П. Х., на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.