№ 22002
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20241110146938 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, вр. чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № **** г. с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ****** срещу Р. А. М.
за следните суми, дължими на основание сключения между страните договор за
потребителски кредит № FL**** г.: 1/. за сумата 6900 лв. – главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва от 08.08.2024 г. (подаване на заявлението) до
окончателното й изплащане; 2/. за сумата 245,70 лв. – обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за забавено плащане на главницата по договора за периода 01.09.2023 г. – 15.07.2024 г.;
3/. за сумата 156 лв. – разходи за уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на всички вземания по договора за потребителски
кредит.
Заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата 156 лв. – разходи за
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на всички вземания
по договора за потребителски кредит по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.),
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и
добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит
от 01.07.2021 г., който е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като
е сключен с физическо лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Заявителят не доказа вземането му срещу длъжника за сумата от 156 лв. да
произтича от сключения между страните договор за потребителски кредит. Данни за
наличие на клауза, с която длъжникът поема задължение за плащане на посочената
сума, договорът не съдържа.
В случай, че се приеме, че сумата 156 лв. се претендира на основание чл. II.19.5
от Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица в
******, то тази клауза е нищожна, тъй като със същата се заобикалят и се нарушават
законови забрани, установени с императивни разпоредби от ЗПК.
1
На първо място, клаузата на чл. II.19.5 от Общите условия е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като с нея се нарушава императивната забрана
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а обявяването
на предсрочната изискуемост е типично действие по управление на необслужван
кредит.
Дори да се приеме, че клаузата на чл. II.19.5 от Общите условия не е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, то тя е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като със същата се цели
заобикаляне на ограничението, предвидено в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. Законът не допуска начисляване по договор за
потребителски кредит на разходи за такси или други задължения при забава на
потребителя, а с клаузата на чл. II.19.5 от Общите условия се въвеждат допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със забавата на длъжника, т.е. цели се
присъждане на още едно обезщетение за забава.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и за част от претендираните разноски,
съразмерно на отхвърлената част от заявлението, тоест за сумата над 141,65 лв. до
пълния заявен размер от 146,03 лв. – разходи за платена държавна такса и над сумата
774,16 лв. до пълния предявен размер от 798,10 лв. – юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство на дружеството в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № **** г. с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ****** срещу Р. А. М.,
в частта за сумата 156 лв. – разходи за уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на всички вземания по договора за потребителски кредит,
както и в частта относно искането за присъждане на разноски за държавна такса над
сумата 141,65 лв. до пълния заявен размер от 146,03 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение над сумата 774,16 лв. до пълния предявен размер от 798,10 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2