№ 3163
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кирил Ст. П.
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. П. Гражданско дело №
20231100112964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от КОНПИ срещу
А. М. А.М./, роден на ********** г. в гр. Саланг, Афганистан, британски гражданин, с която
е предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, с който се иска да бъде
постановено решение, с което да бъде отнето в полза на държавата следното имущество:
парични средства в размер на 164 700 британски паунда с обща левова равностойност,
съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към дата 04.05.2023 г., в размер на 365 989,75 лв.,
открити в лек автомобил марка „MAZDA“, с регистрационен № NK17YAG, управляван от
британския гражданин А. М. А.М./, на 04.05.2023 г. ГКПП Капитан Андреево – при влизане
в България, налични в края на проверявания период.
В исковата молба се твърди, че производството срещу ответника е образувано след
извършена проверка по чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, на основание уведомление от Районна
прокуратура Хасково, Териториално отделение Свиленград с вх.
№УВКПКОНПИ690/16.05.2023 г. за това, че А. М., е привлечен като обвиняем по бързо
производство № 56/2023 г. по описа на ТД Митница - Бургас, прокурорска преписка №
2016/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Хасково, ТО - гр. Свиленград, за това че на
04.05.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево“ - шосе, при влизане в Република България от
Република Турция, не й изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи
писмено във валутна митническа декларация парични средства - сумата от 164 700
британски паунда с обща левова равностойност, съгласно фиксирания валутен курс на БНБ
към дата 04.05.2023 г., в размер на 365 989,75 лв., пренасяни през границата на страната,
която граница е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на
Валутния закон - чл.11а, ал.1 и ал.5 и чл.14г, както и чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и 2
на Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на
митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон – престъпление по чл. 251, ал. 1 НК. При
1
извършената митническа проверка на лек автомобил марка „MAZDA“, с регистрационен №
NK17YAG, във фабричните кухини, разположени в багажното отделение и в купето на
автомобила, са открити укрити 164 700 британски паунда в купюри, както следва: 1 пачка с
10 броя банкноти по 10 британски паунда; 82 пачки с по 100 броя банкноти в купюри по 20
британски паунда и 1 пачка с 30 броя банкноти в купюри по 20 британски паунда. Със
споразумение от 16.05.2023 г. по НОХД № 239/2023 г. на Районен съд Свиленград
ответникът се е признал за виновен в извършване на горепосоченото престъпление по чл.
251, ал.1 от НК. За извършеното престъпление на ответника е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години. Паричните
средства са временно задържани съгласно Решение № 32-170036/05.05.2023 г. и Решение №
32-206399/02.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас и налични в края на
проверявания период, като е допусната и обезпечителна мярка запор на паричните средства
с определение по ч. гр. д. № 8385/2023 г. на СГС. Ответникът не бил представил документи
и обяснения доказващи произхода на средствата. Проверяваният период е 17.05.2013 г. –
17.05.2023 г. Установено било несъответствие 365 989.75 лв. Налице било значително
несъответствие по чл. 107, ал. 2 вр. с § 1, т. 3 ЗОНПИ. Налице били основанията на чл. 141
вр. с чл. 147 ЗОНПИ. Моли за уважаване на претенцията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. Ш., за която е
представено пълномощно от ответника на л. 98. Исковата молба била нередовна – нямало
твърдения, които да обосновават извод за придобиване на имущество по незаконен начин.
Производството било недопустимо – изцяло в прерогатив на органите на досъдебното
производство било установяването на произхода на недекларираните средства. Освен това
ответникът бил чужд гражданин. Оспорва твърденията в исковата молба. Възразява
средствата да са придобити незаконно. Оспорва валидността на всички представени
административни актове като твърди, че същите са нищожни. Доколкото ответникът е чужд
гражданин се поставяла под съмнение възможността за извършване на проверка, тъй като
липсата на свързаност на лицето с България винаги щяла да води до несъответствие между
имущественото му състояние и приходите. Мои за отхвърляне на претенцията. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Представено е решение № 617 от 19.07.2023 г. на КПКОНПИ за образуване на
производство.
По делото се установява от представеното уведомление от РП Хасково, постъпило в
Комисията на 16.05.2023 г., и постановление за привличане на обвиняем от 05.05.2023 г. по
БП № 56/2023 г. по описа на ТД Митница Бургас, че ответникът А. М. е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 251, ал. 1 НК. Тъй като престъплението, за което
ответникът е бил привлечен като обвиняем, е предвидено в чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗОНПИ
/загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г./, Комисията е започнала проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото му с протокол № ТД08ПЛ/УВ-
6263 от 17.05.2023 г. на директора на ТД на КОНПИ – София, която е обхванала период от
10 години назад.
Представен е и акт за установяване на административно нарушение №
BG04052023/1000/B-1368 от 04.05.2023 г., издаден въз основа на протокол за извършена
проверка № 23BG001015M015410 от 04.05.2023 г. на старши инспектор в ТД Митници
Бургас. Административно наказателното производство е прекратено с резолюция № BG
2023/1000-1444 от 09.05.2023 г. на директор на ТД на Митница Бургас на основание чл. 54,
ал. 1, т. 9 вр. с чл. 33, ал. 2 ЗАНН.
2
Видно от НОХД № 239/2023 г. на РС Свиленград е одобрено споразумение за
решаване на бързо производство № 56/2023 г. на ТД Митница Бургас от 15.05.2023 г., с което
обвиняемият А. М. се признал за виновен в това, че на 04.05.2023 г. на ГКПП „Капитан
Андреево“ при влизане в Република България от Република Турция не е изпълнил
задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа
декларация парични средства – сумата от 164 700 британски паунда с обща левова
равностойност по валутен курс на БНБ към 04.05.2023 г. 365 989.75 лв., пренасяни през
границата на страната, която е външна на ЕС, като е нарушил разпоредбите на Валутния
закон - чл.11а, ал.1 и ал.5 и чл.14г, както и чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и 2 на Наредба
№ Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически
регистри по чл. 10а от Валутния закон – престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода а срок от една година, отложено за срок от три
години.
С решение № 32-170036 от 05.05.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, на
основание чл. 7, § 1, б. б“ от Регламент № 2018/1672 са задържани временно парични
средства в размер на 164 700 британски паунда от А. М., считано от 04.05.2023 г., като с
решение от 02.06.2023 г. срокът за задържане е удължен до 90 дни от датата на фактическото
им задържане. С влязло в сила решение от 16.10.2023 г. по а. д. № 5290/2023 г. на АССГ е
отхвърлена жалбата на А. М. срещу решението от 05.05.2023 г. за временно задържане на
сумата от 164 700 британски паунда.
С определение № 24.07.2023 г. по гр. д. № 8385/2023 г. на СГС е допуснато
обезпечение чрез налагане на запор върху сумата в размер на 164 700 британски паунда.
Представен е протокол за опис на движимо имущество от 21.08.2023 г., с който е наложен
запорът, описани са и са иззети паричните средства от А. М..
От постъпило писмо от Британската приходна и митническа администрация с реф. №
SOF/FCLO/077/23 се установява, че А. М., роден на ********** г. в Афганистан е получил
британско гражданство и има британски паспорт с номер *********, като живее на 19 Moor
Street, Camborne, Cornwall, TR14 8 HL, жилищен адрес, състоящ се от малка двуетажна къща.
Превозното средство Мазда 6, рег. НК17ЯГ е собственост на А. М. и е регистрирано на
домашния му адрес. Между 2019 г. и 2023 г. А. М. е бил управител на Deanos Kebab House,
като е декларирал следния доход: 1 996 британски паунда /2018-2019/; 6 403 британски
паунда /2019-2020/; 6 801 британски паунда /2020-2021/ и 8 197 британски паунда /2022-
2023/. Ответникът не е декларирал други доходи пред HMRC. Дейността на Deanos Kebab
House е прекратена 2023, като ответникът е започнал бизнес за бързо хранене Maleki Pizza
Ltd Munch Away. През 2009 г. ответникът е арестуван за имиграционни нарушения
/незаконно влизане в Обединеното кралство/, през 2020 г. е задържан за домашно насилие, а
на 01.02.2023 г. е засечен на летище Хийтроу с 50 000 британски паунда скрити в багажа му.
Твърдял, че е взел парите на заем, за да закупи ресторант в Истанбул, но нямал документи в
подкрепа на твърденията си. Парите са иззети, случаят поет от Национална агенция по
престъпленията, като решил да не пътува. В резултат на това ищецът бил запознат с
ограниченията около движението на пари в брой и необходимостта от деклариране. Сумата
от 164 700 британски паунда не съответствала на трудовия му статус, доходи и
приблизителната стойност на домашния му адрес.
Представено е удостоверение на английски език с препис на български, в което се
съдържа информация, че ответникът няма данни да е осъждан освен присъдата на РС
Свиленград във връзка с процесния случай.
Представени са документи на персийски с превод на български от 25.02.2023 г. и
28.02.2023 г. относно продажбата на недвижими имоти в Кабул Афганистан от ответника за 7
500 000 афгана и 10 700 000 афгана. Ищецът излага, че тези документи имат характер на
3
частни документи, доколкото не съдържат подпис на ответника.
От показанията на свидетеля Л.А. се установява, че познава ответника от 24-25
години. Излага, че тъй като талибаните взели властта в Афганистан ответникът искал да
пренесе пари във Великобритания. Знае, че А. М. имал земя и имоти в Афганистан, които
искал да продаде и продал преди две години – две години и половина. Знае, че е продал два
отделни имота в Кабул на стойност между 170 000-180 000 британски паунда. Твърди, че
през м. май 2023 г. М. бил в Афганистан, за да продаде имота си. От Афганистан не можело
да се изнесат повече от 5000 щатски долара. Доколкото знае ответникът не бил пътувал в
Афганистан от момента, в който талибаните завзели властта, брат му бил там и той изнесъл
парите в Турция.
Проверката по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ започва с акт на директора на съответната
териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за изрично изброените
престъпление по чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ, като гражданството на лицето е без значение за
възможността за започване на проверка и за предявяване на исковете. Аргумент в тази
насока е и, че проверката започва и по отношение на лице, за което е допуснат трансфер на
наказателно производство в друга държава – чл. 108, ал. 2, т. 5 ЗОНПИ. В случая проверката
е започнала за престъпление, което попада в чл. 108, ал. 1, т. 17 ЗОНПИ, извършено е на
територията на България и има влязло в сила споразумение, с което ответникът се е признал
за виновен. Налице е компетентност за българския съд, като ЗОНПИ намира приложение,
доколкото ответникът е чужденец и на основание чл. 107 ГПК претенцията е подсъдна на
настоящия съд.
Предявени са искове по чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ. Внесеното
искане за отнемане на незаконно придобито имущество е против лице, което е привлечен
като обвиняем за престъпление, посочено в чл. 108, ал. 1, т. 17 ЗОНПИ, като искането е
предшествано от проверка, започнала и осъществена въз основа на акт на директора на
компетентната териториална дирекция, поради привличане на ответника като обвиняем за
посоченото престъпление.
Уважаването на така предявените искове се предпоставя от кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: ответникът следва да е привлечен като обвиняем
за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ; през проверявания
период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по
смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, т. е. да е налице
несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лева за целия
проверяван период; въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно
предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник,
като съгласно чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице; имуществото да е
придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ – в период от 10 години назад считано от
датата на започване на проверката, и имуществото да не е придобито със законен източник
на средства.
Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца -
процесуалния субституент на държавата, чрез пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал.
1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение да установи, че имуществото,
което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.
Обстоятелството, че производството се води срещу лице, което не е български гражданин и
няма имущество на територията на България /освен това, за което се иска отнемане/ не
освобождава ищеца от вменената му по закон доказателствена тежест.
По делото се установява, че А. М. е привлечен като обвиняем за престъпление,
попадащо в чл. 108, ал. 1, т. 17 ЗОНПИ, както и, че е задържан с налични в себе си
недекларирани 164 700 британски паунда, като се е признал за виновен в престъпление по
4
чл. 251, ал. 1 НК, за което е одобрено споразумение от съда по НОХД.
За правилното тълкуване и прилагане на ЗОНПИ е формирана съдебна практика на
ВКС – решение № 97/18.05.2018 г. по гр. дело № 3224/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №
137/02.11.2018 г. по гр. дело № 2507/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 83/20.07.2020 г.
по гр. дело № 4939/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., разрешенията в която са възприети и в
тълкувателните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.
дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В нея е разяснено, че приход е всяко постъпление на
имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход – всяко напускане на
имуществено благо от същия патримониум. Задължение да отчитат приходите и разходите
си имат само търговците и другите физически и юридически лица, които по закон са длъжни
да водят счетоводство. Останалите лица не са длъжни да отчитат и доказват нито приходите,
нито разходите си. Приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред. Доход са
имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на
получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с
осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са
свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон или незабранена. Само
доходите от забранена със закон дейност са незаконни, всички останали доходи от всякакви
възможни дейности са законни.
По гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество /придобито от
престъпна дейност/. По гражданскоправен ред на отнемане подлежи налично имущество,
което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица.
Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде
отнето от него. Aко имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях, а ако е
отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото
имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата, ако отчуждаването не
е противопоставимо на държавата – имуществото се отнема от „приобретателя“.
Придобито имущество са всички имуществени блага, които субектът някога е
притежавал, а отчуждено имущество е придобито имущество, което в последствие е
напуснало патримониума на собственика, тъй като е преминало в собственост на друго
лице. Преобразувано имущество е имуществено благо, което в резултат на фактически
или правни действия е трансформирано в друго имуществено благо. Притежавано
имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на
субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено, унищожено
или погинало. Непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е напуснало
патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено,
унищожено или погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която
показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване, както и стойност при
отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му. На
отнемане по реда на този закон подлежи наличното в края на изследвания период
имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица.
Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на
проверяваното и свързаните с него лица през проверявания период, което е налично в края
на този период. Не може да се установява незаконност, на която и да било част от
имуществото, което проверяваното и свързаните с него лица са притежавали в началото на
изследвания период. В § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е посочено значението на понятието
„значително несъответствие“ – онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150000 лева за целия проверяван период. Отнемането може
да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило
в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения в § 1,
т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на
5
изследване въпросът дали даден доход има законен характер – решение № 50116 от
03.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 732 от 12.12.2024 г. по
гр. д. № 2652/2023 г. на III г. о. на ВКС.
Първата предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от
проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице
разлика и в каква посока е тя – решение № 522 от 07.08.2024 г. по гр. д. № 3010/2023 г. на IV
г. о.на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV г. о.на ВКС и решение
№ 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4769/2019 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 193 от 03.04.2025
г. по гр. д. № 4570/2022 г. на III г. о. на ВКС, решение № 50005 от 24.04.2025 г. по гр. д. №
2812/2020 г. на III г. о. на ВКС.
Ищецът не доказва стойността на притежаваното от ответника имущество нито в
началото, нито в края на периода. Твърденията в исковата молба, че имуществото на
ответника се изразява единствено в откритата сума с равностойност в лева 365 989.75 лв. не
се доказват по производството. Напротив, от писмото на Британската приходна и
митническа агенция се установява, че същият е декларирал доход над 20 000 британски
паунда, разполага с автомобил, като в писмото не е уточнено, дали жилището на домашния
му адрес – малка двуетажна къща, е негова собственост или не, но в писмото се говори за
„приблизителната стойност“ на къщата на домашния му адрес, т. е. налице и индиция за
притежавано право на собственост в Обединеното кралство. Постъпилата информация освен
че не установява твърденията на ищеца, а доказва налични доходи и имущество, е оскъдна и
недостатъчна с оглед надлежно разпределената доказателствена тежест. Както се посочи по-
горе доходите, разходите и имуществото В България на лицето-чужд гражданин, което
единствено преминава през територията на България, са недостатъчни да ангажират
отговорността му по ЗОНПИ. Ищецът е следвало да ангажира пълен набор от доказателства
за собствеността върху движими и недвижими вещи на ответника /вкл. за наличните такива
в началото на периода 17.05.2013 г./ във Великобритания, пълни данни за трудовия му статус
през последните 10 години /а не само за декларирани доходи чрез упражнена търговска
дейност/, данни за наличните парични средства на лицето по банкови сметки и техния
източник /към началото и към края на периода/, други приходи и източници на
финансиране, следвало е да се извърши оценка на имуществото на ответника, както и на
обичайните и извънредни разходи. Като, ако за част от периода А. М. е бил гражданин и на
Афганистан, то проверката е следвало да обхване и тази държава, още повече и
представените документи за налична собственост в Кабул /които действително имат
характер на частен документ, доколкото не носят подпис на ответника, а и не се установява
на посочените в тях дати ответникът да е бил извън територията на Обединеното кралство,
като преводите на документите не съдържат отразяване сделките да са сключени чрез
пълномощник/. Само при пълна и всеобхватна проверка на имуществото на лицето би могло
да се установи дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в
края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя, както и дали е налице
несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лева за целия
проверяван период.
Следва да се посочи, че влязлото в сила споразумение е подписано от прокурор и
одобрено от съда, институциите не са преценели за необходимо да наложат глоба на
ответника по реда на чл. 251, ал. 1 НК и това е вън от предмета на настоящото производство.
Релевантно е в случая, че ищецът се възползва от реда по специалния ЗОНПИ без да е
изпълнил задължението си да направи пълна и всеобхватна проверка на доходи, разходи и
имущество на ответника-чужденец, като по този начин го поставя в условията на неравно
третиране спрямо българските граждани. Формалната процедура извършена само на
територията на Република България за лице, което няма връзка с територията на нашата
държава, не обуславя пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на
претенцията. Не са изследвани наличното имущество на проверяваното лице, неговите
6
доходи, приходи и разходи, или което и да е от останалите релевантни обстоятелства по чл.
114, ал. 1 ЗОНПИ извън територията на България, които имат значение за изясняване
произхода на имуществото и начина на придобиването му. Тези обстоятелства не са
установяват и в хода на настоящото съдебно производство. Липсата на посочените
предпоставки води до невъзможност за прилагане на презумпцията по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ,
че имуществото, чието отнемане се иска, е придобито незаконно.
По изложените съображение, искът като недоказан и неоснователен подлежи на
отхвърляне.
За пълнота следва да се посочи и, че ЗОНПИ следва да се прилага при съблюдаване на
чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ, касаещ защита на собствеността. Настоящият състав
съобразява дадените от ЕСПЧ разяснения в решението по делото Й. и други с/у България,
жалби № 265/17 и 26473/18, 26 септември 2023 г., в сила от 19.02.2024 г., според което „за
да бъде една конфискация по Закона от 2012 г. в съответствие с изискванията и гаранциите
на член 1 от Протокол № 1, националните органи трябва да установят някаква престъпна
дейност или административно нарушение, за които се твърди, че са довели до придобиването
на имуществото, подлежащо на отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното
имущество.“ /§ 138/. Европейският съд по правата на човека в решението по делото Й. и
други с/у България приема, че законът от 2012 г. преследва легитимна цел от обществен
интерес, а именно: да се предотврати незаконното придобиване на имущество чрез
престъпления или административни нарушения (§ 111). За да е в съответствие с член 1 от
Протокол 1 ЕКПЧ обаче намесата в правото на собственост трябва да бъде законосъобразно,
да е в обществен интерес и да постига справедлив баланс между изискванията на общия
интерес и правата на страната, чието имущество се засяга /така § 98 от делото Й. и други с/у
България/. Подобно изискване не е въведено в ЗОПДНПИ /отм./ и ЗОНПИ /предишно
наименование ЗПКОНПИ/. Законът от 2018-та година разширява приложното поле по
отношение на основанията за образуване на проверка, но запазва целта, предмета на
отнемане, съдържанието на понятията, въведените презумпции и предпоставки за
основателност на ищцовата претенция. Настоящият съдебен състав съобразява, че ЕКПЧ е
част от приложимото право и се ползва с предимство пред нормите от вътрешното право,
които противоречат /чл. 5, ал. 4 Конституция на Република България/. Възприетият от
националния законодател подход имущество да се презумира за незаконно при констатирано
значително несъответствие в доходите на ответната страна и автоматизмът, изискван от съда
при отнемането на имуществото, без да се прави преценка за пропорционалност, пряко
противоречи на чл. 1, Протокол 1 ЕКПЧ.
Съобразно практиката на ЕСПЧ /решението по Й. и други с/у България, жалби №
265/17 и 26473/18, 26 септември 2023 г., в сила от 19.02.202 г./, а и практиката на ВКС
/решение № 679 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 3889/2023 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 619
от 23.10.2024 г. по гр. д. № 3145/2023 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 50104/23.01.2024 г. по
гр. д. № 4647/2021 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г.
на IV г. о. на ВКС и др./, съдът дължи проверка за пропорционалност и следва да установи
дали престъпната дейност е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане,
респ. каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество. Тази връзка може да
бъде установена, както при условията на пълно и главно доказване, така и чрез основателно
предположение – достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с
оглед обстоятелствата по делото. Връзката може да бъде пряка – в случаите, когато
имуществото е пряко придобито от престъплението или косвена – когато придобиването е
опосредено чрез една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез
разпоредителни сделки. При всички случаи обаче следва да може логически да се обоснове
извод за влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност в имуществото,
чието отнемане се иска, без значение дали това е станало пряко или престъпният капитал е
вложен като краен резултат в имуществото, чието отнемане се иска.
7
Макар и да е налице одобрено споразумение за извършено престъпление по чл. 251,
ал. 1 НК, тези предпоставки не са налице. Престъплението по чл. 251, ал. 1 НК е формално,
като не е от естество да кумулира паричен приход, който съдът да се свърже в причинна
връзка с пренасяната и недекларирана сума. Сумата не е получена в резултат на
престъплението, за което лицето е било признато за виновно – придобиването на процесната
сума не е резултат от престъплението, а необходима предпоставка за неговото извършване
/за да бъде пренесена през границата, без да се декларира, то обективно сумата трябва да е
придобита преди извършването на самото престъпление, за което ответникът е осъден/. Ето
защо и значителното несъответствие, без други доказани по делото факти, не може да бъде
косвено доказателство, че сумата е с източник неправомерна дейност. В писмото от
Британската митническа и приходна администрация се съдържат данни и за други
престъпни прояви – имиграционни нарушения, домашно насилие и друг случай за опит
пренасяне на парични суми без надлежното им деклариране. Липсват данни обаче за влезли
в сила присъди на ответника, с които е признат за виновен, а представеното от него
свидетелство, издадено от Обединеното кралство, не е оспорено. Отделно посочените
престъпни прояви също не са годни да доведат до паричен приход. Липсата на установена
връзка между незаконна дейност и имуществото, води до извод, че отнемането й би било в
пряко противоречие с изискванията и гаранциите на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ.
Претенцията следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
При този изход на спора, разноски се дължат на ответника. С отговора на исковата
молба са претендирани разноски. Доказани за разноски единствено в размер на 100 лв.
депозит за преводач, които ще се възложат в тежест на ищеца..
Ищецът, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, дължи държавна такса по
производството, възлизаща на сумата от общо 14 639.59 лв. По иска по чл. 153 ЗОНПИ
държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в
зависимост от изхода на делото. Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато
искът е отхвърлен или производството е прекратено. В случая при отхвърляне на исковете
на Комисията, както и при отказ от исковете с оглед на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, идентична чл.
78, ал. 2 ЗОПДНПИ/отм./, се присъжда дължимата държавна такса с оглед на стойността на
имуществото, чието отнемане се е искало – определение № 148 от 15.01.2025 г. по ч. гр. д.
№ 4847/2024 г. на III г. о. на ВКС, определение № 5453 от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. №
4286/2024 г. на III г. о. на ВКС, определение № 4954 от 31.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3785/2024
г. на III г. о. на ВКС, определение № 3398 от 03.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1983/2024 г. на III г.
о. на ВКС, определение № 2958 от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1921/2024 г. на III г. о. на ВКС,
определение № 3278/26.06.2024 г. по ч. гр. д. № 5262 по описа за 2023 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 2510 от 23.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1814/2024 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 2476 от 21.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1016/2024 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 2488 от 21.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1344/2024 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 1801 от 11.04.2024 г. по ч. гр. д. № 323/2024 г. на III г. о. на ВКС,
определение № 1097 от 11.03.2024 г. по ч. гр. д. № 285/2024 г. на III г. о. на ВКС, определение
№ 935 от 01.03.2024 г. по ч. гр. д. № 532/2024 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 653 от
15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 228/2024 г. на III г. о. на ВКС, определение № 1666 от 15.06.2023
г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 2810 от 03.10.2023 г. по ч. гр. д.
№ 3705/2013 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 2833 от 4.10.2023 г. по ч. гр. д. №
3948/2023 г. на III г. о. на ВКС и др.
По изложените съображения, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6, против А. М.
А.М./, роден на ********** г. в гр. Саланг, Афганистан, британски гражданин, с
международен паспорт № GBR *********, издаден на 23.09.2022 г. от Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, с постоянен и настоящ адрес Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, гр. Камборн, ул. Моор № 19 /UK, Camborne, „Moor
Street“ 19/, иск за отнемане в полза на държавата по реда на чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153,
ал. 1 ЗОНПИ на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 ЗОНПИ от А. М. на парични
средства в размер на 164 700 британски паунда с обща левова равностойност, съгласно
фиксирания валутен курс на БНБ към дата 04.05.2023 г., в размер на 365 989,75 лв., открити
в лек автомобил марка „MAZDA“, с регистрационен № NK17YAG, управляван от А. М.
А.М./, на 04.05.2023 г. на ГКПП Капитан Андреево – при влизане в България.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. София, пл. Света Неделя № 6, да заплати на А. М. А.М./, роден на
********** г. в гр. Саланг, Афганистан, британски гражданин, с международен паспорт №
GBR *********, издаден на 23.09.2022 г. от Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия, с постоянен и настоящ адрес Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия, гр. Камборн, ул. Моор № 19 /UK, Camborne, „Moor Street“ 19/, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. - разноски по производството.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. София, пл. Света Неделя № 6, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, сумата от общо 14639.59 лв. /четиринадесет
хиляди шестстотин тридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
дължима държавна такса по производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9