Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 53 08.01.2019 година гр.
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ граждански състав
На десети декември две хиляди и осемнайсета година
В публично
заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Станка Добрева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 2617 по описа за 2017
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е за делба и е във фазата по извършване на делбата.
В
първата фаза на производството е допусната делба между В.Г.А., с ЕГН * и М.В.А.,
с ЕГН * с адрес ***, на съсобствени недвижими имоти от прекратената им с развод
имуществена общност, придобити чрез сделка за покупко-продажба, предмет на нотариален
акт № 8, том XX, дело № 6295/1994 г. на нотариус при Бургаски районен съд, представляващи
поземлен имот в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, с идентификатор *, по КК и
КР, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
с административен адрес на поземления имот: гр. Бургас, п. к. 8000, кв. Долно Езерово,
ул. З.З.№ 96, с площ от 855(осемстотин петдесет и пет) кв. метра, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване(до 10
м.), номер на предходен план: 1000, квартал: 73, парцел: XII, при съседи: *, заедно
с построената в имота сграда, с идентификатор
*, със застроена площ от 88(осемдесет и осем)кв. метра, брой етажи: 1(един), предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна, при квоти по 1/2 ид. част за всеки от съделителите.
Съделителят
В.А. иска делбата да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична
продан. Предявява по реда и в срока по чл. 346 от Гражданско процесуалния
кодекс/ГПК/ претенция по сметки, на основание чл. 31. ал. 2 от Закона за
собствеността/ЗС/, за заплащане на обезщетение за лишаването от право на
ползване на процесното съсобственото жилище, по актуална пазарна наемна цена, за
1/2 ид.ч. от имота, в размер на 200.00 лева месечно, считано от 02.04.2013 г.-датата
на получаване на нотариалната покана от другата съделителка до 02.04.2018 г., заедно
със законната лихва. В първото по делото заседание по извършването на делбата, прави
и искане по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, за заплащане на сумите, които съделителката
М.А. следва да заплаща занапред, като месечно обезщетение, от датата на заявяването
на претенцията-04.04.2018 г. до окончателното извършване на делбата, срещу ползването
на собствената му 1/2 ид. ч. от имота, като привременна мярка в процеса. Ангажира
доказателства.
Съделителката
М.А. моли, делбата да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична
продан, съобразно установените по делото факти и извършената експертиза. Счита,
че след като сградата е неподеляема не следва да бъде поделяно и дворното място,
което има обслужващ характер. Позовава се на практика на ВКС в тази насока.
Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаването от право на ползване оспорва
като неоснователна. Моли, за бъде отхвърлена и претенцията за заплащане на
обезщетение за привременното ползване на имота, по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Ангажира доказателства, но не внася своевременно депозита за извършване на
допуснатата по делото допълнителната експерти, във връзка с оспорването на
размерите на пазарната цена на имота и наемната цена за ползването му.
Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства
и в кореспонденция с доводите на страните, намира за установено следното:
По извършването на делбата.
От заключенията на допуснатата, изслушана и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, извършена след
съответните справки и оглед на място, съдът установява, че процесният поземлен имот
представлява дворно място-УПИ XII-1000, кв. 73 по плана на кв. „Долно Езерово”,
одобрен със заповед № 1194 от 20.09.1990 г. от СГКК. В него е изградена жилищна
сграда, с площ от 88 м2, съдържаща: полуподземен и един жилищен етаж. Като технически параметри от поземления имот могат да
се обособят два дяла-южна част, с лице по ул. „Захари Зограф” и северна част, с
лице по ул. „Ропотамо”, но за обособяване на две самостоятелни жилища, с
отделни входове и вътрешното стълбище като обща част, са необходими значителни строително-монтажни
работи. С определение на съда по доказателствата от откритото съдебно заседание
на 21.05.2018 г., след приемането на заключението на съдебно-техническата
експертиза, е прието, че целият процесен имот-дворно място и построената в него
жилищна сграда е неподеляем, поради значителните преустройства по проекта за разделяне
и неудобства по смисъла на чл. 39, ал. 2 от ЗС и чл. 203 от ЗУТ, тъй като средствата,
които ще се вложат при разделянето надхвърлят 14%, а значителните неудобства идват
от събарянето на стени, от прокарването на ВиК и ел. инсталации, подробно посочени
при изслушването на експертизата, с оглед на което не следва да бъде провеждана
процедура по чл. 203 от ЗУТ по делото.
Делбата е специфичен способ за прекратяване на
съсобственост като с него се цели всеки от съделителите да получи дял в натура/чл.
69, ал. 2 от Закона за наследството/, но в конкретния случай няма реални дялове
от процесния имот, които да съответстват на броя на съделителите по делото, за да
им бъдат поставени. При избора на способ за извършване на делбата следва да се изхожда
от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, така и да се отчете
характерът, видът и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти/решение №
47 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 818/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
З.Р, по реда на чл. 290 от ГПК/. Ето защо, в конкретния случай делбата следва да
бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан/чл. 69, ал. 2 от Закона
за наследството/, като законоустановен способ за ликвидиране на съсобствеността,
по реда на чл. 348 от ГПК, при условията на чл. 354 от ГПК, с начална цена средната
пазарна стойност за неподеляемия имот от 73670.00 лева.
По претенцията по сметки и
привременното ползване.
Частично е основателна
претенцията по сметки на съделителя В.А., заявена по реда на по чл. 346 от ГПК.
Предявено е за заплащане на сумата от 200.00 лева месечно обезщетение за
лишаването от правото на ползване на допуснатия до делба имота, считано от 02.04.2013 г.-датата на получаване
на нотариалната покана от съделителка М А. до 02.04.2018 г. Ползването на имота
от последната е безспорен факт между страните по делото. Лишаването от правото
на ползване на бившия съпруг е доказано със събраните по делото и неоспорени
свидетелски показания. На второ место, лишаването от ползването е и юридически
факт в резултат на проведения брачен процес по гр. д. № 10767/2012 год. на Районен
съд-Бургас, приключил с решение № 265 от 21.02.2013 год., с което на основание
чл. 50 от Семейния кодекс е утвърдено от съда споразумение за развод между
съпрузите, с което ползването на процесния имот, като семейно жилище, след
прекратяването на брака е предоставено на жената. Страните в брачния процес не
са предвидили заплащането на наемна цена за ползването, което е нова облекчена
законова възможност от законодателя, предвидена с чл. 57 от Семейния кодекс. Няма
и постигнато съгласие между съпрузите в брачния процес, че със споразумението
за развод сметните отношения по повод ползването на процесния имот помежду им
са уредени, за да се направи извод за предоставяне на имота за безвъзмездно
ползване, до което се домогва по делото съделителката М.А., с писмените си
бележки. В споразумението липсва и обща клауза за уреждане на всички
имуществени отношения от брака. Следователно, съделителят А. е правоимащ да
получи по общия ред на чл. 31, ал. 2 от ЗС обезщетение лишаването от правото на
ползване на собствената му 1/2 ид. част от имота, за процесния период, което
видно от заключението на съдебно-техническата експертиза по делото възлиза на
6404.00 лева. Когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване, което в конкретния случай е под формата
на нотариална покана. В този смисъл са разясненията и разрешенията на
актуалната съдебна практика. С тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Илияна Папазова, са дадени разяснения,
че лично ползване по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността/ЗС/ е всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. В конкретния случай, фактът на личното ползване е доказан с наличието на
решението от бракоразводното охранително производство. Когато ползването на вещта
е предоставено по силата на бракоразводно решение, при предявен иск по чл. 31, ал.
1 ЗС, в тежест на ищеца е само да установи наличието на подобно съдебно решение/решение
№ 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Албена Бонева, по реда на чл. 290 от ГПК/, за който факт няма спор по делото/чл.
153 от ГПК/. Действително, към този момент страните по споразумението не са предвидили
заплащането на наем за ползването и няма утвърдена от брачния съд клауза в този
аспект. Това обаче не лишава другия съсобственик от възможността по-късно да упражни
материалното си право на обезщетение за лишаването от правото на ползване. В тази
хипотеза лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение
и според притежавания от него обем права съсобственик има, по предвиждането на чл.
31, ал. 2 от ЗС правото да получи обезщетение. Касае се за имуществено право, коректив
при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите
на общата вещ. В останалата част, до претендирания размер от 12000.00 лева,
претенцията по сметки като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
По
същите съображения претенцията на съделителя А. по чл. 344, ал. 2 от ГПК, за присъждане
на сумите за ползването на имота от бившата му съпруга, по време на висящността
на настоящото дело, до окончателното извършване на делбата, следва да бъде уважена,
като ползването на процесния имот бъде предоставено на съделителката Величка А.,
ведно със задължението да заплаща на бившия си съпруг сумата от 135.00 лева месечно
за ползването, считано от момента на влизането на настоящото определение в сила/определение
№ 475 от 17.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2258/2013 г., IV г. о., ГК/, съобразно
квотите в съсобствеността. Сумата съдът определя на базата на средните пазарни месечни
стойности за наем на аналогични имоти на процесния през 2018 г., кредитирайки заключението
на техническата експертиза по делото.
С
оглед изхода на делото, в тежест на страните следва да бъде възложено
заплащането на държавната такса за производството, съобразно квотите им в съсобствеността
от 1473.40 лева за всеки от съделителите, като в тежест на съделителката
Величка А. следва да бъде възложено и заплащането на държавната такса върху
уважената част от претенцията по сметки, в размер на 256.16 лева, общо за нея
държавна такса от 1729.56 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 и чл. 344, ал. 2 от ГПК, Бургаският районен съд,
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба поземлен
имот в град Бургас, община Бургас, област Бургас, с идентификатор * по КК и КР,
одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
с административен адрес на поземления имот: гр. Бургас, п. к. 8000, кв. Долно Езерово,
ул. З.З.№ 96, с площ от 855(осемстотин петдесет и пет) кв. метра, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване(до 10
м.), номер на предходен план: 1000, квартал: 73, парцел: XII, при съседи: *, заедно
с построената в имота сграда, с идентификатор
07079.825.374, със застроена площ от 88(осемдесет и осем)кв. метра, брой етажи:
1(един), предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, със средна пазарна стойност
от 73670.00 лева(седемдесет и три
хиляди шестстотин и седемдесет лева).
УКАЗВА на съделителите, че могат да
участват в изкупуването на имота, при условията на чл. 354 от ГПК.
ОСЪЖДА М.В.А., с ЕГН
* с адрес ***, да заплати на В.Г.А., с ЕГН * сумата от 6404.00 лева(шест хиляди четиристотин и
четири лева), представляваща обезщетение за лишаването от право на ползване, за
периода от 02.04.2013 г. до 02.04.2018 г., на собствената му 1/2 ид. ч. от поземлен
имот в град Бургас, община Бургас, област Бургас, с идентификатор * по КК и КР,
одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
с административен адрес на поземления имот: гр. Бургас, п. к. 8000, кв. Долно Езерово,
ул. З.З.№ 96, с площ от 855 кв. метра, заедно с построената в имота сграда, с идентификатор *, със застроена площ
от 88 кв. метра, с административен
адрес град Бургас 8000, кв. Долно Езерово, ул. З.З.№ 96, заедно със законната
лихва върху сумата от заявяването на претенцията-04.04.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията по сметки в останалата част, от уважения размер 6404.00 лева до
претендирания размер от 12000.00 лева.
ПРЕДОСТАВЯ на М.В.А.,
с ЕГН * ПОЛЗВАНЕТО НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в
град Бургас, община Бургас, област Бургас, с идентификатор 07079.825.374 по КК и
КР, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
с административен адрес на поземления имот: гр. Бургас, п. к. 8000, кв. Долно Езерово,
ул. З.З.№ 96, с площ от 855 кв. метра, заедно с построената в имота сграда, с идентификатор *, със застроена площ
от 88 кв. метра, с административен адрес град Бургас 8000, кв. Долно Езерово, ул.
З.З.№ 96, считано от влизането в сила
на настоящото определение на съда до окончателното извършване на делбата и я ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАЩА на В.Г.А., с ЕГН * сумата от 135.00 лева(сто
тридесет и пет лева) месечно за ползването,
като ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 344, ал.
2 от ГПК в останалата част, за периода от 04.04.2018 г. до момента на влизането
в сила на настоящото определение на съда.
ОСЪЖДА В.Г.А., с ЕГН
* да заплатят държавна такса за
производството, по сметка на Районен съд-Бургас, в размер на 1473.40 лева(хиляда четиристотин седемдесет
и три лева и четиридесет стотинки).
ОСЪЖДА М.В.А., с ЕГН *
с адрес ***, да
заплати, държавна такса за производството, по сметка на Районен съд-Бургас,
в размер на 1729.56
лева(хиляда седемстотин двадесет и девет лева и петдесет и шест стотинки).
РЕШЕНИЕТО в
частта на привременното ползване на имота подлежи на обжалване с частна жалба,
в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас, а в останалата част на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия: Р. Кирякова
Вярно с оригинала!
С. Добрева