Присъда по дело №10131/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта:	60
Дата:	10 февруари 2025 г.
Съдия:	Николай Мариусов Урумов

Дело:	20241110210131
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 60
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
СъдебниИ.А Й. РУСЕНОВА

заседатели:Светла Кр. Ненчева
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА
и прокурора А. Р. Н.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Наказателно дело от
общ характер № 20241110210131 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Н. М., с ЕГН **********, роден на
******* г. в гр. София, българин, български гражданин, женен, със средно
образование, неосъждан, за НЕВИНЕН в това, че на 21.11.2020 г. около 02:40
часа в гр. София, в помещение на третия етаж на къща, намираща се на адрес
ул. „Врабча“ № 24, държал в себе си без надлежно разрешение по ЗКНВП,
високорисково наркотично вещество – кокаин, разпределен в два обекта, както
следва:
1. Обект 1 - Кокаин, с нетно тегло от 0,27 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 55 %;
2. Обект 2 – Кокаин, с нетно тегло от 0,02 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 59 %, като общата стойност на
държаното наркотично вещество от Обект 1 и Обект 2 е 46.40 лв. –
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК, поради което
1

и на основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение.
ОТНЕМА в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК,
предмета на престъплението: кокаин с общо нето тегло 0,29 грама и
постановява да бъде унищожен след влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. В. И., с ЕГН **********, роден на
******* г. в гр. София, българин, български гражданин, разведен, с висше
образование, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 21.11.2020 г. около 02:40
часа в гр. София, в помещение на третия етаж на къща, намираща се на адрес
ул. „Врабча“ № 24, държал в себе си без надлежно разрешение по ЗКНВП,
високорисково наркотично вещество – кокаин, разпределен в три обекта, както
следва:
1. Обект 1 - Кокаин, с нетно тегло от 0,72 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 66 %;
2. Обект 2 – Кокаин, с нетно тегло от 0,46 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 63 %;
3. Обект 3 – Кокаин, с нетно тегло от 0,22 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 63 %; като общата стойност на
държаното наркотично вещество от обект 1, обект 2 и обект 3 е 308.00 лв.,
като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1,
пр. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от
НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага
административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и го
ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение да е извършил престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
ОТНЕМА в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК,
предмета на престъплението: кокаин с общо нето тегло 1,40 грама и
постановява да бъде унищожен след влизане на присъдата в сила.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Софийски градски съд.
2

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 10131/2024 г. по описа на 112-и състав при СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с
внесен обвинителен акт против:
I. А. Н. М., с ЕГН **********, роден на ****** г. в гр. София, българин,
български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, за това, че
на 21.11.2020 г. около 02:40 часа в гр. София, в помещение на третия етаж на
къща, намираща се на адрес ул. „Врабча“ № 24, държал в себе си без надлежно
разрешение по ЗКНВП, високорисково наркотично вещество – кокаин,
разпределен в два обекта, както следва:
1. Обект 1 - Кокаин, с нетно тегло от 0,27 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 55 %;
2. Обект 2 – Кокаин, с нетно тегло от 0,02 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 59 %, като общата стойност на
държаното наркотично вещество от Обект 1 и Обект 2 е 46.40 лв. и случаят е
маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от
НК.
II. М. В. И., с ЕГН **********, роден на ********* г. в гр. София,
българин, български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, за
това, че на 21.11.2020 г. около 02:40 часа в гр. София, в помещение на третия
етаж на къща, намираща се на адрес ул. „Врабча“ № 24, държал в себе си без
надлежно разрешение по ЗКНВП, високорисково наркотично вещество –
кокаин, разпределен в три обекта, както следва:
1. Обект 1 - Кокаин, с нетно тегло от 0,72 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 66 %;
2. Обект 2 – Кокаин, с нетно тегло от 0,46 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 63 %;
3. Обект 3 – Кокаин, с нетно тегло от 0,22 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 63 %; като общата стойност на
държаното наркотично вещество от обект 1, обект 2 и обект 3 е 308.00 лв. -
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.

За съдебното заседание СРП е редовно призована и се представлява от
прокурор А. Натов. Прокурорът поддържа обвинението и иска от съда да
признае и двамата подсъдими за виновни. Представителят на държавното
обвинение сочи, че фактическата обстановка в обвинителния акт била
доказана по несъмнен начин. Иска по отношение на подсъдимия М. И. да се
наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което да бъде
с отложено изтърпяване по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, както и наказание глоба
1

в размер на 2000 лева. По отношение на другия подсъдим прокурорът пледира
да бъде приложен институтът на освобождаване от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание в минимален размер.
Защитата на подсъдимия М. И. - адв. Б. от САК, иска от съда да постанови
оправдателна присъда, като счита, че обвинението не е доказано. Адв. Б. сочи,
че разпитите на тримата полицейски служители били идентични, а
твърденията им се разминавали със заявеното пред съдия в ДП, както и с
разпитите им от съдебното следствие. Оспорва се и мястото, на което са
намерени наркотичните вещества, както и чие притежание са били те, като
сочи, че и съдът на фазата на ДП е отказал да одобри протокола за оглед,
поради което предметът на престъплението бил иззет в разрез с правилата на
НПК. Отделно от това се сочи, че по никакъв начин подсъдимият И. не
можело да се свърже с притежанието на въпросните наркотици. По-нататък
адв. Б. сочи, че квалификацията на престъплението не била правилна, защото
дори да се приеме, че И. е автор на деянието, то последното било явно
маловажно по смисъла на чл. 354а, ал. 5 от НК. С тези мотиви, защитата иска
от съда да оправдае М. И..
Защитникът на другия подсъдим А. М. – адв. В. П. от САК, иска от съда
да постанови съдебен акт, с който да го признае за невинен по повдигнатото
обвинение. Той също застъпва тезата на адв. Б., че показанията на разпитаните
полицейски служители били еднакви, както и че деянието не е доказано,
защото не било установено по несъмнен начин от къде какво е иззето и най-
вече от кого. Сочи се, че обясненията на подсъдимите кореспондират с
доказателствения материал изцяло, поради което следва да се кредитират
напълно от съда.
Подсъдимият М. И., в пледоарията си по същество, заявява, че няма какво
да каже и поддържа защитата си. В последната си дума моли да бъде
оправдан.
Подсъдимият А. М. заявява, че няма какво да добави към тезата на
защитата си и в последната си дума също иска да бъде оправдан.

Съдът като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
гласни доказателствени средства и писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, от фактическа страна установи следното:
Подсъдимият А. Н. М., с ЕГН **********, е роден на ****** г. в гр.
София, българин, български гражданин, женен, със средно образование,
неосъждан. Същият не е и освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание.
Подсъдимият М. В. И., с ЕГН **********, е роден на ********* г. в гр.
София, българин, български гражданин, разведен, с висше образование,
неосъждан към датата на деянието.
Полицейските служители при 05 РУ СДВР А. Г., А. Г. и Л. Г. били
2

назначени като ППГ-449 за времето от 19:00 часа на 20.11.2020 г. до 07:00 часа
на 21.11.2020 г.
На 21.11.2020 г., около 02:40 часа оперативен работник от икономическа
полиция при 05 РУ СДВР подал сигнал до ППГ-449, че в заведение на ул.
„Врабча“ № 24 имало импровизирано частно парти и много хора в имота.
Доколкото събирането на много хора на едно място към момента, посочен
по-горе, е било забранено със заповед на министъра на здравеопазването,
поради върлуващата пандемия от коронавирусна инфекция, то полицейските
служители А. Г., Л. Г. и А. Г. отишли на проверка на подадения сигнал.
Пристигайки на мястото - на ул. „Врабча“ 24, свидетелите установили, че
на вратата на къщата имало табела с надпис „Частно парти“. Те забелязали
още, че на първия етаж на имота, представляващ къща, имало доста хора,
които очевидно празнували.
Свидетелите полицейски служители решили да се качат в таванското
помещение на посочената сграда, което било своеобразен трети етаж на
къщата, като достъпът до него се осъществявал от вито стълбище, което
започвало от втория етаж и излизало точно срещу вратата на таванското
помещение. Видимостта от въпросното стълбище към таванското помещение
започвала още от момента, в който качващият се стъпи на втората или третата
стълба от стълбището. Тримата полицейски служители се качвали по
стълбището един след друг, като първи бил А. Г., след него Л. Г., а трета била
А. Г.. Тримата свидетели си светели с прожектори, които всеки от тях носил
със себе си. В момента, в който А. Г. се качил на 2-ро 3-то стъпало от витата
стълба, той вече имал добра видимост към таванското помещение, към което
насочил допълнително и прожектора си, за да освети обектите и лицата в него.
Когато полицейските служители приближили входа на таванското
помещение, А. Г. и Л. Г. забелязали, че в него има две лица от мъжки пол –
подсъдимите М. И. и А. М.. В момента, в който последните двама забелязали
полицейските служители, М. И. бръкнал в десния джоб на панталоните си,
откъдето извадил два боря пластмасови капсули и един брой полиетиленов
плик, пълни с бяло прахообразно вещество, които изхвърлил с дясната си ръка
върху зелена пластмасова маса, а А. М. отново от десния джоб на панталоните
си извадил една пластмасова капсула и един брой полиетиленов плик, пълни с
бяло прахообразно вещество и с дясната си ръка изхвърлил капсулата на пода,
а полиетиленовия плик върху дървен шкаф, обособен като маса. На зададен
въпрос какви са веществата, които са ги видели полицейските служители да
изхвърлят от себе си и двамата подсъдими са отговорили, че те не са техни,
поради което отказали и да ги предадат с протокол за доброволно предаване.
Полицейските служители А. Г. и Л. Г. установили самоличността на лицата,
запазили местопроизшествието и повикали за съдействие дежурна огледна
група (ДОГ) към 05 РУ СДВР.
След като на място пристигнали служителите от ДОГ бил осъществен
оглед на местопроизшествие, като в протокола за оглед било описано детайлно
3

таванското помещение, както и установените в него находки, а именно: „На
една от масите – зелена пластмасова градинска, се намериха две
пластмасови ампули с капачки съдържащи бяло прахообразно вещество.
До тях на масата се намери бяло прахообразно вещество в прозрачно
полиетиленово пликче самозалепващо. На шкафче обособено като втора
маса се намери прозрачно полиетиленово пликче съдържащо бяло
прахообразно вещество. До самия шкаф на пода се намери още една
епроветка с капаче, съдържаща бяло прахообразно вещество.“ (бел.
съдията – правописът и пунктуацията в цитата са запазени).
Огледът бил осъществен в присъствието на две поемни лица, които
станали свидетели на намерените вещества, както и на мястото, където са
открити. Посочените обекти в протокола за оглед били иззети, като двете
ампули и едното пликче, намерени върху зелената пластмасова маса, са
запечатани с картон серия А 0440763, а другата ампула (посочена в протокола
като епруветка) и второто полиетиленово пликче били запечатани с картон
серия А 0440764, съответно двата обекта били подпечатани със силиконов
печат.
Протоколът за оглед на местопроизшествието бил внесен в съда за
одобрение в частта му, с която са иззети веществените доказателства, но след
изтичане на срока от 24 часа, който по закон имат органите на разследването
да бъде внесен в съда за одобрение. Ето защо, СРС отказал да го одобри в
частта му за изземването, тъй като преклузивният срок бил пропуснат (виж
определението на СРС на л. 38 от ДП).
В хода на разследването била изготвена физикохимична Експертиза №
803-х/2020, съгласно която всички пет обекта, които са били изследвани, са
съдържали кокаин, като петият обект е бил напълно изразходен при
изследването, с оглед на което на разследващите органи са върнати само
четири обекта, надлежно описани и запечатани.
Според това експертно заключение, държаните от подсъдимия А. М.
обекти са със следните характеристики:
Обект 1 - Кокаин, с нетно тегло от 0,27 грама, с процентно съдържание
на активния компонент кокаин от 55 %;
Обект 2 - Кокаин, с нетно тегло от 0,02 грама, с процентно съдържание
на активния компонент кокаин от 59 %; (общото тегло на двата обекта е 0,29
гр.)
Отново според това заключение, държаните от подсъдимия М. И. обекти
са със следните характеристики:
Обект 1 - Кокаин, с нетно тегло от 0,72 грама, с процентно съдържание
на активния компонент кокаин от 66 %;
Обект 2 - Кокаин, с нетно тегло от 0,46 грама, с процентно съдържание
на активния компонент кокаин от 63 %;
Обект 3 - Кокаин, с нетно тегло от 0,22 грама, с процентно съдържание
4

на активния компонент кокаин от 63 %; (общото тегло на трите обекта е 1,40
гр.)
След осъществен оглед на веществените доказателства била назначена и
повторна физикохимична експертиза, от заключението на която се установява,
че изводите й напълно съвпадат с изводите на първоначално назначената
физикохимична експертиза.
Съгласно заключението на оценителната експертиза, стойността на
наркотичните вещества, държани от М. И. възлиза на 308 лева, а на държаните
от А. М. – 46.40 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събрания
в хода на наказателното производство доказателствен материал: гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите А. Г., Л. Г., И. С., П. Г.,
както и от обясненията на двамата подсъдими, писмените доказателствени
средства и способите за доказване - от протокола за оглед на
местопроизшествие, протокола за оглед на веществени доказателства, от
заключението на физико-химичната експертиза и повторната такава, от
заключението на оценителната експертиза, писмените доказателства –
справките за съдимост на двамата подсъдими, справките за висящи
наказателни производства на двамата, както и от останалите писмени
доказателства, приети и прочетени по реда на чл. 283 от НПК.
Досежно твърденията на Л. Г., съдебният състав счита, че следва да даде
вяра на заявеното от него на досъдебното производство, тъй като в хода на
съдебното следствие лицето нямаше никакъв спомен за събитията. Поради
това съдът приобщи изцяло към доказателствения материал неговите два
разпита, осъществени на досъдебната фаза на процеса, а именно разпитът
пред разследващия и пред съдия от СРС. Съдът намира, че следва да се даде
вяра на твърденията му пред разследващите органи, защото дори в разпита му
пред съдия са налице откъслечни спомени за събитията. Тук обаче следва да
се обърне внимание на факта, че независимо че свидетелят не е имал много
ярък спомен към момента, в който е бил разпитан пред съдия, той все пак е
заявил недвусмислено, че когато са влезли в таванското помещение е имало
само две деца от мъжки пол, които са били именно двамата подсъдими, на
които с колегата му А. Г. са установили самоличността след преглед на
документи самоличност. Съществено значение за изясняването на делото от
фактическа страна има твърдението на този свидетел от разпита на пред
съдия, че подхождайки към полицейска проверка на двамата подсъдими, в
момента, в който те са ги забелязали, са изхвърлили от джобовете си
веществата, които малко след това са намерени и иззети. Тоест, налице е
недвусмислено твърдение от страна на свидетеля, че той лично е възприел как
лицата изваждат от джобовете си въпросните наркотични вещества и ги
изхвърлят на пода.
Не следва да се оставя обаче без внимание и фактът, че разпитът пред
съдия на този свидетел е извършен около две години след като е бил разпитан
5

пред органите на досъдебното производство. Разбира се, че този двегодишен
период е достатъчно основание съдът да приеме, че е нормално да има липса
на спомен от свидетеля, тъй като ежедневните функции на полицейските
служители включват посещение на много местопроизшествия, които в
голямата си част и сходни, така че съдебният състав намира, че въпреки това
свидетелят все пак е имал някакъв спомен досежно авторството на деянието,
който е от съществено значение за правилното изясняване на делото. Следва
да се има предвид, че разпитът пред органите на разследването е доста по-
подобен, като в него е посочено кога, къде и какво се установили свидетелите,
както и кой, какви обекти и къде е изхвърлил, като свидетелят е описал своите
зрителни възприятия. Поради тази причина, този състав на СРС счита, че
показанията на свидетеля както пред съдия, така и пред органите на
разследването, следва да бъдат изцяло кредитирани, тъй като имат
съществено значение за правилното изясняване на делото от фактическа
страна и в същото време по делото не са налице обективни доказателства,
които да ги опровергават, с изключение на обясненията на подсъдимите, за
които съдът ще изложи съображенията си по-долу.
Този състав на съда следва да се довери на показанията на свидетеля А.
Г., дадени на досъдебната фаза на наказателното производство, както пред
разследващия полицай, така и пред съдия. Това е така, най-вече защото по
време на разпита му в хода на съдебното следствие свидетелят си спомняше
само откъслечни факти от случилите се събития. А. Г. имаше спомен за това,
че е осъществявана проверка в процесната къща на ул. „Врабча“, както и че е
установено държането на наркотични вещества от двамата подсъдими, но
нямаше спомен за конкретиката на събитията. Това наложи приобщаване на
разпита на лицето, осъществен пред съдия на ДП, по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от НПК, както и на разпита му пред разследващия полицай – по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК. Този състав на първоинстанционния
съд е на мнение, че липсата на спомен у свидетеля е обяснима с
продължителния период от време, изминал между деянието и разпита му пред
съда (четири години). Предвид характера на ежедневните служебни
задължения на лицето, това обстоятелство е напълно нормално, защото
подобни случаи за него са нормална ежедневна дейност и не може да се
изисква от свидетеля да има детайлен спомен, още повече четири години след
престъплението. Независимо от това, свидетелят е имал лични и
непосредствени възприятия за обстоятелството, че в процесното таванско
помещение са били само двамата подсъдими, както и че ги е видял да бъркат в
джобовете на панталоните си и да изхвърлят от тях иззетите по-късно
предмети при огледа на местопроизшествието. За кредитирането на
твърденията на А. Г. с пълна сила са валидни аргументите за кредитирането на
показанията на свидетеля Л. Г., поради което те не следва да се преповтарят
отново.
Съдът намира, че следва да даде частично вяра на твърденията на другото
поемно лице И. С. от съдебната фаза на процеса, като следва да се отбележи,
6

че той имаше сравнително запазен спомен за събитията. Същият обясни пред
съда много подробно какво представлява къщата и помещенията в нея,
включително стълбището към таванското помещение и самото таванско
помещение. От показанията на този свидетел се установява, че действително в
това помещение полицейските служители от огледната група са намерили
наркотични вещества, установява се че полицаите са му показвали какво
точно извършват, както и че същият е подписал протокола си за разпит,
независимо че в съдебно заседание твърдеше, че част от подписите не са
негови. Съдът обаче намира, че в показанията си пред съда лицето е посочило
изрично, че още докато полицейските служители са обективирали този
протокол за разпит, те са му го чели и той е потвърдил това, което е изложено
в протокола.
Освен това, съдът е на мнение, че следва да кредитира частично
показанията му от досъдебното производство, защото в прочетената им част -
относно това какви вещества и къде са намерени, свидетелят очевидно е имал
по-ярък спомен веднага след деянието, тъй като тези твърдения намират опора
в останалата част от доказателствения материал и най-вече протокола за оглед
на местопроизшествие. Този състав на СРС намира за логично и нормално
четири години след деянието свидетелят да няма ярък спомен за това как
точно са били опаковани наркотичните вещества и къде точно са открити,
поради което противоречията в този смисъл са лесно обясними. А като се
вземе и предвид твърдението на свидетеля от съдебното заседание, че
наркотичното вещество не е било опаковано и е представлявало купчинка от
бяло прахообразно вещество на пода, то е очевидно, че свидетелят не помни
напълно събитията, защото тази версия е напълно изолирана от
доказателствата и не намира никаква опора в останалите доказателствени
източници. Ето защо, в тази част съдът дава вяра на твърденията на лицето от
досъдебната фаза на процеса.
Този състав на съда счита, че следва да се довери на показанията на
свидетеля П. Г., дадени на фазата на съдебното следствие, с изключение на
частта от неговите показания, които са дадени на досъдебното производство, в
която лицето е обяснило какви вещества и къде са намерени при огледа на
местопроизшествието. В тази част показанията на свидетеля бяха надлежно
приобщени по реда на член 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Съдът счита, че
свидетелят имаше сравнително запазен спомен за събитията, за които е дал
показания на досъдебното производство, макар да са изминали няколко години
между двата му разпита, поради което показанията му следва да бъдат приети
като правдиви. Обяснимо с дългия период от време между двата му разпита е
обаче разминаването досежно броя на откритите полиетиленови пликове и
броят на ампулите, както и мястото, където са намерени, а съдебният състав
намира за нормално за такива дребни детайли лицето да няма ясен и
конкретен спомен.
Въпреки всичко, след прочитането на показанията на лицето от ДП,
същият изрично заяви пред съдебния състав, че се придържа към прочетения
7

протокол от досъдебното производство, като посочи, че той е подписал този
протокол, както и че му е бил прочетен преди да го подпише. Поради тази
причина, съдът намира, че на този свидетел следва да се даде вяра изцяло, тъй
като неговите показания дават и детайлна картина за начина, по който е
проведен самият оглед на местопроизшествието, за това, че поемите лица са
присъствали заедно с разследващите при осъществяване на това действие,
тоест че разследващите органи са спазили правилата на НПК.
При преценката относно кредитирането на изявленията на подсъдимите
съдът следва подхожда изключително внимателно поради тяхната двойствена
природа – на гласно доказателствено средство от една страна, както и на
средство за защита – от друга.
По отношение на обясненията на подсъдимия А. М., съдебният състав
счита, че те са частично достоверни. Следва да се даде вяра на твърденията, че
лицето е посетило мястото, където е извършено престъплението, както и че е
бил в таванското помещение и му е извършена проверка от полицейските
служители. В останалата им част, твърденията на лицето противоречат на
показанията на полицейските служители, които лично са възприели неговите
действия по изхвърляне на наркотичните вещества (намиращи се в
полиетиленов плик и капсула). Освен това, съдът намира, че твърдението на
лицето, че в самото таванско помещение е имало още четири-пет човека, е
невярно и оборено от останалия доказателствен материал. Поради това,
съдебният състав намира, че не следва да се доверява на изявленията на
подсъдимия, освен в частта, в която съдът е посочил, че са достоверни.
Подсъдимият М. И. не пожела да даде обяснения в хода на съдебното
следствие, поради което съдът използва процесуалния инструмент, визиран в
чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК и приобщи към доказателствата изявленията му от
ДП, дадени в присъствието на адвокат. Те обаче не могат да бъдат дарени с
вяра, защото са недостоверни и представляват по своята същност средство за
защита в пълния смисъл на това понятие. Единствената достоверна част от тях
е обстоятелството, че в процесната вечер лицето е било в имота, в който е
извършено криминалното деяние. Не отговарят на истината неговите
твърдения, че не е бил в таванското помещение, а в преддверието, както и че
не е държал процесното наркотично вещество, защото са напълно опровергани
от доказателствената съвкупност по делото. Той е видян и от двамата
полицейски служители да бърка в джоба си и да изхвърля от него част от
иззетите впоследствие обекти, съдържащи наркотични вещества, а по делото
няма нито едно доказателство, което да подкрепя неговите изявления. Ето
защо, съдът не му дава вяра, освен в частта, в която е посочено по-горе, че
изявленията му са обективни.
По отношение на физико-химичната експертиза съдебният състав счита,
че тя е изготвена от компетентно вещо лице и е дала научно обоснован
отговор на поставените й задачи. От това заключение се установява какъв е
видът на всеки от изследваните обекти, тоест какво е веществото във всеки от
8

изследваните обекти, както и какво е количеството на наркотичното вещество
във всеки обект. Съдът намира, че от това заключение се установява също, че
единият от обектите е бил изразходван напълно при изследването, поради
което след извършването на първата физико-химична експертиза от
изследваните пет обекта са останали само четири, които са били предмет на
изследване в повторното заключение. Съдът е на мнение, че отговорите на
вещото лице са обосновани, поради което няма основание да се съмнява във
верността на изворите на експерта. Ето защо, съдът дава вяра на тази
експертиза изцяло.
По отношение на допълнителната експертиза, съдебният състав приема,
че на практика допълнителна физико-химична експертиза не съществува, тъй
като представеното „заключение“ не представлява такова, независимо че му е
придадена външна форма като на останалите експертизи. На практика, вещото
лице е заявило, че не са ясни причините за възлагането на изготвянето на
допълнителната експертиза след изготвената първоначална такава, поради
което вещото лице въобще не е разпечатало обектите, които са му
предоставени за изследване и ги е върнало на разследващия полицай, без да
изготви експертиза. Ето защо, това „заключение“ практически е неотносимо
към доказателствения материал по делото.
Що се отнася до заключението на повторната физикохимична експертиза,
този състав на СРС счита, че тя напълно потвърждава изводите на
първоначално назначената такава, както по отношение на вида на
изследваните вещества, така и по отношение на тяхното количество, поради
което за кредитирането на това заключение са валидни същите аргументи,
които съдът е изложил по отношение на първоначално изготвеното експертно
заключение в областта на физико-химията.
Съдът намира, че заключението на съдебната оценителна експертиза е
изготвено по всички правила на наказателния процесуален закон; същото е
изготвено от компетентно вещо лице, дало е обоснован отговор на
поставените задачи, поради което съдебният състав е на мнение, че следва да
го кредитира напълно.
По отношение на възраженията на защитниците на двамата подсъдими за
незаконосъобразното приобщаване на веществените доказателства по делото,
съдът намира следното:
Най-напред следва да се отбележи, че веществените доказателства са
иззети с протокола за оглед на местопроизшествие, който е изготвен веднага
след като е била повикана дежурната огледна група при 05 РУ-СДВР и
последната е пристигнала на мястото на престъплението, като престъплението
е било запазено до пристигането на ДОГ от намиращите се в имота
полицейски служители А. Г., Л. Г. и А. Г.. Протоколът за оглед на
местопроизшествието по принцип не подлежи на одобряване от съд, освен ако
с него не бъдат иззети веществени доказателства, както е станало в този
случай. В такъв случай преобладаващата съдебна практика (която и този
9

състав на съда споделя) приема, че протоколът следва да подлежи на
допълнително одобрение от съдия, в рамките на 24 часа от неговото
изготвяне, защото в тази си част има характер на протокол за изземване. В
конкретния случай този протокол не е бил одобрен от съда, като съдът е
отказал да го одобри, тъй като не е спазен срокът за внасянето на протокол,
понеже фактическото му внасяне в съда се е случило след изтичането на тези
24 часа от извършване на действието. Това обаче не означава, че съдът не
може с други доказателствени източници да установи, че тези веществени
доказателства са били иззети именно от мястото на престъплението, като в
конкретния случай такива са на първо място показанията на двете поемни
лица И. С. и П. Г., които са видели въпросните веществени доказателства на
мястото на престъплението, а освен това в този смисъл са и показанията на
разпитаните полицейски служители А. Г. и Л. Г., като в показанията на същите
дадени на досъдебното производство, изрично е изброено и какво точно са
видели подсъдимите да вадят от джобовете си и да хвърлят в таванското
помещение - съответно върху маса или върху шкаф, поради това съдът
намира, че намиращите се по делото веществени доказателства са иззети
именно при осъществяването на този оглед и няма съмнение, че това са вещи,
които нямат отношение към воденото наказателно производство.
На следващо място следва да се отбележи, че неодобряването на
протокола за оглед означава, че той не е одобрен само в частта му относно
изземането на веществените доказателства, но тази липса на одобрение от
страна на съда не опорочава доказателствената стойност на цялото писмено
доказателствено средство. Фактите, които са отразени в самия протокол за
оглед като място на претърсването, присъстващи лица, самоличност на
поемните лица, време и място, в което е осъществено, условията, при които се
осъществява огледът, какви са констатациите на разследващите органи по
време на направения оглед и какви са откритите вещества (съответно къде)
напълно запазват своята валидност, тъй като те са сторени по съответния
процесуален ред. В случая следва да се отбележи, че не са налице други
пороци, които да опорочават изцяло протокола за оглед на
местопроизшествие, като например липса на поемни лица или липса на
компетентност на лицето, което осъществило огледа. Доколкото в настоящия
случай не са налице други такива факти, съдът счита, че протоколът за оглед е
годно писмено доказателствено средство във всички негови части, с
изключение на частта, в която са иззети веществените доказателства.

При така установеното от фактическа страна и направения
доказателствен анализ, съдът намира от правна страна следното:
Настоящият състав намира, че с поведението си А. М. формално е
осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК,
тъй като на 21.11.2020 г. около 02:40 часа в гр. София, в помещение на третия
етаж на къща, намираща се на адрес ул. „Врабча“ № 24, държал в себе си без
10

надлежно разрешение по ЗКНВП, високорисково наркотично вещество –
кокаин, разпределен в два обекта, както следва:
1. Обект 1 - Кокаин, с нетно тегло от 0,27 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 55 %;
2. Обект 2 – Кокаин, с нетно тегло от 0,02 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 59 %, като общата стойност на
държаното наркотично вещество от Обект 1 и Обект 2 е 46.40 лв. –
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК .
Безспорно е установено, че М. е държал без надлежно разрешително,
издадено по закона за контрол на наркотичните вещества, кокаин, определен
от закона като високорисково наркотично вещество.
Ето защо, съдът намира, че са налице всички елементи от обективната
страна на деянието - налице е държане на високорискови наркотични вещества
без надлежно разрешително за това.
Съдът обаче намира процесния случай не за маловажен, а за
малозначителен и че обществената опасност на извършеното предполага
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. За да достигне до този извод, СРС отчете
значимостта на обекта на посегателство, конкретната степен на въздействие
върху него, своеобразното проявление /начини и средства/ на това
въздействие и наличието или липсата на други неблагоприятни последици
извън тези върху обекта.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 354а от НК защитава важни обществени
отношения, свързани със здравето на гражданите. Това в конкретната хипотеза
това не е достатъчно, за да обоснове използването на санкционните средства
на наказателното право, тъй като изложените от прокурора факти по
категоричен начин установяват много ниска степен на увреждане на
обществените отношения.
На първо място, М. е осъществил само една от формите на
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК
-„държане” на високорисково наркотично вещество. Конкретното количество
високорисково наркотично вещество и съдържанието на активния компонент в
него са значително занижени в сравнение с останалите случаи от този вид.
Общата стойност на откритите наркотични вещества според прокурора
възлиза на 46,40 лева. Касае се за минимално количество наркотично
вещество, предназначено за лична употреба на подсъдимия, а не за
разпространение, поради което не е съществувала дори и хипотетична
възможност за застрашаване живота и здравето на други лица.
Следва да се отбележи, че грамажът на наркотичното вещество, т.е.
количеството му, е от първостепенно значение за това каква е обществената
опасност на деянието. В случая е видно, че това количество е
пренебрежително ниско – 0,29 гр., т.е. под една трета от един грам, поради
което количеството не е такова, което може дори да доведе до съмнения за
11

евентуална разпространителска дейност от страна на подсъдимия.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че по делото няма данни за
зависимост на подсъдимия към наркотични вещества, а напротив, всички
данни по делото сочат на това, че процесното деяние е по-скоро инцидентна и
еднократна проява за лицето.
Освен това, подсъдимият не е осъждан никога за извършено
престъпление. По делото няма никакви данни и за лоши характеристични
данни, нито за други криминални прояви, процесуалното му поведение е
изрядно, а следва да се отчете и това, че стойността на процесния кокаин е
едва 46,40 лева.
Не на последно място, съдът намира, че подсъдимият е лице с добро
образование, трудово ангажиран, семеен и няма никакви данни за други
негови противообществени прояви. Ето защо деянието само формално
осъществява признаците на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК,
а деянието, извършено от М. е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК и
поради явната незначителност на обществената му опасност то не е
престъпно, поради което съдът оправда подсъдимия по повдигнатото му
обвинение.

Съдът намира, че с поведението си М. В. И. е осъществил състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, тъй като на
21.11.2020 г. около 02:40 часа в гр. София, в помещение на третия етаж на
къща, намираща се на адрес ул. „Врабча“ № 24, държал в себе си без надлежно
разрешение по ЗКНВП, високорисково наркотично вещество – кокаин,
разпределен в три обекта, както следва:
1. Обект 1 - Кокаин, с нетно тегло от 0,72 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 66 %;
2. Обект 2 – Кокаин, с нетно тегло от 0,46 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 63 %;
3. Обект 3 – Кокаин, с нетно тегло от 0,22 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин от 63 %; като общата стойност на
държаното наркотично вещество от обект 1, обект 2 и обект 3 е 308.00 лв.,
като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1,
пр. 1 от НК.
От обективна страна съдът намира, че безспорно е установено
изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление - „държане” на
наркотично вещество. От събраните доказателства следва да се приеме, че
действително подсъдимият М. И. е упражнявал фактическата власт върху
посочените три обекта, които са иззети при огледа на местопроизшествието.
По делото не е установено издадено разрешително на подсъдимия за
придобИ.е, държане, преработване, съхраняване и употреба на високорискови
наркотични вещества по реда и условията на ЗКНВП, поради което настоящия
12

състав намира, че като е държал високорисково наркотично вещество без
разрешение, подсъдимият е осъществил от обективната страна
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е
комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от
фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. В текста
на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на понятието
"маловажен случай", като съгласно трайната съдебна практика,
маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази
правна норма. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява
„маловажен случай“ когато с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че
дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или
незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на
обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде
основание за разграничаването му от престъплението и приемане, че се касае
за маловажен случай/ ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС /. В същата насока е и
ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя от по-
ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от
оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, /личността на
извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието/ преценени в
тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Според този съдебен състав процесният случай следва да се окачестви
като маловажен по смисъла на чл. 93, т. 7 и чл. 354а, ал. 5 от НК, тъй като са
налице всички признаци за това. На първо място следва да се отбележи, че
процесното количество наркотично вещество е 1,4 грама (общо в трите
обекта), а всички доказателства по делото сочат към обстоятелството, че И. го
е държал за лична употреба. Касае се за държане на минимално количество
кокаин, 1,4 грама, на неголяма стойност – 308 лева. Последното обстоятелство
е от съществено значение за ниската степен на обществена опасност на
деянието, която в този случай се определя от неголямата степен на засягане на
обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, които
са защитени от инкриминираната правна норма.
На следващо място следва да се вземе предвид, че И. е неосъждан към
датата на деянието. Той не е и освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК. Освен това, за него са налице добри характеристични
данни. Няма данни и да е зависим от наркотични вещества. Всичко това има за
свой логичен извод, че подсъдимият е лице с ниска лична степен на
обществена опасност.
13

Правната оценка на горните данни, касаещи фактическите данни за
количеството и стойността на наркотичното вещество, предмет на
престъплението, обстоятелството, че е предназначено за лична употреба,
чистото съдебно минало на дееца, добрата му характеристика, води този
съдебен състав до извод, че извършеното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
същия вид, поради което процесното деяние се явява маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Ето защо, съдът преквалифицира процесното
престъпление като маловажно по смисъла на чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от
НК и оправда подсъдимия по първоначалното обвинение. В този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд на Република България – Решение
№ 44 от 23.04.2018 г. по н.д. № 72 от 2018 г. и Решение № 34/08.04.2015 г. по
дело № 1914/2014 г., както и много други.
От субективна страна деянието е извършено виновно, формата на вината
е пряк усмисъл. И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
допускал е последиците и е целял тяхното настъпване, можел е да се въздържи
от извършване на деянието си, тъй като е имал психическата годност за това,
но не го е сторил.
Съдът намира, че за престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК е
предвидено наказание „глоба“ до 1000 лева. Същевременно И. е неосъждан и
неосвобождаван от наказателна отговорност, а от деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, които да не са възстановени. Ето защо,
този състав намира, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева по реда на чл. 78а от НК, тъй като са налице всички
предпоставки за това. Досежно размера на наложеното наказание, съдът
намира, че то е единствено възможното, тъй като следва да бъде съблюдавано
ограничението на чл. 78а, ал. 5 от НК.
Доколкото нормата на чл. 354а, ал. 6 от НК предвижда задължителното
отнемане на предмета на престъплението, то процесните наркотични
вещества, държани от двамата подсъдими - кокаин, подробно описани по-горе,
с общо нето тегло на всички обекти - 1,69 грама, на обща стойност 354,40
лева, следва да бъдат отнети в полза на държавата и да бъдат унищожени след
влизане на присъдата в сила.
По въпроса за разноските по делото, съдът ще се произнесе след влизане
на присъдата в сила.
При тези мотиви, съдът постанови своята присъда.

Мотивите към присъдата са обявени на 06.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
14

Съобщи за изтекли лични данни