№ 242
гр. Враца, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно
наказателно дело № 20221400200250 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от С. Т. Т., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр.
Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част
от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от
началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от
наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание осъденият Т. лично и чрез служебният си защитник-
адв.М. Б. поддържат молбата с изложените в нея доводи и правят искане да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с
поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане
същата да не бъде уважавана.
1
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
С присъда по НОХД № 218/2021г. по описа на РС Берковица на л.св. С. Т.
Т. му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода. Л.св. Т. е
започнал да търпи наказанието на 11.11.2021г., като към настоящият момент е
изтърпял фактически 6 месеца и 22 дни, като от работа му се зачитат 29 дни
или общо изтърпяната част е 7 месеца и 21 дни. Неизтърпяната част от
наказанието е в размер на 4 месеца и 9 дни.
При това положение, съдът намира, че осъденият С. Т. Т. е изтърпял
фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, така, както изисква
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл.
155 ЗИНЗС е видно, че при първоначално изготвената оценка се регистрира
нисък риск от рецидив - 37 точки. В профила на криминогенните нужди
дефицитни зони са: Настоящо правонарушение - осъден по чл.170, ал.2 от
НК, защото през нощта на 11.08.2021 г. е влязъл в чуждо жилище на
обитавано от Л. П., като за целта е употребил ловкост /прескочил висока
ограда/.; Отношение към правонарушението- слабо критичен към
демонстрираното поведение, склонен да не се съобразява с установените
правила; Начин на живот и обкръжение - има контакти с криминално
проявени лица, което е предпоставка за реализиране на безразсъдни и
необмислени действия; Междуличностни проблеми - склонен към агресивни
прояви, които реализира при появата на емоционална лабилност. Притежава
нисък самоконтрол и е податлив на отрицателното влияние; Умения за
мислене - не винаги е последователен в това, което смята за проблемно, не
предвижда всички последици от своите действия. Рискът от вреди е
определен нисък към служителите от НОС и лишените от свобода. Няма
данни за агресивно поведение спрямо съкилийниците си. Рискът от суицид и
самоувреждане е с ниски стойности. Среден е определен рискът от вреди за
обществото. Обуславя се от характера на извършеното криминално деяние,
както и от криминалното минало. Л.св. Т. е осъждан по чл. 195, чл. 198, чл.
207 и чл. 170 от НК.
В изготвения първоначален План на присъдата като цели са заложени:
2
подобряване на уменията за разпознаване и разрешаване на проблемите и
формиране на ясни и реалистични цели. Недопускане на агресивни прояви.
Формиране на самокритичност и осъзнаване на нанесените вреди. Изграждане
на мотивация за законосъобразен начин на живот. Включване в трудов
процес. Избягване на негативното влияние в МЛС.
Ревизия на оценката на риска от рецидив не е правена, тъй като не е
изтекъл едногодишен срок от настоящата оценка. Няма съществени
постигнати позитивни промени в регистрираните зони с дефицити.
Проблемни зони при осъдения са умения за мислене -наблюдава се ригидност
в мисловния процес и не осъзнаване на последствията от действията му.
Риска от рецидив продължава да бъде нисък, но при липса на трудова
заетост, след освобождаване от затвора е вероятно той да повиши
стойностите си. Риска от вреди към обществото е среден. Той се обуславя от
настоящето престъпление, както и от многократните осъждания на л.св. Т.
/пет на брой/.
В условията на затворническото общежитие за изтеклия период от
изтърпяване на присъдата рискът от вреди запазва стойностите си за всички
категории.
В доклада по чл.155 от ЗИНЗС е отчетено, че л.св. Т. е назначен на работа
на външен работен обект по чл.80 ЗИНЗС с охрана от 04.02.22г. След това от
09.03.2022 г. е назначен на външен работен обект „МБАЛ Хр. Ботев“ гр.
Враца с охрана, също на осн.чл.80 от ЗИНЗС. Отчетено е, че л.св. Т. има
относително примерно поведение, няма извършени дисциплинарни
нарушения и наложени наказания. Не е награждаван, поради липсата на
констатираната устойчива тенденцията на цялостното позитивно поведение.
Пенитенциарната администрация на ЗО е организирала културни
мероприятия, също така е проведена и програма „Умение за мислене”, но
л.св. Т. не проявява заинтересованост и желание за участие в подобни
мероприятия. По отношение на престъплението, отчасти признава вината си,
но е слабо критичен към извършеното деяние. Л.св. Т. и към момента не е
изцяло критичен към извършеното деяние. Регистрират се силни
оневинителни нагласи и оправдания от финансово естество.
Среден е определен риска от вреди за обществото, тъй като Т. не осъзнава
тежестта на извършеното закононарушение, не е склонен да ограничава
3
собственото си поведение в съответствие с правилата и нормите в
обществото. Налице е модел на криминално мислене, самонадеяност и
самоувереност, че неговото собствено поведение не е в разрез с нормите.
Мнението на затворническата администрация е, че показаното
относително добро поведение не е категорично доказателство, че л.св.Т. е
променил модела, манталитета и стереотипа си на престъпно мислене и
поведение. Той е склонен към импулсивни действия и необмислени постъпки,
които повишават риска от вреди към обществото. В местата за лишаване от
свобода не са регистрирани агресивни прояви и други форми на
неподчинение на служителите от надзорно-охранителния състав, но в живота
на свобода л.св. Т. води начин на живот, несъвместим с добрите нрави и
общочовешки ценности. Уменията му за мислене не са на необходимото
ментално ниво. Липсват добри умения за самоконтрол, себевладеене и
желание за придобиване на професионална квалификация към Бюрото по
труда, за да се реализира на пазара на труда по адекватен и законосъобразен
начин.
Според затворническата администрация е необходимо продължаване на
поправителната и възпитателна работа с л.св. Т. за постигане на устойчивост
на положителните промени. Не са изпълнени целите, заложени в плана на
присъдата и фактически той не е реализиран. Не се наблюдава трайна
положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на
живот след освобождаване, в следствие преживените ограничения в
затворническото общежитие. Към настоящия етап от изтърпяване на
присъдата, въпреки показаното примерно поведение, л. св. Т. все още не е дал
достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот. Криминалното минало на л./св. Т.,
красноречиво показва, че претърпените лишения и ограничения в
контролирана среда не са изиграли своя поправителен ефект върху
личностното му развитие. Относително краткия престой в МЛС е крайно
недостатъчен и не позволява пълноценно проследяване на цялостното му
поведение и привеждане на безспорни и неопровержими доказателства за
неговото реално поправяне и превъзпитание.
В обобщение на горното, следва да се посочи, че според затворническата
администрация към настоящият момент л.св. Т. не отговаря на изискванията
4
по чл. 439а НПК. Обосновава се необходимостта от продължаване на
индивидуално - корекционната работа с л. св. Т. в посока промяна в нагласите
и формиране на критично отношение към досегашното криминално
поведение. Криминалните нагласи не са трайно и устойчиво формирани, но
нежеланието му за спазване на законите и правилата, предопределя
евентуалното продължаване на престъпната дейност и повишаване на
вероятността с поведението си да причини още вреди в обществото.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК,
обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. В
разпоредбата на ал. 2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че доказателствата
за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон. Прочита на приложените по делото доказателства и най-вече на
доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от компетентно длъжностно лице–
ИСДВР, сочи че не са налице данни за окончателна положителна промяна у
лишения от свобода Т..
В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови
предпоставки за УПО, а именно Т. е изтърпял фактически половината от
наложеното му наказание, но същият с поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Индивидуално- корекционната работа със
същия следва да продължи в насока промяна в нагласите и формиране на
критично отношение към досегашното криминално поведение. Всичко това е
основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Съдът намира за основателни доводите на затворническата администрация,
че е препоръчително процеса на ресоциализация на л.св. Т. да продължи в
условията на затвора за изпълнение на плана на присъдата в пълен обем.
Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде
нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на
настоящето определение.
5
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. Т. Т., роден на ***, в
гр.Видин, обл.Видин, с постоянен адрес гр. ***, ЕГН ********** за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на
определеното му наказание "лишаване от свобода" в размер на 1 година, с
остатък от 4/четири/ месеца и 9/девет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца и на л.св.Т..
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6