Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4364 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 07.01.2021 г. по гр.д. №21205/2019
г. на Софийския районен съд, 26 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Т.Я.Х. кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД за
сумата от 246,21 лв., представляваща продажна цена
за потребена топлинна енергия за периода мес.10.2015 г. – мес.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане, както и
сумата от 33,62 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2016 г. – 21.08.2018 г.,
както и сумата от 24,86 лв. – за извършено дялово разпределение за исковия
период, и 5,06 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение,
доставена в недвижим имот в гр. София, жк. ****, аб. №216179.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че
ответникът не е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Т.Я.Х. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстнанционното
решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Третото
лице-помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са установителни искове за доставена топлинна енергия, за цена
на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.10.2015
г. - мес.04.2017 г., и съответните мораторни лихви върху главниците, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, в срока
за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове, като твърди, че не е
потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Оспорва и количеството на
доставената топлинна енергия.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. С постановеното по делото решение първоинстанционният
съд е отхвърлил предявените искове, като посочената правна квалификация е по
чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Основанието на чл.270 ал.3 ГПК за обезсилване на решението на първоинстанционния съд е налице само при разгледан
непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният
от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита,
т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на
делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като
е разгледан иск на непредявено основание, но не и при неправилна правна
квалификация.
Решението е и правилно по следните съображения:
В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на
което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и
че за процесния период ответникът е ползвал топлинна
енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната
сума.
В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи
условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е
необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална
по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи
условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано
в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по
силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат
съответно правилата за договорите.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил
обстоятелството, че е бил потребител на ТЕ през процесния
период, а ищецът, чиято е доказателствената тежест за
това, не е ангажирал никакви доказателства за установяване на твърдяното в
исковата молба обстоятелство, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден имот. По делото
не е спорно и е установено от събраните доказателства, че ответникът е бил
настанен като наемател в процесния апартамент, който
апартамент е собственост на Столична община.
По въпроса
кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение –
собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване, е прието ТР
№2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което собствениците, респ. бившите съпрузи
като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената и. По делото липсват доказателства, а и
няма наведени твърдения в тази насока, за сключен такъв договор за продажба на
ТЕ с наемателя на имота – ответник, на който е предоставен за ползване процесния топлоснабден имот.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че страните не са в
соченото от ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия,
поради което решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло, но при правилната
правна квалификация – чл.79 ал.1 ЗЗД.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20004865 от 07.01.2021 г.,
постановено по гр.д. №21205/2019 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, но при правилна правна квалификация на
иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 ЗЗД.
Решението е постановено при участие на
третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.