№ 193
гр. Пазарджик, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Д. Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело №
20225220101165 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Й. М. Н. с ЕГН ********** от с.З., общ. Пазарджик, ул. „**“
№** твърди, че с договор за покупко-продажба, за който е съставен нот. акт
№124 от ***., том І, рег. №1971, нот. дело №**/**г. по регистъра на Христо
Мильов Панчев – нотариус с рег. №070 в НК, е закупил незастроено дворно
място, представляващо УПИ ХІІІ – 543 в кв. 28 по план на с.З.,
общ.Пазарджик, с площ от 600кв.м., който е нанесен в действащата
кадастрална карта като поземлен имот с идентификатор ** с площ 494 кв.м.,
при съседи на имота: имот *, имот **, имот **, имот *, имот ** и имот *.
Ищецът твърди, че реална част от имота му с площ 21.50 кв.м.
неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от съседния от
северозапад поземлен имот с идентификатор *, вместо като част от неговия
поземлен имот с идентификатор **. Поддържа, че тази реална част се владее
без основание от ответниците П. С. Ч. с ЕГН ********** и Я. С. Ч. с ЕГН
********** и двамата от с.З., общ.Пазарджик, ****. Иска от съда на
основание чл.108 ЗС да приеме за установено по отношение на тези
ответници, че е собственик на процесната реална част с площ 21.50кв.м. и да
ги осъди да му предадат владението върху нея.
1
Ищецът твърди още, че друга реална част от имота му с площ 42.40
кв.м. неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от съседния от
североизток поземлен имот с идентификатор **, вместо като част от неговия
поземлен имот с идентификатор **. Поддържа, че тази реална част се владее
без основание от ответника Й. Л. М. с ЕГН ********** от с.З.,
общ.Пазарджик, ул. **. Иска от съда на основание чл.108 ЗС да приеме за
установено по отношение на този ответник, че е собственик на процесната
реална част с площ 42.40кв.м. и да го осъди да му предаде владението върху
нея.
Ищецът твърди също, че трета реална част от имота му с площ 44.40
кв.м. неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от съседния от
изток поземлен имот с идентификатор **, вместо като част от неговия
поземлен имот с идентификатор **. Поддържа, че тази реална част се владее
без основание от ответника Д. И. К. с ЕГН ********** от с.З.,
общ.Пазарджик, ул. **. Иска от съда на основание чл.108 ЗС да приеме за
установено по отношение на този ответник, че е собственик на процесната
реална част с площ 44.40кв.м. и да го осъди да му предаде владението върху
нея.
Претендират и заплащане на съдебни разноски от всички ответници.
Ответниците П. С. Ч. и Я. С. Ч. /последната заместена на основание
чл.227 ГПК от своите законни наследници П. С. Ч. с ЕГН ********** с.З.,
общ.Пазарджик, ****, С. П. Ч. с ЕГН ********** от гр.П, ж.к. „*“ №*, ет.*,
ап.* и И. П. С. с ЕГН ********** от гр.П, ул. „Г Б“ №*, ет.*, ап.*/ оспорват
иска при твърдение, че владеят процесната реална част от 21.50 кв.м. като
собственици. Поддържат, че същата е била част от парцел ІV-159 в кв.28 с
площ 2180 кв.м. по отменения план на с.З. от 1923г., който на 29.12.1961г. е
закупен от бащата на ответника П. С. Ч. – С. Д. Ч., а през следващата 1962г. е
изключен от регулацията на с.Сбор по силата на ПМС №216/1961г. с цел
увеличаване фонда на обработваемата земя. Твърдят, че имотът е
урбанизиран отново със следващия план на с.З. от 1968г., в който бил нанесен
като парцел І-156 и парцел ІІ-156, за които са съставени актове за държавна
собственост №5283 и 5284 от 07.11.1970г. Твърдят, че понеже имотите били
отнети не по установения от закона ред за тях е настъпила реституция по
силата на закона. Твърдят, че през 1973г. държавата отстъпила на Я. С. Ч.
2
право на строеж за къща в парцел І-156, която същата построила заедно със
съпруга си. Ответниците и до сега живеели в имотите и ги владеели по
техните имотните им граници. Твърдят, че процесните 21.50 кв.м. са част от
парцел ІІ-156 и макар с плана за регулация от 1968г. да е предвидено
придаването им към парцел ІV-543 на ищеца, но в тази част планът не бил
приложен и придаваемата част не била заета от него. Молят иска срещу тях да
бъде отхвърлен и претендират съдебни разноски.
Ответникът Й. Л. М. твърди, че е собственик и владее поземления имот
с идентификатор **, който се намира източно от имота на ищеца.
Следователно ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че владее
претендираните от ищеца 42.40 кв.м., които попадат в североизточно
разположения имот с идентификатор **. Моли иска срещу него да бъде
отхвърлен и претендира съдебни разноски.
Останалите възражения на ответника Й. Л. М. касаят наличието на
правно основание да владее имота с идентификатор **, което е без значение
за основателността на предявения срещу него иск за предаване на владението
върху реална част от имот с идентификатор ** и не могат да бъдат слушани в
настоящото производство.
Ответникът Д. И. К. твърди, че е собственик и владее поземления имот с
идентификатор **, който се намира североизточно от имота на ищеца.
Следователно ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че владее
претендираните от ищеца 44.40 кв.м., които попадат в източно разположения
имот с идентификатор **. Моли иска срещу него да бъде отхвърлен и
претендира съдебни разноски.
Останалите възражения на ответника Д. И. К. касаят наличието на
правно основание да владее имота с идентификатор **, което е без значение
за основателността на предявения срещу него иск за предаване на владението
върху реална част от имот с идентификатор ** и не могат да бъдат слушани в
настоящото производство.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
По иска срещу ответниците П. С. Ч. и Я. С. Ч.:
За основателността на този иск ищецът следва да установи фактите, от
които произтича неговото право на собственост върху УПИ ХІІІ – 543, който
3
е нанесен в кадастралната карта като имот с идентификатор **, както и че
реална част от имота му с площ 21.50 кв.м. неправилно е нанесена в
кадастралната карта като част от съседния от северозапад поземлен имот с
идентификатор *, вместо като част от неговия поземлен имот с
идентификатор ** и същата се владее от ответниците П. С. Ч. и Я. С. Ч..
Между страните няма спор, установява се и от представения договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт №124 от ***., том І, рег. №1971,
нот. дело №**/**г. по регистъра на Христо Мильов Панчев – нотариус с рег.
№070 в НК, че е ищецът закупил незастроено дворно място, представляващо
УПИ ХІІІ – 543 в кв. 28 по план на с.З., общ.Пазарджик, с площ от 600кв.м.
От заключението на СТЕ е видно, че имот с пл. №543 е отразен в плана
за пръв път въз основа на Заповед №269 от 29.11.2000г., с която е одобрено
попълването на кадастралната основа към действащия план за регулация на
с.З. от 1968г. Попълването е в резултат на съдебно решение по гр. д.
№1307/1994г. на РС – Пазарджик и Решение №7Б082 от 29.07.1999г. на ПК –
Пазарджик, с което правото на собственост върху имота е възстановено по
реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Никола Д. Лютаков. До този
момент същият е бил част от държавен имот с пл. №156 в кв. 28, който
първоначално при одобряването на плана през 1968г. е бил отреден за
„Резервен терен“, а с последващо изменение със Заповед №189 от 20.10.1977г.
е предвиден за индивидуално и комплексно жилищно застрояване и за него са
отредени множество парцели: VІІІ, ІХ, Х, ХІ, ХІІ, ХІІІ, ХІV и ХV в кв.28,
както и І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ, Х, ХІ и ХV в кв. 50. След попълването
на кадастралната основа през 2000г. новозаснетия имот с пл. №543 покрива
точно външните регулационни граници на парцели ХІІІ, ХІV и ХV в кв.28.
Първият от тях, чиято площ е 590кв.м., е процесният, който ищецът е закупил
с горепосочения договор за продажба.
Пак според заключението на СТЕ е видно, че в кадастралната основа
към обезсиления регулационен план от 1923г. не е отразен имот, който да е
идентичен с имот пл. №543 по плана от 1968г. Теренът попада в имот с пл.
№156, за който първоначално са отредени множество жилищни парцели.
Теренът под имот пл.№543 е включен в парцел VІІ-156 и парцел VІІІ-156 в
кв.28., а по-късно е преотреден за обществени нужди – „Стадион“.
Мероприятието не е реализирано и през 1962г. голяма част от имот пл. №156,
4
вкл. тези два парцела са изключени от регулацията на населеното място по
силата на ПМС 216/1951г. и са включени в блок на ТКЗС. Същата територия е
урбанизирана отново с действащия регулационен план от 1968г. по описания
по-горе начин.
Реституираният имот с пл. №543 /нанесен през 2000г. в кадастралната
основа към плана от 1968г./ не е заснет в действащата кадастрална карта в
границите по реституционната преписка. Заснет е като три отделни имота,
които частично покриват границите на УПИ ХІІІ, ХІV и ХV в кв.28 по плана
от 1968г. УПИ ХІІІ – 543 с площ от 590 кв.м. е нанесен като поземлен имот с
идентификатор ** с площ от 494 кв.м. Част от УПИ ХІІІ – 543 с площ 25.79
км.м. попада в поземлен имот с идентификатор *. На място тази реална част
се владее от ответниците П. С. Ч. и Я. С. Ч.. Същата е оцветена с лилав цвят
на комбинираната скица към заключението на ВЛ Л. М..
Следва да се даде отговор на въпроса дали ответниците упражняват
фактическата власт върху тази реална част като собственици. Същите
твърдят, че са я придобили по давност са я присъединили към собственото им
дворно място.
От показанията на св.Ц Г В се установява, че владението на
ответниците върху процесната реална част от УПИ ХІІІ – 543 е установено
през 1970г., когато те са построили жилищна сграда в съседния от
северозапад парцел ІІ-156, вк.28 по плана за регулация от 1968г. и са
оградили дворното място. От СТЕ е видно, че строителството на жилищната
сграда е извършено въз основа на отстъпено в полза на ответника Я. С. Ч.
право на строеж върху държавен парцел ІІ-156, вк.28, съгласно АДС
№5284/1970г. Според показанията на свидетеля това владение продължа и
към момента. Показанията на свидетеля са правдоподобни, тъй като вече се
установи, че в периода 1962г. - 1968г. теренът е бил включен в блок на ТКЗС
по силата на ПМС 216/1951г. и следователно е ползван от стопанството за
земеделски дейности.
Поставя се въпросът дали в периода на владението е било допустимо да
се придобие по давност реална част от урегулиран поземлен имот, каквато в
случая се явява спорната част с площ 25.79 кв.м. от имот УПИ ХІІІ – 543.
Първоначално владението е упражнявано при действието на чл.59 ЗТСУ
в сила от 01.06.1973г. до 31.03.2001 г., който не допуска придобИ.ето по
5
давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели,
независимо дали двете части могат да се урегулират самостоятелно. Целта на
забраната е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на
предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на
разпоредителната сделка/владението, така и в съседните парцели.
Ответниците са владели реалната част и при действието на чл.200 ЗУТ, обн.,
ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001г., която възпроизвежда текста
на нормата на чл.59 ЗТСУ в редакцията от ДВ бр.34/2000 г., като запазва
забраната за придобИ.е чрез правни сделки или по давност на реални части от
поземлени имоти в урбанизирани територии, ако същите не отговарят на
изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ или не отговарят на
условията едната реална част да се присъедини към съседен поземлен имот
при условията на чл.17 ЗУТ, а другата да може да се урегулира
самостоятелно. От препращането към чл.17 ЗУТ следва, че тази хипотеза по
ал.2 е приложима само при неурегулираните поземлени имоти в
урбанизирани територии, тъй като чл.17 се отнася до първоначалното
урегулиране на имотите. Следователно реална част от вече урегулиран
поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията
за самостоятелно урегулиране, не може да се присъедини към съседен
поземлен имот, дори и остатъка от имота да отговаря на изискванията на
чл.19 ЗУТ. С оглед действието във времето на материалноправната норма на
чл.59 ЗТСУ-отм. и на чл.200 ЗУТ придобивната давност е изключена като
способ за придобИ.е на вещни права върху реална част от урегулиран с
дворищно-регулационен или подробен устройствен план имот, ако двете
части не могат да се урегулират самостоятелно. В периода 01.06.1973г. –
01.01.2001г. редакцията на нормата на чл.59 ЗТСУ-отм. въвежда пълна
забрана за придобИ.е по давност на реална част от дворищно-регулационен
парцел. Давност за реална част, която не може да се урегулира самостоятелно,
а се присъединява към съседен имот, тече в периода 01.01.2001 г. –
31.03.2001г. при действието на редакцията на чл.59 ЗТСУ-отм. от ДВ
бр.34/2000г. С влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001г. отпада възможността за
придобИ.е по давност и присъединяване към съседен имот на реална част от
урегулиран поземлен имот, която не може да се урегулира самостоятелно,
дори и остатъка от имота да отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ.
Ответниците са владяли процесната реална част в периода 01.01.2001 г. –
6
31.03.2001г., но той е недостатъчен за нейното придобИ.е по давност, дори
към него да се прибави владението, което са упражнявали от 1970г.
/построяването на жилищната сграда/ до 01.06.1973г. /влизане в сила на чл.56
ЗТСУ/.
Съдът достигна до извод, че ответниците не са собственици по давност
на спорната реална част с площ 25.79 кв.м. от УПИ ХІІІ – 543, поради което
владеят същата без основание. Затова осъдителният искът за собственост по
чл.108 ЗС следва да се уважи.
По иска срещу ответника Д. И. К.:
Съдът прие за установено, че ищецът е собственик на УПИ ХІІІ – 543 в
кв. 28 по действащия план на с.З. от 1968г. Следователно за уважаването на
иска ищецът следва да докаже още, че реална част от имота му с площ 44.40
кв.м. неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от съседния от
изток поземлен имот на ответника Д. И. К. с идентификатор **, вместо като
част от неговия поземлен имот с идентификатор ** и същата се владее от този
ответник.
От заключението на СТЕ е видно, че границата между двата имота по
действаща кадастрална карта съвпада с границата между УПИ ХІІІ – 543 в
кв.28 на ищеца и съседния от изток УПИ ХІІ – общ. по действащия
регулационен план. На место оградата е изградена по регулационната и по
имотната граница и така се владеят имотите. Следователно не се доказва
твърдението на ищеца, че част от неговия имот неправилно е нанесена като
част от имот с идентификатор **. Освен това, от заключението на СТЕ и
представената скица на СГКК е видно, че имот с идентификатор ** е записан
в кадастралния регистър на името на И. Й.ова К. От показанията на св.В И. И.
пък е видно, че имот с идентификатор ** не се владее от ответника Д. И. К.,
от когото ищецът претендира предаването на процесната реална част, а се
владее от отв.Й. Л. М.. Следователно отв. Д. И. К. нито оспорва правото на
собственост на ищеца върху реалната част, която е предмет на предявения
срещу него иск, нито я владее. Затова той не е материално легитимиран да
отговаря по този иск и същият следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска срещу Й. Л. М.:
С оглед изводите на съда, че ищецът е собственик на УПИ ХІІІ – 543 в
кв.28, за уважаването на иска е необходимо той да докаже, че реална част от
7
имота му с площ 42.40 кв.м. неправилно е нанесена в кадастралната карта
като част от съседния от североизток поземлен имот на ответника Й. Л. М. с
идентификатор **, вместо като част от неговия поземлен имот с
идентификатор ** и същата се владее от този ответник.
От заключението на СТЕ е видно, че част от УПИ ХІІІ – 543 с площ
28.95кв.м. попада поземлен имот с идентификатор **, за който е съставен
АДС №144/1981г. В регистъра към кадастралната карта не са записани данни
за собствеността на имота. Ищецът не е представил доказателства, че
ответникът Й. Л. М. владее имота с идентификатор **, в която попада
реалната част, която е предмет на предявения срещу него иск. Следователно
ответникът Й. Л. М. нито оспорва правото на собственост на ищеца върху
реалната част, която е предмет на предявения срещу него иск, нито я владее.
Затова той не е материално легитимиран да отговаря по този иск и същият
следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска. Искът срещу ответниците П. Ч. и Я. Ч., респ. нейните
наследници, е основателен и те следва да заплатят на ищеца разноски.
Същите са в размер на 333.33 лв. и включват 50лв. ДТ, 1/3 част от
заплатеното адвокатско възнаграждение – 200лв. и 1/3 част от заплатеното
възнаграждение за ВЛ – 83.33лв.
По отношение на останалите ответници исковете са неоснователни и
ищецът следва да заплати техните съдебни разноски, които са по 1000лв. за
всеки от тях и представляват заплатено възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на Й. М. Н. с ЕГН ********** от с.З., общ. Пазарджик, ул.
„**“ №** против П. С. Ч. с ЕГН ********** от с.З., общ.Пазарджик, **** и Я.
С. Ч. с ЕГН ********** /последната заместена на основание чл.227 ГПК от
своите законни наследници П. С. Ч. с ЕГН ********** с.З., общ.Пазарджик,
****, С. П. Ч. с ЕГН ********** от гр.П, ж.к. „*“ №*, ет.*, ап.* и И. П. С. с
ЕГН ********** от гр.П, ул. „Г Б“ №*, ет.*, ап.*/ ПРИЕМА ЗА
8
УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик на реална част с
площ 25.79 кв.м. от УПИ ХІІІ – 543 в кв. 28 по действащия план на с.З.,
общ.Пазарджик /оцветена с лилав цвят в комбинираната скицата, приложена
към заключението на в.л. Л. М. с вх. №1978/25.01.2023г., която приподписана
от съда се явява неразделна част от решението/, която реална част неправилно
е нанесена в кадастралната карта като част от съседния от северозапад
поземлен имот с идентификатор *, вместо като част от поземления имот на
ищеца с идентификатор **, като на основание чл.108 ЗС ОСЪЖДА
ответниците да предадат на ищеца владението върху нея.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС, предявен от ищеца Й. М. Н. с ЕГН
********** от с.З., общ. Пазарджик, ул. „**“ №** против ответника Й. Л. М. с
ЕГН ********** от с.З., общ.Пазарджик, ул. ** за установяване, че ищецът е
собственик на реална част с площ 42.40 кв.м. от УПИ ХІІІ – 543 в кв. 28 по
действащия план на с.З., общ.Пазарджик, която неправилно е нанесена в
кадастралната карта като част от съседния от североизток поземлен имот с
идентификатор **, вместо като част от поземления имот на ищеца с
идентификатор ** и осъждане на ответника да му предаде владението върху
нея.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС, предявен от ищеца Й. М. Н. с ЕГН
********** от с.З., общ. Пазарджик, ул. „**“ №** против ответника Д. И. К. с
ЕГН ********** от с.З., общ.Пазарджик, ул. ** за установяване, че ищецът е
собственик на реална част с площ 44.40 кв.м. от УПИ ХІІІ – 543 в кв. 28 по
действащия план на с.З., общ.Пазарджик, която неправилно е нанесена в
кадастралната карта като част от съседния от изток поземлен имот с
идентификатор **, вместо като част от поземления имот на ищеца с
идентификатор ** и осъждане на ответника да му предаде владението върху
нея.
ОСЪЖДА ответниците П. С. Ч. с ЕГН ********** от с.З.,
общ.Пазарджик, ****, С. П. Ч. с ЕГН ********** от гр.П, ж.к. „*“ №*, ет.*,
ап.* и И. П. С. с ЕГН ********** от гр.П, ул. „Г Б“ №*, ет.*, ап.* да заплатят
на ищеца Й. М. Н. с ЕГН ********** от с.З., общ. Пазарджик, ул. „**“ №**
съдебни разноски в размер на 333.33лв.
ОСЪЖДА ищеца Й. М. Н. с ЕГН ********** от с.З., общ. Пазарджик,
ул. „**“ №** да заплати на ответника Й. Л. М. с ЕГН ********** от с.З.,
9
общ.Пазарджик, ул. ** съдебни разноски в размер на 1000лв.
ОСЪЖДА ищеца Й. М. Н. с ЕГН ********** от с.З., общ. Пазарджик,
ул. „**“ №** да заплати на ответника Д. И. К. с ЕГН ********** от с.З.,
общ.Пазарджик, ул. ** съдебни разноски в размер на 1000лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10