Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260729 24.11.2020
г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и осми октомври Година 2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 9848 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от М.Н.М. против М.Ж.Г., М.С.П. и С.К.Р. иск
за делба на недвижими имоти, а именно:
1.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.621.115.1.16 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на имота:
гр. *****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор: 07079.621.115, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 78,64 кв.м., състоя се
от кухня, дневна с кът за хранене, спалня, баня с тоалетна, мокро помещение,
три тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
07079.621.115.1.15, 07079.621.115.1.14, под обекта – 07079.621.115.1.13, над
обекта – няма, ведно с прилежащото избено помещение № 17 с площ от 5,59 кв.м.,
както и 4,878 % ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху терена, съгласно Нотариален акт № 115, т. XVII,
нот.д.
№ 5920/ 31.08.1995 г. на нотариус при БРС,
2.
поземлен имот с идентификатор 07079.659.181 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Б. ******, с площ
по скица: 267 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи на поземления имот:
07079.659.182, 07079.659.171, 07079.659.172, 07079.659.180, 07079.659.183, ведно
с построените в имота сгради:
2.1.
сграда с идентификатор 07079.659.181.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Б. ******, разположена в поземлен
имот с идентификатор 07079.659.181, със застроена площ: 58 кв.м., брой надземни
етажи: 1, предназначение на сградата: жилищна сграда – еднофамилна,
2.2. сграда с идентификатор 07079.659.181.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Б******,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.659.181, със застроена площ:
6 кв.м., брой надземни етажи: 1, предназначение на сградата: друг вид сграда за
обитаване,
2.3.
сграда с идентификатор 07079.659.181.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Б*******, разположена в поземлен
имот с идентификатор 07079.659.181, със застроена площ: 9 кв.м., брой надземни
етажи: 1, предназначение на сградата: друг вид сграда за обитаване.
Твърди
се, че съсобствеността върху процесните имоти е
възникнала чрез покупко-продажба и наследяване по закон, по следния начин:
първият недвижим имот е бил придобит в режим на СИО от ответницата М.Ж.Г. и
съпруга й Ц. И. П., който е починал на 19.03.2003 г. (без деца), след което е
възникнала съсобственост между страните по делото при следните квоти: 1/18 ид.ч. за ищцата, 15/18 ид.ч. за
ответницата М.Ж.Г. и по 1/18 ид. за останалите двама
ответници; останалите недвижими имоти са придобити от страните по наследство от
общите им наследодатели С. И. П., Ц. И. П. и И. И. П. при следните квоти: 5/18 ид.ч. за
ищцата, 3/18 ид.ч. за ответницата М.Ж.Г. и по 5/18 ид. за останалите двама ответници. Твърди се също така, че
страните не са могли да поделят имотите помежду си доброволно, поради което е
предявен настоящият иск за съдебна делба на имотите.
Така предявеният иск за делба е с правно
основание чл. 34 от ЗС, като същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото са постъпили
отговори от ответниците С.К.Р. и М.Ж.Г., представлявана от особен представител
по чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговорите не се оспорва твърдяната от ищцата
съсобственост между страните по делото по отношение на процесните
имоти, нито се оспорват посочените в исковата молба квоти в съсобствеността.
Ответницата
М.С.П. не е подала отговор в законоустановения срок.
След
изтичане на срока за отговор ответницата М.Ж.Г. е депозирала становище (наименовано „Отговор“), чрез упълномощен от нея процесуален
представител, уточнено
в открито съдебно заседание на 17.07.2020 г., с което същата е направила
възражение, че е изключителен собственик на първия от процесните
имоти, като твърди, че имотът е бил закупен с нейни лични средства, предоставени
от родителите й. При условие на евентуалност М.Г. е направила възражение, че е придобила
правото на собственост върху имота чрез изтекла в нейна полза придобивна давност, като твърди, че е владяла целия имот
повече от 10 години след смъртта на съпруга си. При условие, че никое от
горните възражения не бъде уважено, същата е заявила, че е единствен собственик
на имота на осн. чл. 9, ал. 3 от ЗН, поради направен
отказ от наследство от наследника С. П. и липса на други наследници на съпруга
й Ц. П..
Ищцата
М.М. е оспорила възраженията на ответницата М.Г.. Оспорена
е валидността на направения от С. П. отказ от наследство, като се твърди, че
към момента на отказа същата не е можела да разбира действията си и да ръководи
постъпките си, поради напреднала възраст, прогресираща деменция,
лаймска болест и др. Оспорено е и възражението за
трансформация на лични на ответницата Г. средства при закупуване на
апартамента, като се твърди, че не тя, а съпругът й Ц. П. е вложил изключително
лични средства при закупуването на имота. Оспорено е и възражението за изтекла
в полза на ответницата Г. придобивна давност, като се
твърди, че ищцата и останалите наследници са декларирали пред Община Бургас
притежаваните от тях части от имота и през годините са плащали данъци за тях,
както и са заявявали пред М.Г. собственическите си права върху имота, което
изключва твърдяното от нея владение върху целия имот. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ищцата, който поддържа иска,
както и становището по възраженията на ответницата Г., ангажирани са
доказателства.
Ответникът
С.Р. не се явява лично в съдебно заседание, но изпраща процесуален
представител, който поддържа депозирания отговор, както и оспорва заявените от ответницата
М.Г. възраженията. Твърди, че преди извършването на отказа от наследство,
същото е било прието с конклудентни действия от
наследниците С. П. и И. П., а именно чрез извършване на подялба с М.Г. на
останалите в наследство от Ц. П. движими вещи и парични средства. Твърди също
така, че ако е налице валидно извършен отказ от наследство от С. П., то същият би
уголемил дела на брата на Ц. П., но не и на преживялата му съпруга. Ангажирани
са доказателства.
Ответницата
М.С.П. се явява лично в съдебно заседание, като същата поддържа становищата на
ищцата и на ответника Р., не представя доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и приложимите законови разпоредби, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено копие на Нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж № 115, т. XVII, дело № 5920/1995 г. от 31.08.1995 г., съгласно който Ц. И. П. и М.Ж.П. са
закупили правото на строеж на ателие № 14 на етаж 6, със застроена площ от
78,64 кв.м., ведно с избено помещение № 17 с площ от 5,59 кв.м., както и 4,878
% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху терена, от изгражданата сграда в гр. Б., ******, за сумата от
9 600 лв., която е изплатена на продавача при подписване на договора.
Видно от приложеното удостоверение за граждански брак,
Ц. И. П. и М.Ж.П. са сключили граждански брак на 18.01.1986 г., т.е. към датата
на сключване на горепосочения договор същите са били съпрузи (това
обстоятелство е отразено и в самия нотариален акт).
В нотариалния акт е посочено, че строителството ще се
извърши чрез договор за възлагане на продавача, представляващ неразделна част
от нотариалния акт, но по делото не е представено копие на този договор, нито
са ангажирани доказателства кога е завършило строителството на апартамента,
поради което следва да се приеме, че правото на собственост върху него е
възникнало в полза на лицата, които са закупили правото на строеж за същия
имот, а именно съпрузите М. и Ц. П., в режим на СИО.
Видно от приложената схема на самостоятелен обект в
сграда, към настоящия момент
горепосоченият апартамент е отразен в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас с идентификатор 07079.621.115.1.16.
Като доказателство по делото е представен и Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство № 55, т. VI, дело № 2938/1987 г. от 11.12.1987 г., с който С. И. П.,
Ц. И. П. и И. И. П. са признати за собственици - по наследство и отказ от
наследство, на дворно място, образуващо парцел № VIII,7865 в кв. 354 по плана на гр. Б. *****, целият урегулиран съдържащ 256
кв.м., заедно с построените в парцела едноетажна жилищна сграда, стопанска
постройка и външна тоалетна, при следните квоти: ½ ид.ч.
за С. П. и по ¼ ид.ч. за Ц. П. и за И. П..
Видно от представените скица на поземлен имот и 3
скици на сгради, понастоящем горепосоченото дворно място е отразено в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас с идентификатор 07079.659.181 и същото е с площ от
267 кв.м., а намиращите се в него сгради фигурират в КК и КР с идентификатор
07079.659.181.1 – жилищна еднофамилна сграда с площ от 58 кв.м., идентификатор
07079.659.181.2 – друг вид сграда за обитаване с площ от 6 кв.м. и
идентификатор 07079.659.181.3 – друг вид сграда за обитаване с площ от 9 кв.м.
По делото е представено удостоверение за наследници на
С. И. П., съгласно което тя е починала на 19.02.2009 г., като е оставила за
свой наследник сина си И. И. П. – неженен и без деца. От това удостоверение
също така е видно, че И. П. е починал на 14.10.2009 г., като към момента на
смъртта му същият не е имал деца, нито съпруга, нито живи родители, нито живи
братя или сестри или техни низходящи, нито възходящи от втора и по-горна
степен, т.е. нямал е наследници от първи, втори и трети ред. Поради това на осн. чл. 8, ал. 4 от ЗН следва да се приеме, че негови
наследници по закон са роднините му по
съребрена линия до шеста степен включително, като по-близкият по степен и
низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.
Видно
е, че към датата на смъртта си И. П. не е имал живи наследници от трета степен,
а най-близките му роднини по съребрена линия са били от четвърта степен (негови
братовчеди) и това са С.Р.К., М.Н.М. и М.С.П., като съдът намира, че всеки от
тях получава по 1/3 ид.ч. от наследството му, тъй
като са наследници от един и същи ред.
По делото е представено и удостоверение за наследници
на Ц. И. П., от което се установява, че същият е починал на 19.03.2003 г. и е
оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга М.Ж.Г. и майка си С.
И. П..
Видно от приложеното по делото удостоверение рег. № 13/02.04.2003
г. по описа на РС-Бургас, на същата дата в особената книга на съда е вписан
направено от С. П. отказ от наследството, останало от Ц. И. П., починал на *****
г.
По делото е представено копие на подадена от С.К.Р. на
13.10.2011 г. декларация по чл. 14 от ЗМДТ относно процесния
апартамент, находящ се в гр. Б., ******, в която
същият е декларирал, че въз основа на наследяване собственици на имота са той и
останалите три съделителки, при следните квоти: 15/18
ид.ч. за М.Ж.П. и по 1/18 ид.ч.
за С.Р., М.М. и М.П.. Представена е и справка за
платените от М.М. за този имот данък недвижими имоти
и такса битови за отпадъци, като се установява, че същата е платила данъци и
такси за периода 2012 г. – 2020 г.
По делото са разпитани свидетелите М. Л. П. (майка на
ищцата), Д. С. С. (без родство) и Н. А. Н. (чичо на ответницата М.Г. – брат на
нейния баща).
Св. П. твърди, че Ц. П. и съпругата му са купили
апартамента си около 1995 – 1996 г., като Ц. е работил в Нефтозавода,
взимал много добра заплата и „направили къщата“. Заявява, че майката на Ц. П. й
е казвала, че веднъж той е отишъл при нея с едно куфарче с пачки с пари и й
казал, че взема много добра заплата. Свидетелката заявява също така, че не знае
дали родителите на М.Г. са дали пари за апартамента, но според нея апартаментът
е бил закупен изключително със средства на Ц. П.. Същевременно свидетелката
заявява, че майката на Ц. П. споделяла с нея много неща, но не й е казвала нищо
за този апартамент. Твърди, че е виждала в апартамента на майка му нови мебели,
като тя й е казвала, че това са мебели, които Ц. е купил за новия апартамент, но по него имало още довършителни
работи. Свидетелката заявява, че М.Г. и свекърва й С.П. са били в изключително
лоши отношения. Заявява също така, че не знае дали С.П. е направила отказ от
наследството на сина си, но твърди, че след смъртта на сина й нейното състояние
много се влошило и на моменти тя се „губела“.
Св. С. заявява, че познава ответницата М.Г. и нейната
майка – К. Г., която му е била учителка от първи до четвърти клас, а след като
той е започнал да упражнява адвокатска професия, те били негови редовни
клиенти. Твърди, че след смъртта на Ц. П. неговата майка отишла при свидетеля
заедно с М.Г. и майка й, тъй като искала да направи отказ от наследство, за да
остане всичко на съпругата му М., каквото било желанието на Ц. П.. Свидетелят
разговарял подробно със С. П., обяснил и какви са последствията от отказа,
както и че той ще е безсмислен, ако тя вече се е разпоредила с вещи или пари от
неговото имущество, но тя казала, че не е давала нищо на никого след неговата
смърт. Според свидетеля, С. П. била адекватна, държала се нормално, в поведението
й нямало нищо странно и тя разбрала правилно това, което той й обяснил. След
това отишли при нотариус, който също й обяснил последствията от отказа.
Свидетелят заявява, че преди десетина години М. и майка й му се обадили и му
казали, че роднина на Ц. – С., е предявил претенции към апартамента. Тогава свидетелят
се запознал с документите за имота и с удостоверението за наследници на Ц. П. и
установил, че това лице не е сред наследниците му. Свидетелят се срещнал със С.,
обяснил му, че не е в кръга на наследниците и той го приел, след което М.Г. и
майка й не са го търсили във връзка с този имот до тази година, когато му се
обадили и му казали, че има заведено дело за апартамента. Свидетелят твърди, че
знае от М.Г. и от майка й, че 5-6 години преди смъртта си Ц. П. е бил болен,
лежал в различни болници в София, а през последната година бил на легло в дома
си и съпругата му го гледала. Заявява, че М.Г. е поддържала връзка със свекърва
си и според него те са били в добри отношения. Свидетелят също така твърди, че
майката на Ц. П. е направила отказ от наследство, тъй като тя, М.Г. и нейната
майка не са имали пари и това е бил най-евтиният вариант всичко да остане на М..
Заявява, че М.Г. и майка й са му казвали, че апартаментът на Ц. и М. е бил
изплащан от нея и от нейните родители, а останалите им средства са отивали за
лечението на Ц..
Св. Н. заявява, че неговият брат (бащата на ответницата
Г.) и съпругата му са платили с техни средства апартамента на М.Г. и съпруга й,
като това му било казано от неговия брат. Свидетелят също така твърди, че е
правил два пъти ремонт на този апартамент – единия път е ремонтирал покрива, а
другия път е измазал апартамента отвътре, като и двата ремонта са били
извършени след смъртта на Ц.. Според свидетеля, след смъртта на Ц. П. до
настоящото дело никой от неговите роднини не се е интересувал от
апартамента.
При така ангажираните доказателства, от правна страна
съдът намира следното:
По отношение на процесния
апартамент съдът намира за доказано твърдението на ответницата Г., че
апартаментът е нейна лична собственост на осн. чл.
23, ал. 1 от СК, тъй като по делото се установи, че този имот е бил купен със
средства, които са й били дарени от нейните родители. В тази насока са
показанията и на двамата свидетели на ответницата и същите оборват наличието на
съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването на имота. Следва също
така да се посочи, че при извършено дарение на парични средства от родители на
единия съпруг съдебната практика трайно и безпротиворечиво
приема, че дарението е направено в полза само на този съпруг, ако другият не
ангажира доказателства, че са били надарени и двамата съпрузи. В случая не се
събраха доказателства, че родителите на М.Г. са имали намерение и воля освен
нея да надарят и съпруга й, поради което следва да се приеме, че с дадените от
тях парични средства за закупуването на имота е била надарена единствено дъщеря
им, поради което на осн. чл. 23 от СК целият имот е
станал нейна лична собственост.
По отношение на показанията на водената от ищцата
свидетелка, съдът намира, че същите не установяват влагането на средства на Ц.
П. при закупуването на имота, тъй като самата свидетелка заявява, че не знае
нищо в тази връзка. От показанията на свидетелката се установява единствено, че
Ц. П. е имал много добри доходи от трудово правоотношение, но това обстоятелство
не означава, че при закупуването на апартамента са били вложени и негови
средства и не опровергава показанията на водените от ответницата Г. свидетели,
които сочат, че апартаментът е бил закупен със средства, дарени й от нейните
родители.
С оглед на горното съдът намира, че процесният апартамент не е съсобствен
между страните по делото, а е лична собственост на ответницата М.Г., поради
което искът за делба на този имот следва да бъде отхвърлен.
Предвид основателността на заявеното като главно
възражение на ответницата М.Г., съдът намира, че не следва да бъдат разглеждани
по същество направените от нея при условия на евентуалност други възражения.
По отношение на процесното
дворно място и сградите в него:
С нотариален акт № 55, т. VI, дело № 2938/1987 г. от 11.12.1987 г. за собственици на тези имоти са били
признати С. И. П., Ц. И. П. и И. И.П. при следните
квоти: ½ ид.ч. за С. П. и по ¼ ид.ч. за Ц. П. и за И. П..
На 19.03.2003 г. е починал Ц. П., като негови
наследници са останали съпругата му М.П. (Г.) и майка му С. П.. Последната е
направила отказ от наследството на сина си, който е бил вписан в особената
книга на БРС. Ищцата и ответникът С.Р. са оспорили валидността на този отказ,
но същите не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си, че
поради старост и заболявания С. П. не е разбирала свойството и значението на
своите действия и не е можела да ръководи постъпките си. Недоказано остана и
твърдението на С.Р., че преди отказа наследството е било прието от С. П. чрез конклудентни действия – извършване на подялба на движими
вещи и парични средства между неговите наследници, тъй като в подкрепа на това
твърдение не бяха ангажирани никакви доказателства. С оглед на това съдът
намира, че извършеният от С. П. отказ от наследство е действителен и е породил
правното си действие, в резултат на което към призоваване е бил призован
наследникът от следващия ред, а именно брат му И. П. и именно той и преживялата съпруга М.Г.
са били единствените наследници на Ц. П..
Предвид факта, че наследството на Ц. П. се е открило след навършването
на десет години от сключването на брака му с М.Г., както и с оглед на
обстоятелството, че преживялата съпруга наследява заедно с брат на починалото
лице, съдът намира, че на осн. чл. 9, ал. 2, изр. 1
от ЗН тя е получила 2/3 от наследството на Ц. П., а И. П. е получил 1/3 от това
наследство.
Както
бе посочено по-горе в решението, С.П. е починала на 19.02.2009
г., като е оставила за свой наследник единствено сина си И. И. П. – неженен и
без деца. Поради това съдът намира, че след смъртта на С. П. притежаваната от
нея 1/2 ид.ч. от процесното
дворно място и сградите в него са били придобити от сина й И. П. и така той е
станал собственик на общо 3/4 ид.ч. от този имот (собствената
му 1/4 ид.ч. и наследената от С. П. 1/2 ид.ч.). Останалата 1/4 от тези имоти е била съсобствена между И. П. и М.Г., в качеството им на
наследници на Ц. П., при квоти 2/3 за М.Г. и 1/3 за И. П., т.е. по тази линия И.
П. е придобил още 1/12 ид.ч. от тези имоти и неговите
части са станали общо 5/6 ид.ч. (3/4 + 1/12 = 9/12 + 1/12 = 10/12 = 5/6), а
останалата 1/6 ид.ч. е собственост на М.Г.
(2/3 от 1/4 = 2/12 = 1/6).
И. П. е починал на 14.10.2009 г., като негови
наследници по закон са братовчедите
му С.Р.К., М.Н.М. и М.С.П. при квоти по 1/3 ид.ч.
за всеки от тях, т.е. собствените на И. П. 5/6 ид.ч.
от делбеното дворно място и сградите в него са
придобити от тримата му наследници и всеки от тях е получил по 5/18 ид.ч. от тези имоти.
Предвид
горното и при така установените наследствени правоприемства,
съдът намира, че към настоящия момент процесното
дворно място и трите изградени в него сгради са съсобствени
между четиримата съделители при следните квоти: по
5/18 ид.ч. за ищцата М.М. и
за ответниците С.Р. и М.П., и 3/18 ид.ч. (равняващи
са на 1/6) за ответницата М.Г.. С оглед на това делба на тези имоти
следва да бъде допусната между страните по делото при посочените в исковата
молба квоти.
По исканията за разноски съдът намира същите за
неоснователни, тъй като в първата фаза на делбата разноски на страните не се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.М.,
ЕГН **********,***, против М.Ж.Г., ЕГН **********,***, М.С.П., ЕГН **********,***,
и С.К.Р., ЕГН **********,***, иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.621.115.1.16 (нула, седем,
нула, седем, девет, точка, шест, две, едно, точка, едно, едно,
пет, точка, едно, точка, едно, шест) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на имота:
гр. Б., ******, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор: 07079.621.115, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ:
78,64 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
07079.621.115.1.15, 07079.621.115.1.14, под обекта – 07079.621.115.1.13, над
обекта – няма, ведно с прилежащото избено помещение № 17 (седемнадесет) с площ
от 5,59 кв.м., както и 4,878 % ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж върху терена, който имот съгласно Нотариален
акт № 115, т. XVII, нот.д. № 5920/31.08.1995 г. на нотариус при
БРС се състои от кухня, дневна с кът за хранене, спалня, баня с тоалетна, мокро
помещение и три тераси.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М.Н.М., ЕГН **********,***, М.Ж.Г., ЕГН
**********,***, М.С.П., ЕГН **********,***, и С.К.Р., ЕГН **********,***, по отношение
на следните недвижими имоти: поземлен
имот с идентификатор 07079.659.181 (нула, седем, нула, седем, девет, точка, шест, пет, девет,
точка, едно, осем, едно) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на имота:
гр. Б., ****, с площ от 267 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи
на поземления имот: 07079.659.182, 07079.659.171, 07079.659.172, 07079.659.180,
07079.659.183, както и по отношение на построените в този имот сгради: сграда
с идентификатор 07079.659.181.1 (нула, седем, нула, седем, девет, точка, шест, пет, девет,
точка, едно, осем, едно, точка, едно) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на имота:
гр. Б., ****, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.659.181, със
застроена площ: 58 кв.м., брой надземни етажи: 1, предназначение на сградата:
жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор 07079.659.181.2 (нула, седем,
нула, седем, девет, точка, шест, пет, девет, точка, едно, осем, едно, точка,
две) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Б., *****,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.659.181, със застроена площ:
6 кв.м., брой надземни етажи: 1, предназначение на сградата: друг вид сграда за
обитаване, и сграда с идентификатор 07079.659.181.3 (нула, седем,
нула, седем, девет, точка, шест, пет, девет, точка, едно, осем, едно, точка,
три) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Б., ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.659.181, със застроена площ:
9 кв.м., брой надземни етажи: 1, предназначение на сградата: друг вид сграда за
обитаване, при следните квоти:
-
5/18
(пет осемнадесети) ид.ч. за М.Н.М.,
-
3/18
(три осемнадесети) ид.ч. за М.Ж.Г.,
-
5/18
(пет осемнадесети) ид.ч. за М.С.П.,
-
5/18
(пет осемнадесети) ид.ч. за С.К.Р..
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА