Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         №      /10.01.2020г.                                                                     гр.Търговище

   в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                              пети състав

 

На двадесет и трети декември                                                  2019 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА И.                                

        ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                                              

Секретар:Анатолия Атанасова

като разгледа докладваното от председателя на състава  в.гр.д.№329 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                        Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца “П.К.Б.”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против решение №165/03.10. 2019г., постановено по гр.д.№1001/2018г. на Районен съд-Попово, с което са отхвърлени предявените от него против ответника С.А. *** установителни искове за съществуване на вземания по чл. 422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК в частта им над сумата 1 857.40 лв. до размер на 3 308.44лв., представляваща дължимото по договора за кредит №**********/14.07.2017г. договорно възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение №648/31.07.2018г., постановена по ч.гр.д.№694/2018г. по описа на Районен съд-Попово.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение  и за уважаване на предявените искове в посочената част.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК особеният представител на въззиваемата страна-адв.Б.К. *** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявените  искове чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК за съществуване на парични вземания в общ размер на 5 577.78лв., дължими по договор за потребителски кредит №**********/14.07.2017г., ведно със законната лихва от 02.11. 2018 год. до изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение №648/31.07.2018г., постановена по ч.гр.д.№694/2018г. по описа на Районен съд-Попово, са обосновани с неизпълнение на договора от кредитополучателя.

Назначеният особен представител на ответника-адв.Б.К. *** оспорва  исковете с възражения за нищожността на клаузите, касаещи договорната лихва, разходите по кредита и допълнителния пакет с услуги.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит №**********/14.07.2017г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата и погасителен план, ищецът предоставил заем на ответника в размер на 3 000 лв. за 24 месеца, с краен срок за връщане 24.07.2019г., при ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17 %, договорна лихва в размер на 0.11% на ден и допълнителен пакет услуги в размер на 2 250 лв. или общо задължение към кредитодателя в размер на 6 701.04 лв.Съгласно приложеното извлечение по сметка, последното плащане от кредитополучателя е от 24.12.2017г., докогато е изплатена сумата 1 142. 60 лв.

Заемодателят претендира дължимост на договорната лихва, позовавайки се на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, допускаща ГПР по кредита петкратно да надвишава законната лихва и с довод, че петкратният размер е относим и към ГЛП, който в случая е 41.17% и уговорката е съобразена с добрите нрави.

Видно от договора, обаче, стойността на допълнителния пакет услуги в размер на 2 250 лв.(доближаваща размера на основното задължение) не е включена в годишния процент на разходите, тъй като това е възнаграждение по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, при което ГПР не е соченият от 49.89%, а надхвърля петкратния размер на законната лихва.С оглед на това, налице е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което посочената клауза относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК.След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и последният е недействителен-чл.22 от ЗПК, поради което на осн.чл.23 от ЗПК, ответникът следва да върне само получената главница от 3 000 лв., от която е заплатил сумата 1 142. 60 лв. или дължи сумата 1 857.40 лв.

Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната му отхвърлителна част е постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.

       Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №165/03.10. 2019г., постановено по гр.д.№1001/2018г. на Районен съд-Попово в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищеца “П.К.Б.”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против ответника С.А. *** установителни искове за съществуване на вземания по чл. 422, ал.1 във вр.чл.415, ал.1 от ГПК в частта им над сумата 1 857.40 лв. до размер на 3 308.44лв., представляваща дължимото по договора за кредит №**********/14.07.2017г. договорно възнаграж-дение, за което е издадена Заповед за изпълнение №648/31.07.2018г., постановена по ч.гр.д.№694/2018г. по описа на Районен съд-Попово, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

                                                                                       1.

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                             

                                                                                                       2.