№ 13272
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110116785 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Образувано е по искова молба, подадена от „С., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Ц. срещу М. М. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. С..
В исковата молба ищецът „С. е претендирал задължения за незаплатена, доставена и
потребена вода за периода от 27.09.2016 г. до 01.04.2020 г. в размер на 1327.40 лв. С влязло
в сила определение от 26.08.2022 г. производството по делото е прекратено като
недопустимо за разликата над сумата от 1279.53 лв. до пълния предявен размер от 1327.40
лв. и за периода от 27.09.2016 г. до 08.01.2017 г. (в определението е допусната очевидна
фактическа грешка при посочване на месец 07 вместо месец 01, каквато явно е била волята
на съда). Така, предмет на настоящия иск се явява сумата от 1279.53 лв. – доставена и
потребена вода за периода от 09.01.2017 г. до 01.04.2020 г. за имот с адрес: гр. С., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало облигационно отношение,
свързано с предоставянето на ВиК услуги за процесния период до имот с адрес: гр. София,
ж.к. „Л.. Твърди, че за имота е било извършеното вписване на законната ипотека в Служба
по вписвания, М. М. Б. бил вписан като ипотекарен длъжник за имота, като следвало да се
приеме, че същото има значение на едно официално удостоверяване, че през 1993 г. е била
учредена законна ипотека върху водоснабдения имот, която е била заличена на 10.03.2020 г.,
а право да учреди ипотека имал само собственика/съсобственика на имота. Посочва, че за
1
процесния период са действали влезлите в сила на 28.08.2016 г. общи условия за
предоставяне на ВиК услуги Общи условия. Посочва, че съобразно тях, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактуриране, което ответникът не бил сторил, поради което бил в забава. Твърди,
че за процесния период, по партидата на имота с клиентски № . била открита договорна
сметка ., отнасяща се за просрочените задължения на ответника, в размер цената на
настоящия иск. Посочва, че „С. на основание чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./) във вр. с чл. 31 от
Общите условия редовно издавало ежемесечни фактури за потребените и начислени В и К
услуги в процесния имот, чиято стойност възлиза на посочената по-горе. С оглед
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение
на М. М. Б., че дължи на „С. сумата от 1279.53 лв. за периода 09.01.2017 г. – 01.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /12.01.2022
г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че между
същите страни на същото основание били налице други дела. Твърди, че в жилището не
живее никой, като нямало мивки, кранове и кранчета, поради което нямало консумация на
топла и студена вода. Твърди, че жилището е придобито в режим на съпружеска
имуществена общност и не следва да отговоря за притежаваната от бившата му съпруга 1/2
ид. ч. от имота. Релевира възражение за погасяване на задълженията по давност. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о
от Закона за водите:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи
вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок
услуги по доставка на вода за обект, находящ се в гр. С., а също и, че през процесния период
ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил
собственик на жилището. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид направеното възражение
за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и настъпването на
обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна
давност.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
2
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В случая няма спор по делото, че ответникът М. М. Б. и трето лице – Д..а, са
придобили собствеността върху имота в режим на съпружеска имуществена общност още
през 1993 г. От представеното по делото бракоразводно решение от 2007 г. се установява, че
бракът между М. М. Б. и Д..а е прекратен, поради което и СИО също е прекратена, т.е.
посочените лица са станали собственици на имота при квоти по 1/2 ид.ч. От представения
нотариален акт от 07.04.2020 г. се установява, че М. М. Б. и Д..а са прехвърлили правото на
собственост върху процесния имот на М. М. и М..
Въз основа на горното съдът достига до извод, че ответникът М. М. Б. в качеството си
на собственик на имота се намира в облигационно правоотношение с ищеца за процесния
период с предмет доставка на ВиК услуги, но отговорността на същия следва да се ограничи
единствено до 1/2 от цената на доставената до апартамента вода, тъй като той е собственик
само на 1/2 ид.ч. от имота.
От приложените по делото писмени доказателства, както и от приетото заключение на
комплескната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено, по безспорен начин се установява, че през процесния период в имота не е имало
батерии и водочерпещи уреди. Вещото лице-специалист ВиК е посочило, че изчислените
количества към дата 24.11.2016 г. по показанията на водомерите са следните: за водомер ..
Т.е. съгласно показанията на водомерите, записани в Контролен лист на л. 18 от делото, за
процесния период не са измерени консумирани количества ВиК услуги, т.е. количеството
консумирани услуги е нула кубика. Посоченото напълно кореспондира и с представените
от ответника документи към отговора на исковата молба, от които се установява, че в имота
не се ползва нито топла, нито студена вода – обстоятелство, за което ищецът е бил
уведомен, видно от представеното известие за доставяне на л. 24 от делото, още през 2015 г.
Въпреки това по време на процесния период „С. е начислявало количества ВиК услуги въз
основа на предишни реални отчети, като обемът на изчислените от ищеца ВиК услуги е
общо 540.406 куб.м. Т.е. става ясно, че за исковия период не са правени реални отчети на
уредите, не са съставяни карнети, протоколи и др. документи, а „С. е начислявало
произволно суми за доставена до имота вода въз основа на предходни показания, въпреки че
в имота няма батерии и водочерпещи уреди и няма конусмирана вода и без да е ясно на
какво основание – дали поради липса на осигурен достъп, дали поради други обстоятелства,
напр. поради липса на водомери, преминали метеорологична проверка, като в двата случая
3
редът за установяването на тези обстоятелства и процедурата за начисляване на суми за
предоставени ВиК услуги са различни.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от Общите условия от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 2 от Общите
условия от 2016 г. отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се
осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия
водомер. В междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен доход от
предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление (чл. 21, ал. 3 от Общите условия от 2006
г., респ. чл. 23, ал. 3 от Общите условия от 2016 г.). Отчитането на водомерите се извършва
в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показаният с данните в отчета. При неосигуряване на представител,
отчетът се подписвал от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в
случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет (чл. 21, ал. 4 от
Общите условия от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от Общите условия от 2016 г.). По делото не са
представени доказателства, установяващи спазването на посочената процедура.
Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери са задължение на потребителите, но съгласно чл. 33, ал. 2 от
същата Наредба при констатирана повреда представителят на оператора дава на потребителя
предписание и срок за отстраняване на повредата на водомера. Дори от дружеството да са
установили повреди или несъответствия съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. представител на оператора е следвало да направи предписание за отстраняване на
повредата на водомера и да укаже срок за това. Т. е. инициативата за ремонт или замяна на
повредения водомер трябва да изхожда от ВиК оператора, а доказателства за упражнена
такава инициатива не са ангажирани. Всъщност такова предписание е дадено едва след
процесния период – в такъв смисъл са и изводите на вещото лице. Предписанието следва да
е в писмена форма, да сочи повредата на водомера и да дава срок за отстраняването . По
делото не е представено известие за нередовен водомер, нито се установява такова някога да
е било съставяно. Не се установява с категоричност и в какво се изразява нередовността на
уреда и откога датира тя.
Ето защо, съдът приема, че не се установи по делото защо именно сочените в
експертизата куб. м. са били начислени, на каква база е определен размерът им и дали
същите са били правилно определени. Не е ясно на какво основание точно ищцовото
дружество е започнало да начислява на база предходен отчет количеството вода – без това
обстоятелство да е удостоверено предварително в писмен документ и абонатът да е
уведомен по надлежния ред се създава опасност на волята на доставчика на услугата като по
- силната страна в отношенията с потребителя да стои възможността да преценява кога и
какви количества вода да начислява служебно, без да е ясна обосновката за това. Липсата на
писмени доказателства води до невъзможност да се извърши преценка за правилността и
4
основателността на извършените начисления. По делото не са представени от ищцовото
дружество нито карнети, нито протоколи, нито други писмени документи, от които да може
да се установи по какъв начин е отчетена консумираната вода през процесния период, дали
изобщо са били налице предпоставки за такова начисляване и евентуално от кой момент, на
каква база са извършени съответните начисления. Доколкото в случая се касае до служебно
начисляване, а не до реален отчет, при липса на доказване на предпоставките за
преминаване към това начисляване, не може да се приеме, че е доказано реално доставено и
ползвано количество питейна и отведена канална вода.
Ето защо и въз основа на приетото комплексно заключение и другите събрани по
делото доказателства, съдът приема, че количествата /540.406 куб.м./ са начислени
произволно за периода от 09.01.2017 г. до 01.04.2020 г. в противоречие с нормативната
уредба, като този начин на начисляване не е установено да е в полза на потребителя.
Предвид изложеното, предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.
Само за пълнота следва да се посочи, че релевираното от ответника възражение за
давност също е основателно за част от исковия период и на това основание искът също се
явява неоснователен.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
като са представени и доказателства за сторените разноски. Процесуалният представител на
ищеца е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно, предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото и предвид това, че делото е приключило в рамките само на
едно съдебно заседание. Ето защо, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
размера от 325 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Ц. срещу М. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.С., иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване
за установено, че М. М. Б. дължи на „С. сумата от 1279.53 лв., представляваща неизплатена
сума за потребена вода през периода 09.01.2017 г. – 01.04.2020 г. за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Л.“, бл.., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
1331/2022 по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. да
5
заплати на М. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.С., сумата от 325 лв., разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6