№ 692
гр. София, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Диана Василева
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора Л. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100603727 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда от 21.01.2025 г., постановена от СРС, 2-ри състав по
Наказателно дело от общ характер № 20231110214111 по описа за 2023 година,
съдът е признал В. Д. С. за ВИНОВЕН в това, че на 17.11.2017 г., в гр. София,
местност „жилищна група Южен парк“, в жилищна сграда /блок/ №****,
употребил заплашване по отношение на М. К. Ц. - частен съдебен изпълнител,
pег. №840, с район на действие гр. София, като й заявил: „Няма да вървиш. Ти
просто си загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва.“, с цел да принуди
М. К. Ц. - частен съдебен изпълнител, рег. № 840, с район на действие гр.
София, да пропусне нещо по служба, а именно - по изпълнително дело №
20178400400908, да не извърши опис на имота, находящ се в гр. София,
местност „жилищна група Южен парк“, в жилищна сграда /блок/ № ****, на
основание чл. 483 - чл. 484 от ГПК и да не извърши последваща продан на
имота, находящ се в гр. София, местност „жилищна група Южен парк“, в
жилищна сграда /блок/ № ****, по реда на чл. 485-501 ГПК - престъпление по
чл. 269, ал. 1 НК., поради което и на основание чл. 269 ал. 1 вр. чл. 54 ал. 1 НК
1
го е осъдил на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.1 от НК, се
ОТЛАГА за срок от 3 /три/ години.
СЪДЪТ е ПОСТАНОВИЛ на основание чл. 189, ал.3 от НПК В. Д. С.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на СДВР сторените в досъдебното
производство разноски за експертизи в размер на 234,04 лева, както и по
сметка на СРС сторените в съдебното производство разноски за вещи лица в
размер на 430,00 лева.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът е разпоредил
веществените доказателства по делото, както следва: 4 (четири) броя оптични
дискове, приложени на л.20 и л. 93, том I от досъдебното дело и л.44 и л.51,
том II от досъдебното дело, да останат към материалите по делото до изтичане
на сроковете за неговото съхранение, след което да бъдат унищожени по реда,
предвиден в Правилника за администрацията в съдилищата.
Срещу така постановената Присъда е постъпила Въззивна жалба от адв.
Я. Х. – САК, защитник на подсъдимия С. в която се сочи, че присъдата е
незаконосъобразна и неправилна и се иска нейната отмяна. Сочи че
инкриминираните поведенчески прояви на подсъдимия В. С. не покриват
обективните и субективните признаци на това престъпно посегателство.
Твърди се, че не е доказана категорично упражнена принуда изразена в
заплашване; не е налице изискуемата специална цел за престъпното деяние,
конкретизирана като принудително препятстване на орган на власт, ЧСИ, да
изпълни възложените му задължения по служба. Сочи и за липса на
съставомерност на деянието и от субективна страна. В заключение се прави
искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият
да бъде признат за невиновен.
Постъпило е и Допълнение към частната жалба от подсъдимия В. Д. С.,
чрез адв. Х. в което се твърди, че присъдата е постановена при накърняване на
основните принципи на наказателния процес, закрепени в разпоредбите на чл.
12, 13 и 14 от НК. Сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения
в изготвените по делото мотиви поради неизвършен прецизен и внимателен
анализ на всички събрани доказателства и взетото решение по вътрешно
убеждение не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички фактически данни по делото. Вместо това съставът на РС
2
незаконосъобразно е изградил изводите си за вината на подсъдимия,
декларативно приемайки за установена приетата фактическа обстановка въз
основа на гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като се
ограничил само до изреждане на същите. Показанията на ЧСИ М. Ц. са в
дисонанс с показанията на останалите свидетели. Установените фактически
положения се основават на доказателства, третирани едностранчиво, непълно
или не в логическата им връзка. Поради служебното положение на М. Ц.,
според защитата, може да се приеме, че изречените реплики не биха могли да
породят основателен страх у нея, тъй като ги чува често. Съгласно СПЕ на М.
Ц. няма установено влошено качество на живот или наличие на дистрес и не
отговаря на категорията изпитан основателен страх за живота и здравето.
Твърди се че на следващо място деянието е довършено когато пострадалият
възприеме заканата с престъпление, когато обективираното намерение на
дееца достигне до съзнанието на жертвата, а на М. Ц. са и били необходими 12
дни за да достигне до нейното съзнание, обективното намерение на дееца, тъй
като е подала жалбите 12 дни след деянието. В заключение отново се сочи
обективна и субективна несъставомерност на деянието, както и недоказаност
на същото. В заключение се прави искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
В закрито заседание на 19.06.2025 г., въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпити на свидетели и подсъдимия, както и събирането на писмени
доказателства.
В съдебно заседание Адв. Х., защитник на подсъдимия С. заявява, че
поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Моли съдът да приеме
писмени доказателства, които да послужат за изясняването на фактически
обстоятелства по делото, в частност неправомерните действие на частния
обвинител Ц. по отношение продажбата на процесния недвижим имот.
Представителят на прокуратурата оспорва жалбата, не прави
доказателствени искания. Изразява становище, че представените от защитата
доказателства са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело.
Съдът след проведено съвещание е намерил, че така представените от
защитата доказателства са неотносими към предмета на доказване, доколкото
касаят времеви период от процесуални действия предприети от страна на
3
подсъдимия по отношение на принудителното изпълнение, след датата на
инкриминираното деяние, поради което не приел същите и ги върнал на
защитата.
В хода по същество, адв. Х. излага подробни съображения за това, че
намира първоинстанционната присъда за незаконосъобразна и неправилна.
По-конкретно, защитата твърди, че от заключението на вещото лице по
извършената СПЕ е видно, че частният обвинител не е изпитвала страх от
действията и поведението на подсъдимия С..
В допълнение, защитата прави анализ на дадените в хода на
наказателното производство свидетелски показания, като твърди, че видно от
тях, неговият подзащитен не е извършвал действия, с които да е заплашвал
или пречил на частния обвинител да извършва действия свързани със
служебните му задължения. Моли се за отмяна на присъдата на
първоинстанционния съд като неправилна, незаконосъобразна, непочиваща на
събраните по делото доказателства и постановяването на нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан.
СГП счита, че първоинстанционният акт е правилен и обоснован. Намира,
че по делото по категоричен начин е доказано, че подсъдимият от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 269, ал. 1
НК. Моли се обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият С. поддържа казаното от защитника му, като допълва, че
неговите действия били изцяло продиктувани от неуважителните действия на
съдебния изпълнител спрямо него. Твърди, че по никакъв начин не е искал да
навреди на частния обвинител Ц. при изпълняването на нейните служебни
задължения.
С правото си на последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите на страните изложени в жалбата и
допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание
намира следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При обсъждането на
4
доказателствата, настоящият съдебен състав не намира основания за
съществени промени във фактическата обстановка, възприета от районния
съд, която е следната:
Подсъдимият В. Д. С. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, женен, средно образование, неосъждан, вписан в регистъра на
физическите и юридически лица, изпълняващи дейност като посредници на
играчи, поддържан от Българския футболен съюз, с адрес: гр. София, ул.“
****, ЕГН: **********.
Частният обвинител М. Ц. работила като частен съдебен изпълнител в гр.
София. В изпълнение на служебните си задължения по изпълнително дело №
20178400400908 по описа на ЧСИ М. Ц., същата следвало да извърши опис на
апартамент, находящ се гр. София, ж.г. ****, както и друг имот, намиращ се в
друг вход на същата жилищна сграда. Описаните недвижими имоти били
собственост на „Инженерконсулт“ ООД, представлявано от Т.Й. С.а – съпруга
на подсъдимия В. С..
Причина за образуването на горепосоченото изпълнително производство
била невъзможността на дружеството да обслужва кредитното си задължение
към ТБ „Виктория“ ЕАД. Солидарни длъжници по делото били подсъдимият,
съпругата му и представляваното от нея дружество, като част от изпълнението
било насочено срещу ипотекирания в полза на кредитора гореописан
апартамент, находящ се в гр. София, ж.г. ****.
Във връзка с това, на 17.11.2017 г., частният обвинител, в изпълнение на
служебните си задължения посетила адреса за да извърши опис на имотите,
предмет по изпълнителното дело. Заедно с нея по време на извършване на
описа присъствали също свидетелите М.на С.Г. – помощник – частен съдебен
изпълнител, С.С.С. - представител на ТБ „Виктория“ ЕАД, А.З.Б. – оценител
на недвижими имоти и Д.Т.З. – служител на ТБ „Виктория“ ЕАД. Макар и
първоначално да им бил отказан достъпа до апартаментите, след проведен
разговор с управителя на дружеството – свидетеля С.а, на място дошли
свидетелите Б. и Т., които отключили имотите и позволили на ЧСИ да
пристъпи към извършването на необходимите процесуални действия.
Описът започнал около 11:00 часа, като по време на неговото
извършване, около половин час по-късно, на мястото дошъл и подсъдимият
С.. Същият бил видимо афектиран от извършваните действия по
5
изпълнителното дело и започнал да отправя реплики към присъстващите,
които били насочени предимно към частния обвинител, част от които били
„Няма да вървиш. Ти си просто загинала, ако ми продадеш имота. Ти си
мъртва“.
Повлияна от отправените заплахи, частният обвинител набрала Центъра
за спешни повиквания, обслужван от МВР. Същевременно, свидетелят С.,
също притеснен от поведението на подсъдимия използвал мобилния си
телефон за извършването на звукозапис на случващото се. Въпреки това,
подсъдимият С. продължил да отправя заплахи за физическа саморазправа,
като едва с второто набиране на спешния номер 112 напуснал апартамента и
потеглил в неизвестна посока. Така около петнадесет минути след подаването
на първия сигнал, на адреса дошли свидетелите Р.Е.Т. и П.В.Й. – служители
при 04 РУ – СДВР. Същите не заварили подсъдимия, поради което след като
извършили оперативна беседа с присъстващите на процесното деяние лица,
докладвали в дежурната част на районното управление и си тръгнали.
Така въпреки отправените към нея заплахи, частният съдебен изпълнител
изпълнила служебните си задължения и довършила описа, за което бил
съставен протокол в който било описано протеклата процедура и
демонстрираното поведение от страна на подсъдимия, като по-късно – на
24.11.2017 г., същата депозирала писмен сигнал пред Софийска районна
прокуратура, поради което била образувана пр. пр. № 49716/29.11.2017 г., по
описа на СРС, а в последствие и досъдебно производство № 436/2018 г. по
описа на 04 РУ – СДВР.
В хода на производството била назначена и изготвена съдебно-
психиатрична експертиза на пострадалата, като според нейното заключение,
оправените от подсъдимия заплахи върху нейния живот не са предизвикали
страх от осъществяването им, но било възможно същите да предизвикат
психичен дискомфорт.
По делото били изготвени също и аудиотехнически експертизи на
представения от частния обвинител оптичен носител, съдържащи записи от
телефона на свидетеля С., както и на диск, съдържащ записи от подадените до
Спешен номер 112 сигнали.
Така до настоящия момент, поради непогасяването на дължимите към
кредиторите си парични задължения било образувано т. д. № 2327/2018 г., по
6
което с решение № 1406/31.07.2019 г., „Инженерконсулт“ ООД било обявено в
несъстоятелност, а процесния имот бил изнесен на публична продан и
впоследствие продаден на купувача Ш.Б.З..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие
по общия ред. При постановяване на крайния си съдебен акт,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните пред него относими гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, както следва :
Гласни : показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели: М. К. Ц. (вкл. и частично прочетените й показания от досъдебното
производство - л. 65 , том I от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1,
т.1 и т.2 от НПК), А.З.Б., Д.Т.З., М.на С.Г. (вкл. частично прочетените им
показания от досъдебното производство - л.64 - 65, том I, л.85, том I, л.68, том
I, и л.26 от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и/или т.2 от
НПК), С.С.С., П.В.Й., Р.Е.Т., Ю.И. Б. (вкл. частично прочетените от
досъдебната фаза - на л. 97, том II от ДП, по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от
НПК), Т.Й. С.а и Г.М. Т. (приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.4 от
НПК от досъдебното производство - л.98-99, том II от ДП)
Писмени : копия на сигнал до СГП, жалба до Управление „Банков
надзор“ при БНБ, покана за доброволно изпълнение, изх.№ 18805/18.10.2017
г., изпратена от ЧСИ Ц., съобщение за изготвена пазарна оценка на
ипотекирано имущество, изпълнителен лист от 12.07.2017 г. по гр. Д. №
41310/2017г. по описа на СРС, заповед за парично изпълнение въз основа на
документ от 12.07.2017 г., издадена по ч.гр. д. №41310/2017 г., молба от
16.11.2017 г. от „Инженерконсулт“ООД до ЧСИ Ц., болничен лист (л. 38 - 63,
том I от ДП), справка за съдимост, копие на страница от книга на Оперативна
дежурна част към 04 РУ - СДВР, с данни за вписани сигнали за дата
17.11.2017 г. (л. 36- 37, том III от ДП), справки от Дирекция „Национална
система 112”, с рег. № УРИ 10581р-2736/18.09.2020 г. (л. 39 и л. 47, том III от
ДП), характеристични справки за подсъдимия (л. 63, л. 65, , том III от ДП),
копия на книжа- нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, изпълнителен лист, заповед за парично задължение въз
основа на документ, молба от „Търговска банка „Виктория“ЕАД за
образуване на изпълнително дело, протокол за опис на недвижим имот (л. 68-
7
82, том III от ДП), протокол за разпознаване на лица по снимки (л. 86, том III
от ДП), извлечение от Търговски регистър относно състоянието на
„Инженерконсулт“ООД, копия на книжа - разпореждане от 24.04.2018 г. по
изпълнително дело № 20178400400908 за отказ да бъде спряна публична
продан, схема с измервания за определяне очертанието и площта на
самостоятелен обект, нотариална покана от „Инженерконсулт“ ООД до ЧСИ
Ц., разписка за връчване, постановление за налагане на възбрана върху
недвижим имот от 18.10.2017г., протокол за опис на недвижи имот, съобщение
за изготвена пазарна оценка на ипотекирано имущество, съдебно- техническа
експертиза, молба от ТБ „Виктория“ ЕАД от 18.07.2018 г., уведомление по
повод постъпилата молба от ЧСИ Ц., решение от 31.07.2019 г. по т.д. №
2327/2018г. на СГС, удостоверение от помощник - частен съдебен изпълнител
при ЧСИ Ц., протокол от 27.08.2019 г. от публична продан, определение от
22.10.2019 г. по т.д. № 2327/2018 г. на СГС, определение от 01.07.2020 г. по т.д.
№ 2327/2018 г., постановление за възлагане на недвижим имот от 14.07.2020 г.,
покана за доброволно изпълнение - предаване на владение на недвижим имот,
писмен отговор от постоянен синдик на „Инженерконсулт“ ООД (червена
папка, приложена на л. 117-174 от съдебното дело), нотариален акт за
продажба на недвижим имот, разрешение за строеж, обяснителна записка,
разрешение за ползване, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот, учредителен акт на еднолично дружество с ограничена
отговорност „Инженерконсулт 2015“ ЕООД, схема на самостоятелен обект в
сграда, протокол за опис на недвижим имот, писмен отговор от постоянен
синдик на „Инженерконсулт“ООД (л. 192 -210 от съдебното дело), копия на
книжа - разпореждане от 09.08.2019 г по ИД №2017840040908 на ЧСИ Ц.,
решение от 26.09.2019 г., решение от 30.10.2020 г. по в.гр.д. № 8896/2020 г.,
протокол за въвод във владение на недвижим имот, протокол от 09.05.2022 г.
експертизи: съдебно - психиатрична експертиза (л. 74 - 85 от ДП),
аудиотехнически експертизи (л. 49- 50, том II от ДП и л. 86-91, том I),
веществени доказателства: оптични дискове със записи, предадени от
частния обвинител (л. 34, том I и л. 91, том I от ДП), дискове със записи от
електронната система на Дирекция „Национална система 112” (л. 44, том III от
ДП и л. 51 от съдебното дело), веществени доказателствени средства:
фотоалбум към протокол за разпознаване на лица, подложени на анализ по
реда на чл. 107, ал. 5 от НПК.
8
Настоящият състав се солидаризира с анализа на първата съдебна
инстанция по отношение на събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени източници, като изцяло споделя доводите и
съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели и
приложените писмени доказателства и доказателствени средства.
На първо място, категорично по делото се установи, че частният
обвинител М. Ц. към процесния момент е извършвала дейност, спадаща в
кръга на нейните служебни задължения като частен съдебен изпълнител.
Заключение за това може да се изведе от приобщените по делото писмени
доказателства - множество заверени копия на книжа от търговски, граждански
дела и от изпълнително дело №2017840040908 и в събраните гласни
доказателства - показанията на свидетелите Г., С., Б., З., Т. и С.а, както и
обясненията на подсъдимия.
По отношение на дадените от частния обвинител свидетелски показания,
проверяващия съд намира за тяхното кредитиране от районния съд за
правилно. Същите са логични, последователни и разкриват с достатъчно
конкретика поведението на подсъдимия С., в частност опитите му чрез
заплахи за физическа саморазправа да предотврати изпълнението на
служебните задължения на частния съдебен изпълнител. Възраженията на
защитата, че същите са изолирани от останалия събран по делото
доказателствен материал не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен
състав. Даже напротив, видно от показанията на останалите свидетели –
очевидци на процесното деяние - свидетелите Г., С., Б. и З. се разкрива унисон
относно формулировката на използваните от подсъдимия заплахи и обиди,
като в тази връзка, същите се потвърждават и от изготвената аудио-техническа
експертиза на звукозаписа от мобилния телефон на свидетеля С..
Потвърждение на описаните обстоятелства се намира и в показанията на
свидетеля Т., същият макар и служител в управляваното от съпругата на
подсъдимия С. дружество, свидетелства за настъпилата конфликтна ситуация
по време на извършването на процесния опис. Макар и от тях да не може да се
извлече конкретна информация относно отправените обиди, от същите се
потвърждава описаните от останалите свидетели обстоятелства, в частност
тези свързани с настъпилият словесен конфликт между частния съдебен
изпълнител и подсъдимия. Свидетелските показания в тази им част се
9
подкрепят изцяло от останалия доказателствен материал по делото, с
изключение на показанията на другия служител на дружеството – свидетеля
Б., като по отношения на тях, съдът споделя съображенията на първата
инстанция за некредитирането им, защото според същите, свидетелят не е
имал възможността директно да възприеме развилата се ситуация, поради
което борави предимно с предположения, които не допринасят за
изясняването на фактическата обстановка по делото.
На следващо място, твърдените от защитата противоречия в показанията
на частния обвинител, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
Както районният съд е посочил в мотивите си, при тях не се наблюдава
различие в семантичното послание, а единствено до точността на изказа,
обстоятелство, което лесно може да се обясни с изминалия времеви период.
В отговор на възражението относно продължителния период от време
между отправените заплахи и подадения сигнал до прокуратурата, съдът се
консолидира изцяло с изложеното от районния съд. Описаното от защитата
обстоятелство не може да доведе до съждението, че пострадалата не е била
повлияна от отправените от страна на подсъдимия заплахи, още повече -
самото подаване на сигнала свидетелства за значително по-голямо
притеснение в съзнанието на пострадалата. В тази връзка, следва да се обърне
внимание и на заключението на изготвената в хода на настоящото
производство съдебно – психиатрична експертиза. Както правилно
контролираният съд е посочил, въпросът за основателността на отправените
заплахи, по-конкретно за възможността им да предизвикат реален страх за
осъществяването им в съзнанието на пострадалата по същество е правен и
преценката за неговото настъпване е от дискрецията на правораздавателния
орган, поради което съдът не е длъжен да кредитира изцяло заключението на
вещото лице, за което предвид изискването на чл. 154, ал. 2 от НПК е изложил
изчерпателни мотиви, с които настоящият състав изцяло се солидаризира и не
намира за нужно тяхното приповтаряне.
Настоящият състав кредитира изцяло показанията на свидетеля С.а,
относно частта им свързана с имотното състояние на дружеството и
обстоятелствата по воденото изпълнително производство, като по отношение
на частта им свързана с процесния момент, намира същите за недостоверни.
Видно от данните по делото, свидетелят не е присъствала на
10
местопрестъплението към момента на извършване на деянието. Показанията
се базират изцяло на разказа на нейния съпруг, като предвид близките
отношения с него, същите явно целят да подкрепят защитната теза и
спомагането на процесуалното положение на подсъдимия. Предвид
изложеното, въззивният съд споделя съображенията на първата инстанция и
не кредитира показанията на свидетеля в гореописаната им част.
Обстоятелството, че частният обвинител е изпитала страх и смущение от
поведението на подсъдимия С. категорично се доказва от показанията на
свидетеля М. Г.. Според същата към момента на извършване на заплахите,
пострадалата била видимо притеснена. Показанията на свидетеля са
последователни, като възпроизвеждат в логична последователност описаните
събития и същевременно се подкрепят с показанията на другите свидетели -
очевидци. В тази връзка, видно от данните по делото, поведението на
подсъдимия се променило едва след като научил, че към мястото идва
полицейски екип. Това само по себе си свидетелства, че в противен случай,
същият не би преустановил противоправното си поведение и би продължил да
възпрепятства извършването на служебните задължения на частния съдебен
изпълнител по изготвянето на опис на процесния имот, поради което е имало
обективна нужда от намесата на органите на реда и достатъчно основания да
се приеме, че с агресивното си поведение подсъдимият е създал основателен
страх в частния обвинител за осъществяването на отправените заплахи.
На последно място, внимание следва се обърне и на обясненията дадени
от подсъдимия С., като предвид двойствената им природа, съдът винаги
следва да ги цени особено внимателно. Същите описват до голяма степен
фактическата обстановка изложена от свидетелите по делото. Съществени
различия се наблюдават единствено по отношение на отправените думи, което
от своя страна видно цели да омаловажи извършеното от дееца. В тази връзка,
обясненията на подсъдимия остават изолирани от останалия доказателствен
материал, като по отношение тази им част правилно първоинстанционният
съд не ги е кредитирал.
В заключение, настоящият състав счита, че основните фактически
констатации на СРС са правилно установени, изведени без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в
11
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил
комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията
си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, СРС е
достигнал до единствено правилният извод, че с деянията си, подсъдимият В.
Д. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 269, ал. 1 НК.
От обективна страна престъплението е извършено около 11:30 часа, на
17.11.2017 г., в гр. София, местност „жилищна група Южен парк“, в жилищна
сграда № ****. Изпълнителното деяние се изразява в употреба на заплашване
по отношение на М. К. Ц. - частен съдебен изпълнител, рег. № 840, с район на
действие гр. София, като подсъдимият С. заявил „Няма да вървиш. Ти
просто си загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва“ с цел да принуди
същата да пропусне извършването на служебните си задължения по
изпълнително дело № 20178400400908, а именно - да не изготви на основание
чл. 483 и чл. 484 ГПК опис на гореописания имот, и същевременно да не
извърши последващата му публична продан по реда на чл. 485-501 ГПК.
Така в настоящия случай, деянието е съставомерно по втората хипотеза
на чл. 269, ал. 1 НК, а именно употребата на заплаха срещу частен съдебен
изпълнител с цел същият да пропусне да извърши нещо, свързано със
служебните му задължения. Във връзка с това, както бе установено по-горе,
частният обвинител притежава необходимото от закона за съставомерността
на деянието служебно качество, а именно „частен съдебен изпълнител“. На
следващо място, във връзка с възраженията на защитата, настоящият съдебен
състав намира за нужно да уточни, че по смисъла на чл. 269, ал. 1 НК,
законодателят не е предвидил изискване отправените от дееца заплахи да
предизвикат притеснение за осъществяването им в съзнанието на пострадалия,
за да бъде съставомерно извършеното. В тази връзка е необходимо единствено
осъщественото заплашване да е възприето от пострадалия и да е насочено към
мотивирането му да не извърши съответните действия.
Видно от събраните доказателства по делото, поведението на подсъдимия
през процесния момент било изключително грубо и агресивно, същият през
период около 15 минути отправял обиди и заплахи към частния обвинител Ц..
12
В същото време, съдържанието на използваните заплахи били пряко насочени
срещу личността . В тази връзка, настоящата инстанция намира
възраженията на защитата за напълно неоснователни, т.к. дори да не е
необходимо за съставомерността на деянието, заплахите да са предизвикали
основателен страх от осъществяването им, в настоящия случай е видно, че
същите са предизвикали силно притеснение и тревожност у пострадалата,
обстоятелство което изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Предвид изложеното, въззивният съд се солидаризира изцяло с изложеното в
мотивите на районния съд и приема, че по делото по категоричен начин се
установи съпричастността от обективна страна на дееца към
инкриминираното деяние.
По отношение на субективната страна на престъплението, деецът е
извършил изпълнителното деяние при форма на вината „пряк умисъл“.
Същият ясно е съзнавал, че отправя заплахи към частен съдебен изпълнител и
пряко е целял чрез тях пострадалата да пропусне да извърши служебните си
задължения по смисъла на чл. 483 - 484 от ГПК, респ. по чл. 485 – 501 от ГПК.
Така предвид установената по делото фактическа обстановка, деецът е
съзнавал противоправното си поведение, предвиждал е и е целял
общественоопасните последици.
Описаните обстоятелства свидетелстват, че чрез отправените към ЧСИ Ц.
заплахи, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 269, ал. 1 НК, поради което проверяващия съд намира
първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна,
като същата на основание чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдена.
По вида и размера на наказанието :
Съдът извърши самостоятелна преценка по отношение на наказанието,
като намери основание за изменение на присъдата в тази й част.
За извършеното от подсъдимия В. Д. С. престъпление по чл. 269, ал.1 НК
е предвидено наказание до 6 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието в
рамките, посочени в съответната специална норма, като прецени наличието на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи
наличието на многобройни или изключителни такива, като в този случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
13
С оглед на конкретните обстоятелства по настоящото дело съдът счете, че
е налице смекчаващо вината обстоятелство, което се преценява от настоящата
инстанция като изключително и дава основание за прилагането на чл. 55 от
НК, а именно изминалото време от извършване на деянието. Същото е
извършено на 17.11.2017г. от който момент са изминали почти 8 години, което
с оглед фактическата и правната сложност на делото, настоящата инстанция
преценява като изключително дълъг срок.
Освен посоченото изключително смекчаващо вината обстоятелство, по
делото са налице и допълнителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които правилно са били отчетени от първоинстанционния съд и по-конкретно
неговото чисто съдебно минало и трудова ангажираност. За разлика от първата
инстанция, настоящият състав не установява отегчаващи отговорността
обстоятелства.
С оглед на изложеното, настоящият състав прецени, че следва да наложи
наказание „ПРОБАЦИЯ“ със задължителните пробационни мерки
"Задължителна регистрация по настоящ адрес” по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично и "Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Така наложеното наказание според настоящия
състав ще постигне целите на наказанието и ще превъзпита и поправи дееца,
като същевременно ще играе ролята на препятствие пред него, за
извършването на други престъпления.
По веществените доказателства и разноските.
Съдът извърши проверка на присъдата и по отношение на присъдените
разноски, както и относно произнасянето по веществените доказателства, като
не намери основание за изменение на присъдата в тази й част.
Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XIII
въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда от 21.01.2025 г., постановена от СРС, 2-ри състав по
Наказателно дело от общ характер № 20231110214111 по описа за 2023 година
в частта с която на подсъдимия В. Д. С. му е наложено наказание
14
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, като ВМЕСТО ТОВА на основание чл. 269
ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК НАЛАГА на подсъдимия В. Д. С. наказание
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки :
- на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 вр. чл. 42б, ал. 1 от НК -
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично.
- на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. чл. 42б, ал. 2 от НК
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15