О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 21.09.2020 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. №1217
по описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е
проверка по въпросите, посочени в чл.140, ал.1 от ГПК.
Страните са
представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането
им е допустимо.
Ищецът е поискал изслушване на
съдебноикономическа експертиза по въпроси, които изискват специални знания и
касаят предмета на делото.
Следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание
чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба и
от ответника – с писмения отговор.
ДОПУСКА съдебноикономическа експертиза,
която да отговори на въпросите, поставени от ищеца в доказателствената част на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Милена
Лавчиева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за покриване на
разноските по експертизата в размер на 160лв., вносим от ищеца по сметката на
съда в 1-седмичен срок от връчване на съобщението.
Насрочва открито съдебно
заседание за 22.10.2020 година, 10.30 часа, за когато да се призоват страните и
вещото лице /след внасянето на депозита/.
На страните да се изпрати препис
от настоящото определение, а на ищеца - препис от отговора.
На
основание чл.140, ал.3 от ГПК съдът съставя ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
Предявени са при условията на обективно евентуално
съединяване следните установителни искове:
- по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК за недействителност на сключения между страните договор за кредит от 03.09.2018г.
поради противоречие с добрите нрави на уговорения лихвен процент по кредита;
поради заобикаляне на ограничителната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК относно
максималния размер на ГПР; както и поради несъответствието на съдържанието на
договора с изискването на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
- по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за
недействителност на клаузата по чл.4, ал.2 от договора за кредит, предвиждаща
заплащането на компенсаторна неустойка при непредставяне на обезпечение от
страна на заемателя, поради противоречие с добрите нрави – като прекомерна,
както и поради заобикаляне на ограничението за максимален размер на ГПР по
чл.19, ал.4 ЗПК.
Ищцата М.С.Б.
с ЕГН **********, настоящ адрес *** твърди, че на 03.09.2018г. е сключила с
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46, договор за
потребителски кредит в размер на 750лв., която сума й е предоставена от
кредитора при фиксирана лихва от 35% и годишен процент на разходите в размер на
41,68%. Твърди, че чл.4, ал.2 от договора съдържа клауза за компенсаторна
неустойка в размер на 339,04лв., платима от страна на заемателя при
непредставяне на обезпечение по заема чрез поръчителство или банкова гаранция в
3-дневен срок от сключването на договора. Уговорено е разсрочено изпълнение при
евентуално възникване на задължението за неустойка, като същата се добавя на
равни части към месечните погасителни вноски по кредита. Ищцата поддържа
тезата, че така уговорената неустойка няма обезпечителна функция, а
представлява допълнителна скрита печалба за кредитора, което води до нарастване
на ГПР над размера по чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че действителният размер на
възнаградителната лихва, който следва да плати, противоречи на добрите нрави,
което влече нищожност на акцесорното лихвено задължение. Последното от своя
страна води до нищожност на целия договор, тъй като същият нормативно е уреден
като лихвоносен и не би бил сключен като безлихвен. Поддържа и друго основание
за нищожност – по чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради непосочването
в договора на действителната лихва и ГПР.
Иска
обявяването на договора за недействителен, а при евентуалност – само на
клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 от него. Сочи доказателства и претендира
разноски.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД намира иска за
недопустим като предявен при липса на правен интерес, тъй като ищецът твърди,
че е изпълнил оспорения договор.
Оспорва иска за недействителност на договора при
твърдение, че същият е сключен в съответствие с разпоредбите на чл.11, ал.1,
т.9 и 10 ЗПК, тъй като съдържа информация за размера на ГПР, лихвения процент и
неговото разпределяне в месечните погасителните вноски, а размерите на лихвата
и ГПР не противоречат на добрите нрави тъй като са съобразени с условията на
пазара на кредити и с ограниченията по чл.19, ал.4 ЗПК /при спазване на начина
за изчисляване на ГПР, посочен в чл.19, ал.3 ЗПК/.
Оспорва иска за недействителност на клаузата за
заплащане на компенсаторна неустойка с твърдението, че същата изпълнява
обезпечителна функция, тъй като чрез нея се упражнява косвен натиск върху
длъжника за точното изпълнение на договора. Освен това непредставянето на
уговореното обезпечение на заема повишава кредитния риск за заемодателя, а
размерът на неустойката е съобразен със засиления мониторинг на необезпечените
заеми и с неблагоприятните последици за кредитора от неизпълнението. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
С оглед твърденията на страните и
на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК, съдът намира за безспорни и неподлежащи на
доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит, по който ищецът е получил заемната сума.
В тежест на ответника, който
претендира да се ползва от оспорения договор, е да докаже неговото съответствие
с разпоредбите на ЗПК и останалите императивни разпоредби на закона, с които се
твърди да е в противоречие.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: