№ 6012
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100513491 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на М. Р. М., чрез процесуален
представител адв. М. Й., ответник в първоинстанционното производство
срещу решение № 14 455/23.07.2023 г. на СРС, 138 състав, постановено по
гр.д. 64 450/2023 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД искове по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 149
от ЗЕ е признато за установено, че същата дължи сумата от 4 627, 93 –
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.06.2020 г. – 30.04.2022 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 28.07.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 55, 68 лв. – стойност
на услуга по дялово разпределение в периода м. 07.2020 г. – м. 04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху нея от 28.07.2023 г. до окончателното
изплащане.
В жалбата са наведени възражения, че решението в обжалваната част е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съществени
процесуални правила. Заявени са твърдения за неправилен извод на СРС
относно наличието на неформален договор между страните за доставка на
1
топлинна енергия. Твърди се, че молбата на въззивницата за откриване на
партида не било доказано, че е подписана от същата. Заявени са твърдения, че
липсвали надлежни доказателства за взето валидно решение на ОС на ЕС с
оглед изискуемия кворум от най-малко 2/3 идеални части от сградата. Твърди
се, че липсва извършено дялово разпределение като на ответницата са
начислявани служебно суми. Твърди се, че решението е постановено при
нередовна искова молба, обосновано с неуточненост на претенциите като се
твърди, че е следвало да се уточни всяка една от 24-те самостоятелни
претенции с отделен падеж, изискуемост респ. лихвите за забава със съответна
разбивка на точните топлинни услуги. Заявено е възражение, че съдът сам
служебно самостоятелно уточнил основанието на иска, без да бъде сезиран от
ищеца. Заявени са възражения за нарушаване на състезателното начало, тъй
като въззивника бил лишен от всякаква възможност да се запознае с доводите
на другата страна. Заявени са възражения, че двете изслушани по делото
съдебни експертизи, на които се е позовал СРС са непълни и неясни. Иска се
отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с
което исковете в тази част да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се
съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия
са наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и
обосновано решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено и да се присъдят сторените в производството съдебни разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Директ“ ЕООД не е заявило становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
2
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422 ал.1
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Страните не са формирали спор, че въззивникът – ответник в
първоинстанционното производството е собственик на процесния имот през
процесния период. По делото е представен и договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ /отм./ № 32, от който се
установява, че на 30.01.1986 г. М. Р. М. – М. е закупила ап. 21, находящ се в бл.
**** в ж.к. „Дружба“. Договорът е сключен в изискуемата форма за
действителност и същият е годно придобивно основание по смисъла на чл. 77
от ЗС и легитимира ответникът като собственик на имота.
Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на
етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се
осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ
респ. Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването.
Обстоятелството, че процесният имот е топлоснабден се установява от
депозираната молба-декларация, изходяща от ответницата – въззивник за
откриване на партида за имота. Възраженията, че нямало доказателства
същата да носи подпис на ответницата е заявено за първи път в рамките на
въззивната жалба и в този смисъл е преклудирано.
Обстоятелството, че в сградата, в която процесния жилищен имот се
намира е въведена системата за дялово разпределение се установява от
представения протокол на ОС на ЕС от 13.10.2001 г. и представения договор
между ЕС и „Техем Сървисиз“ ЕООД с № 302/29.10.2001 г. Заявените
възражения във въззивната жалба относно валидността на решението на ОС
на ЕС са били относими в производство и в сроковете, посочени в ПУРНЕС
/отм., но релевантен, предвид датата на ОС/, а не 23 години след тяхното
изтичане.
3
Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В качеството си на такъв клиент
за ответника съществува задължение да заплаща цената на доставяната
топлинна енергия. В тази връзка заявените възражения в жалбата, касаещи
установяване, че ответницата не е потребител на топлинна енергия за
процесния имот респ. тези, касаещи липсата на облигационна връзка между
страните се възприемат като неоснователни от съда в решаващия му състав.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна
енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението
за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на имотите и БГВ по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.
Не е формиран спор относно размера на задължението за потребена
топлинна енергия. Същият е изчислен от СРС с оглед заключението на
допуснатата СТЕ и съблюдаване на своевременно заявеното възражение за
изтекла погасителна давност, поради което настоящият съдебен състав не
намира основание да ревизира същия.
Заключението на СТЕ не е оспорено от ответника в срока по чл. 200
ал.3 изр. посл. от ГПК, поради което заявените възражения във въззивната
жалба за непълнота и неяснота на заключението са преклудирани.
Няма данни по делото ответницата - въззивник да се е възползвала от
предвидената в ОУ към договора възможност за рекламация. Поради което и с
оглед констатациите на СТЕ, че всеки един от елементите на измервателното
средство на общия топломер са преминали задължителен метрологичен
контрол в лицензирана лаборатория респ. попълнените протоколи за
неосигурен достъп до имота от страна ответницата, на същата е изчислен
разход на максимална мощност респ. самите отчети, съответстват на
нормативните изисквания за приспадане на технологичните разходи за сметка
на „Топлофикация София“ ЕАД, заявеното възражение, че липсвало
извършено реално дялово разпределение е неоснователно по мнение на съда в
решаващия му състав.
Не могат да бъдат споделени и възраженията във въззивната жалба за
допуснати процесуални нарушения от страна на СРС. Част от служебните
4
задължения на съда са да даде правна квалификация на исковете, с които е
сезиран при съблюдаване на обективираните фактически твърдения в исковата
молба и заявения петитум, а не да се съобрази с дадената правна
квалификация от ищеца, което състава на СРС е сторил.
Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба за
нарушаване на принципа на състезателното начало. Видно от данните по
делото и в срока по чл. 131 от ГПК на ответника – въззивник е предоставена
законовоустановената възможност да заяви писмен отговор по депозираната
искова молба, от което право същият се е възползвал. Изготвен е доклад по
делото с оглед изискванията на чл. 140 от ГПК с разпределение на
доказателствената тежест между страните, връчен на същите преди датата на
открито съдебно заседание, в което е дадена възможност на същите да заявят
възражения по него. Обстоятелството, че процесуалният представител на
ответницата не е реализирал процесуално присъствие в открито съдебно
заседание не може да се възприеме като нарушение на принципа на
състезателното начало, при редовна процедура по неговото призоваване.
Не могат да бъдат споделени и възраженията във въззивната жалба за
нередовност на исковата молба. В рамките на същата са посочени фактически
твърдения, обосноваващи договорната връзка между страните като са
индивидуализирани всяка една от претенциите по вид, размер и период,
предвид характера им на периодични претенции.
При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и
предвид на обстоятелството, че крайните изводи на настоящия съдебен състав
съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор,
депозиран от въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално
представителство, на същата не се следват разноски в настоящото
производство.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 455/23.07.2023 г. на СРС, 138 състав,
постановено по гр.д. 64 450/2023 г. в частта, в която по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 79
ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 149 от ЗЕ е признато за установено, че М. Р. М. дължи
сумата от 4 627, 93 – главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г. ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 28.07.2023 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 55, 68 лв. – стойност на услуга по дялово разпределение в периода
м. 07.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху нея от 28.07.2023
г. до окончателното изплащане.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на
ищеца – „Директ“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „Николай Коперник“ № 21,
ап.3, секция А-Б.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6