№ 25
гр. К., 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на трети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело №
20245100900087 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящият спор, на основание чл.365, ал. 1, т. 1 от ГПК по своя характер, е търговски
и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по
търговски спорове - Гл. Тридесет и втора от ГПК.
В основата на търговското производство стои, депозираната чрез процесуален
представител - адв. Ю. М., АК- С., от ищцата П. Н. И. против ответника “ЗК ЛЕВ ИНС” АД,
гр. С., искова молба. В нея се твърди, че на **,**,**** г., на главен път I - 5 /в отсечката гр.
К. - ККПП „Маказа“/ км. 365 + 317 м., в землището на с. Великденче, общ. Джебел, обл. К.,
Х. С. И. при управление на лек автомобил „Мерцедес Е320“, с peг. № * **** **, нарушил
правилата за движение, посочени в чл. 42, ал.1, т. 2 от Закона за движение по пътищата,
задължаващ водач, който ще предприеме изпреварване, след като е подал сигнал, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение; чл. 42, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП, задължаващ водач, който изпреварва, когато при изпреварването навлиза в пътна
лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея и в чл. 43, т. 4 от Закона за движение по пътищата,
забраняващ изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, при
използване на пътна лента за насрещното движение, когато изпреварващият не може да се
върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, и по непредпазливост причинил тежки
телесни увреждания на С. Х. И.., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ч., общ. К., обл.
К., вследствие на които настъпила нейната смърт.
1
Твърди се в исковата молба, че във връзка с настъпилото ПТП бил съставен
Констативен протокол от дежурен ПТП при ОД на МВР - К., РУ - Джебел № 2019-1036-240
от **,**,**** г. и било проведено съдебно следствие и повдигнато обвинение на виновния
водач Х. С. И. като последния, в условията на наказателно дело от общ характер № 205/2021
г. по описа на ОС - К., с постановена по делото Присъда № 4/01.12.2021 г., бил признат за
виновен.
Твърди се също, че между ищцата, в качеството й на майка на починалата при ПТП и
дъщеря й С. И. съществувала изключително силна емоционална връзка. П. И. тежко
преживявала смъртта на своята дъщеря, като нейната смърт й нанесла непоправима
емоционална и психическа травма. Нестихващи били душевните й болки и страдания,
каквито единствено загубата на дете можели да причинят на родител. Двете били много
близки, споделяли всичко в живота си. Помагали си, подкрепя ли се. Помежду им
съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение, която била
прекъсната с внезапната смърт. Въпреки, че починалата С. била на 32 години, към датата на
пътния инцидент, тя все още живеела с родителите си, поради това, че все още не била
семейна. За миг ищцата загубила най-ценното в живота си - детето си, за което положила
усилия да отгледа и възпита като пълноценен, здрав и образован човек. След случилия се
пътен инцидент, ищцата вече не можела да се осланя и разчита на подкрепа и да споделя с
дъщеря си житейските си радости и трудности.
След трагичната смърт на своята дъщеря ищцата изпаднала в тежка депресия, станала
затворена и неконтактна, постоянно плачела за своето непрежалимо първородно дете,
чувствала се безпомощна и не намирала смисъл да живее, станала емоционално
неустойчива. Имала непълноценен сън, често сънувала кошмари, всичко около себе си
свързвала с починалата си дъщеря С.. Ищцата вече не отбелязвала със семейството си
празниците, животът й бил напълно променен. Нейните негативни, дълбоко стресиращи и
депресивни изживявания продължавали, като интензитетът им не намалял, а състоянието, в
което се намирала, се задълбочавало. Психологичната травма рефлектирала, както на
здравето на ищцата, така и на отношенията й с околните, като вече 5 години по-късно, тя не
успяла да се върне към нормалния си живот.
Посветила живота си на религиозни вярвания и посещение на религиозни храмове, в
които прекарвала с часове, през които отправяла молитви за добруването на детето си. След
инцидента ищцата се дистанцирала и от съпруга си Х. И., който с поведението си на пътя
причинил смъртта на дъщеря им. Всеки заживял свой живот и продължил съществуването
си в своите самостоятелни интереси. Загубата на дъщеря й повлияла и в отношенията й със
сина й С. Х. И., който се отчуждил и поддържал поведение на протест спрямо виновния
баща, живеел като чужд в техния дом, като предпочитал да пътува и да прекарва времето си
извън него.
Твърди се в исковата молба, че след смъртта на 32- годишната си дъщеря, ищцата
останала без един от най-близките си и обичани хора, и оттук нататък животът и не бил
същият, и никога повече нямало да бъде. Това я поставяло в кръга на лицата, очертан от
2
Постановление № 24/25.V.1961 г. от Пленумът на ВС, с право на обезщетение за търпените
от нея неимуществени вреди, в следствие причинената смърт на дъщеря й.
Твърди се в исковата молба, че по отношение на МПС „Мерцедес Е320“, с peг. № *
**** **, с което било осъществено процесното ПТП, била сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в издадена от
ответното застрахователно дружество застрахователна полица BG/22/119001604063, със срок
на застрахователно покритие от 08.06.2019 г. до 07.06.2020 г.
На 13.08.2024 г. ищцата предявила чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител, по електронен път, с писмено, електронно подписано изявление,
извънсъдебна претенция пред „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, при
което била образувана и щета № 0000-1000-01-24-7621/14.08.2024 г. Установеният с нормата
на чл. 496, ал.1 от КЗ максимален тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по
предявената претенция за обезщетяване, изтекъл на 14.11.2024 г., но в същия ищцата не
получила търсеното обезщетение, поради което за нея се породил правен интерес да предяви
пред съд искането си за обезщетение.
С оглед трайните последици от претърпения инцидент и интензивността на търпените
неимуществени вреди, ищцата намира, че обезщетение определено в размер на 200 000 лв.
би било справедливо. Ищцата претендира и присъждане на законна лихва върху тази сума,
считано от 15.11.2024 г. до окончателното й изплащане.
Претендира и присъждане на разноски по производството, вкл. и за адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.
В депозираната по делото допълнителна искова молба ищцата поддържа исковата си
претенция и изложените в този аспект аргументи.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника по същата „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, в който предявените в обективно съединение
искове се оспорват се оспорват и по основание, и по размер. Оспорват се твърденията за
механизма на осъществяване на ПТП, твърденията за търпените неимуществени вреди от
ищцата, вкл. и тяхното проявление и интензитет, и наличието на причинно-следствена
връзка между деликта и вредите. Исковата претенция по главния иск е намерена и за
прекомерна по размер, като заявена в противоречие с принципа за справедливост.
Ответникът оспорва основателността на акцесорния иск за мораторна лихва, освен на
самостоятелно основание, така също и с оглед неоснователността на главния иск.
В отговора е направено възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност,
установена в чл.378, ал.2 от КЗ за вземането по главния иск, и възражение с правно
основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД за изтекла кратка 3-годишна погасителна давност за
акцесорното вземане за лихва.
С отговора е направено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата С. И., поради обстоятелството, че същата се е возила в процесния автомобил
без поставен обезопасителен колан в противоречие с разпоредбата на чл.137а от ЗДП.
3
Ответникът претендира присъждане на разноски по производството. Направено с
отговора е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна.
С представения по делото допълнителен отговор на допълнителната искова молба,
ответникът поддържа направените оспорвания и възражения.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК,
ищцата чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция. Поддържа
претенцията си за присъждане на разноски, вкл. и по реда и при условията на чл.38, ал.2,
във вр. с ал.1, т.2 от ЗА. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 и сл. от
ГПК, ответното застрахователно дружество, чрез процесуален представител -юрисконсулт,
оспорва предявената искова претенция. Поддържа депозираните по делото отговори.
Претендира присъждане на разноски, за които прилага и списък по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, с молба
същият да бъде определен към минимума.
Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като
първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните
състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено
следното :
Предмет на настоящото производство са предявените в обективно съединение искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ, с които ищцата цели да бъде осъден ответникът да й заплати сумата в размер
на 200 000 лв., съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди- болки и
страдания, вследствие ПТП, настъпило на **,**,**** г., при което настъпила смъртта на
дъщеря й С. Х. И.., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.11.2024 г. до
окончателното й изплащане.
От фактическа страна в производството е установено следното :
С изготвения по делото доклад по т.3 и по т.4 на ал.1 на чл.146 от ГПК, приложим в
производството на основание чл.377, във вр. с чл.375 от ГПК, съдът е приел за безспорни
обстоятелствата, че: - ищцата П. Н. И. е майка на пострадалата при процесното ПТП С. Х.
И..; - че по НОХД № 205/2021 г. по описа на ОС-К., е постановена влязла в сила на
17.12.2021 г. Присъда № 4/01.12.2021 г., с която деликвента Х. С. И., с ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че на **,**,**** г. на път I-5, км. 365+317 м., в землището на с.
Великденче, общ. Джебел, обл. К., при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Мерцедес Е320" с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение, посочени в
чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, задължаващ водач, който ще предприеме изпреварване, след като е
подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно
превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
4
движение; чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, задължаващ водач, който изпреварва, когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не
създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея и в чл. 43, т. 4 от
ЗДвП, забраняващ изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди
и мотоциклети без кош, при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, и по
непредпазливост причинил смъртта на С. Х. И.., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Ч.,
общ. К., обл. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в" , вр. чл. 342, ал. 1от чл.58а,
ал.4 във вр.с чл.55, ал.1 т.1 от НК, му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от
1 година и 6 месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено за
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, и на основание чл.343г, във вр. с
чл.343 ал.1 б.”в”, във вр. с чл.342 ал.1, във вр. с чл. 37 т.7 от НК, на деликвента е наложено и
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години, считано от датата на
отнемане на свидетелството му за правоуправление; - както и, че е сключена по отношение
на процесното МПС „Мерцедес Е320“, с peг. № * **** **, с ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица
BG/22/119001604063, със срок на застрахователно покритие от 08.06.2019 г. до 07.06.2020 г.
Съгласно приетото заключение, изготвено по назначената по делото КСАТМЕ,
участвалите в процесното ПТП леки автомобили са се движили по първокласен път І-5 в
колони на групи, като лек автомобил „Фолксваген Пасат", *******, управляван от свидетеля
С. Х. се е движил в посока от ГКПП „Маказа" към гр. К., попътно зад него на около 15- 20
м. се е движил кемпер „Форд", I-FEE- 323, управляван от Е. Д.. Лек автомобил „БМВ 520",
*******, управляван от Д. Б. и „Мерцедес Е320", * **** **, управляван от деликвента Х. И.
в противоположната посока (срещуположно на останалите). В около 15:40 часа в района на
км 356+317, на хоризонтална крива (при наличието на непрекъсната линия M1 и
забранителен пътен знак В24), л.а. „Мерцедес" е извършил изпреварване на автомобилите
преди него, навлязъл в лентата за насрещно движение, при което попаднал в габаритите на
л.а. „Фолксваген Пасат". Траекториите им на движение се пресекли и с предната лява част
„Мерцедеса" се ударил в предната лява и лява странична част на л.а. „Фолксваген Пасат".
След удара л.а. „Мерцедес" извършил транслационно-ротационно движение, в следствие на
което попаднал и в габаритите на кемпера и с предната си дясна част се ударил в него. След
този удар се ударил в лявата мантинела. След удара с л.а. „Мерцелес", л.а. „Фолксваген
Пасат" се завъртял обратно на часовата стрелка и закачил със задната си дясна страна в
същата мантинела. Така неконтролируем е навлязъл в насрещната лента за движение и се
ударил в лявата странична част на л.а. „БМВ", като последният пък се ударил с предната
дясна част в дясната мантинела. След настъпилия удар в лявата мантинела, част от коловете
й се изкъртили, предпазната й шина се откъснала от крепежните елементи и л.а. „Мерцедес“
я я повлякъл по земята в посока на съществуващия скат, след което спрял на ската в близост
до влачената мантинела.
5
Процесният автомобил „Мерцедес Е320", * **** **, е бил оборудван с триточкови
инерционни 5 на брой обезопасителни колани на предните и задни седалки в купето (за
водача и пътниците), задействащи се автоматично при нарастване на спирачното закъснение.
В лекия автомобил „Мерцедес Е320", * **** **, управляван от деликвента Х. И.,
пътничката С. Х. И.. към момента на настъпване на процесното ПТП е седяла на задната
дясна седалка. След ПТП пострадалата И. е открита извън автомобила, между него и
мантинелата. При процесното ПТП на пострадалата е било причинено -тежка съчетана
черепно-мозъчна травма и травма на крайниците; голяма разкъсно-контузна рана на главата
(скалп): разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето;
разкъсни рани на дясната мишница и дясното бедро; кръвонасядания и охлузвания на
кожата на крайниците; масивно счупване на черепа, кръвоизлив под меката мозъчна
обвивка, контузия и разкъсване на мозъка; данни за оскъдна аспирация (вдишване) на кръв;
оток на мозъка, кръвен застой във вътрешните органи. Смъртта на С. Х. И.. се дължи на
тежка черепномозъчна травма с масивно счупване на черепа, кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка на главния мозък, контузия и разкъсване на мозъка, довели до парализа на
жизнено важни мозъчни центрове, като установеното наличие на оскъдна аспирация
(вдишване) на кръв говорило за единични дихателни движения след възникване на
черепномозъчната травма. Налице е причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания на С. И., причинени й при процесното ПТП и настъпилата й смърт.
Експертизата заключава, че предвид вида, тежестта и локализацията на травматичните
увреждания на пострадалата, при извършения оглед на повредите на лек автомобил
„Мерцедес Е 320", тежките травматични увреждания са възникнали, както при удари в
задната дясна колона на автомобила, така и/или в мантинелата, намираща се в близост до
задната част на автомобила. Разпитани в проведеното открито съдебно заседание, вещите
лица установяват, че наличието на зацапване с кръв по задния капак на л.а. говори, че някои
от травмите са получени преди изпадане на тялото от автомобила, без да могат същите
еднопосочно да отговорят кои точно увреждания къде са настъпили. Вещите лица
установяват и, че правилно поставеният предпазен колан би възпрепятствал изпадането на
тялото на пострадалата от автомобила.
Експертизата установява и, че няма данни пострадалата И. да е била с правилно
поставен обезопасителен колан. При изследването на трупа на С. И. не са били установени
типични травматични увреждания от поставен обезопасителен колан, т.нар. „коланна
травма", нито по кожата на гърлите и корема, нито и по подлежащите тъкани и органи.
Съобразявайки изложеното до тук настоящият съд, разглеждаш гражданските
последици, приема за установено, че на **,**,**** г. в около 15:40 часа по път І-59, в
района на км 356 + 317, на хоризонтална крива (при наличието на непрекъсната линия M1 и
забранителен пътен знак В24), в посока от гр. К. към КПП “Маказа“, при форма на вината
непредпазливост, допусната от деликвента Х. И. при управление на л.а. „Мерцедес", за
който автомобил е била налице действаща валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в Полица № BG/22/ 119001604063 на ответното
6
застрахователно дружество, е настъпило ПТП, в причинно-следствена връзка между което и
получените от пътника в автомобила С. Х. И.., с ЕГН **********, несъвместими с живота,
травматични увреждания, съставляващи тежка черепномозъчна травма с масивно счупване
на черепа, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на главния мозък, контузия и разкъсване
на мозъка, ловели до парализа на жизнено важни мозъчни центрове, е настъпила смъртта на
последната.
Констатирайки изложеното от фактическа страна, съдът съобрази и правната рамка,
обуславяща допустимост на търсената в настоящото производство отговорност, съгласно
разпоредбата на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 от Кодекса за застраховането. В този аспект
съдът съобрази направеното от ответното застрахователно дружество възражение с правно
основание чл.378, ал.2 от КЗ, съгласно който преките искове по застраховки "Гражданска
отговорност", предявени във връзка със застрахователно обезщетение, се погасяват с 5-
годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Датата на
процесното ПТП е **,**,**** г., а исковата молба, с която е предявен прекия иск на
увреденото лице срещу застрахователя за търсене на обезщетение за неимуществени вреди, е
предявена в съда с пощенско клеймо от 15.11.2024 г. Разпоредбата обаче на чл.378, ал.9 от
КЗ, съгласно която давността по вземането на увреденото лице по пряк иск срещу
застрахователя спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя
до датата на получаването на произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1, съответно
до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5, или която от
двете дати е по-ранна, определя неоснователността на направеното възражение. Установява
се в този смисъл, че ищцата с молба с вх. № 7963/14.08.2024 г., е отправила до ответното
дружество, в качеството му на застраховател на отговорния за ПТП водач Хр. И. искане по
чл.380 от КЗ, да й бъде изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие смъртта на пътуващата в автомобила нейна дъщеря С. И., в размер,
предявен и в настоящото производство. В този смисъл не се установява по делото да е
определено и/или изплатено /при констатирано наличие на законовите предпоставки за това/
исканото обезщетение. Или, в казуса, на основание чл.108, ал.3, във вр. с чл.496, ал.1, във
вр. с чл.380 от КЗ, следва да се приеме, че давността за търсеното вземане за обезщетение
при наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е спряла да тече
за периода от 14.08.-14.11.2024г., вкл., и от изтичането на този срок е започнал да тече
нейния остатък от 2 /два дни/, а именно: същият е изтекъл на 16.11.2024 г., но процесната
искова молба е депозирана, както беше вече посочено, на 15.11.2024 г.
Съгласно ППВС № 4/1961 г., в казуса материално легитимирана да търси обезщетение
за неимуществени вреди от настъпилото непозволено увреждане –смъртта при ПТП на 32-
годишната С. И., е майката на починалата. В производството, както беше посочено, е прието
за безспорно обстоятелството, че ищцата П. Н. И. е майка на пострадалата от процесното
ПТП С. Х. И...
От снетите по делото показания на разпитаните в производството свидетели, съдът
установи следното: С. Н. Х.- сестра на ищцата, твърди, че преди ПТП сестра й П., нейните
7
две деца- дъщеря С. и син С., и съпруга й Х., живеели заедно в една къща в Лондон. Никое
от децата не било семейно и всички те живеели като едно нормално семейство, сплотено и
весело. С. отишла в Лондон при семейството си след като завършила 12 клас, и там
завършила образованието си. Само през летата се връщали в Р. България. След ПТП, нещата
драстично се променили, вече нямало семейство, оживелите негови членове се превърнали в
чужди един за друг хора. Говорили само ако се наложело да се даде отговор на битов въпрос,
като и, че и сега, вече 5 години след ПТП нищо не се било променило. След ПТП
свидетелката се наложило да отиде в Лондон, за да помага на сестра си. Ищцата не могла да
преодолее загубата на дъщеря си, с която били не просто майка и дъщеря, а и много добри
приятелки, които си споделяли всичко, без тайни. Особено близки били. След нейната
трагична смърт ищцата спряла да се храни, постоянно плачела, отдала се на молитви –
непрекъснато ходела по джамии. Стояла и гледала в една точка в пространството. Не се
грижела за домакинството и с усилия удовлетворявала само личните си нужди. През нощта
не можела да спи, сънувала кошмари и плачела. Посещавала множество лекари, в това
число и психиатри и живеела с изписаните й хапчета. Спряла да работи, чувствала се
отпаднала и безсилна.
Свидетелят Х. С. И.- съпруг на ищцата, и деликвент, поради чието виновно поведение
при управление на МПС настъпило процесното ПТП и смъртта на дъщеря му С., изтъква,
че преди ПТП цялото семейство- той, съпругата и децата живеели в собствена къща в
Лондон. Те със съпругата си живее там от 1996 г., а децата им от 2006 г. и до 2019 г. били
постоянно заедно, като С. се отделила от тях само когато била на стаж в Брюксел, след като
завършила в Лондон образованието си със специалност „Туризъм и хотелиерство“ и след
това започнала работа в хотел в Лондон. Отношенията на С. и майка й били изключително
близки, те били и добри приятелки още от детските години на С.. След ПТП ищцата се
отчуждила от семейството си, отделила се в самостоятелна стая, не говорила, стояла само
пред телевизора за да минава времето. Напуснала работата си като детегледачка. Отдала се
изцяло на религията, непрекъснато посещавала религиозни храмове, изявила желание да
посети Саудитска Арабия на Хадж. Ищцата П. все още не била преодоляла катастрофата, не
излизала сред хора, имала проблеми да контактува с хората, все още не работела. След ПТП
тя потърсила медицинска помощ, и от този момент започнала терапии и сеанси от
психолози. Свидетелят не вижда обаче подобрение, П. продължавала да бъде в дълбока
депресия, приемала медикаменти. През нощта не можела да спи. Все още никой не бил
влизал в стаята на починалата С., П. я пазела и силно вярвала, че един ден тя ще се върни.
От значение в производството е и приетото заключение, изготвено по назначената
Съдебна психолого- психиатрична експертиза. Нейното назначаване в производството е
обусловено от представени по делото и неоспорени писмени документи - амбулаторен лист
№ 232430020А4А/31.08.2023 г. и амбулаторен лист №642/10.04.2025 г., установяващи, че
ищцата е с диагноза „Рецидивиращо депресивно разстройство“. В този аспект съдът не
кредитира приетите по делото писмени доказателства, истинността на които е оспорена в
производството - писмо на английски език, с легализиран превод на български език, до П. И.
8
от Център за жени „IMECE“; легализиран превод от английски език на български език на
Удостоверение от поликлиника Оукли Роуд Норд, Лондон и Становище-доклад на английски
език с легализиран превод на български език на Център за междукултурна терапия, Лондон,
както и легализиран превод от английски език на български език Консултация, извършена в
болница за психично здраве/Общинска болница Еджуеър от 09.11.2023г. Посоченото
изключване на този доказателствен материал, не налага изрично произнасяне на съд по
производството по чл.193 от ГПК.
Приетото по делото заключение по така назначената Съдебна психолого- психиатрична
експертиза, установява личностов профил на 62 –годишна жена, характеризиращ се с
понижена самооценка, признаци на умерено тежко изразен депресивен синдром в
емоционалното състояние, поведението, отношението към себе си и към социалната среда.
Регистрирана е при ищцата повишена емоционална лабилност, умерено повишена
ситуативна и личностова тревожност, повишен депресивитет /с прояви на апатия, потиснато
настроение, понижено самочувствие и самооценка, чувство на несигурност и застрашеност/,
повишена сензитивност, с нежелание да общува с хората, със склонност към самоизолация и
самозатваряне, снижено социално функциониране, избягващо социални контакти и излизане
на публични места. Чувстваща се потисната, с проява на недоверие към другите и света.
Дистантна, особено към съпруга си и емоционално лабилна, неустойчива.
След трагичния инцидент, ищцата И. преживяла интензивен, наситен стрес, който след
смъртта на дъщеря й се е превърнал в тъга, мъка, която впоследствие се преобразувала в
проява на психосоматична проблематика с доминиращи остри негативни емоции с повишен
интензитет, затрудняващи адаптацията й. Експертизата установява наличие и към момента
на изготвянето й на последици за психиката й, находящи се в пряка връзка с инцидента, тъй
като същият възникнал внезапно със силен стресор, провокираш състояние на остър
дистрес.
Експертизата установява, че смъртта на дъщеря й довела до емоционалната травма,
непреработена и към момента, е отключила депресивна симптоматика довела до
констатирано заболяване с диагноза „Посттравматично стресово разстройство“.
Психотравменото събитие е отключило нарушения в съня на ищцата, повишено кръвно
налягане, придружени с депресивни преживявания, които контролирала само с прием на
медикаментозна терапия.
В проведеното открито съдебно заседание, вещото лице- клиничен психолог
установява, че експертизата е изготвена в резултат на извършено непосредственото
обследване на ищцата, въз основа проявените от нея поведенчески и емоционални реакции,
свързани със задаваните й въпроси. Констатира в този смисъл и, че още твърде дълго време
ищцата щяла да остане в депресия.
Съобразявайки изложеното в предходни абзаци, съдът намира, че предявената от
ищцата П. И. претенция за присъждане на обезщетение за причинените й вследствие на
настъпилата смърт на дъщеря й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, се явява основателна. Относно дължимия се в производството размер на
9
причинените на ищцата неимуществени вреди, съдът съобрази задължителната за прилагане
съдебна практика, изразена в Постановление № 4 /23.XII.1968 г. на Пленум на ВС, съгласно
която понятието „справедливост”, възприето от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като критерий
за този размер, не е абстрактно понятие, а е понятие, което следва да бъде свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В хипотезата на
причинена смърт- следва да се вземат предвид и възрастта на починалия, и общественото му
положение, и отношението между него и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди и др. В този смисъл по делото се събраха доказателства,
установяващи, че към момента на смъртта й С. И. е била само на 32 години, живеела
постоянно с родителите си, в частност и с майка си в една къща и в едно домакинство,
неомъжена, без ангажименти към друго семейство или деца. В производството се събраха и
доказателства за съществуването между ищцата-майка и починалата й дъщеря С. на силна,
изключително близка, трайна, пълна и изпълнена със съдържание /емоционално и
материално/ родствена връзка, че личните отношения между майката и дъщерята били
основани на взаимна обич и уважение, привързаност и неразделност. Настъпилата смърт на
младата жена, все още неомъжена, завършила своето образование, с постоянна работа по
специалността си, е била особено ненавременна за ищцата, същата е била от типа на
психотравмено събитие, настъпило внезапно и неочаквано, без възможност за
противодействие. Смъртта предизвикала първоначално реакция на стрес у ищцата,
последвана от реакция на скръб в целия й депресивен регистър като мъка, тъга, печал,
повишена тревожност, страх, депресивност и др. Тези афекти са били с повишен интензитет,
те са затруднили в силна степен адаптацията на ищцата, констатирани са последици за
психиката й, находящи се в пряка връзка с инцидента, тъй като събитието е възникнало
внезапно със силен стресор и е провокирало състояние на остър дистрес. Според вещите
лица преживяното стресогенно събитие е довело ищцата и до заболяване с диагноза
„Посттравматично стресово разстройство“. След загубата на дъщеря й, ищцата поради доста
продължилата във времето депресивна симптоматика, пряко сили и с воля продължила да
функционира, извършвайки само някои домакински задължения, но без да работи /същата
напуснала работата си като детегледачка/ и без да функционира в семейството си, което
заменила с религиозни изживявания.
В аспекта на установеното, съдът като съобрази, че починалата дъщеря е бил
неомъжена, само на 32 години и чисто житейски това обстоятелство за ищцата като майка
се явява непреодолимо душевно изживяване и незаместимо в емоционален план изпитание,
намери, че за справедливото обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди,
съобразно цитирания принцип на справедливост, е необходима претендираната сума от 200
000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, разбира се, съдът следва да съобрази и
направеното в производството от ответното застрахователно дружество възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като починалата пътувала като пътник в
автомобила без поставен обезопасителен предпазен колан, нарушавайки разпоредбата на
10
чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
За да се произнесе, съдът съобрази в този аспект константната съдебна практика,
съгласно която приносът на увредения към щетата, е налице когато извършените или
неизвършени от него действия нарушават предписаните от закона правила за поведение, но
и когато нарушенията са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
когато пострадалият /без да се търси виновно поведение от него/ обективно е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване./Решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на I ТО, ТК на ВКС; Решение
№ 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II ТО, ТК на ВКС и др./ В смисъла на това, съдът
намира за основателно така направеното възражение за съпричиняване. Този извод се налага
при съблюдаване на изразените от вещите лица, изготвили КСМАТЕ становища, а именно,
че тялото на пострадалата след ПТП е открито извън л.а., между него и влачената от същия
мантинела, че правилно поставеният предпазен колан би възпрепятствал изпадането на
тялото на пострадалата от автомобила, както и че по делото отсъствали данни пострадалата
И. да е била с правилно поставен обезопасителен колан - при изследване на трупа на С. И. не
са установени типични травматични увреждания от поставен обезопасителен колан, т.нар.
„коланна травма", нито по кожата на гърлите и корема, нито и по подлежащите тъкани и
органи.
Съдът определя степента на приетото съпричиняване на вредоносния резултат в размер
на 25 %, след като съобрази изложеното от експертизата, а именно, че действително
пострадалата И. е открита извън автомобила, между него и мантинелата и че смъртта й се
дължи на тежка черепномозъчна травма с масивно счупване на черепа, кръвоизлив под
меката мозъчна обвивка на главния мозък, контузия и разкъсване на мозъка, ловели до
парализа на жизнено важни мозъчни центрове, но и че еднозначно не може да се определи в
производството дали и кои от така констатираните увреждания, довели до смъртта й са
настъпили при удари в задната дясна колона на автомобила и кои при изпадането й от
автомобила до мантинелата.
Основателността на главния иск до размера на сумата от 150 000 лв./200 000Х25%/,
обуславя принципната основателност и на акцесорния такъв, като в казуса законната лихва
върху главницата следва да се дължи, считано от 15.11.2024 г. и до окончателното й
изплащане. В този смисъл неоснователно се явява направеното то ответника възражение с
правно основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД за изтекла кратка 3-годишна погасителна давност за
акцесорното вземане за лихва.
При този изход на делото, относно разноските, съдът съобрази следното :
По отношение на дължимата се в производството държавна такса, е приложена
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Последното предполага, че с оглед изхода на делото
и съобразно присъдената главница, следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати
по сметка на съда дължимата се държавна такса в установения размер от 6 000 лв. Следва
също ответното дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на съда и направените в
производството бюджетни разноски за възнаграждение на вещите лица, извършили приетата
11
по делото СППЕ, в размер на 941.68 лв.
С оглед изхода на спора, се следва присъждане на поисканите от ищцата разноски в
размер на 100.50 лв., съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, ведно с 2 бр. фактури и
касови бонове, и съразмерно уважената част на исковата претенция.
С оглед изхода на спора доколкото изрично са поискани и доказани, се следва
присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата на
процесуалния представител на ищцата, при съблюдаване като ориентир на разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.04.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Съобразявайки положения от адвоката труд с оглед фактическата и правна сложност на
делото, при съблюдаване на своевременно направеното от ответника възражение за
прекомерност и съразмерно уважената част на исковата претенция, настоящият съд намира,
че би било справедливо присъждане на възнаграждение в размер на 10 700 лв., платимо от
ответника по иска.
Разбира се, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция, се следва
присъждане на изрично поисканите и доказани, съгласно приложения списък по чл.80 от
ГПК, разноски на ответното застрахователно дружество, в размер на 396.97 лв.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к.1700, район С., бул.”С.ш.” № 67А, да заплати по исковата претенция с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.497, ал.1, т.2
от КЗ, на П. Н. И., с ЕГН **********, от с. Ч., махала „П.“ №11, сумата в размер на 150 000
лева, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди- болки и
страдания, вследствие ПТП, настъпило на **,**,**** г., при което настъпила смъртта на
дъщеря й С. Х. И.., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.11.2024 г. до
окончателното й изплащане, по сметка с IBAN - BG08BGUS91607007****** при „БАКБ“
АД, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част до пълния й предявен размер
от 200 000 лв., поради съпричиняване.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к.1700, район С., бул.”С.ш.” № 67А, да заплати на П. Н. И., с ЕГН **********, от с.
Ч., махала „П.“ №11, сумата в размер на 100.50 лв., съставляваща разноски по
производството.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к.1700, район „С.“, бул.”С.ш.” № 67А, да заплати на основание чл.38, ал.2, във вр. с
ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат Ю. И. М. от САК, сумата в размер на 10 700 лв., съставляваща
адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
12
гр. С., п.к.1700, район С., бул.”С.ш.” № 67А, да заплати по сметка на Окръжен съд - К.,
сумата в размер на 6 000 лв., съставляваща дължима държавна такса, както и сумата в
размер на 941.68 лв., съставляваща направени в производството разноски от бюджетните
средства на съда.
ОСЪЖДА П. Н. И., с ЕГН **********, от с. Ч., махала „П.“ №11, да заплати на „ЗК
ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.1700,
район С., бул.”С.ш.” № 67А, сумата в размер на 396.97 лв., съставляваща разноски по
производството, съразмерно отхвърлената част на исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
13