МОТИВИ
към присъдата по ЧНХД
N 13/2020 г. по
описа на РС- гр.Девня , трети състав
В районен съд – гр.Девня е постъпила тъжба от Д.Ю.Х., ЕГН
********** *** с която е повдигнато обвинение срещу:
Н.К.Н., ЕГН **********, за това, че:
На 09.04.2018г.
в гр.Девня, обл.Варна, умишлено причинил на Д.Ю.Х.
леки телесни повреди, изразяващи се в разкъсно- контузна рана на лицето и травматичен оток на
лицето, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление
по чл.130, ал.1 НК.
В съдебно заседание частния
тъжител се явява лично и с адв.Д. *** надлежно упълномощен.В хода на съдебните
прения,процесуалния представител на частния тъжител поддържа обвинението като
счита същото за безспорно доказано.Твърди , че в хода на съдебното следствие
безспорно е установено , че подс.Н. е нанесъл удар с парче асфалт в лицето на
частния тъжител и му е причинил описаните в частната тъжба телесни повреди.Твърди
, че в подкрепа на твърденията на пострадалия са както показанията на по-
голяма част от свидетелите по делото , така и заключението на вещото лице по
назначената СМЕ.Моли съда, да наложи на подсъдимия Н. справедливо наказание и
да уважи изцяло предявеният гр.иск в размер на 3 500 лв.
Пострадалото лице и частен
тъжител Д.Ю.Х. , желае да бъде конституиран като граждански ищец , като
предявява граждански иск срещу подс.Н. в размер на 3 500 лева , представляващ
обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
Подсъдимия Н.К.Н. се явява в с.з,представлява
се от адв.С.П. ***.Заявява пред съда , че не желае да дава обяснения.Възползва
се от правото си на последна дума , но заявява , че няма какво да каже по
повдигнатото му обвинение.
Защитника на подс.Н. *** , моли неговият
подзащитен да бъде оправдан.Твърди , че в хода на съдебното следствие не са
събрани достатъчно убедителни доказателства , че Н. е нанесъл удари на
пострадалото лице Х..Твърди също така , че и неговият подзащитен е получил
удари от страна на частния тъжителоли съда подсъдимия да бъде оправдан и
предявеният гр.иск да бъде отхвърлен изцяло.В условията на алтернативност моли
съдът да приложи разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК и да освободи подсъдимият и
частният тъжител от наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:подс.Н.К.Н. и частния тъжител Д.Ю.Х. *** и се познавали тъй
като били съседи,но не били в близки отношения.На 09.04.2018г. в около 17.30
часа частния тъжител Х. *** и косил трева с моторна косачка.В този момент към
него се приближил съседа му – подс.Н. и започнал да му вика , че му надува
главата, като започнал да го псува.Частният тъжител му отвърнал и тогава подс.Н.
взел от земята едно парче асфалт и с него нанесъл удар в областта на лицето на
частния тъжител.Частният тъжител Х. от своя страна пък силно блъснал подс.Н. ,
който паднал на земята и му нанесъл няколко удара с крак.Тъй като подс.Н. се
предпазил , ударите попаднали в китката му, десния лакът и лявото коляно в
резултат на което той получил охлузвания.След това и двамата се прибрали в
домовете си след което частния тъжител Х. подал жалба за случилото се в РУ МВР
Девня и посетил кабинет по съдебна медицина в МБАЛ „Св.Анна“ Варна , бил
прегледан и му било издадено медицинско удостоверение.Подс.Н. също бил
прегледан от лекар от „Бърза помощ“ още на 09.04.2018г. , а на 13.04.2018г. му
било издадено медицинско удостоверение от Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ
„Св.Анна“ Варна , където били описани нанесените му телесни повреди.Нанасянето
на ударите между частния тъжител и подсъдимия било възприето от свидетелите В.Ц.
, К. Н. и А.Х. които по това време се намирали в близост.Състоянието на частния
тъжител Х. след инцидента било възприето от неговият баща - св.Г. В..
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена
СМЕ
/в.л д-р Д.Д./ от чието заключение е видно , че съгласно данните по
делото и приложените към него медицински документи Д.Ю.Х. е получил следните
телесни увреждания-разкъсно- контузна рана, травматичен оток и ожулване на
лицето, контузия на пета дланнопръстова става на лява ръка.Описаните
травматични увреждания са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети,реализирани
в областта на лицето и левия горен крайник и отговарят да бъдат получени в
указаното време и начин.В своята съвкупност са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена СМЕ
/в.л д-р С.М./ от чието заключение е видно , че съгласно данните по
делото и приложените към него медицински документи Н.К.Н. е получил следните
телесни увреждания-контузия на дясната киткова става , ожулвания на десния
лакът и лявото коляно.Описаните травматични увреждания са в резултат на удари с
или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при падане и удар
в областта на лявото коляно и десния лакът в подлежащата настилка, удар в
областта на дясната киткова става при опит за предпазване и отговарят да бъдат
получени в указаното време и начин.В своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема
за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Съгласно тях съдът
приема че деянието описано в частната тъжба е извършено от подс.Н.К.Н..Съдът
прие също така , че частния тъжител Х. е отвърнал на подс.Н. също с нанасянето
на леки телесни повреди.Относно така установената фактическа обстановка и авторството
на престъплението, съдът приема и изцяло кредитира гласните доказателства,
каквито са показанията на свидетелите очевидци В.Ц. , К. Н. и А.Х..Всеки един
от тези свидетели е възприел случилият се инцидент между частния тъжител и
подсъдимия и нанасянето на ударите помежду им.Показанията на тези свидетели
кореспондират както помежду си , така и със заключението на вещите лица по СМЕ
назначени по делото.Те са последователни, непротиворечиви, логични и
взаимосвързани и кореспондират напълно и със заключенията на вещите лица по назначените
и изготвени СМЕ, както относно вида на телесните повреди , така и относно начина
и времето на причиняването им.Посочените в назначените СМЕ увреждания на
пострадалия и на подсъдимия , отговарят напълно на начина и механизма на
причиняването им описан в частната тъжба и в медицинското удостоверение на
подсъдимия Н..
В хода на съдебното следствие показания е дал и
св.Г. В.- баща на частния тъжител Х., но той не е възприел факти и
обстоятелства като очевидец , а в последствие , като описва състоянието на
частния тъжител след инцидента с подс.Н..
С оглед на събраната по делото доказателствена
съвкупност съдът достига до категоричния
извод, че деянието за което е повдигнато обвинение от частния тъжител Х. е
осъществено от подсъдимият Н.К.Н..
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи:свидетелство за съдимост , справка, СМЕ, съдебномедицинско
удостоверение.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С
действията си на 09.04.2018г. подсъдимият Н.К.Н.
осъществил от обектнивна и от субективна страна състава
на престъпление по
чл.130 ал.1 НК- като в гр.Девня , обл.Варна, умишлено причинил на Д.Ю.Х.
леки телесни повреди, изразяващи се в разкъсно-
контузна рана, травматичен оток и ожулване на лицето, обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
Деянието е
осъществено при форма на вината пряк
умисъл- подсъдимият е съзнавал ,че с нанасянето на силен удар с
парче асфалт по главата на пострадалия ще му причини телесно увреждане и
въпреки това е целял постигането на този
резултат.
Причини за извършване на престъплението
–грубо незачитане на установените норми
за неприкосновенност на здравето на човека.
От обективна страна изпълнителното
деяние се изразява в нанасяне на силен удар с твърд тъп предмет/ парче асфалт/юмрук
в областта на главата на пострадалото лице, довели до причиняване на разкъсно-
контузна рана, травматичен оток и ожулване по лицето.
След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства ,
съдът прие , че следва да приложи института на реторсията по отношение на
подсъдимия и на частния тъжител.Този особен институт е уреден в разпоредбата на
чл.130 ал.3 НК и визира случаите в
които пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна
повреда.В този случай законодателят е предвидил и двамата да бъдат освободени
от наказание.В основата на този правен институт е идеята на законодателя , че
страните са изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна
повреда е отвърнато с причиняването на същата телесна повреда.В този случай
няма значение коя от двете страни е причинила първа престъпното посегателство
против личността и коя първа е сезирала съда.В конкретния случай подсъдимия Н.
и частният тъжител Х. са си причинили взаимно леки телесни повреди които са
обусловили за всеки един от тях временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
При наличието на всички основания ,визирани в разпоредбата на чл. 130 ал.3 НК,съдът призна подсъдимият Н.
за виновен, след което освободи него и частния тъжител от наказателна
отговорност.
Тъй като в настоящият наказателен процес бе предявен и приет за разглеждане
гр.иск от страна на пострадалото лице съдът се произнесе и по него.
По отношение на предявения от
пострадалото лице граждански иск в размер от 3500 лева за причинените му от
деянието неимуществени вреди съдът е присъдил сума в размер на 1500 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.При определянето на размера на обезщетението съдът е
приел , че вредоносният резултат е сравнително лек по своя характер и по делото
няма ангажирани доказателства относно това , че пострадалия е търпял дълго време
болка и страдания, сравнително бързо се е възстановил от нанесената му
травма.Също така от нанесеното му разстройство на здравето не са настъпили
трайни увреждания.Същия не е ангажирал доказателства за последващи
неблагоприятни последици , които да е търпял с оглед нанесеното му
увреждане.Ето защо и като съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира ,
че за репариране на претърпените от постарадалия неимуществени вреди е
необходима сумата от 1500 лева, като отхвърли иска за сумата до 3500 лв. като
неоснователен.При този изход на производството в частта му за гражданския иск
подсъдимия следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху уважения
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимият Н.К.Н. направените по делото разноски.
Съдът
счита, че с тази присъда и по този начин ще бъдат постигнати целите
на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: