№ 4696
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ивета Антонова
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Е. К. Т.а
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100500991 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 196 и сл. ГПК/отм./.
С решение № II-55-29979/04.02.2019г. по гр.д. № 8393/2006г. по описа на СРС,
55-и състав, по втора фаза на делбата, допълнено по реда на чл. 193 ГПК /отм./ с
решение № II-55-20198393/14.10.2021г., на основание чл. 292 ГПК /отм./ в дял на Н. А.
М. и Е. И. П.-М.а е разпределено таванско помещение № 4 по скицата на вещото лице,
л. 90 от преписката на гр.д. № 1618/2010г. по описа на СГС, IV-А въззивен състав, с
полезна площ 19.60 кв.м, разположено в западната част в сградата на адрес ул.
*********, на М. К. А. и М. С. А. – таванско помещение № 3 по същата скица,
състоящо се от две стаи за творческа работа с полезна площ от 18.50 кв.м и от 9.87
кв.м, разположено в южната част на сградата, на З. И. К. и С. И. К. – таванско
помещение № 1 с полезна площ от 17.73 кв.м, разположено в североизточната част на
таванския етаж в сградата и на З. И. К. – таванско помещение № 2 с полезна площ от
12.20 кв.м, разположено в североизточната част на таванския етаж в сградата на адрес
ул. *********.
За уравнение на дяловете, на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН Н. А. М. и Е. И.
П.-М.а с решението на СРС са осъдени да заплатят на З. И. К. сумата 3 785 лева, М. К.
А. и М. С. А. да заплатят на З. И. К. сумата 886 лева, а на З. И. К. и С. И. К. – 5 779
лева.
1
На основание чл. 286 ГПК /отм./, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, Н. А. М. и Е. И. П.-М.а са
осъдени да заплатят на М. К. А. и М. С. А. сумата 55.33 лева – подобрения в имота,
ведно със законната лихва от 15.03.2018г. до окончателното погасяване, З. И. К. да
заплати на М. К. А. и М. С. А. сумата 22.74 лева – подобрения в имота, ведно със
законната лихва от 15.03.2018г. до окончателното погасяване, а З. И. К. и С. И. К. да
заплатят на М. К. А. и М. С. А. сумата 30.77 лева – подобрения в имота, ведно със
законната лихва от 15.03.2018г. до окончателното погасяване.
Като погасени по давност с решението на СРС са отхвърлени предявените от М.
К. А. и М. С. А. срещу останалите съделители искове по чл. 286 ГПК /отм./, вр. чл. 61,
ал. 2 ЗЗД за разликата над сумата 164.91 лева до пълния претендиран размер от
2 816.88 лева.
Като неоснователен е отхвърлен искът по чл. 286 ГПК /отм./ на М. К. А. и М. С.
А. срещу Н. А. М. и Е. И. П.-М.а, З. И. К. и С. И. К., за сумата 5 000 лева – стойност на
1/6 ид.ч. от тавана, разположен в източната част на таванския етаж на жилищната
сграда на адрес ул. *********.
Въззивното производство е образувано във връзка с постъпила въззивна жалба
на съделителите М. К. А. (починал в хода на въззивното производство и на мястото му
по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани наследниците му по закон – Е. М. А., А.
М. А. и М. С. А. – въззивник и на самостоятелно основание) и М. С. А., чрез адв. П.,
срещу решение № II-55-29979/04.02.2019г. по гр.д. № 8393/2006г. по описа на СРС, 55-
и състав, по втора фаза на делбата, допълнено по реда на чл. 193 ГПК /отм./ с решение
№ II-55-20198393/14.10.2021г., единствено в частите, в които
1/ на основание на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН са осъдени да заплатят
уравнения на дяловете;
2/ СРС е отхвърлил предявените от М. К. А. (починал в хода на въззивното
производство и на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани
наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – въззивник и на
самостоятелно основание) и М. С. А. срещу останалите съделители искове по чл. 286
ГПК /отм./, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД за разликата над сумата 164.91 лева до пълния
претендиран размер от 2 816.88 лева – извършени подобрения на таванския етаж,
поради погасяване на вземането по давност и
3/ СРС е отхвърлил иска им по чл. 286 ГПК /отм./ срещу Н. А. М. и Е. И. П.-
М.а, З. И. К. и С. И. К., за сумата 5 000 лева – стойност на 1/6 ид.ч. от тавана,
разположен в източната част на таванския етаж на жилищната сграда на адрес ул.
*********.
С въззивната жалба с вх. № 5036172/01.03.2019г., поддържана и допълнена с
въззивна жалба вх. № 25164280/15.11.2021г., М. К. А. (починал в хода на въззивното
2
производство и на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани
наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – въззивник и на
самостоятелно основание) и М. С. А. навеждат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните части поради допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения – въззивниците оспорили
заключението на СТЕ и поискали поставянето на допълнителни задачи, но СРС
оставил без уважение искането им. Излагат съображения за необоснованост на
заключението във връзка с използвания от вещото лице метод за определяне
стойността на помещенията. В частта, в която СРС приел, че претенциите на
въззивниците за извършените от тях подобрения на таванския етаж били погасени по
давност обжалваното решение било неправилно и вътрешнопротиворечиво. Началният
момент на теченето на погасителната давност за вземания на извършилия ги
съсобственик бил датата на поканата за плащането им – сочи съдебна практика. В
случая въззивниците отправили покана, предявявайки претенцията за сметки с
молбата си от 15.03.2018г., вземанията не били погасени по давност и следвало да
бъдат уважени в пълния им претендиран размер. Въззивниците придобили 1/6 ид.ч. от
таванския етаж от Е.Т. с валиден титул за собственост – н.а. № 114/2009г., а З. К.,
купила апартамента на Е.Т. без ид.ч. от таванския етаж. Нито в първата, нито във
втората фаза на делбата били отчетени правните последици от тези сделки. Напротив –
З. К. и С. К. получили в дял таванско помещение № 1, което като квадратура и
разположение съответствало на придобитата от въззивниците 1/6 ид.ч., описана в н.а.
№ 114/2009г. Така М. А. бил лишен от право на собственост, респ. – право на ползване,
на притежаваната от него 1/6 ид.ч. от таванския етаж, а З. К. и С. К. се обогатили
неоснователно, като получили права върху таванско помещение № 1. Молят
първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде отменено, а вместо това
въззивният съд да определи справедливи стойности за уравняване на дяловете, да
уважи претенцията им за заплащане на подобрения в пълния предявен размер и да им
присъди стойността на полученото от З. К. и С. К. таванско помещение № 1.
Въззиваемите Н. А. М. и Е. И. П.-М.а, чрез адв. М., оспорват въззивната жалба
като неоснователна, вкл. правилно бил приложен институтът на погасителната
давност. Молят решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Въззиваемата З. И. К., чрез адв. В., оспорва въззивната жалба. Решението, в
обжалваните части, било обосновано и правилно, СРС не допуснал процесуални
нарушения. Искането за заплащане на стойността на 1/6 ид.ч. от таванския етаж било в
противоречие с влязлото в сила решение по първата фаза на делбата, с което квотите
на съделителите били определени и не подлежало на пререшаване. Необосновано било
и становището на въззивниците за началото на теченето на срока на погасителната
давност. Уравненията били определени правилно от първоинстанционния съд. Моли
решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.
3
Писмен отговор на въззивната жалба е подаден и от З. И. К. и С. И. К.,чрез адв.
В., с който въззивната жалба на съделителите М. К. А. и М. С. А. е оспорена като
неоснователна по аналогични на горните съображения. Молят решението да бъде
потвърдено в обжалваната част. Претендират разноски.
Първоинстанционното съдебно решение, като необжалвано, е влязло в законна
сила частта, в която СРС се е произнесъл кой от съделителите какъв реален дял
получава и в частта, в която на основание чл. 286 ГПК /отм./, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
останалите съделители са осъдени да заплатят на М. К. А. (починал в хода на
въззивното производство и на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани
наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – въззивник и на
самостоятелно основание) и М. С. А. суми за извършени подобрения в имота, ведно
със законната лихва от 15.03.2018г. до окончателното погасяване.
Настоящият въззивен състав при извършена проверка по чл. 208 ГПК/отм./ и чл.
209 ГПК/отм./ намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо в обжалваните му части.
По отношение на неговата правилност в обжалваните части настоящият съдебен
състав намира следното:
По уравненията на дяловете:
С влязло в сила решение № 8724/01.12.2016г. на СГС, IV-А въззивен състав, по
гр.д. 1618/2010г., вр. решение № 59/30.03.2007г. по гр.д. № 8393/2006г. по описа на
СРС, 55-и състав, по допускането на делбата, е допуснато извършването на делба на
таванските помещения, находящи се в жилищна сграда на ул. „*********, гр. София, а
именно: таванско помещение, състоящо се от две стаи за творческа работа с полезна
площ от 18.50 кв.м и с полезна площ от 9.87 кв.м, разположени в южната част на
таванския етаж, таванско помещение с полезна площ от 17.73 кв.м, разположено в
североизточната част на таванския етаж, таванско помещение с полезна площ от 12.20
кв.м, разположено в средната източна част на таванския етаж и таванско помещение с
полезна площ от 19.60 кв.м, разположено в западната част на таванския етаж. Делбата
е допусната между страни и при квоти, както следва: за Н. А. М. и Е. И. П.- М.а –
33.55%, за З. И. К. и С. И. К. – 18.66%, за З. И. К. – 13.79% и за М. К. А. (починал в
хода на въззивното производство и на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./
конституирани наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – въззивник и
на самостоятелно основание) и М. С. А. – 34%.
Горното решение по допускане на делбата е влязло в сила и се ползва със сила
на пресъдено нещо по чл. 220 ГПК/отм./. Същото е задължително както за страните по
делбата, така и за съда във фазата на извършването на делбата. То има сила на
пресъдено нещо относно лицата, които имат право на дял, имотите, които следва да се
делят и частите на всеки един от съделителите. Недопустимо е въпросите, по които
4
съдът се произнася в първата фаза на делбеното производство с решението
по допускането на делбата да бъдат пререшавани във фазата по извършване
на делбата, освен в случаите на правоприемство или при настъпили промени в имота,
които съдът е длъжен да съобрази.
В процесния случай след решението по извършване на делбата, влязло в
законна сила на 29.11.2017г., на 25.11.2024г., е починал съделителят М. К. А..
Производството по делото на основание чл. 120 ГПК/отм./ продължило с участието на
неговите правоприемници Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – въззивник и на
самостоятелно основание.
В случая обектите-предмет на делбата обхващат целия тавански етаж на
сградата, който има нужната височина, пространство и обем, до него има
самостоятелен достъп от стълба и от който при спазване на съответните законови
изисквания са изградени отделни обекти. Същите представляват обща част на сградата
по предназначение и се разделят между собствениците на апартаментите в сградата
при квоти, определени по реда на чл. 40, ал. 2 ЗС.
В разглеждания казус решението на първоинстанционния съд по втора фаза на
делбата се оспорва относно стойността на сумите за уравнение. В частта, в която СРС
се е произнесъл кой от съделителите какъв реален дял получава, като необжалвано,
решението е влязло в законна сила.
Когато се обжалва решението относно стойността на сумите за уравнение, на
практика се оспорва цената на делбения имот, респективно цената на разпределените
дялове (арг. Определение № 1367/22.03.2024г. по гр.д. № 2595/2023г., I г.о. на ВКС), а
стойността на имуществото, предмет на делбата следва да се определи към датата на
извършването на разпределението на реалните дялове от първоинстанционния съд
(Решение № 266/17.10.2014г. по гр. дело № 3333/2014г., I г.о. на ВКС). Доколкото по
горните мотиви обектите в таванския етаж не са самостоятелни такива, а са общи
части на сградата (вж. Определение № 558/29.11.2017г. по гр.д. № 1789/2017г., I г.о. на
ВКС, решение № 26/28.01.2010г. по гр.д. № 5602/2008г. III г.о. на ВКС постановени в
първата фаза на делбата), то таванско помещение № 3, състоящо се от две стаи за
творческа работа с полезна площ от 18.50 кв.м и от 9.87 кв.м, разположено в южната
част на сградата, разпределено с решението на СРС от 04.02.2019г. на въззивниците,
следва да бъде оценено именно като помещение в общите части на сградата –
таванския етаж, а не като самостоятелен обект.
В горния смисъл и вещото лице Ц. в о.с.з. на 21.03.2024г., във връзка с
изявлението на адв. П. – процесуален представител на въззивниците посочва, че става
въпрос за тавански помещения, а не за ателиета или друг вид самостоятелно
обособени обекти. Обстоятелството, че помещенията, изградени в таванския етаж не
са годен обект на правото на собственост, била и причината вещите лица да не могат
5
да използват за изготвяне на оценка сравнителния подход с отчитане на пазарната им
цена. Именно поради това и във връзка с оспорванията във въззивната жалба пред
въззивния съд е изслушано заключение на допълнителна тройна СТЕ със задачи за
определяне пазарната стойност на допуснатите до делба тавански помещения, като
несамостоятелни обекти, като вещите лица използват метод на оценка, който е
подходящ съобразно специалните им знания.
Задължение на съда в делбеното производство е да определи действителната
пазарна цена на допуснатия до делба имот, като на основание чл. 69, ал. 2 ЗН
неравенството в дяловете се изравнява в пари. За определяне стойността на
дължимите уравнения на дяловете на съделителите, следва да бъде взет предвид
вариантът на заключението на тройната СТЕ, изслушано пред въззивния съд, дал
оценка към релевантния към предмета на въззивното производство момент – в случая
към 04.12.2018г. и в състоянието им тогава.
Състоянието на помещенията-предмет на делбата към релевантната за делото
дата е подробно посочено от вещите лица в мотивната част на заключението (стр. 5 и
сл.). Видно е, че състоянието на тавански помещения № 1 с площ от 17.73 кв.м и № 2
с площ от 12.20 кв.м, в източната част на сградата, било на бетонна плоча по под и без
мазилка на стени, без довършителни работи на таван, с видим дървен покривен скат, с
малка дървена табакера с надзид 0.70м. Разпределеното на въззивниците таванско
помещение № 3, с обща площ от 28.37 кв.м, състоящо се от две стаи със скосени
тавани, под – ламинат, стени – латекс, облицовка от дървен сачак по таваните,
двукатна дървена дограма на прозорците, дървени врати, наличие на ТЕЦ с монтирани
чугунени радиатори, стаите били поддържани в добро състояние. Помещение № 4 с
площ 19.60 кв.м западната част на таванския етаж имало самостоятелен вход откъм
стълбищната площадка, собствен обособен санитарен възел, санирано, с ТЕЦ и в
много добро състояние.
Настоящият състав кредитира заключението на изслушаната пред въззивния съд
тройната СТЕ и определената от вещите лица пазарна стойност към миналия момент –
04.12.2018г., тъй като за изготвянето на експертизата в пълнота са съобразени
утвърдените Български стандарти за оценяване-2018г. и са използвани приложими М.
за оценяване на имуществото по справедливата му стойност с оглед неговите
особености и специфики.
Реално съществуващите подобрения са компонента на действителната пазарна
цена и я предопределят. Затова и съделителят, който ги е извършил, може да
претендира от другите съсобственици припадащата им се част, респективно
увеличената стойност на делбения имот в резултат на подобренията. Поради това и са
неоснователни възраженията на въззивниците срещу заключението, въведени в
молбата им от 12.11.2024г., че бездействието на собствениците, намерило отражение в
6
лошо поддържане на тавански помещения № 1 и № 2, било в ущърб на едни, а други
черпели права от това. Оспорванията на страните за неадекватност на приложения от
експертите метод за оценка, неправилно приложени коефициенти, неправилни
изчисления и оценка на тавански помещения № 1 и № 2, въззивният съд приема за
неоснователни. Сравненията със заключението от първата инстанция, предвид
използваните различни М. и начин на оценка, са неотносими. Вещите лица са се
обосновали защо в случая е неприложим методът на пазарните аналози - таванските
помещения не притежават статут на самостоятелни обекти в сграда и като такива, в
общия случай, са прилежащи към други обекти, предвид на което и такъв тип
помещения не се предлагат на пазара за самостоятелна продажба, нито има данни за
сключени сделки. Обосновали са неприложимостта и на приходния метод, поради
липсата на предлагане на такъв тип помещения под наем и съответно сключени такива
сделки. Използваният от вещите лица метод е разходен такъв, приложим към всички
видове активи, независимо от тяхната функционалност. В изчислителната част на
заключението за определяне на справедливата стойност вещите лица са посочили
изходните данни, особеностите на обектите, които те приели за релевантни,
използваната М.ка и източниците на данни за заключението – публикувани данни за
строителен Еталон № 23 – четириетажна монолитна жилищна сграда, пазарен анализ
на средни цени за земя от imot.bg и право на строеж. Подробните си изчисления за
всеки от процесните обекти с приети корекционни коефициенти онагледили таблично.
При разпита си в о.с.з. по чл. 160 ГПК /отм./ вещите лица поддържат заключението.
Поясняват, че посоченото издание „Строителен обзор“ било периодично такова на
издадетлство СЕК, където се публикували средни цени на различни типове сгради,
използвали посочения еталон № 23, като най-близък справочен модел до конкретния
вид сграда. Четирите тавански помещения били различни - № 1 и № 2 били с цялостни
скосявания на тавана, като в зоната на стряхата таванът бил много нисък, почти
неизползваем. Таванско помещение № 3 имало частични скосявания по периферията, в
по-голямата част височината била 2.25-2.30 м, което го правило нормално за
обитаване. В таванско помещение № 4 скосяванията били частични. Състоянието на
таванските помещения и към 2018г., и към огледа, направен от вещите лица по
тройната СТЕ било едно и също. Използваните корекционни коефициенти били такива
за степен на завършеност, физическо обезценяване – съобразени при тавански
помещения № 1 и № 2, които били в лошо състояние, за овехтяване, който коефициент
бил различен от обезценяването. Детайлно обосновават приложението на същите
коефициенти. Тавански помещения № 1 и № 2 били оценявани като груб строеж
заради състоянието им. В случая таван бил покривът на сградата. Съобразени били
като подпокривни тавански помещения без довършителни работи, с електрическа
осветителна инсталация. Правото на строеж било съобразено – в случая в района, в
който сградата се намира - Лозенец, правото на строеж било на изключително висока
7
стойност. Оценката на един обект винаги се свързвала с мястото, на което е изграден, а
в район Лозенец земята била много скъпа. След оспорване на заключението в о.с.з.
съдът предостави на вещите лица възможност за становище по оспорването. Същите
заявиха, че го поддържат изцяло, както са го депозирали и обосновават получените
пазарни стойности. Съдът кредитира изцяло изслушаното пред въззивния съд
заключение на тройна СТЕ, което е напълно обосновано, обективно и компетентно
изготвено.
Съобразно заключението на изслушаната във въззивното производство
допълнителна тройна СТЕ справедливата пазарна цена на имуществото – тавански
етаж, към релевантния за спора момент – вариант със стойности към 04.12.2018г.,
възлиза в общ размер 84 032 лева (сбор от стойностите на всички обособени тавански
помещения).
Въззиваемите З. И. К. и С. И. К., за апартамента им, разположен на втория етаж
в югозападната част на сградата, притежават общо 18.66% от правото на собственост
върху таванския етаж с парично изражение на тази квота 15 680.37 лева. Включеното
от СРС в дела им таванско помещение таванско помещение № 1 с полезна площ от
17.73 кв.м, разположено в североизточната част на таванския етаж в сградата,
съобразно кредитирания вариант на заключението на тройната СТЕ, изслушана пред
въззивния съд, има пазарна стойност 15 993 лева, при което въззиваемите З. И. К. и С.
И. К. дължат уравнение в размер на 312.63 лева, което следва да заплатят на
получилите помещения на по-малка стойност от дела си съделители.
Въззиваемата З. И. К., като собственик на апартамента на втория етаж в
североизточната част на сградата, притежава 13.79% от правото на собственост върху
таванския етаж с парично изражение на тази квота 11 588.01 лева. Включеното от СРС
в дела им таванско помещение таванско помещение № 1 с полезна площ от 17.73 кв.м,
разположено в североизточната част на таванския етаж в сградата, съобразно
кредитирания вариант на заключението на тройната СТЕ, изслушана пред въззивния
съд, има пазарна стойност 10 919 лева, при което въззиваемата З. И. К. следва да
получи уравнение в размер на 669.01 лева.
Въззивниците М. К. А. (починал в хода на въззивното производство и на
мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани наследниците му по закон –
Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – въззивник и на самостоятелно основание) и М. С. А.,
като собственици на апартамента на първи етаж от сградата, притежават общо 34% от
правото на собственост върху таванския етаж с парично изражение на тази квота
28 570.88 лева. Включеното от СРС в дела на въззивниците таванско помещение № 3,
състоящо се от две стаи за творческа работа с полезна площ от 18.50 кв.м и от 9.87
кв.м, разположено в южната част на сградата, съобразно кредитирания вариант на
заключението на тройната СТЕ, изслушана пред въззивния съд, има пазарна стойност
8
33 185 лева, при което въззивниците дължат уравнение в размер на 4 614.12 лева, което
следва да заплатят на получилите помещения на по-малка стойност от дела си
съделители.
Ищците Н. А. М. и Е. И. П.-М.а, като собственици на апартамента на трети етаж
от сградата, притежават общо 33.55% от правото на собственост върху таванския етаж
с парично изражение на тази квота 28 192.74 лева. Включеното от СРС в дела им
таванско помещение № 4, с полезна площ 19.60 кв.м, разположено в западната част в
сградата на адрес ул. *********, съобразно кредитирания вариант на заключението на
тройната СТЕ, изслушана пред въззивния съд, има пазарна стойност 23 935 лева, при
което въззиваемите М.и следва да получат уравнение в размер на 4 257.74 лева.
При това положение настоящият съдебен състав, при кредитиране на
обсъждания вариант на тройната СТЕ приема, че доколкото предмет на въззивно
обжалване е стойността на сумите за уравнение, с което на практика се оспорва цената
на делбения имот, а от тук и цената на разпределените дялове и уравненията за
същите, то въззивният съд следва да постанови уравнението на дяловете да бъде
извършено между съделителите, като въззивниците Е. М. А., А. М. А. и М. С. А.
заплатят на ищците М.и уравнение в размер на сумата 4 257.74 лева, а разликата от
356.38 лева да доплатят на З. И. К.. Разликата до пълния размер на полагащото се на З.
И. К. уравнение от 669.01 лева, а именно сумата 312.63 лева, следва да бъде понесена
от дължимото от нея и съделителя С. И. К. уравнение за таванско помещение № 1 в
посочения размер от 312.63 лева. Доколкото правата на двете съделителки -
наследници на починалата в хода на делото Ж.Ж.В., съпруга на починалия в хода на
делото съделител Д.Н.Ш., в правото на собственост на апартамента, разположен на
втория етаж в югозападната част на сградата, са равни, то уравнението следва да се
извърши като С. И. К. заплати на сестра си З. И. К. половината от сумата – 156.32 лева.
Останалата ½ част от уравнението се погасява поради сливането на качествата
кредитор и длъжник в лицето на З. И. К..
По горните мотиви първоинстанционното съдебно решение следва да бъде
отменено в частите, в които на основание на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН
съделителите Н. А. М. и Е. И. П.-М.а и М. К. А. и М. С. А. са осъдени да заплатят
суми за уравнение на дяловете,като вместо това въззивният съд постанови на
основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН М. С. А. и новоконституираните по реда на чл. 120
ГПК /отм./ въззивници Е. М. А. и А. М. А. да заплатят на ищците Н. А. М. и Е. И. П.-
М.а сумата 4 257.74 лева – уравнение на дела и да заплатят на З. И. К. уравнение на
дела в размер на сумата 356.38 лева. С. И. К. следва да заплати на З. И. К. уравнение на
дела в размер на сумата 156.32 лева.
По претенциите по сметки по чл. 286 ГПК/отм./, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, вр. чл.
61, ал. 2 ЗЗД:
9
С писмена молба, депозирана в първото по делото о.с.з. във втората фаза на
делбата на 15.03.2018г. съделителите М. К. А. (починал в хода на въззивното
производство и на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани
наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – въззивник и на
самостоятелно основание) и М. С. А., чрез адв. П., изложили твърдения, че в периода
от 1999г. до 2012г. със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, извършили подобрения в общото таванско помещение,както следва:
През 1999г. изградили на таванския етаж обща баня с тоалетна – прокарали водна
инсталация, изградили електрическа такава, положили PVC тръби, преходи,
водопровод, поставили теракота и фаянс, санитарна арматура, кранове, мивки,
монтирали врата, монтирали външната врата към таванския етаж. За всички тези
дейности вложили средства в размер на 2 235.79 лева. През 2002-2003г. изградили
стените на тавански помещения № 1 и № 2 съгласно предвиждането на одобрения
архитектурен проект от 1968г. и оформили коридора между таванските помещения –
зидария стени, измазване, гипсова шпакловка, боядисване, шпакловка на стълбищната
площадка пред таванския етаж и стълбището, водещо към тавана. Вложили средства в
размер на 410.05 лева. През 2010г. поставили балатум на пода в коридора на таванския
етаж. През 2012г. изградили преградната стена между таванските помещения № 1 и №
2 съгласно предвиждането на одобрения архитектурен проект от 1968г. Сторили
разходи в размер на 171.04 лева. претендират останалите съделители, съобразно дела
си, да им заплатят увеличената стойност на имота, следствие на направените
подобрения, а в условията на евентуалност – стойността на сторените разходи в общ
размер 2 816.88 лева.
В първото по делото о.с.з. по втора фаза на делбата съделителите Н. А. М. и Е.
И. П.-М.а, чрез адв. М., оспорват претенциите за подобрения и релевират възражение
за изтекла погасителна давност за вземанията. В предоставения от съда срок за
становище посочват, че извършените подобрения не увеличили стойността на имота.
Отделно А.и поискали възлагане на имота, който те сами подобрили.
В срока за становище съделителите С. И. К. следва да заплати на З. И. К., чрез
адв. В. оспорват претенциите и също релевират възражение за давност. Подобренията
обслужвали единствено извършилите ги съделители, оспорват представените
платежни документи – не установявали лицето, закупило материалите.
Претенциите на съделителите М. К. А. (починал в хода на въззивното
производство и на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани
наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – въззивник и на
самостоятелно основание) и М. С. А., се основават на разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС,
която гласи, че всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Същевременно не се твърди, а не се и установява наличие на
10
съгласие на останалите съделители за извършване на подобрения, нито тяхно изрично
противопоставяне за това, поради което приложими са правилата за водене на чужда
работа без пълномощие - чл. 61, ал. 2 ЗЗД, в който случай се дължи заплащане на
подобренията до размера на обогатяването, т.е. до размера, с който се увеличила
стойността на притежаваната от останалите съсобственици части от съсобствената вещ
– тавански етаж.
Както вече бе посочено по-горе, реално съществуващите подобрения са
компонента на действителната пазарна цена на таванския етаж на сградата и я
предопределят. Затова и съделителят, който ги е извършил, може да претендира от
другите съсобственици припадащата им се част, респективно увеличената стойност на
таванския етаж в резултат на подобренията. Поради това и доколкото таванския етаж е
обща на всички съделители част и не се твърди и не се установява съделителите А.и
да упражнявали фактическа власт за себе си, неоснователни са възраженията, че
подобренията обслужвали извършилите ги лица. Съобразно твърденията на страните и
доказателствата по делото действията по подобряването на общия тавански етаж са
извършвани и в собствен интерес, но без демонстриране на владение спрямо частите
на останалите съсобственици.
При защита правата на съсобственика, направил разноски по съсобствен имот,
ако разноските са извършени със съгласието на останалите съсобственици,
приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Ако са извършени без съгласието
им, но и без тяхното противопоставяне, какъвто е настоящият казус, отговорността се
реализира по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 и сл.
ЗЗД. В случаите, в които останалите съсобственици са се противопоставили,
отношенията помежду им се уреждат по субсидиарната хипотеза на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Горните разрешения са възприети с ТР № 85/1968г. на
ОСГК на ВС.
Началният момент на погасителната давност при вземания по чл. 61, ал. 2 ЗЗД е
моментът на извършването им, когато вземането възниква. Предвид константната
съдебна практика по въпроса за началния момент на погасителната давност в случаите
като разглеждания - извършени подобрения без съгласието, но и без противопоставяне
на останалите съсобственици, каквито са твърденията в молбата на заявилите
претенцията съделители А.и, същият тече от момента на извършването на
подобренията (вж. Определение № 349/27.06.2018г. по гр. д. № 5093/2017г., I г.о., на
ВКС, докладчик съдията С.на Калинова). Неприложим е към разглеждания казус по-
късния момент, указан в т. 13 на Постановление № 6/27.12.1974 г. на Пленума на ВС
(от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със
съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с
предявяването на иск за имота) – същият се отнася за вземанията на владелеца
11
(добросъвестен или недобросъвестен), но не и на държателя, каквото качество има
съсобственикът, който не е превърнал държането на чуждите идеални части във
владение за себе си. Неотносима към разглеждания казус е и съдебната практика,
посочена във въззивната жалба, а именно Решение № 295 от 1.07.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 172/2009 г., IV г.о., съобразно която давността тече от поканата – решението е
постановено при различни факти, а именно изрично противопоставяне от останалите
съсобственици за извършването на подобренията, в който случай приложими са
правилата на чл. 59 ЗЗД.
Общата 5 годишна давност по чл. 110 ЗЗД, с изтичането на която се погасява
правото на иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, е изтекла към датата на предявяване на
претенцията по чл. 286 ГПК/отм./, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, а именно
15.03.2018г. Погасени са всички вземания на въззивниците А.и за подобрения,
доколкото последните извършени такива съобразно твърденията им са от 2012г. за
изграждане на преградната стена между таванските помещения № 1 и № 2 съгласно
предвиждането на одобрения архитектурен проект от 1968г. От м.09.2012г. са и
представените по делото писмени доказателства за закупуване на материали за същите
СМР (л. 151-152 от преписката на делото на СРС). Извършване на СМР в по-късен
момент не се твърди, а и не се установява и от събраните по делото гласни
доказателства. По изложените мотиви вземанията на въззивниците за извършени
подобрения в общото таванско помещение на сградата на адрес гр. София, ул.
********* са изцяло обхванати от погасителна давност и като такива, във връзка със
своевременно заявените възражения на останалите съделители, подлежат на
отхвърляне от съда. Първоинстанционното съдебно решение в частта, в която СРС е
отхвърлил претенциите на въззивниците А.и по чл. 286 ГПК/отм./, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС,
вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила
от въззивния съд.
По иска по чл. 286 ГПК /отм./:
С писмената си молба, депозирана в първото по делото о.с.з. във втората фаза
на делбата на 15.03.2018г. съделителите М. К. А. (починал в хода на въззивното
производство и на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани
наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – въззивник и на
самостоятелно основание) и М. С. А., чрез адв. П., изложили още твърдения, че с
договор за продажба от 03.07.2009г., сключен във формата на нотариален акт № 114,
том I, рег. № 6672, дело № 101/2009г. на П.П. – нотариус с рег. № 157 в регистъра на
НК, с район на действие гр. София, придобили собствената на прехвърлителката Е.-
Е.Д.Т. 1/6 ид.ч. от общото таванско помещение на сградата на ул. *********, гр.
София, в посока – изток, разположено над кухнята на апартамента над първия
надпартерен етаж, без описана квадратура по документи за собственост, заедно със
12
съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място УПИ I-360, кв. 183, по плана на гр. София, местн. „Лозенец-III част“, с площ от
504 кв.м. Претендират зачитане на последиците на същата сделка при разпределението
на таванските помещения в дялове на съделителите, а в условията на евентуалност –
останалите съделители да им заплатят платената по сделката покупна цена от 5 000
лева съобразно квотите си в съсобствеността. Излагат, че разполагали с титул за
собственост – нотариален акт, който не бил отменен, както и заплатили цена за
придобиване на правата по същия нотариален акт. В случай на игнориране на титула
им за собственост, останалите съделители се оказвали облагодетелствани от
увеличаване на квотата им в съсобствеността на таванското помещение, в частност – с
нотариалния акт № 150/09.10.2014г., том II, рег. № 6891, дело № 285/2014г. на
нотариус Г.Д., с който З. И. К. придобила правото на собственост върху апартамента на
първия надпартерен етаж в сградата, права от таванските помещения не били
прехвърляни.
Както вече бе отбелязано по-горе влязлото в сила решение по допускане на
делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по чл. 220 ГПК/отм./. То е
задължително както за страните по делбата, така и за съда във фазата на извършването
на делбата. То има сила на пресъдено нещо относно лицата, които имат право на дял,
имотите, които следва да се делят и частите на всеки един от съделителите.
Недопустимо е преразглеждането на същите тези въпроси във фазата на извършването
на делбата.
Напълно неоснователно е възражението на въззивниците в жалбата, че
нотариален акт № 114/03.07.2009г., том I, рег. № 6672, дело № 101/2009г. на П.П. –
нотариус с рег. № 157 в регистъра на НК, с район на действие гр. София, ги
легитимирал като собственици. Напротив – с договора за продажба, сключен във
формата на същия този нотариален акт, изобщо не са прехвърлени права, тъй като
процесните тавански помещения са общи части по предназначение, части от тях не
могат да се прехвърлят, а квотите на страните в съсобствеността на тези тавански
помещения се определят по реда на чл. 40, ал. 2 ЗС. Поради това и с Определение №
558/29.11.2017г. по гр.д. № 1789/2017г. I г.о. по първата фаза на делбата ВКС приема, че
същият нотариален акт не е от значение за определяне на квотите в съсобствеността на
таванските помещения. Още повече, че към прехвърлителната сделка посоченото в
нотариалния акт от 03.07.2009г. таванско помещение не е принадлежност към
жилищен обект в сградата, а е обща част по предназначение.
Липсата на вещнопрехвърлителен ефект на сделката, обективирана в
нотариален акт № 114/03.07.2009г., том I, рег. № 6672, дело № 101/2009г., не поражда
права за купувачите по същата спрямо собствениците на самостоятелни обекти в
сградата. Правото им на вземане възниква спрямо прехвърлителя Е.-Е.Д.Т., респ.
13
наследниците й, каквото качество останалите съделители, срещу които А.и са
насочили претенцията си, нямат.
Неоснователно е и позоваването във въззивната жалба, че с нотариалния акт №
150/09.10.2014г., том II, рег. № 6891, дело № 285/2014г. на нотариус Г.Д., с който З. И.
К. придобила правото на собственост върху апартамента на първия надпартерен етаж в
сградата, права от таванските помещения не били прехвърляни (извън горните мотиви
за влизане в сила на решението по първа фаза на делбата). От съдържанието на
документа е видно, че същата придобила единия от апартаментите на втория етаж в
сградата, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата.
Независимо от това дали общите части от сградата са споменати като
принадлежаща част на прехвърляния жилищен имот, същите следва да се приемат
като негова неотделима собственост, размерът на която се определя
от правилата на чл. 40, ал. 1 ЗС.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че правилно с обжалваното
решение е отхвърлен като неоснователен искът по чл. 286 ГПК /отм./ на М. К. А. и М.
С. А. срещу Н. А. М. и Е. И. П.-М.а, З. И. К. и С. И. К., за сумата 5 000 лева – стойност
на 1/6 ид.ч. от тавана, разположен в източната част на таванския етаж на жилищната
сграда на адрес ул. *********, гр. София, поради което в същата обжалвана част
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
В обобщение решение № II-55-29979/04.02.2019г. по гр.д. № 8393/2006г. по
описа на СРС, 55-и състав, по втора фаза на делбата, допълнено по реда на чл. 193
ГПК /отм./ с решение № II-55-20198393/14.10.2021г., следва да бъде отменено в
частите, в които на основание на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН съделителите Н. А.
М. и Е. И. П.-М.а и М. К. А. и М. С. А. са осъдени да заплатят суми за уравнение на
дяловете, като вместо това въззивният съд постанови на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2
ЗН М. С. А. и новоконституираните по реда на чл. 120 ГПК /отм./ въззивници Е. М. А.
и А. М. А. да заплатят на ищците Н. А. М. и Е. И. П.-М.а сумата 4 257.74 лева –
уравнение на дела и да заплатят на З. И. К. уравнение на дела в размер на сумата
356.38 лева. С. И. К. следва да заплати на З. И. К. уравнение на дела в размер на
сумата 156.32 лева.
В частите, в които СРС е отхвърлил претенциите на М. К. А. (починал в хода на
въззивното производство и на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани
наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – участваща в
производството и на самостоятелно основание) и М. С. А. по чл. 286 ГПК/отм./, вр. чл.
30, ал. 3 ЗС, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, предявени срещу Н. А. М. и Е. И. П.-М.а, З. И. К. и
срещу З. И. К. и С. И. К. за извършени в периода от 1999г. до 2012г. със знанието и без
противопоставянето им подобрения в таванския етаж на сградата на адрес ул.
*********, гр. София, а именно: през 1999г. - изградена обща баня с тоалетна; през
14
2002-2003г. - изградени стени на тавански помещения № 1 и № 2 съгласно
предвиждането на одобрения архитектурен проект от 1968г. и оформен коридор между
таванските помещения – зидария стени, измазване, гипсова шпакловка, боядисване,
шпакловка на стълбищна площадка пред таванския етаж и стълбището, водещо към
тавана; през 2010г. - поставен балатум на пода в коридора на таванския етаж, като
погасени по давност, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Решението на СРС следва да бъде оставено в сила и в обжалваната част, в която
е отхвърлена претенцията на М. К. А. (починал в хода на въззивното производство и
на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани наследниците му по закон
– Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – участваща в производството и на самостоятелно
основание) и М. С. А. по чл. 286 ГПК/отм./, предявена срещу Н. А. М. и Е. И. П.-М.а,
З. И. К. и С. И. К. за сумата 5 000 лева – заплатена цена по нотариален акт №
114/03.07.2009г., том I, рег. № 6672, дело № 101/2009г. на П.П. – нотариус с рег. № 157
в регистъра на НК, с район на действие гр. София, вписан с вх.рег. № 29024, акт 22,
том LXXXIV, дело № 18285 на АВ, СВ-гр. София.
Първоинстанционното съдебно решение, като необжалвано, е влязло в законна
сила частта, в която СРС се е произнесъл кой от съделителите какъв реален дял
получава и в частта, в която на основание чл. 286 ГПК /отм./, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, на
М. К. А. и М. С. А. са присъдени суми за извършените през 2012г. със знанието и без
противопоставянето подобрения в таванския етаж на сградата на адрес ул. *********,
гр. София, а именно изградена преградната стена между тавански помещения № 1 и №
2 съгласно предвиждането на одобрения архитектурен проект от 1968г., платими както
следва: от Н. А. М. и Е. И. П.-М.а – 55.33 лева, ведно със законната лихва от
15.03.2018г. до окончателното погасяване, от З. И. К. – 22.74 лева, ведно със законната
лихва от 15.03.2018г. до окончателното погасяване, и от З. И. К. и С. И. К. – 30.77 лева,
ведно със законната лихва от 15.03.2018г. до окончателното погасяване.
По разноските:
Предвид нормата на чл. 293а ГПК /отм./ страните дължат държавна такса в
размер на 4% върху стойността на дяловете. Определената от вещите лица по тройната
СТЕ пред въззивния съд справедливата стойност на таванския етаж е 84 032 лева.
Стойността на дела на ищците Н. А. М. и Е. И. П.-М.а (33.55%) възлиза на
28 192.74 лева, а 4% от него – 1 127.71 лева. Същите следва да бъдат осъдени на
основание чл. 293а ГПК /отм./ да доплатят по сметка на съда държавна такса в размер
на разликата от 144.71 лева.
Стойността на дела на въззивниците Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. (34%) възлиза
на 28 570.88 лева, а 4% от него – 1 142.84 лева. Същите следва да бъдат осъдени на
основание чл. 293а ГПК /отм./ да доплатят по сметка на съда държавна такса в размер
на разликата от 176.64 лева.
15
Стойността на дела на съделителите З. И. К. и С. И. К. (18.66%) възлиза на
15 680.37 лева, а 4% от него – 627.21 лева. Същите следва да бъдат осъдени на
основание чл. 293а ГПК /отм./ да доплатят по сметка на съда държавна такса в размер
на разликата от 80.45 лева.
Стойността на дела на съделителя З. И. К. (13.79%) възлиза на 11 588.01 лева, а
4% от него – 463.52 лева. Същата следва да бъде осъдена на основание чл. 293а ГПК
/отм./ да доплати по сметка на съда държавна такса в размер на разликата от 59.48
лева.
За ликвидиране на съсобствеността пред въззивния съд въззивниците са
заплатили разноски за депозит за тройната СТЕ в размер на 900 лева и държавна такса
по жалбата в частта за уравненията. Същите обаче не са заявили претенция за
присъждане на разноски, предвид на което с настоящото решение съдът не присъжда
разноски във връзка с ликвидирането на съсобствеността.
С оглед изхода на спора разноските пред въззивния съд за адвокатски
възнаграждения следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № II-55-29979/04.02.2019г. по гр.д. № 8393/2006г. по описа
на СРС, 55-и състав, по втора фаза на делбата, допълнено по реда на чл. 193 ГПК
/отм./ с решение № II-55-20198393/14.10.2021г., в частите, в които на основание на
основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН съделителите Н. А. М. и Е. И. П.-М.а са осъдени да
заплатят на З. И. К. сумата 3 785 лева – уравнение на дела, и М. К. А. и М. С. А. са
осъдени да заплатят на З. И. К. сумата 886 лева – уравнение на дела, а на З. И. К. и на
С. И. К. – 5 779 лева уравнение на дела, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН, Е. М. А., ЕГН **********, А.
М. А., ЕГН **********, и М. С. А., ЕГН **********, като правоприемници по реда на
чл. 120 ГПК /отм./ на починалия в хода на въззивното производство М. К. А. и М. С.
А., ЕГН **********, като съделител на самостоятелно основание, да заплатят на
ищците Н. А. М., ЕГН ********** и на Е. И. П.-М.а, ЕГН **********, сумата 4 257.74
лева – уравнение на дела.
ОСЪЖДА, на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН, Е. М. А., ЕГН **********, А.
М. А., ЕГН **********, и М. С. А., ЕГН **********, като правоприемници по реда на
чл. 120 ГПК /отм./ на починалия в хода на въззивното производство М. К. А. и М. С.
А., ЕГН **********, като съделител на самостоятелно основание, да заплатят на З. И.
К., ЕГН **********, сумата 356.38 лева - уравнение на дела.
16
ОСЪЖДА, на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН, С. И. К., ЕГН **********, да
заплати на З. И. К. ЕГН **********, сумата 156.32 лева - уравнение на дела.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № II-55-29979/04.02.2019г. по гр.д. № 8393/2006г.
по описа на СРС, 55-и състав, по втора фаза на делбата, допълнено по реда на чл. 193
ГПК /отм./ с решение № II-55-20198393/14.10.2021г., в частта, в която претенциите на
М. К. А. (починал в хода на въззивното производство и на мястото му по реда на чл.
120 ГПК /отм./ конституирани наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С.
А. – участваща в производството и на самостоятелно основание) и М. С. А., с правно
основание чл. 286 ГПК/отм./, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, предявени
срещу Н. А. М. и Е. И. П.-М.а, З. И. К. и срещу З. И. К. и С. И. К. за извършени в
периода от 1999г. до 2012г. със знанието и без противопоставянето им подобрения в
таванския етаж на сградата на адрес ул. *********, гр. София, а именно: през 1999г. -
изградена обща баня с тоалетна; през 2002-2003г. - изградени стени на тавански
помещения № 1 и № 2 съгласно предвиждането на одобрения архитектурен проект от
1968г. и оформен коридор между таванските помещения – зидария стени, измазване,
гипсова шпакловка, боядисване, шпакловка на стълбищна площадка пред таванския
етаж и стълбището, водещо към тавана; през 2010г. - поставен балатум на пода в
коридора на таванския етаж, са отхвърлени като погасени по давност, и в частта, в
която е отхвърлена като неоснователна претенцията на М. К. А. (починал в хода на
въззивното производство и на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани
наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – участваща в
производството и на самостоятелно основание) и М. С. А. по чл. 286 ГПК/отм./,
предявена срещу Н. А. М. и Е. И. П.-М.а, З. И. К. и С. И. К. за сумата 5 000 лева –
заплатена цена по нотариален акт № 114/03.07.2009г., том I, рег. № 6672, дело №
101/2009г. на П.П. – нотариус с рег. № 157 в регистъра на НК, с район на действие гр.
София, вписан с вх.рег. № 29024, акт 22, том LXXXIV, дело № 18285 на АВ, СВ-гр.
София.
ОСЪЖДА, на основание чл. 293а ГПК /отм./, Н. А. М., ЕГН ********** и Е. И.
П.-М.а, ЕГН **********, да заплатят по сметка на Софийски градски съд, сумата
144.71 лева – държавна такса за извършването на делбата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 293а ГПК /отм./, Е. М. А., ЕГН **********, А. М.
А., ЕГН **********, и М. С. А., ЕГН **********, да заплатят по сметка на Софийски
градски съд, сумата 176.64 лева – държавна такса за извършването на делбата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 293а ГПК /отм./, С. И. К., ЕГН **********, и З. И.
К., ЕГН **********, да заплатят по сметка на Софийски градски съд, сумата 80.45
лева – държавна такса за извършването на делбата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 293а ГПК /отм З. И. К., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата 59.48 лева – държавна такса за
17
извършването на делбата.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: *********, BIC
код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD, ЕИК *********
Първоинстанционното съдебно решение, като необжалвано, е влязло в законна
сила частта, в която СРС се е произнесъл кой от съделителите какъв реален дял
получава и в частта, в която на основание чл. 286 ГПК /отм./, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, на
М. К. А. (починал в хода на въззивното производство и на мястото му по реда на чл.
120 ГПК /отм./ конституирани наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С.
А. – участваща в производството и на самостоятелно основание) и М. С. А. са
присъдени суми за извършените през 2012г. със знанието и без противопоставянето
подобрения в таванския етаж на сградата на адрес ул. *********, гр. София, а именно
изградена преградната стена между тавански помещения № 1 и № 2 съгласно
предвиждането на одобрения архитектурен проект от 1968г., платими както следва: от
Н. А. М. и Е. И. П.-М.а – 55.33 лева, ведно със законната лихва от 15.03.2018г. до
окончателното погасяване, от З. И. К. – 22.74 лева, ведно със законната лихва от
15.03.2018г. до окончателното погасяване, и от З. И. К. и С. И. К. – 30.77 лева, ведно
със законната лихва от 15.03.2018г. до окончателното погасяване.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18