М О
Т И В И
към присъда по НОХД № 2850
по описа за 2019год. на
Варненския районен съд –
ПЪРВИ наказателен състав.
По отношение на подс.В.Ж.Ж. от Варненска районна
прокуратура е възведено обвинение по чл.131 ал.1 т.12, вр.
чл.130 ал.1 вр. Чл.20 ал.2 вр.
Ал.1 от НК: за това, че на 17.08.2016 г., в гр. Варна в залата на
спортен клуб „Легия"-Варна, в съучастие като съизвършител
със С.И.С., Н.И.С., В.Г.Н. и неустановено и неиздирено по делото лице, чрез
нанасяне на удари с дървена бухалка причинил на М.К.С. лека телесна повреда,
довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се
в кръвонасядане по челото среднинно
4/1-1,5 см., разкъсно-контузна рана - 3 см. в дясната
тилно-слепоочна област на главата, две разкъсно-контузни
рани 2/0,8 см. и 3,5/1 см. в лява слепоочно-тилно теменна област на главата,
издължено кръвонасядане с оток 10/1,2-2 см. в лявото
рамо, кръвонасядане и травматичен оток 14/8 см. в
лявата лакетна става, отток и кръвонасядане
на трети и четвърти пръсти на дясната длан, като телесната повреда е причинена
по хулигански подбуди.
По отношение на подс.С.И.С. от Варненска
районна прокуратура е възведено обвинение по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130 ал.1 вр. Чл.20 ал.2 вр. Ал.1 от НК: за това, че на 17.08.2016 г., в
гр. Варна в залата на спортен клуб „Легия"-Варна, в съучастие като съизвършител със Н.И.С., В.Г.Н., В.Ж.Ж.
и неустановено и неиздирено по делото лице, чрез нанасяне на удари с дървена
бухалка причинил на М.К.С. лека телесна повреда, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в кръвонасядане по челото среднинно
4/1-1,5 см., разкъсно-контузна рана 3 см. в дясната
тилно-слепоочна област на главата, две разкъсно-контузни
рани 2/0,8 см. и 3,5/1 см. в лява слепоочно-тилно теменна област на главата,
издължено кръвонасядане с оток 10/1,2-2 см. в лявото
рамо, кръвонасядане и травматичен оток 14/8 см. в
лявата лакетна става, отток и кръвонасядане
на трети и четвърти пръсти на дясната длан, като телесната повреда е причинена
по хулигански подбуди.
По отношение на подс.В.Г.Н. от Варненска
районна прокуратура е възведено обвинение по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130 ал.1 вр. Чл.20 ал.2 вр. Ал.1 от НК: за това, че на 17.08.2016 г., в
гр. Варна в залата на спортен клуб „Легия"-Варна, в съучастие като съизвършител със С.И.С., Н.И.С., В.Ж.Ж.
и неустановено и неиздирено по делото лице, чрез нанасяне на удари с метална
палка причинил на М.К.С. лека телесна повреда, довела до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в кръвонасядане
по челото среднинно 4/1-1,5 см., разкъсно-контузна
рана - 3 см. в дясната тилно-слепоочна област на главата, две разкъсно-контузни рани 2/0,8 см. и 3,5/1 см. в лява
слепоочно-тилно теменна област на главата, издължено кръвонасядане
с оток 10/1,2-2 см. в лявото рамо, кръвонасядане и
травматичен оток 14/8 см. в лявата лакетна става,
отток и кръвонасядане на трети и четвърти пръсти на
дясната длан, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди.
По отношение на подс.Н.И.С. от Варненска
районна прокуратура е възведено обвинение по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130 ал.1 вр. Чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК: за това, че на 17.08.2016 г., в
гр. Варна в залата на спортен клуб „Легия"-Варна, в съучастие като съизвършител със С.И.С., В.Г.Н., В.Ж.Ж.
и неустановено и неиздирено по делото лице, чрез нанасяне на удари с дървена
бухалка причинил на М.К.С. лека телесна повреда, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в кръвонасядане по челото среднинно
4/1-1,5 см., разкъсно-контузна рана - 3 см. в дясната
тилно-слепоочна област на главата, две разкъсно-контузни
рани 2/0,8 см. и 3,5/1 см. в лява слепоочно-тилно теменна област на главата,
издължено кръвонасядане с оток 10/1,2-2 см. в лявото
рамо, кръвонасядане и травматичен оток 14/8 см. в
лявата лакетна става, отток и кръвонасядане
на трети и четвърти пръсти на дясната длан, като телесната повреда е причинена
по хулигански подбуди.
В съдебно заседание представител на ВРП поддържа
така повдигнатото обвинение, като по същество пледира за справедлива присъда
съобразена с новоустановената фактическа обстановка.
В
съдебно заседание подсъдимият Ж. се
явява лично във всяко едно от проведените заседания и със защитника си адв. Р. от ВАК. Не се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение и моли да бъде оправдан.
Защитника на подсъдимия пледира за недоказаност на обвинението. Отделно
от изложеното твърди и за несъставомерност на
деянието, като твърди, че е бил налице личен мотив за извършването на деяние
срещу пострадалия М.С. и по никакъв начин не са били извършени хулигански
действия или действия по хулигански причини. Твърди, че не се е извършило
действие срещу нарушаване на обществения ред. Моли за оправдателна присъда.
В
съдебно заседание подсъдимият С.С. се явява лично във всяко едно от проведените заседания и
със защитника си адв. Р. от ВАК. Не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан.
Защитника на подсъдимия пледира за недоказаност на обвинението. Отделно
от изложеното твърди и за несъставомерност на
деянието, като твърди, че е бил налице личен мотив за извършването на деяние
срещу пострадалия М.С. и по никакъв начин не са били извършени хулигански
действия или действия по хулигански причини. Твърди, че не се е извършило
действие срещу нарушаване на обществения ред. Моли за оправдателна присъда.
В съдебно
заседание подсъдимият Н. се явява лично
във всяко едно от проведените заседания и със защитника си адв.
Д. от ВАК. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и моли да
бъде оправдан.
Защитника на подсъдимия пледира за недоказаност на обвинението. Твърди,
че липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на обвинението, като дори
пострадалия не е разпознал подс.Н. като извършител на
действия срещу него. Сочи и че нито един от останалите свидетели по делото не
твърди за извършени инкриминирани
действия от подс.Ст.Н.. Моли за оправдателна присъда.
В
съдебно заседание подсъдимият Н.С. се
явява лично във всяко едно от проведените заседания и със защитника си адв. Т. от ВАК. Не се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение и моли да бъде оправдан.
Защитника на подсъдимия пледира за недоказаност на обвинението. Оспорва
описаната фактическа обстановка в обвинителния акт и твърди, че същата не е
доказана от събраните в хода на с.з. доказателства. Твърди, че от свидетелските
показания по делото се установява една коренно различна фактическа обстановка,
поради което и следва подзащитния му да бъде
оправдан, тъй като не е доказано извършването на описаното в обвинителния акт
престъпление. Моли за оправдателна присъда.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следната фактическа обстановка:
От страна на РП Варна е внесен за разглеждане
обвинителен акт срещу подсъдимите, за извършено престъпление в условията на
съучастие, по чл. 131ал.1 т.12 пр.1 вр. Чл.130 ал.1 вр. чл.20 л.2 вр. ал.1 от НК,
като е приета за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят М.К.С. и приятелката му св. И.Д.П. ***
тренирали бойни спортове /кикбокс/. През месец август 2016 г. двамата тренирали
в спортен клуб „Легия" в гр. Варна.
На 17.08.2016 г. около 19,00 ч. св. М.С. и св. И.П.
отишли в тренировъчна зала на спортен клуб „Легия" в гр. Варна, на ул.
„Петко Стайнов" № 7. Освен тях в залата се
намирали още 5-6 човека, между които св. К.Р., помощник-треньора св. Г.Г., св. Н.Г., св. В.Д. и св. Д.Д..
Около 19,35 ч. С., П. и Р. се намирали на боксовия ринг в залата, разположен на
около 7-8 метра от входната врата, като тренирали в спаринг-двойки. В този
момент отвън се чул шум от блъскане на врати и викове, след което в залата
нахлула група от около 20-25 човека, повечето от тях с поставени на главите
маски и шалове. Сред тези лица били подсъдимите В.Г.Н., Н.И.С.
и С.И.С. /последните двама били братя с прякор „Калинките"/ и В.Ж.Ж., като и четиримата не прикривали лицата си. Някои от
нападатели носели дървени бухалки, метални телескопични палки и други подобни,
както и бирени бутилки, фъстъци и други, които се разпилели из залата. Без
никакъв повод или провокация от присъстващите в залата, нападателите се
разпръснали и започнали да удрят наред всички трениращи, както и да разхвърлят
уредите и вещите в залата. Същевременно крещели нещо неразбираемо. Подсъдимите
В.Н., В.Ж., Н.С. и С. С. се насочили към ринга, където се намирал св. С. и подс. С.С. го ударил с бухалка по
задната част на главата. В този момент свид. С. се
опитвал да излезе от ринга и бил леко приведен, когато получил първия удар. От
удара на свидетеля му прилошало, паднал извън ринга на земята. Веднага след
това, докато бил на земята, подсъдимите Н.С., С.С., В.Ж.
и В.Н. започнали да го удрят едновременно по тялото и главата с различни твърди
предмети /първите трима - с бухалки, а Н. с метална палка/. Св. С. усетил
множество удари в областта на главата - задната част, централната част, в
слепоочията, над ушите; по тялото - в лявата ключица, в областта на лакътя на
лявата ръка, а при опит да се предпази с ръка подс.Н.
го ударил през крайните два пръста на дясната ръка.
Свидетелят С. посочва, че и
четиримата му нападатели не са били с маски на главите и е успял да ги огледа
добре. Единият от нападателите познавал от преди - подс.
В.Г.Н., тъй като последният бил треньор в друга спортна, посещавана от
свидетеля. По-късно същата вечер от профила в социалната мрежа „Фейсбук" на Н., св. С. успял да види и разпознае по
снимки и другите три лица - братята С.С. и Н.С., по
прякор „Калинките", както и лицето В.Ж..
Към четиримата подсъдими се присъединило и пето лице
от мъжки пол, неустановено по делото, което св. С. не успял да огледа, тъй като
вече виждал премрежено. Това неустановено лице минало зад гърба му и нанесло на
св. С. няколко удара с крак в областта на гърба и бъбреците. След това св. С.
не помнел какво се е случило.
Останалите свидетели, които тренирали в залата към
този момент - св. К.Р., св. Н.Г., св. В.Д. и св. Д.Д.,
също имали получени наранявания от други лица от групата на нападателите, които
обаче не са установени по делото. Свид. К.Р., който
също се намирал на ринга, бил ударен с юмрук в лицето от човек, който бил без
маска, но не го познавал. Не успял и да го разпознае сред фотоалбумите, които
му били предявени впоследствие. Бил ударен и в областта на тила, но не успял да
види от кого. Св. Г.Г. също бил нападнат и удрян, но
не знаел от кои лица, тъй като не ги познавал и съответно не бил получил
някакви сериозни наранявания, а успял да отблъсне нападателите си. Св. Н.Г.
също бил удрян от непознати момчета, които били с маски и не може да разпознае.
Св. Д.Д. сочи, че когато в залата нахлула групата от
нападатели, той успял да избяга и бил ударен по главата единствено от едното
крило на вратата, която била блъсната от някой от тези нападатели, но не може
да посочи кой, понеже го видял за секунди и не му бил познат. Св. В.Д. пък
отрича изобщо да е бил удрян, но останалите свидетели посочват, че същият е
имал наранявания по главата си, без да е установено кои лица са му ги
причинили. В хода на разследването не са били установени останалите извършители
на деянието, осъществено спрямо Н.Г., К.Р. и В.Д., поради което с постановление
на ВРП са разделени материалите, касаещи съпричастността към деянието на тези
неустановени лица и спрямо пострадалите Н. Г., К.Р. и В. Д..
Единствено свид.
И.П. успяла да се измъкне навреме и не била нападната. Още в самото начало,
когато групата нахлула в залата, свид. П. успяла да
слезе от ринга, взела от бюрото телефона си и избягала навън, за да се обади в
полицията. Преди да излезе от залата, видяла как подс.
Ст. С. удря по главата приятеля й, а след като М. пада на земята, подсъдимите
В. Н. и Н. С. също му нанасят удари. Тъй като в уплахата си не могла да се сети
за номер на МВР, позвънила на свид. М.Д., който също
работел като помощник-треньор в СК „Легия", като му съобщила за случилото
се. След това останала отвън до паркираните коли и видяла всички нападатели да
излизат вкупом от сградата след около 10-тина минути и да се насочват пеша към
района на „Техникумите". Тогава П. влязла в залата и видяла приятеля си М.С.
да лежи на земята по очи, целият облян в кръв, като
първоначално не реагирал на въпросите й. Тя се опитала да му окаже помощ, като
притиснала част от раните по главата му с хавлия. С. имал няколко отворени и
кървящи рани по главата, кръвонасядания по ръцете, по
рамото, лакътя и пръстите на едната ръка, а когато си съблякъл горната дреха, П.
видяла и синини в горната част на гърба и около кръста му.
Междувременно св. М.Д.
уведомил по телефона главния треньор и собственик на СК „Легия" Т. Златев Т.
за съобщеното му от П. и тръгнал към залата. Когато пристигнал там,
нападателите си били заминали. Д. видял разпръснати из цялото помещение
начупени дървени бухалки, спортни ръкавици, разпилени фъстъци и празни бирени
бутилки. Имало и много кръв, а присъстващите в залата лица били със следи от
наранявания. Д. също започнал да оказва помощ на пострадалите, най-вече на св. С.
и на В.Д..
Малко след това на място
пристигнали три полицейски екипа, както и екип на ЦСМП, като били прегледани
всички видимо пострадали лица и били изготвени фишове за прегледите. От всички
присъстващи и пострадали лица единствено М.С. се чувствал най-зле и бил откаран
от св. П. в болнично заведение, където му била оказана медицинска помощ. По
време на беседите с част от свидетелите, те споделили пред полицейските
служители, че нападението е извършено от привърженици на футболен клуб
„ЦСКА", докато в СК „Легия" тренирали привърженици на ФК
„Левски". Свид. Д. и св. Г. заявяват, че са
привърженици на ФК „Левски".
От проведените разпознавания на лица, св. М.С. и св. И.П.
посочват с категоричност лицата В.Г., Стилиян С. и Н.С., по прякор
„Калинките", както и лицето В.Ж., като част от нападателите. И двамата
свидетели сочат, че първите трима са нанасяли удари конкретно на С., съответно
последният сочи, че и Ж. му е нанасял удари, докато св. П. не възприела подобно
поведение от страна на това лице /Ж./, тъй като излязла от залата по-рано. Св. К.Р.
разпознава единствено В.Ж., а по отношение на неговите нападатели не разпознава
никого и уточнява, че не успял да види кои лица бият другите трениращи.
Впоследствие сочи, че Ж. му е визуално познат, но не помнел откъде.
Видно от изготвената
съдебно-медицинска експертиза № 11-21/2017г., на 17.08.2016г. около 19,30 ч.
св. М.К.С. е получил травматични увреждания в следните области на тялото: кръвонасядане в челото среднинно
4/1 - 1,5 см.; разкъсно-контузна рана в дясната
тилно-слепоочна област на главата с размер 3 см.; две разкъсно-контузни
рани в лявата слепоочно-тилно теменна област на главата с размери 2/0,8 см и
3,5/1 см.; издължено кръвонасядане с оток в лявото
рамо с размер 10/1,2 - 2 см.; кръвонасядане и
травматичен оток в лявата лакетна става с размер 14/8
см.; оток и кръвонасядания по трети и четвърти пръсти
на дясната длан. Всички наранявания с в границите на кожата и подлежащите меки
тъкани. Уврежданията са получени по механизма на действие на твърдите тъпи
предмети чрез директни удари с или върху такива. Приблизителни размери на
действащите травмиращи повърхности са от 2 см/0,8 - 1 см. до 10 см./1,5-2 см.
Отделните травматични въздействия, при които е приложена по-голяма сила, са не
по-малко от шест /четири от тях в областта на главата и две по левия горен
крайник. Всички наранявания са с еднаква давност и съответстват на датата
17.08.2016 г. Възстановителният период е от порядъка на 15-20 дни. Всички
травми са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно опасно за живота /лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК/.
От приложените справки за съдимост на подсъдимите е
видно, че В.Ж. е бил осъждан, но реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 4 вр. ал.1 от НК; Н.И.С. е осъждан - със споразумение №
258/15.05.2018 г. на ВРС по НОХД № 2111/2018 г. за престъпление по чл. 354а,
ал. 3 т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9
месеца, отложено за срок от три години на осн. чл. 66
от НК, както и глоба в размер на 1500 лева; С.И.С. не е осъждан, но е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за деяние по
чл. 325 ал. 1 от НК по НАХД № 7265/2009 г. на СРС /решението в сила от
03.12.2009 г./; В.Г.Н. е неосъждан, но е освободен от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК за деяние по чл. 131, ал. 1 т. 12 пр. 1 вр. чл. 130 ал. 2 от НК с налагане на глоба по НОХД №
3031/2017 г. на ВРС, като решението е влязло в сила на 09.11.2018 г./след
датата на настоящото деяние/.
Така изложената от страна на РП Варна фактическа
обстановка обаче остана недоказана в хода на съдебното следствие. Както
правилно отбелязаха защитниците на подсъдимите, по делото липсват доказателства
за установяване вината на подсъдимите.
На първо място съдът намира за нужно да отбележи, че
обвинението се крепи основно на показанията на св. М.С., за който се твърди, че
е пострадал от нанесени удари от страна на подсъдимите. Другия основен свидетел
на обвинението се явява приятелката на св. М.С., която е описана в обвинителния
акт като основен свидетел, пряк очевидец на случващото се – св.П..
В хода на съдебното следствие тези двама свидетели
дават показания, които коренно се отличават от дадените от тях показания в хода
на досъдебното производство.
Същите
двама свидетели не разпознават нито един от подсъдимите, като лица участвали в
изпълнителното деяние изразяващо се в нанасянето на удари с ръце, бухалки и
палки на св.М.С. като твърдят, че не са виждали подсъдимите въобще на мястото
описано в обвинителния акт като място на извършване на изпълнителното деяние.
От
показанията на пострадалия С. се установява, че не си спомня датата на
инцидента, но е бил на тренировка в зала „Легия“, когато в залата са влезли
около 20 непознати за него лица, всички с маски закриващи лицата им. Твърди, че
не е разпознал никой от тях и не ги е виждал по-рано. Твърди, че не е видял кой
го е ударил по главата, след което е паднал на земята. Твърди, че не помни
добре инцидента, но няколко човека са го удряли многократно с ръце, и бухалки в
следствие на което е получил описаните в медицинската експертиза наранявания.
Свидетеля разказва за това, как през „Фейсбук“
профила на приятелката си си е писал с момче, което я поканило на кафе, след
което двамата си разменили заплахи, а след това в спора се включили и други
момчета, които също отправили заплахи към пострадалия. Сам св. С. твърди, че
поради тази причина е приел, че е бил нападнат и удрян от момчетата, с които си
е писал във „Фейсбук“, но не е разпознал никой от тях
при инцидента. След прочитане на показанията дадени от пострадалия свидетел в
хода на досъдебното производство, същия заяви, че истината е това, което
заявява в съдебната зала, като отново подчертава, че не е видял нападателите
си.
Свидетели на инцидента са били и св.Р., и св.Г., които са присъствали в спортната
зала. И двамата описват идентична фактическа обстановка с описаната и от
пострадалия М.С.. Св.Р. установява, че в залата са влезли множество лица с
маски, твърди че е чул викове, но не може да повтори съдържанието на думите,
твърди че е видял и един човек да лежи на земята след като е бил ударен и до
него имало кръв, но не дава други конкретни данни за нападателите, като твърди,
че не може да ги разпознае. Свидетеля Р. твърди, че е остханал
с убеждението, че нападението е било извършено предвид някакви неразбории между
фенове на „Левски „ и „ЦСКА“ или поне неговото убеждение е било такова.
От
показанията на св.Г. се установява, че също е бил ударен от влезли в залата
външни и непознати за него лица. Твърди, че не му е известна причината поради
която е бил ударен. Твърди, че е потърсил медицинска помощ след инцидента. Не
разпознава никого, като твърди, че е затворил очи и се е свил с цел да се
предпази от други удари.
От показанията
на св.Т., който притежава спортен клуб по кикбокс и муай-тай
се установява, че му е станало известно за инцидента от негов познат/не посочва
кой/, който му се обадил по телефона и му казал, че в залата има някакъв
инцидент. Свидетеля установява, че е посетил спортната зала незабавно и там е
заварил няколко момчета, които тренирали самостоятелно, твърди също, че
момчетата са били поударени и леко наранени, но не било нещо фрапиращо.
От
показанията на св. Д. се установява, че същия е пострадал от удар с врата в
главата. Твърди, че не е видял кой е блъснал вратата, но нахлулите в залата
лица били с качулки и с черни други, но не разпознал никой от тях.
От
показанията на св. М. и св. П. се установява, че същите не са станали свидетели
на инцидента и са посетили спортната зала по повод подаден сигнал за оказване
на съдействие на органите на Трето РУ МВР Варна.
От
показанията на св.Х. се установява, че същия е посетил местопрестъплението, но
не е видял нанасяне на удари. Твърди, че е намерил на место едно пострадало
момче, за което е извикал линейка.
От
показанията на св.Т. се установява, че същия е работил по случая като
оперативен работник, но не си спомня нищо конкретно.
От
показанията на св.П. се установява, че същия не си спомня нищо по случая,
работил е като оперативен работник по случая, при него са отишли момче и
момиче, които разказали, че са били нападнати в спортната зала от непознати
лица, фенове на „Левски“ и „ЦСКА“.
От показанията
на св.Н. се установява, че не си спомня подробности по случая, но твърди, че е
бил на работа нощна смяна с колегата си М., когато е бил изпратен по сигнал за
сбиване с спортната зала, но когато е отишъл на място, всичко било приключило и
не е видял какъвто и да било конфликт. Твърди, че не е влизал в залата и не
може да каже дали е имало материални щети в залата.
От
показанията нан св.Д. се установява, че същия не е
очевидец на побоя, а е узнал от него от телефонен разговор проведен с друг
свидетел.
От
показанията на св. Д. се установява, че докато е тренирал в спортната зала
вътре са влезли непознати за него лица с маски, с качулки, като някои са носели
палки и бухалки, но не може да конкретизира кои са лицата. Твърди, че не е пострадал.
От
показанията на св.Г. се установява, че през 2016г. не е ставал свидетел на
инцидент със сбиване в спортната зала. Той твърди, че през залата са минали
някакви лица, които нещо се били объркали. Не си спомня броя на момчетата в
залата, как са били облечени, какво са носели и т.н.
От
показанията на св. П. по делото се установява, че инцидента според нея е през
2019г. в спортен клуб „Легия“. Твърди, че пострадал е бил нейния приятел М..
Твърди, че не си спомня подс.В.Ж. да е участвал. И тя
описва „някакви драми“ във „Фейсбук“, но твърди, че
не знае какво е станало след това.
Установява, че не е видяла кой е удрял приятелят и М..
Твърди, че на мястото на инцидента е имало лица с маски на лицата.
Твърди, че по време на провежданите и разпити в Д.П. е
присъствал приятелят и М., който е контролирал и суфлирал какво да говори.
Твърди, че не е чела документите които са и били дадени да подпише.
Горепосочената фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно – показанията
на свидетелите дадени в досъдебното производство, свидетелства за съдимост,
съдебно – медицински експертизи и др.
Като
се има предвид вида на престъплението и времето и мястото на извършването му,
съдът намира, че в досъдебното производство и в с.з. са събрани всички
допустими и възможни доказателства.
След преценка на
всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.16 от НПК –
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимите не са осъществили
от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което са обвинени
по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл.130 ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние се изразява в нанасянето на удари и причиняването
на леки телесни повреди, но по делото липсват доказателства установяващи
участието на подсъдимите в това деяние.
Причината за извършване на деянието съдът намира, че не следва да се
обсъжда, предвид липсата на доказателства за установяване на извършителите на
деянието, поради което и квалифициращия елемент на състава, че деянието е
извършено по хулигански подбуди също е недоказан.
Предвид
изложеното и съдът призна подсъдимите за невиновни по повдигнатите им обвинения
и ги оправда на осн. чл.304 от НПК.
Предвид
изхода на делото съдът не се произнесе с присъдата си по направените съдебни
разноски, на основание чл.190 ал.1 от НПК.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: