Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 06.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на девети
май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: ПАВЛИНА МАТУШЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 773 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.410 ГПК.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, кв.„Малинова долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6,
представлявано от управителя Р.И.М.-Т., чрез пълномощник юрк.
П.В.Й., с ЕГН **********, преупълномощена от „И. И ДЕНЕВ – АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО“, със съдебен адрес ***, тел.
042/65 18 78, п р о т и в Я.И.К., с ЕГН **********,с
адрес: ***.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 875,50лв. - главница, представляваща
неизплатено задължение по усвоения кредит за вноски с настъпил падеж за периода
от 24.01.2013г. до 24.03.2015г, представляващи неизплатени вноски с настъпил
падеж по Договор за потребителски кредит №FL478408/24.04.2009г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата,за което
задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 833/2018г. на ВлРС.
Ищецът твърди, че на 24.04.2009г.
в гр.Велинград бил сключен Договор за потребителски кредит № FL478408/24.04.2009r. между
„Юробанк И Еф Джи България” АД (с настоящо наименование „Юробанк
България“ АД), в
качеството на Кредитор и Я.И.К. с
ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател и Г.А.К.
с ЕГН ********** в качеството на
съкредитоискател. По силата на този договор „Юробанк И Еф Джи България” АД
предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 6800лв. за текущи нужди.
Разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на името на
Кредитополучателя - Я.К.. Същите се задължили да върнат ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В
чл.З ал.1 било договорено, че за усвоения кредит се заплаща през първата година
на Банката годишна лихва в размер на 12,00%. За всяка следваща година до
крайния срок на издължаване на кредита Кредитополчателят дължал на Банката годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен
процент на „БПБ" АД за, потребителски кредити, за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4,250 пункта. Към
момента на сключване на настоящия договор БЛП на „БПБ“ АД за потребителски
кредити бил в размер на 12,750 пункта. Годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита бил 15,08%. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително
дължимите възнаградителни лихви, се заплащали ежемесечно на 24-то число на
месеца, като крайния срок на погасяване на кредита бил до 24.04.2021г. Общата
сума, която Кредитополучателите се задължавали да върнат в уговорения срок била
в размера, посочен в погасителния план към договора, като ответникът ce задължавал да погасява задължението си общо на 144
анюитетни вноски, от които първите 12 по 89,31лв., а останалите по 109,62лв.
ежемесечно. Всяка вноска включвала в себе си два компонента - част от
главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения
погасителен план към договора за потребителски кредит.
След усвояване на Кредита,
кредитополучателите извършвали погасявания, поради което размера на дължимата
сума по кредита намалял. В последствие длъжниците преустановили всякакви
плащания. Остатъкът от задължението по кредита бил в размер на 7824,81лв., от
които: главница- 6699,46лв. и договорна лихва-1125,35лв. Крайният срок на
договора за кредит бил до 24.04.2021г.
На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (с предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България"
АД), с ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, по силата на който задължението
на Я.И.К. и Г.А.К., произтичащо от Договор за потребителски кредит №
FL478408/24.04.2009r. било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД, длъжниците били
уведомени, че считано от датата на получаване на Уведомленията за цесия, Кредитор
спрямо тях по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични
пълномощни, Цесионера - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и Адвокатско дружество „И. и Денев -“
бил упълномощени от Цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, да извършват уведомяване от
името и за сметка на Цедента. Разпоредбата на чл.99, ал.З ЗЗД била осъществена,
доколкото реализирането й чрез пълномощник, било той и цесионер, не опорочавало
изпълнението. Видно било от приложената обратна разписка, че на 21.01.2016г. уведомлението
за цесия е получено от А.К. -майка на Я.И.К., на настоящия му адрес, който
съвпадал с този, посочен в Молба за отпускане на потребителски кредит. Освен
това с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото. Я.К.
получил уведомлението изходящо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (стар кредитор) за
извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като ставал надлежно уведомен
за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Счита, че съдът
следвало да зачете този факт по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Твърди още, че „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Велинградски Районен
съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 23.11.2017г., като
задължението на длъжника било претендирано за вноски с настъпил падеж за сумата
от 875,50лв., представляваща главница и 2084,24лв.-договорна лихва, дължими за
периода от 24.01.2013г. до 24.03.2015г. Образувано било частно гражданско дело
№ 1595/2017г. по описа на Велинградски Районен съд, по което била издадена
Заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника Я.К. ,в
условията на чл.47 ал.5 ГПК, като на ищеца
било указано да предяви иск за установяване на вземането. Съобщението за
това било връчено на 30.04.2018г. Към
настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не било
осъществено. Не било известно и основание, на което задължението за
погасяване на получения кредит да е отпаднало..
Въз основа на така очертаната обстановка се иска
признаване за установено по отношение на ищеца, че ответника
дължи на ищцовото дружество
следните суми: сумата от 875,50лв. - главница, представляваща неизплатено
задължение по усвоения кредит за вноски с настъпил падеж за периода от
24.01.2013г. до 24.03.2015г, представляващи неизплатени вноски с настъпил падеж
по Договор за потребителски кредит №FL478408/24.04.2009г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410
от ГПК в съда до окончателното изплащане
на сумата.
В определения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На ответникът е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно
заседание, без да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то
може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови
неприсъствено решение.
В о.с.з. ищецът, с писмена молба-становище, подържа
иска и иска уважаване на същия по изложени в нея съображения, като
прави и искане за постановяване
на неприсъствено решение.
В о.с.з. ответникът не се
явява и не изпраща представител, не взема становище по иска, не ангажира
доказателства.
Съдът констатира, че препис от искова молба, с
приложенията към нея, е връчена лично на ответника на 08.02.2019г., с указания да
подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от
неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Ответникът не
се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по делото,
не взема отношение по иска, а и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. При което и налице са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 1595/2017г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 1066/24.11.2017г.,
се установява да е разпоредено Я.И.К.
с ЕГН **********о*** и Г.А.К.
с ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на
„ЕОС МАТРИКС ” ЕООД с ЕИК
*********- гр.София, следните суми: Сумата от
875.50лв. - главница по
Договор за потребителски кредит
от 24.04.2009г., сключен между „Юробанк и еф джи България АД/ с настоящо
наименование „Юробанк България”АД и длъжника,
което вземане е прехвърлено с
цесия на заявителя, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 23.11.2017г. до изплащане на вземането, Сумата
от 2084.24 лева - договорна лихва за
периода от 24.01.2013г. до 24.03.2015г., както разноски в размер на 59.19 лева - за държавна такса.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1595/2017г. на ВлРС е връчена на длъжника Я.К. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК поради което на заявителя е
указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено му на 30.04.2018г.,
възможността да предяви иск.
По отношение на длъжника Г.К.заповедта
е връчена по реда на чл.46, ал.1 от ГПК и е
влязла в сила, същата не е възразила в срока за това, издаден е
изпълнителен лист.
От страна на заявителя по
заповедта е предявен иск в указания му срок
спрямо Я.К. 30.05.2018г./ пощенско клеймо от 29.05.2018г./. Изложеното
сочи, че установителният иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства – копие от Договор за
потребителски кредит № FL478408 от 24.04.2009г се установява, че същият е
сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД/понастоящем „Юробанк България“ АД/,
от една страна, и Я.И.К. и Г.А.К., от друга. По силата на този договор „Юробанк
И Еф Джи България“ АД, е предоставила на Я. Кадриева и Г.К.кредит в размер на
6800 лева за текущи нужди, а те са се задължили да върнат ползвания кредит
заедно с дължими лихви в срокове,
определени в договора, като сума, която
е следвало да бъде погасена чрез 144 анюитетни вноски, от
които първите 12 по 89.31 лева, а останалите – по 109.62 лева ежемесечно. Във
всяка вноска се включват главница и възнаградителна лихва, посочени в
погасителен план към договора. По част от вноските са извършени плащания, като
след прекратяване на плащанията е
останало задължение за плащане на сума по кредита в размер на 7824.81 лева, от
която главница – 6699.46 лева, договорна лихва – 1125.35 лева, които е следвало
да бъдат заплатени до 24.04.2021г.
С
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., сключен между
„Юробанк България“ АД и „Еос матрикс“
ЕООД, вземането, предмет на договора е прехвърлено на ищеца. Претендира се такова в размер на 875.50 лева- главница,
дължима за период от 24.01.2013г. до 24.03.2015г. и представляваща неизплатени дължими вноски с
настъпил падеж по Договор за
потребителски кредит № FL478408 от 24.04.2009г., и
законна лихва върху тази сума,считано от 23.11.17г.
Ответникът не е
ангажирал каквито и да било доказателства, с които да оспори задължението си,
поради което следва да се приеме, че
налице валидно възникнало правоотношение по Договор за потребителски кредит FL478408 от 24.04.2009г между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и Я.И.К., в посочения размер и че кредитор по
вземането след Договора за цесия е ищецът- „Еос матрикс“ ЕООД.
Горните констатации налагат извода, че предявеният от ищеца установителен иск е не само допустим, но и вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива са
налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което се установява
наличие на задължение на ответника Я.И.К. към ищеца за заплащане солидарно с
длъжника Г.А.К. с ЕГН ********** от гр.Велинград на следните суми: 875.50 лева-
главница, дължима за период от
24.01.2013г. до 24.03.2015г. по Договор за потребителски кредит № FL478408 от 24.04.2009г. с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.11.2017г.,
за която сума е издадена Заповед № 1066/24.11.2017г.
по ч.гр.д.№1595/2017г. по описа на РС Велинград.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски в размер на 25.00 лева за държавна
такса, за която еднствено са представени доказателства за направени разноски, която
и сума ще се осъди ответникът да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена
по ч.гр.д. № 1595/2017г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на
общо 59.19 лв., а искът се уважава
изцяло, то и на ищеца ще се присъдят разноски за заповедното производство в
размер на 29,60лв., представляващи половината от присъдените разноски в
заповедното производство от 59.19 лв. до колкото е солидарно задължението за
заплащането им, които ответникът ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, а и като не
неправил искане за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: София,
район Витоша, ж.к“Малинова Долина“ ул.
„Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, ЧЕ Я.
И.К., ЕГН: ********** *** му ДЪЛЖИ сумата от 875.50 лева-
главница, дължима за период от
24.01.2013г. до 24.03.2015г. по Договор за потребителски кредит № FL478408 от 24.04.2009г. с „Юробанк И Еф Джи България“
АД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 23.11.2017г., която сума
е разпоредено да заплати със Заповед № 1066/24.11.2017г. по
ч.гр.д.№1595/2017г. по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА Я. И.К., ЕГН: ********** ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:
София, район Витоша, ж.к“Малинова Долина“ ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6 Сумата от 29.60 лева /двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/ -разноски представляваща половината от разноските
направени в заповедното производство, както и Сумата
от 25.00 лева / двадесет и пет лева/, представляваща разноски направени в исковото производство.
Неприсъственото решение
не подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на
страните.
Ответникът разполага със
защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
/Валентина Иванова/