РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анелия Д.
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Д. Административно наказателно дело
№ 20241450200332 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система серия Г № 0028426/11.02.2021 год. на ОД на МВР гр.В.,
с който на нарушителя „Н.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от неговия Управител В. Д. К., е наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 2 000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от
КЗ, вр. с чл.638 ал.1 т.2, вр. с чл.461 т.1 от КЗ, като законосъобразно на
основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл.58д т.5 от ЗАНН.
ОСТАВЯ без уважение така направеното искане от жалбоподателката за
присъждане на направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
1
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„Н.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано
от неговия Управител В. Д. К. е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система серия Г №
0028426/11.02.2021 год. на ОД на МВР гр.В.
Жалбоподателката редовно призована, не се явява, нито пък се
представлява от процесуалния си представител в лицето на адв. К. Ч. от
САК.По делото е депозирано писмено становище, с което се иска атакувания
Ел. фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.Акцентува се,
че Ел. фиш е погасен по давност доколкото датата на издаването му е
11.02.2021г., а датата на връчване е 28.06.2024г.От това обстоятелство се
прави извод, че е изтекла тригодишната давност за преследване на
нарушението и не следва да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката.Молят се да бъдат присъдени и направени
по делото разноски, за което е приложен и списък.
Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е
изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 28.06.2024 год.,
видно от приложената по делото Справка от Началника на РУ М. под вх.
№3845/19.08.2024г. находяща се на л. 31, съответно жалбата е входирана пред
ответника на 11.07.2024 г., респективно изпратена на 08.07.2024 г., като в тази
насока по делото е приет като писмено доказателство пощенски плик в
оригинал и безспорно е в срок.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 11.02.2021 год. в 10:09 часа в област В., община М., Гл. път І-1 /Е-79/,
2
км.162+000 извън населено място, с посока на движение от гр.М. към гр. Б.
при въведено ограничение на скоростта с п.з. В – 26 , служителят на Сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В. свидетелят З. Н. с автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол ТFR1-M-515 заснел
товарен автомобил “Дачия Логан” с рег.№ ....., със скорост от 56 км/ч при
разрешена скорост от 40 км/ч. Същият не е спрян, като товарният автомобил е
заснет, след което в сектор “Пътна полиция” гр.В. в отсъствие на свидетеля и в
отсъствие на жалбоподателката, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП
е издаден Електронен фиш серия К № 4520554/11.02.2021 г. на собственика на
автомобила, в случая това е жалбоподателката. Свидетелят уточнява, че
работи по предварително утвърден график със системата за видеоконтрол,
като мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната
автоматично засича нарушението. Функциите на свидетеля се изчерпват с
това да закара автомобила на мястото, да въведе настройките за контрол на
скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и
ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи
автоматично. Последвало издаването на обжалвания ЕФ серия Г №
0028426/11.02.2021 г. на ОД на МВР гр.В. за нарушение по чл.483 ал.1 т.1, вр.
с чл.638 ал.1 т.2, вр. с чл.461 т.1 от КЗ, в който е отразено, че МПС, а именно
товарен автомобил “Дачия Логан” с рег.№ ...., което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава
установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя,
съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния
Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е
жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Ел. фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система серия Г
№0028426/11.02.2021г., Договор за правна защита и съдействие ведно с
пълномощно от 01.07.2024г., Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №10.02.4835 на Председателя на Българския институт по
3
метрология гр. С., Протокол №5-13-20 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол „TFR-1М“ от 29.07.2020г., Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на
Министъра на вътрешните работи ведно с Приложение, 1 бр. снимки на
нарушението, карта на мястото на нарушението – клип №14103, радар №515,
Разпечатка на заснетите нарушения „TFR-1М“ – 515 за 11.02.2021г., Справка
за собствеността на МПС с рег. № ....., Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 11.02.2021г.,Докладна
записка под рег. №300р1911/15.02.2021г., Пощенски плик в оригинал с Клеймо
от 08.07.2024г., Справка от Началника на РУ М. под вх. №3845/19.08.2024г.,
ведно със Справка от Търговския регистър за актуалното състояние на „Н.“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., Справка за валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно МПС с
рег. № .... към 11.02.2021г., Заверен препис от Ел. фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система серия Г №0028426/11.02.2021г., Справка от
АНД за връчен ел. фиш серия Г 30028426, Справка от Началника на Сектор
„ПП“ към ОД на МВР гр. В. под вх. №3934/27.08.2024г., ведно със заверено
копие на ел. фиш за налагане на имуществена санкция серия Г
№0028426/11.02.2021г., техническо описание и инструкция за експлоатация на
АТСС тип “TFR1-M” и Ел. фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К
№4520554/11.02.2021г. на ОД на МВР гр. В., както и от гласните
доказателства, в лицето на разпитания по делото свидетел З. Н.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Видно от приложения към административнонаказателната преписка
Електронен фиш Серия Г № 0028426 от 11.02.2021 г. за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОД на МВР гр.В., в същия е
отразено, че на 11.02.2021 г., в 10:09 часа в област В., община М., Гл. път І-1
/Е-79/, км.162+000 извън населено място, с посока на движение от гр.М. към
гр. Б., юридическото лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Р България и не е спряно от движение, не е сключило договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като
нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №
4
515. В ЕФ е описано МПС, а именно товарен автомобил “Дачия Логан” с рег.
№ ...., собственост на „Н.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от неговия управител В. Д. К.. Нарушението е квалифицирано
по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и с това е нарушената законова разпоредба. Въз основа
на последната и във връзка с чл.638 ал.1 т.2, вр. с чл.461 т.1 от КЗ е наложена
Имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като са указани срока за
доброволно плащане и начините за това. Към Електронния фиш е приложен
снимков материал – 1 брой снимка, която е получена в централната система
чрез импорт на файл - нарушение от камери и същата е с № 14103, направена
на 11.02.2021 г. в 10:09 часа. На снимката фронтално се вижда товарен
автомобил “Дачия Логан” с рег.№ .... , пътуващ през посочена локация, като са
посочени и GPS координатите на мястото и са отразени данни за измерената
скорост на движение и разрешената такава в пътния участък. На следващо
място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на
движение на процесния товарен автомобил се явява обоснована, като в хода на
съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР гр.В. са
представили Протокол № 5-13-20/29.07.2020 год. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол „TFR-1M“ с идентификационен № 515/07 и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, от което
по безспорен начин се установява, че срока на валидност на мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
“TFR1-M” е със срок на валидност 24.02.2020 год. при дата на издаване на
удостоверението за одобрен тип на 24.02.2010 год. Неразделна част към
удостоверението е техническото описание на инструкцията за експлоатация.
Тук е мястото да се обърне внимание, че техническото средство е от одобрен
тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 със срок на валидност до 24.02.2020г. Съгласно
разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закон за измерванията, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В тази
връзка, след като средството за измерване, с което е извършено заснемането
на нарушението TFR1-M, е било от одобрен тип и е в употреба, то на
основание чл.30 ал.3 от Закон за измерванията не е имало пречки за неговото
използване. Видно от приложения протокол от ГД Национална полиция № 5-
13-20 на л.10 мобилната система за видеоконтрол TFR1-M №4835, с която е
5
заснето нарушението, е преминала последваща проверка след ремонт за
изправност на 29.07.2020 г. и в заключението на същия е посочено, че
съответства на одобрения тип, което е преди датата на констатиране на
нарушението. Предвид посоченото съдът намира, че изводите на
жалбоподателката за липса на техническа годност на използваното АТС, с
което е установено нарушението за неправилни, същото съответства на
одобрения тип като проверката е извършена на 29.07.2020г., което означава, че
към датата на нарушението 11.02.2021 г. е отговаряла на условията на чл.43
от Закон за измерванията.
Безспорно установено е, че на 11.02.2021 год. в посочения час при
ограничение на скоростта от 40 км/ч нарушителят е реализирал превишение
на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатка от мобилно
техническо средство “TFR1-M 515”, където са отразени регистрационния
номер на процесното МПС, наказуемата скорост и наказуемото превишение,
както и съответната преписка, радара и клипа. Налице е и попълнен от
служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В., работещ със системата
за контрол – мл. автоконтрольор З. Н. Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство TFR1–М 515 от 11.02.2021 г. по чл.10 от
посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като
часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата
на клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване –
стационарен, посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния
знак с въведено ограничение до автоматизираното техническо средство за
измерване, регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било
позиционирано средството за измерване. Предвид всичко изложено съдът
приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо
средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на
нормативно поставените изисквания и технически инструкции на
производителя на измервателния уред. Към делото е приложена 1 бр. справка
от електронната страница на Търговския регистър, от които следва, че „Н.”
ЕООД е със седалище и адрес на управление гр.С. и е със законен
представител – управител В. Д. К.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата
за неоснователна. Разпоредбата на чл.647, ал. 3 Кодекса за застраховането
гласи: „Когато с автоматизирано техническо средство или система е
6
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща
на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с
обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването
му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член
189 ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. “. Тази разпоредба
е процесуално – правното основание за издаване на Електронен фиш за
установено нарушение по КЗ, като предвид регламентацията на тази
разпоредба предвидената в нея процедура се прилага само за нарушения по
чл.638 ал.4 от КЗ и по чл.638 ал.6 от КЗ. Относно процедурните изисквания
към издаването на Електронния фиш цитираната норма препраща към ЗДвП, в
т.ч. и по отношение реквизитите на Електронния фиш, регламентирани в
чл.189 ал.4 от ЗДвП, съгласно който „Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане“. Поради своята специфика
Електронния фиш се приравнява на Наказателно постановление, съставено по
реда на ЗАНН, само по правното му действие /чл.189 ал.11 ЗДП/, но не и по
отправените към същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и
процедура на издаване. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. на ВАС. Автоматизираното издаване на Електронния фиш
предпоставя и реализирането на административнонаказателната отговорност
на нарушителя по реда на съкратеното във времето производство по чл.189 от
ЗДвП. Началото на производството по издаване на Електронен фиш се поставя
със заснемане на извършеното нарушение, посредством техническо средство,
което замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният начин на
установяване на административното нарушение е в съответствие с
разпоредбата на чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на
функциите си по този закон определените от Министъра на вътрешните
7
работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за
движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. А съгласно чл.189
ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, т.е. възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от
тях, обективирани на хартиен носител. Обжалваният Електронен фиш
съдържа всички визирани в чл.189 ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити и поради
това е редовен. Направените от жалбоподателката възражения, относно
липсата на данни за годността на ползваното техническо средство, относно
състоянието на МПС в момента на заснемането/в движение или в покой/,
както и относно непосочването на мястото на извършване на нарушението са
неоснователни. Законодателят не е поставил изисквания в Електронния фиш
да се впишат данни за годността на АТСС, но относно това са налице
съответните документи в приложената административнонаказателна
преписка, които установяват техническата годност на използваното в случая
АТСС. По отношение състоянието на МПС в момента на фиксираното
нарушение приложената към преписката снимка, отпечатана от записващото
устройство, ясно показва, че визирания в Електронния фиш автомобил се
намира в дясна лента за движение по пътно платно, с включени светлини, като
колелата му са стъпили на асфалта и не са върху платформа на автомобил за
пътна помощ, поради което следва, че МПС е било в движение. В
Електронния фиш е дадено и словесно фактическо описание на нарушението,
от което става ясно, че юридическото лице – собственик на МПС, което е
регистрирано надлежно в страната и не е спряно от движение, не е сключило
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. По ясен и недвусмислен начин е посочено и мястото на
нарушението, с посока на движение от гр.М. към гр. Б., което напълно се
подкрепя от наличните по преписката снимки и протокол за използване на
АТСС.От представените по делото доказателства се установява, че освен с
географски координати, мястото на нарушението е локализирано и чрез
наименование на пътя – Гл. път I-1 (Е-79), посочени са точни километри –
8
км.162+000, посочено е област В., община М., вида на АТСС, с което е
установено нарушението – „ТFR1-М” 515, т.е. начина, по който е посочено
мястото на нарушението е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на
закона за извършеното и посочено нарушение. Въпреки това е налице и
разпечатка на снимка от клип № 14103 на заснетото МПС, както и
приложение към клип № 14103, на което е отбелязано точното място. При
тези констатации съдът прави извода за пълно съответствие на обжалвания
Електронен фиш с реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП, а от наличните по
преписката документи следва, че не са налице пропуски и допуснати
нарушения в процедурата по установяване на описаното в Електронния фиш
нарушение. По административнонаказателната преписка, както се посочи е
налице снимков материал – снимка, направена на датата и в часа, посочени в
Електронния фиш, на посоченото в Електронния фиш място, на която се
вижда ясно посочения в Електронния фиш автомобил. Относно типа на
снимащото АТСС в Електронния фиш е отразено изрично, че нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство TFR1–М 515, а в номера на
приложената снимка е интегриран и фабричния номер на това АТСС.
Изготвеният протокол за използване на АТСС също доказва, че на посочената
дата и място е ползвано АТСС TFR1–М 515. Като нарушена законова норма в
Електронния фиш е посочен чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, съгласно който договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. За доказване на нарушението по административнонаказателната
преписка е приложена Справка от централната база на КАТ, от която следва,
че собственик на описания в Електронния фиш автомобил е жалбоподателката
като законен представител на „Н.” ЕООД.
Като нарушена законова норма в Електронния фиш е посочен чл.483
ал.1 т.1 от КЗ, съгласно който договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. За доказване на
нарушението по административнонаказателната преписка е приложена
Справка от централната база на КАТ, от която следва, че собственик на
описания в Електронния фиш автомобил е дружеството, което се представлява
9
от жалбоподателката. От приложената по делото проверка за валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно МПС с
рег. № ..., находящо се на л. 29 се установява, че за посочения автомобил не е
имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ към дата 11.02.2021 г.
Така установените факти доказват категорично реализираното
административно нарушение, което правилно е квалифицирано по чл.483 ал.1
т.1 от КЗ. В Електронния фиш точно е посочено и правното основание за
наложената имуществена санкция, а именно чл.638 ал.4 , вр. с чл.638 ал.1 т.2
от КЗ, който представлява материално-правна разпоредба, комуникираща с
регламентиращата процедурата по установяване на нарушението с АТСС
норма на чл.647 ал.3 от КЗ и представляваща основанието за ангажиране
административнонаказателната отговорност на собствениците на моторните
превозни средства, управлявани без сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Тази норма
препраща досежно вида и размера на наказанията към чл.638 ал.1 т.2 от КЗ,
която в случая е изрично посочена в Електронния фиш и напълно правилно е
определено наказанието – Имуществена санкция във фиксиран по закон
размер от 2 000 лева, приложима по отношение на собствениците –
юридически лица или Едноличен търговец, какъвто е конкретния, съгласно
чл.638 ал.1 т.2 от КЗ. Съдът не намира за основателно оплакването на
жалбоподателката за неправилно посочване на санкционната разпоредба, въз
основа на която се налагало наказанието. Изискване за посочване на
санкционната норма липсва както към наказателните постановления предвид
нормата на чл.57 от ЗАНН, така и към Електронния фиш предвид
лимитираното му съдържание съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, към която
препраща в случая чл.647 ал.3 от КЗ. В настоящия случай определената
Имуществена санкция като вид и размер наказание е това, което законът
предвижда за установеното в Електронния фиш административно нарушение.
Следва да се отбележи, че в конкретния случай не се споделят
направените възражения, че не е следвало да се издава Електронен фиш за
установеното нарушение, а следвало да се издаде АУАН, тъй като
юридическото лице респективно ЕТ отговаряло като собственик на МПС за
бездействието си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, а не като водач, управляващ МПС без застраховка, съдът намира
същото за неоснователно. Разпоредбата на чл.638 ал.4 вр. с чл.638 ал.1 т.2 от
10
КЗ /посочена като основание за реализиране на административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя в случая/ е категорична, че при установено
управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
отговорността се понася от собственика на МПС под формата на налагане на
глоба или имуществената санкция по ал.1. Изричното посочване на
имуществената санкция като наказание за нарушението по тази разпоредба,
ясно сочи, че законодателят включва в кръга на субектите на нарушението и
юридическите лица и ЕТ, независимо от факта кое физическо лице е
управлявало автомобила. Началният текст на нормата на чл.638 ал.4 от КЗ/“
Когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено…“/пък дава отговор на въпроса за формата на акта, с който следва
да се реализира административнонаказателна отговорност на съответното
лице, а именно Електронен фиш. Напълно несъстоятелни са изложените
съображения за изключване на юридическите лица и Едноличните търговци
от кръга на субектите на нарушението по чл.638 ал.4 от КЗ, който препраща
към чл.638 ал.1 от КЗ, относно вида и размера на конкретните наказания:
глоба за физическите лица и имуществена санкция за юридически лица и ЕТ.
В настоящия случай е налице управление на описаното в Електронния фиш
МПС в момента и на мястото, посочени в този Електронен фиш, което се
установява от наличните по преписката документи, като за целите на
производството не е наложително да се установява конкретното лице – водач.
Разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ също подкрепя правния извод за правилно
ангажираната с Електронния фиш отговорност на собственика на МПС,
независимо от вида на субекта/физическо или юридическо лице и ЕТ/.
Съдържащата се в тази разпоредба изрична забрана за прилагане на
разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП при издаден Електронен фиш за
нарушение по КЗ е крайно показателно, че законодателят при установяване
субекта на нарушенията по чл.638 ал.4 и 6 от КЗ не отдава значение на
фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент, а определя като
субект на това нарушение собственика на това МПС. Именно определянето на
собственика на МПС като субект на нарушенията по чл.638 ал.4 и 6 от КЗ
позволява тези нарушения да бъдат установени с АТСС. Докато извършителят
на нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ, който не е собственик на управляваното
от него МПС, би могъл да се установи не с АТСС, а чрез пряка проверка от
11
контролните органи и съставяне на АУАН.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Нормата е императивна и възвежда задължително поведение за водачите на
МПС. От друга страна съдът намира, че фактическите обстоятелства,
свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28
от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид
административно нарушение. За да е налице "маловажен случай" на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не се
ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
Безспорно по делото бе установено извършеното от жалбоподателката
нарушение и не бяха представени никакви доказателства от страна на
жалбоподателката, за да оспори Електронния фиш. В тази насока, следва да се
отбележи, че извършеното от жалбоподателката деяние не е маловажен
случай, тъй като то засяга обществените отношения, свързани със
съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или
неимуществено благо, което се гарантира именно от закона.
Съдебния състав приема за неоснователно възражението на
жалбоподателката за изтекла давност за реализиране на
административнонаказателната й отговорност. В тази насока следва де се
отбележи ,че съгласно ТП № 1/27.02.2015г. по т.д. №1/2014 г. на ОС на ВКС и
ВАС институтът на погасителната давност, включително и абсолютната
такава, следва да намери приложение и при наказателно преследване за
административни нарушения. В противен случай би се стигнало по-
неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с
по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява
административното нарушение, спрямо това на извършителите на
общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост,
каквото е престъплението. В ТП се приема, че липсата на правна
регламентация на института на абсолютната погасителна давност в ЗАНН се
преодолява по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН с
12
приложението на чл.81 ал.3, вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, т.е. субсидиарното
приложение на НК, касае института на абсолютната давност, а не на
обикновената такава. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК независимо
от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по чл.80 ал.1 т.5
от НК, който е три години. Така абсолютната погасителна давност за
реализиране на административнонаказателната отговорност съгласно чл.81
ал.3, вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН е четири години и шест
месеца и започва да тече от извършване на деянието, в конкретния случай на
11.02.2021 г., когато е установено нарушението, поради което този срок не е
изтекъл. При това положение не е погасена и възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката по
процесния ЕФ.
Във връзка с възражението на жалбоподателката отново следва да се
отбележи, че: на първо място, не е налице изтекла погасителна давност и това
е така, тъй като в ЗАНН давността е уредена в разпоредбите на чл.34 и в чл.82.
Вторият случай урежда давността за изпълнение на наказанията по вече
влязъл в сила административнонаказателен акт. Процесният електронния фиш
е издаден на 11.02.2021 г., но по данни на жалбоподателката е връчен на
28.06.2024 г. каквито данни са събрани по делото. След като ЕФ не е бил
връчен по реда, уреден в ЗАНН, той не е влязъл в сила и сроковете по чл.82 от
ЗАНН са неприложими. Нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН урежда хипотези, при
които административнонаказателно производство въобще не се образува или
образуваното се прекратява, когато нарушителят е починал, изпаднал в
постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или
указ, които случаи стоят извън процесния, както и въпросите за давността,
която е обвързана с момента на съставяне на АУАН и НП. В случая
установяването на нарушението е извършено от техническо устройство и
издаването на електронния фиш не е в резултат волеизявление на субект. В
производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните пра‐
вила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за неуредените случаи.
В хипотезата на издаване на електронния фиш не са предвидени два етапа,
каквито съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и
връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на
наказателно постановление. Електронния фиш е едновременно и двете. В него
13
се съдържа описание на нарушението, което се констатира с техническо
средство, и се налага наказание предвидено в закона. За пълнота следва да се
отбележи, че датата на извършване на нарушението – 11.02.2021 г., отбелязана
в електронния фиш, се явява и датата, на която нарушителя е станал известен
за административнонаказващия орган. На второ място, възражението, че
електронният фиш е връчен на жалбоподателката три години и четири месеца
след съставянето му е ирелевантно, тъй като в ЗДвП е предвиден специален
ред за издаване на този вид актове. В случая е приложима само абсолютната
давност от 4 г. и 6 м., предвидена в чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК
за издаване на санкционния акт и влизането му в сила, която тече от момента
на извършване на нарушението. В случая този давностен срок очевидно не е
изтекъл, тъй като нарушението е извършено на 11.02.2021 г., а връчването на
ел. фиш е осъществено по данни на жалбоподателката на 28.06.2024 г.
каквито данни са събрани и по делото.
По делото е направено искане от жалбоподателката с депозираната по
делото жалба и писменото становище за присъждане на разноски,
представляващи адвокатски хонорар. Така направеното искане не следва да
бъде уважено, тъй като съдебния състав съобрази нормата на чл.143 ал.3 от
АПК, вр. с чл.63д ал.1 от ЗАНН и изхода на спора. С настоящето решение
съдебния състав потвърди атакуваният ел. фиш и на жалбоподателката не
следва да бъдат присъдени разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл.58д т.4
от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система серия Г № 0028426 от 11.02.2021 год. на ОД на МВР
гр.В.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
14