РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Сливен, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230102125 по описа за 2024 година
Производството е по Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от М. Р. К., в която се твърди, че с ответника
живели на семейни начала близо три години, като от съвместното им
съжителство имат родено едно дете Р. П.ова Я.а. През целия си съвместен
живот, ответникът системно я тормозил физически и вербално. Още когато
заживели заедно ответникът напуснал работа и я оставил да издържа
семейството, а ответникът не искал да се ангажира финансово с нищо.
Отказвал да се включи дори в домакинството. Когато ответникът разбрал, че
е бременна започнал да настоява молителката да направи аборт. Когато се
опитала да поговори с него, той й казал, че не е готов за баща, а майка му за
баба. Тя отказала да направи аборт и това още повече афектирало ответника.
Молителката била в края на третият месец, когато след един целодневен спор,
в който ответникът се опитвал да я убеди, че трябва да махни бебето и при
категоричният й отказ ответникът се опитал да я удуши. Успявайки да се
отскубне от него се прибрала в дома на родителите й в с. Самуилово.
Независимо, че не живеели заедно, тормоза от страна на ответника на спрял.
Ежедневно й се обаждал, за да я кълне с думите „Още ли си бременна“ , „дано
1
да пукнете и ти, и бебето”, „ това дете ще се роди изрод и аз няма да го
погледна“.
Към настоящия момент детето е на 3 години и пет месеца. През целият
му съзнателен живот П. се е отнасял с пренебрежение към молителката и
детето. Когато се опитвала да го прави съпричастен към живота и
ежедневието на детето, ответникът ставал раздразнителен и й казвал: „ Не ми
пука”.
Имало е случаи, в който я обиждал без причина и повод, защото просто
е недоволен или защото му правила забележка за отношението му към детето
им. Всяка забележка го изкарвала извън равновесие и последвали обиди:
”Много си дебела”, „Приличаш на сланина”, „Толкова си дебела, че не
приличаш на човек”. Никога не се е съобразявал с това, че обижда в
присъствието на детето, и родителите й, които виждали това. Детето
започвало да пищи и да плаче. Ответникът не е правил опит дори да успокои
детето. Не го притеснявало нито ужаса в очите на детето, нито неговия плач,
нито срама в очите на родителите на молителката.
След всеки скандал и след всяка обида, ответникът не изпитвал чувство
на вина. Молителката премълчавала, защото се надявала, че ще се промени, а
и заради детето. Срамувала се да споделя на близки и приятели, на какво била
подложена от страна на ответника при срещите им заради детето.
Независимо, че били разделени с ответника, същия се интересувал от
личният й живот. Имало е случаи, в който е цитирал имена на мъже, с който
молителката е разговаряла.
На 27.04.2024 година около 10.00 часа, ответникът отишъл да вземе
детето Р. в режима си на лични контакти, който е постановен със съдебно
решение. Излезли пред къщата на улицата молителката и майка й за да му
дадат детето. Ответникът слязъл от колата, взел детето и го поставил отзад на
детска седалка. В момента, в който ответникът й закопчал колана, детето
започнало да пищи и да вика: „боли ме“. Молителката отворила задната
врата и му казала, че този стол е за големи деца и така, като е поставил колана
на детето й причинява болка във врата, защото колана се врязвал във
вратлето му. Ответникът я изблъскал от колата. В този момент майка й се
опитала да освободи детето от колана, който продължавал да се впива във
вратлето на детето, а то пищяло неистово. Твърди се, че детето е пищяло
2
толкова силно, че съседката, чиято къща е на около на 20 метра от тях е чула
детето и излязла да види какво се случва. Молителката видяла, че ответникът
замахва с ръка към лицето на майка й и набрала телефон 112. Видяла, че от
удара нанесен от П. на майка й същата пада на земята. Ответникът
независимо от това, че ударил и в следствие на удара съборил майка й,
тръшнал вратата на колата без да се притесни, че ще затисне ръчичката на
детето, което също се опитваше да слезе от столчето. От силата, с която
ответникът тръшнал вратата, дръжката на същата останала в ръката му. Той
замерил майка й с нея и започнал да и крещи, че тя му е счупила дръжката на
колата. Докато ответникът заобикалял колата за да стигне до шофьорското
място, майка й се качила в колата от предната пасажерска седалка за да
стигне до детето. В този момент ответникът заключил вратите на колата. И
това се случва докато молителката разговаряла с диспечера на телефон 112.
Ответникът запалил колата и целенасочено я блъснал с колата си. От удара
паднала на земята и видяла как с бясна скорост ответникът се отдалечава.
Изпаднала в паника, тъй като не заела какво се случва нито с детето,
нито с майка й в колата.
Дошла патрулна кола, линейка и кола със служители на КАТ. Качили я
в линейката. Докато я транспортирали до болницата, линейката спряла и в нея
се качил служител на КАТ, за да й направи тест за алкохол. Проверка е била
предизвикана по твърдения на ответника, че е изпила „кило водка”. Тестът
показал 00.00 промила.
След преглед в ЦСМП при МБАЛ „д-р Иван Селимински”, молителката
тръгнала към РПУ Сливен, тъй като от баща си разбрала, че майка й и детето
са пред полицията. Когато пристигнала пред полицията видяла майка си,
детето и баща си. Детето хукнало към нея с писъци. От удара и от шока не
успяла да вдигна на ръце детето си, а коленичила за да може да я гушне и да я
успокои. В това време майка й разказвала какво се е случило в колата след
като ответникът потеглил с тях от дома им. В колата детето непрекъснато е
повтаряло, че ответникът е блъснал майка му и че е търсила непрестанно през
плач. След непрекъснатото питане от страна на детето къде е мама,
ответникът отговорил: ”надявам се да е умряла”. Детето отказвало да пусне
майка си и се наложило да влезе със служител на РПУ Сливен, за да напише
сведение за случая, заедно с детето. Полицаите съставили предупредителни
3
протоколи. Независимо колко разтроено било детето от случая, ответникът
казал, че е в режима си на лични контакти и независимо дали е разстроено
детето или не, ще тръгне с него. Полицаите й казали, че не могат да направят
нищо по въпроса, дори и да е добита, щом има решение на съда трябва да се
спазва.
В първият работен ден посетила кабинета на д-р С. С., който установил
слените травматични увреждания: Контузия/натъртвания в областта лявата
подбедрица - долна третина, външна повърхност, с оточност на тъканите и
бледосинкаво кръвонасядане на кожата.
По делото от ответника по молбата чрез процесуалният представител е
депозирано писмено становище, наименовано писмен отговор, прието като
постъпило под вх. № 11164/23.05.2024 година по входящия регистър на РС-
Сливен, в което са изложени подробни съображения, целящи опровергаване
на въведените с молбата твърдения.
В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от
пълномощник. Молбата се поддържа и се иска да бъде уважена. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и се представлява от
пълномощник, който оспорва молбата по съображенията, изложени в писмено
становище вх. № 11164/23.05.2024 година по входящия регистър на РС-
Сливен и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски по
делото.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Молителката М. Р. К. и ответникът П. Г. Я. са живели на семейни
начала. От съвместното им съжителство на 26.09.2020 година е родено детето
им Р. П.ова Я.а. С влязло в сила решение, постановено по ГД № 3591 по
описа на РС – Сливен за 2023 година упражняването на родителските права
спрямо малолетното дете на страните са предоставени на майката –
молителка в настоящото производство, а на бащата – ответник по молбата в
настоящото производство е определен режим на лични контакти и отношения
с детето.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че
на 27.04.2024 година около 10:00 часа между страните е възникнал както те
4
сами се заявяват „скадал“. Ответникът по молбата към този ден и час е
отишъл да вземе детето Р., за да упражни определеният му със съдебен акт
режим на лични контакти. Ответникът слязъл от колата, която била спряна на
улицата пред къщата на молителката, взел детето и го поставил на детската
седалка, монтирана диагонално на шофьорската позиция. Закопчал детето с
предпазния колан, затворил вратата и се отправил към шофьорското място.
Молителката чула, че детето започнало да плаче и да вика: „боли ме“.
Отворила задната врата, казвайки на ответника, че този стол е за големи деца
и така, като е поставил колана на детето му причинява болка във врата,
защото колана се врязвал във вратлето му. Ответникът се придвижил към нея
и когато молителката била с лице срещу него той я изблъскал от колата с
длан, като съприкосновението било в раменната област. Намесила се нейната
майка. Молителката видяла, че ответникът замахва с ръка към майка й и
набрала телефон 112. Ответникът затворил вратата на колата със сила и
действие, което молителката описва като „тръшнал“. Има данни и
доказателства, че по твърдение на, тръшнал вратата на колата без да се
притесни, че ще дръжката на вратата останала се е счупила и в последствие
предадена на полицейските органи от бащата на молителката. Не се спори
между страните, че ответникът заобиколил колата, за да стигне до
шофьорското място, че майката на молителката се качила в колата и че
ответникът заключил вратите на колата, през което време молителката
разговаряла с диспечера на телефон 112. Ответникът запалил колата и
предприел маневра за тръгване, като между молителката и МПС-то имало
съприкосновение следствие, на което паднала на земята. На сигнала на
молителката към 112 се отзовали патрулна кола, линейка и кола със
служители на КАТ – факт, който не е спорен между страните. След преглед в
ЦСМП при МБАЛ „д-р Иван Селимински”, молителката се отправила към
РПУ - Сливен, където знаела, че е детето и нейната майка. Детето се
зарадвало при вида й, но заради преживяното от случилото се пред него
молителката влязла със служител на РПУ Сливен, за да напише сведение за
случая, заедно с детето. Съставен бил предупредителен протокол. Между
ответника по молбата и детето след това бил осъществен режима на лични
контакти.
Молителката в първият работен ден след посещение при д-р С. С., била
снабдена със съдебно медицинско удостоверение № 34/2024 година, в което
5
са описани конкретните констатирани след преглед травматични увреждания.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен
законов срок, а разгледана по същество е основателна.
Безспорно в случая на 27.04.2024 година е налице домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, което е осъществено от Я. спрямо лицето, с което
съжителствало и се изразява в описаното в изложението по-горе физическо и
психическо насилие спрямо молителката М. Р. К. и в присъствието на
малолетното им дете Р. П.ова Я.а. Тези обстоятелства се потвърждават от
подписаната от молителката М. К., действаща в лично качество и в
качеството на законен представител на малолетното дете Р. П.ова Я.а
декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие, която
сама по себе си е достатъчно основание за предприемане на съответните
законови мерки срещу ответника.
Съобразявайки особеностите на процесния случай съдът намира, че по
отношение на П. Я., извършител на домашно насилие спрямо молителката и в
присъствие на малолетното им дете следва да бъдат наложени мерки за
защита от домашно насилие, изразяващи се в задължаването му да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо тях, забрана да
доближава М. Р. К. и Р. П.ова Я.а на разстояние по - малко от 20 метра,
адресът на който живеят в с. Самуилово, общ. Сливен, ул. Изгрев № 10, както
и забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, като изпълнението на тези мерки ще се контролира от
полицейските органи. Съдът преценява, че като защитна мярка определеният
по ГД № 3591 по описа на РС – Сливен за 2023 година режим на лични
отношения между детето и родителя, извършител на домашно насилие следва
да се осъществява в защитена среда, предоставена в специализирана услуга
по ЗЗДН или осигурена от доставчик на социална услуга по настоящия адрес
на детето или по местопребиваването му, под надзор на психолог или
социален работник. Тези мерки се налагат за срок от 6 месеца, считано от
29.04.2024 година, тъй като от този срок съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН следва
да се приспадне срока на действие на мерките по издадената Заповед за
6
незабавна защита № 21/29.04.2024 година.
Съдът намира, че така наложените мерки обезпечават в пълна мяра
интересите на молителката и малолетното дете.
По правилата на чл. 11 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 25 лева, а на молителката направените по
делото разноски за адвокатска защита в размер на 850,00 лева.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че П. Г. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***
е осъществил домашно насилие спрямо М. Р. К., ЕГН: **********, с адрес: с.
*** в присъствие на малолетно дете Р. П.ОВА Я.А, ЕГН: **********, родена
на 26.09.2020 година и НАЛАГА следните мерки за защита срещу домашно
насилие:
ЗАДЪЛЖАВА П. Г. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо М. Р. К., ЕГН: ********** с
адрес: с. *** и малолетно дете Р. П.ОВА Я.А, ЕГН: **********, родена на
26.09.2020 година.
ЗАБРАНЯВА на П. Г. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** да
приближава на разстояние по-малко от 20 метра М. Р. К., ЕГН: ********** и
малолетното дете Р. П.ОВА Я.А, ЕГН: ********** за срок от шест месеца,
считано от 29.04.2024 година.
ЗАБРАНЯВА на П. Г. Я., ЕГН: ********** с адрес: гр. *** да
приближава на разстояние по - малко от 20 метра жилището, което обитават
М. Р. К., ЕГН: ********** и малолетното дете Р. П.ОВА Я.А, ЕГН:
**********, находящо се на адрес: с. *** за срок от шест месеца, считано от
29.04.2024 година.
ЗАБРАНЯВА на П. Г. Я., ЕГН: ********** с адрес: гр. *** да
осъществява контакт с М. Р. К., ЕГН: ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от шест
месеца, считано от 29.04.2024 година.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН като защитна мярка,
7
определеният по ГД № 3591 по описа на РС – Сливен за 2023 година режим
на лични отношения между малолетното дете Р. П.ОВА Я.А, ЕГН:
**********, родено на 26.09.2020 година и родителя, извършител на домашно
насилие П. Г. Я., ЕГН: ********** с адрес: гр. *** да се осъществява в
защитена среда, предоставена в специализирана услуга по ЗЗДН или
осигурена от доставчик на социална услуга по настоящия адрес на детето или
по местопребиваването му, под надзор на психолог или социален работник, за
срок от шест месеца, считано от 29.04.2024 година.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита срещу домашно
насилие, която подлежи на незабавно изпълнение.
ОСЪЖДА П. Г. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на съдебната власт държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет
лева/.
ОСЪЖДА П. Г. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
М. Р. К., ЕГН: **********, с адрес: с. *** сумата 850,00 лева /осемстотин и
петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните, на РУ
„ПОЛИЦИЯ” – Сливен и на Дирекция „ Социално подпомагане – Сливен” за
сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Сливен в 7-дневен срок от
връчването му на страните, като обжалването не спира изпълнението на
заповедта.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8