РЕШЕНИЕ
№ 489
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501631 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от
адв.П.Ю. и адв.М.М., като пълномощници на Н. Г. К. от с.Б., общ.Калояново
против Решение № 437/ 23.04.2021г. постановено по гр.д.№ 11215/ 2020г. по
описа на ПРС- ІІІ гр.с., с което е признато за установено по отношение на
жалбоподателката, че Н. Н. К. от с.Б., общ.Калояново е собственик на
основание наследствено правоприемство от Н. К. К., бивш жител на село Б.,
починал на 12.11.2018 г. и делба, обективирана в нотариален акт за
доброволна делба на недвижими имоти № 86, том 1, рег. № 1882, дело №
84/26.06.2020 г., вписан в СВ Пловдив под акт № 135, том 6, дв.вх.рег. №
14544/ 29.06.2020 г. на следния недвижим имот, а именно: едноетажна
масивна стоманобетонна сграда – магазин с площ от 28 кв. м., построена в
УПИ Х-349, кв. 44 по плана на с. Б., общ. Калояново, обл. Пловдив, одобрен
със Заповед № 125/1990 г., КП № 58/12.02.2020 г., целия с площ от 2000 кв.
1
м., при граници съгласно скица УПИ І-351, УПИ ІІ-350, УПИ V – 344, УПИ
VІ – 345, УПИ ІХ – 348 и улица; жалбоподателката Н. Г. К. е осъдена да
предаде владението на Н. Н. К. по отношение на едноетажна масивна
стоманобетонна сграда магазин с площ от 28 кв. м., построена в УПИ Х-349,
кв. 44 по плана на с. Б., общ. Калояново, обл. Пловдив, одобрен със Заповед
№ 125/1990 г., КП № 58/12.02.2020 г., целия с площ от 2000 кв. м., при
граници съгласно скица УПИ І-351, УПИ ІІ-350, УПИ V – 344, УПИ VІ – 345,
УПИ ІХ – 348 и улица; както и в частта, с която е осъдена ответницата, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Н. Н. К. сумата от 550 лв.
разноски по делото. Обжалва ответницата в първоинстанционното
производство и настоящ жалбоподател, като счита, че обжалваното решение е
неправилно и иска същото да се отмени, и вместо него да се постанови
решение, с което да се отхвърли като неоснователен иска над ½ идеална част
от процесната описана в исковата молба недвижима вещ – магазин, като се
сочи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства категорично
било установено, че процесният магазин е бил съпружеска имуществена
общност на ищеца и ответницата, а след прекратяване на брака е възникнала
дялова съсобственост при квоти 1/2 и.ч. за Н.К. и 1/2 и.ч. за Н.К. /бивша К.а/.
Формулира се, че процесната едноетажна масивна стоманобетонна сграда -
магазин със застроена площ от 28 кв.м в с. Б., на административен адрес: с.Б.,
ул.***, построена в УПИ Х-349, в 2 кв.44 по плана на с.Б. не е изцяло
собственост на въззиваемия, като се сочи, че същият притежава идеална част,
която е придобил по давност, заедно с въззивницата Н.К. по време на брака
им. Установено било, че сградата е построена като гараж през 1997 г., след
сключването на брака, с предназначение гараж за закупения след сватбата лек
автомобил Фолксваген. Заявява се, че съпрузите са установили фактическата
власт върху сградата още докато същата е била гараж през 1997 г., а
впоследствие съпрузите са решили в сградата да се осъществява търговска
дейност и видно от приложените писмени доказателства, се сочи от
жалбоподателя, е извършено законно преустройство в магазин през 2000-2002
г., като на 25.07.2002 г. е издадено разрешение за ползване. Твърди се, че
строителните документи, както и разрешението за ползване са на името на
бащата на въззиваемия Н. К., поради причината, че същият е бил собственик
на дворното място, а след завършването на преустройството само ищцата е
упражнявала фактическата власт върху сградата, като в същата е развивала
2
търговската си дейност като Едноличен търговец с наименование „*** - Н***
К.а", което обстоятелство, сочи жалбоподателя, се установявало от
приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните такива,
включително показанията на доведените от въззиваемия свидетели. В тази
насока се сочи, че от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства категорично било установено, че от завършването на
строителството до настоящия момент ищцата упражнявала дейността си в
процесния магазин, който работи като магазин за продажба на хранителни
стоки, като от самото начало на строителството ответницата е имала
убеждението, че със съпруга си строят сграда, която ще е тяхна собственост –
най-напред гараж за колата, впоследствие преустроен в магазин. В жалбата се
излагат в хронология фактите, във връзка с развилите се отношения във
времето между страните. Прави се анализ на доказателствата събрани в
първоинстанционното производство, като жалбоподателят развива и
подробни съображения в тази насока. Въз основа на това се иска да се отмени
обжалваното решение и като неправилно и вместо него да се постанови
решение, с което да се отхвърли иска над размер от 1/2 идеална част от
претендираната с исковата молба недвижима вещ като неоснователен.
Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Сочи се,
че другата ½ ид.ч. е собственост на въззиваемия Н.К., но не на соченото от
него в процеса правно основание, поради което се моли жалбоподателката да
не бъде ангажирана с разноски относно собствената на въззиваемия 1/2 ид. ч.
от недвижимия имот, тъй като Наталия К.а никога и по никакъв начин не е
оспорвала собствеността му върху тази 1/2 и.ч.
По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемия
Н. Н.К., чрез адв. В.В., моли да се отхвърли като неоснователна въззивната
жалба и да се потвърди обжалвания съдебен акт като правилен, обоснован и
доказан. Оспорват се наведените в жалбата като допуснати процесуални
нарушения на материалния и процесуалния закон в обжалваното решение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените
по делото доказателства, във връзка с доводите на страните на основание
чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по
3
чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане
по същество.
Съдът е сезиран с ревандикационен иск по чл.108 ЗС от Н. Н.
К. против Н. Г. К., и двамата от с.Б., общ.Калояново за предаване владението
върху недвижим имот, представляващ едноетажна масивна стоманобетонна
сграда магазин с площ от 28 кв. м., построена в УПИ Х-349, кв. 44 по плана
на с. Б., общ. Калояново, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 125/1990 г.,
КП № 58/12.02.2020 г., целият с площ от 2000 кв. м., при описани граници.
Относно претендирания за ревандикиране недвижим имот ищецът се
легитимира като собственик по наследствено правоприемство от покойния му
баща Н. К. К., б.ж. на с.Б., поч. на 12.11.2008г. и извършена през 2020 г. делба.
Искът е насочен против ответницата в качеството й на бивша съпруга, с която
към момента на предявяване на иска ищецът е бил във фактическа раздяла от
м.ноември 2019г. , а в хода на първоинстанционното производство е
представено Решение от 24.11.2020г. по бр.д.№ 7655/ 2020г. по описа на ПРС
– ІІІ бр.с., влязло в законна сила, с което е прекратен бракът между страните
и по силата на одобреното помежду им споразумение е постигнато съгласие
между страните –семейното жилище, представляващо жилищна сграда в
описаното по - горе процесно дворно място да се предостави за реално
ползване от ответницата, а второстепенните сгради / навес, гараж, тоалетна и
още един навес/ в същото дворно място, ведно със северната половина на
същото – на настоящия ищец.
С отговора по исковата молба ответницата е оспорила така
предявения иск като е противопоставила възражение за изтекла в нейна полза
и такава за бившия й съпруг 10 годишна придобивна давност, текла по време
на брака им, поради което процесният недвижим имот се претендира да е
придобит от двамата в режим на СИО, права върху който след прекратяване
на брака с ищеца ответницата претендира в размер на ½ ид.ч. върху
процесния НИ.
За да уважи така предявения иск, районният съд е отчел придобитите
от страна на ищеца права по наследствено правоприемство от наследодателя
му в размер на ½ ид.част, а по силата на извършена доброволна делба по НА
от 26.06.2020г. с останалите наследници на починалия му баща, ищецът се
4
легитимира като собственик на процесния обект на собственост,
представляващ магазин.
Наведеното възражение за придобивна давност от страна на
ответницата е намерено за неоснователно поради недоказаност на
фактическия състав на придобивната давност, свързан с обективния елемент –
осъществяваната фактическа власт от ответницата заедно с бившия й съпруг –
ищеца - да са реализирали владение постоянно, непрекъснато, спокойно, явно
и несъмнено, поради явното противопоставяне на наследодателя на ищеца и
негов баща за липса на намерение приживе да прехвърли имота на сина си и
желанието му, имотът да остане собственост на наследниците му, които да се
разпоредят с него както намерят за добре.
С въззивната жалба така формираният решаващ фактически и правен
извод на съда се оспорва като неправилен поради кредитиране показанията на
свидетелите И. Д. и В. К., за които се възразява, че св.Д. е заинтересован като
съпруг на Г. К.а – дъщеря и наследник на Н. К., както и че били налице
съществени противоречия в показанията на свидетелите. Възразява се също,
че били игнорирани писмените доказателства по делото, както и показанията
на доведените от ответницата свидетели в първоинстанционното
производство.
Жалбата се намери за неоснователна, а обжалваното решение e
обосновано въз основа на събрания доказателствен материал по делото.
Предявената по делото от ищеца Н.К. против ответницата
ревандикационна претенция се основава на придобивно основание-
наследствено правоприемство, на което ответницата е противопоставила
правоизключващо възражение, основано на възникнала преди
претендираното от ищеца основание за собственост поради изтекла
съвместно с ищеца в период на съпружеско съжителство десетгодишна
придобивна давност и е била възникнала съсобственост върху процесния
недвижим имот между страните в режим на СИО.
Извън наведеното от ответницата възражение за възникналото
заедно с ищеца оригинерно основание на право на собственост върху имота,
не са спорни изначално обстоятелствата и условията за проявление на
5
предпоставките ищецът да придобие права на собственост върху имота по
наследствено правоприемство от починалия си баща Н. К..
Релевираното в процеса възражение на ответницата за изтекла
придобивна давност е анализирано от районния съд при съвкупен анализ на
доказателствения материал по делото, като относно изложението на
фактическите обстоятелства въззивният съд препраща към мотивите на
районния съд на основание чл.272 ГПК.
Жалбата е неоснователна. Наведените във въззивната жалба
доводи за наличие на противоречие в показанията на разпитаните по делото
свидетели са бланкетни, а доводът за наличие на основание по чл.172 ГПК за
некредитиране показанията на св. Д. се намира за неоснователен. Показанията
на този свидетел, вкл. относно обстоятелството, че процесният обект на
собственост е отстъпен на бившите съпрузи предимно за ползване, се
подкрепят изцяло от показанията на св.В. К., без родство със страните. Тези
показания като цяло не се опровергават от ангажираните от ответницата
гласни доказателства чрез разпита на св. Кр.К. и св.Д. Т., близки родственици
на ответницата, относно обстоятелството за реализирано в имота на
родителите на ищеца фактическо строителство на процесния гараж въз основа
на строителна документация, одобрявана по инициатива на наследодателя на
ищеца, но реализирана фактически по пълномощие чрез ищеца по твърдения
на ответната страна. При условията на пълно и главно доказване в тежест на
ответната страна е установяване правоизключващото възражение по
отношение основанието на придобитите права върху процесния обект на
собственост от страна на ищеца, заедно с ответницата, свързано с
установяване вида на фактическата власт върху имота, отстъпена от
праводателя на ищеца.
Позитивното ни право урежда института на владението –
упражняване на фактическа власт върху вещ за себе си / чл.66, ал.1 ЗС/ - и
държането – упражняване на фактическа власт за другиго / чл.68, ал.2 ЗС/, в
резултат на които възникват предвидените правни последици. Изрична правна
уредба относно търпимите действия, които са самостоятелен вид факти и
съставляват упражняване на фактическа власт върху вещ с нееднозначност
относно правните последици на владението или държането. Правната теория
6
определя като търпимите действия тези, които според обстоятелствата
представляват незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот , които се извършват с изричното или предполагаемо
съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
извършени с негово съгласие. При държането фактическата власт се
установява въз основа на правна сделка, по силата на която и с оглед на поето
по нея договорно задължение, собственикът или владелецът на вещта предава
временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят
придобива противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да
ползва вещта съобразно условията на сделката. Със защита по чл.76 ЗС се
ползват владението и държането, но не и търпимите действия, за които
правната доктрина застъпва становището, че могат да се прекратят
едностранно от собственика или владелеца.
В настоящия случай не се установява по събраните по делото
доказателства действията на ответницата наред с ищеца до прекратяването на
брака им да са довели до промяна на основанието, на което се е упражнявала
фактическа власт. Установяване на промяната на посоченото основание е
чрез доказването на осъществени факти, които да доведат до установяване на
държане/ сключване на договор/ или владение/ чрез отричане правото на
собственост на ответника и демонстриране на това отричане пред него.
Такива факти не се установяват по делото, доколкото събраните
доказателства сочат на изрично противопоставяне на наследодателя на ищеца
спрямо намерението на страните по делото да продължават да упражняват
установената фактическа власт върху процесната вещ и след неговата смърт.
По така изложените съображения жалбата се намери за
неоснователна, а предявеният ревандикационен иск като основателен
подлежи на уважаване. Като е достигнал до същия правен резултат районният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение.
На основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 437/ 23.04.2021г. постановено
по гр. д. № 20205330111215 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд –
III гр. с.
Осъжда Н. Г. К., ЕГН: ********** да заплати на Н. Н. К., ЕГН:
********** сумата 800 лева / осемстотин лева/ - разноски за адв.
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8