№ 7772
гр. София, 14.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четИ.десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110172401 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от И. В. В. с ЕГН **********, с адрес: ***********,
съдебен адрес: **********, ************* чрез адв. В. Б. Б. срещу „Н“ ООД, ЕИК:
**************, със седалище и адрес на управление: *************** (*****), ****, за
която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2025 г.
от 10.50 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на И. В. В. с ЕГН **********, с
адрес: ***********, съдебен адрес: **********, ************* чрез адв. В. Б. Б. срещу „Н“
ООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: *************** (*****),
****, с която се иска:
-да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №
************ от 26.08.2023 г. и
-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца недължимо платени суми по
Договор за потребителски кредит № ************ от 26.08.2023 г.- 72.00 лева – договорна/
възнаградителна лихва по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ************
от 26.08.2023 г., за периода от 27.09.2023 г. до 27.02.2024 г. и 366.00 лева – неустойка за
непредставено обезпечение на основание чл. 4, ал. 3, във вр. с чл. 6 от Договор за
потребителски кредит № ************ от 26.08.2023 г., за периода от 27.09.2023 г. до
27.02.2024 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
1
исковата молба/02.12.2024 г./ до окончателното изплащане.
Твърди се, че на 26.08.2023 г. между „Н” ООД, ЕИК ************** –
Заемодател, от една страна, и И. В. В., с ЕГН ********** – Заемател, от друга, е подписан
Договор за потребителски кредит № ************ (по-долу за краткост Договора). Страните
са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 600.00
лв. (шестстотин лева). Определен е размер на годишен лихвен процент съгласно чл. 11, ал. 1
, а именно 40.05 %. Срокът за издължаване на кредита е 6 (шест) месеца, с крайна дата
27.02.2024 г. В чл. 11, ал. 4 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на
48.28 %. При сключването на договора, в чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 6 от договора и чл. 3.2.
от Общите условия към договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за
паричен заем с предоставяне на гаранция по кредита, който да отговаря на предвидените
условия в чл. 4, ал. 3 договора и чл. 3.2. от Общите условия към договора. При
непредоставяне на предвидените гаранции в срок до края на следващия ден от подписване
на договора, в чл. 6, ал. 1 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 366.00 лв. В
изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е
заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната
лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение.
Поддържа се, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите,
но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен
лихвен процент от 40.05 % и годишен процент на разходите от 48.28 %. В ГПР се включват
освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая
обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би
надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Сочи се, че дължимото възнаграждение (такса за предоставяне на
гаранция/поръчителство), е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата
на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и
изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от
600 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на
получената сума (главницата) от 600 лева е платено при изначална липса на основание с
оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.
Иска се да бъде задължен ответника на основание чл. 190 ГПК да представи по
настоящото дело намиращия се у него Договор за потребителски кредит № ************ от
26.08.2023 г. и подписаните към него Общи условия.
Иска се да бъде изготвена счетоводна експертиза с отговори на следните
въпроси: 1) Каква е общата сума, която заемателят И. В. В. е заплатил по Договор за
потребителски кредит № ************ от 26.08.2023 г.? Съответно, вещото лице да посочи
2
извършените плащания по какви компоненти са отнесени от страна на Заемодателя
(главница, лихви, неустойки и други); 2) Включени ли са разходите за дължима неустойка,
на основание чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 6 от договора, във връзка чл. 3.2. от Общите
условия към Договор за потребителски кредит № ************ от 26.08.2023 г. към размера
на годишния процент на разходите (ГПР)? В случай че тези разходи за дължима неустойка
не са включени към посочения в договора размер на ГПР, то какъв би бил действителният
размер на годишния процент на разходите ?
Иска се да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред
Българска народна банка (БНБ), код по Булстат ************, със седалище и адрес на
управление: ******************за снабдяване с информация относно сключените сделки
между „Н” ООД, ЕИК ************** и И. В. В..
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,
с който се признава:
сключването на 26.08.2023 г. на договор за кредит № ************ между страните по
делото, по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в размер на
600.00 лева;
на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния
договор разход за неустойка;
в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за
възнаградителна лихва;
получаване на описаните в исковата молба суми по процесния договор за кредит.
Оспорва се недействителността на договора за потребителски кредит поради
неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и
че неустоечната клауза води до „скрито“ оскъпяване на кредита, неоснователно обогатяване
на кредитора и накърняване на добрите нрави.
Възразява се срещу доказателствените искания на ищеца.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. чл. 124., ал.1 от
ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен договор за кредит № ************, по силата на който на кредитополучателят е
предоставен заем в размер на 600.00 лева, че в ГПР по кредита е включена единствено
възнаградителна лихва, а не и неустойка, че ищецът заплатил на ответника 72.00 лева –
договорна/ възнаградителна лихва по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
************ от 26.08.2023 г., за периода от 27.09.2023 г. до 27.02.2024 г. и 366.00 лева –
неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 4, ал. 3, във вр. с чл. 6 от Договор
3
за потребителски кредит № ************ от 26.08.2023 г., за периода от 27.09.2023 г. до
27.02.2024 г
-В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е
изпълнил задълженията си точно, в т.ч., че страните са били обвързани от валидна клауза за
неустойка по чл. 6 от договора
Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че
имущественото разместване е с валидно възникнало правно основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, с оглед
отделените за безспорни факти и обстоятелства.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4