№ 22268
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110134381 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.12.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Б.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 34381 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „................” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”....................., с ЕИК ..................., представлявано от
изпълнителния директор А. С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против Р. И. П., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „................,
приземен етаж. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 27.10.2022 г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК за сумата от общо 253,85 лв., от която: сумата от 191,71 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г.
до месец април 2021 г., сумата от 26,69 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 16.10.2020 г. до 17.10.2022 г., сумата от 29,14 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец септември 2019 г. до месец април 2021 г. и сумата от 6,31
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от
31.10.2019 г. до 17.10.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Твърди, че ответницата била потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент на приземния етаж, находящ се
в гр. София, ул. „................, с абонатен № 324023, но не заплащала дължимата цена за
посочения период, като задължението възлизало на общо 253,85 лева. Също така излага
твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „............” ООД за извършване
услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за
начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на Р. И. П., че същата дължи на
„................” ЕАД – гр. София сумата от общо 253,85 лв., от която: сумата от 191,71 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 26,69 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 16.10.2020 г. до 17.10.2022 г., сумата от 29,14 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец септември 2019 г. до месец април 2021 г. и сумата от 6,31
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от
31.10.2019 г. до 17.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявения иск, като съобрази сключеното между страните
споразумение, претендира направените по делото разноски.
2
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на
исковата молба от назначения на ответницата Р. И. П. особен представител.
В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител не оспорва
претенциите на ищеца. Моли съда да постанови решение при признание на иска.
С определение от 10.06.2024 г. „............” ООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „............” ООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 58409/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
29.11.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Р. И. П. е осъдена да заплати на „................” ЕАД сумата от 191,71 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „................ ................, ап. 3, абонатен № 324023 за
периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 26,69 лв. - лихва за забава за
периода от 16.10.2020 г. до 17.10.2022 г., сумата от 29,14 лв. - главница за дялово
разпределение за периода от месец септември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 6,31
лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до
17.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 27.10.2022 г. до
изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от
които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок
заявителят “................” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен
иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение
по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „................” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 09.06.2020 г., сключен
между ищеца и „............” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз
основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 1057 от 10.12.2001
3
г., сключен между „............” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
София, ул. „................ ................, е видно, че страните са се договорили дружеството да
извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „............”
ООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в
която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от обезпечителна заповед от 29.10.1996 г., издадена
по гр.д. № 402/1996 г. по описа на СРС, 53 състав, вписана по надлежния ред, се установява,
че е допуснато обезпечение в полза на трето лице чрез налагане на възбрана върху
апартамент на приземния етаж, находящ се в гр. София, ул. „.................
От представения заверен препис от съобщение към фактура № ********** от
31.08.2020 г. се установява, че същото е издадена на името на ответницата за имот, находящ
се в гр. София, ул. „................ ................, вх. 1, ап. 3, за договорна сметка № **********, и
инсталация № **********, за сумата от 69,11 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
а от представения заверен препис от съобщение към фактура № ********** от 31.07.2021 г.
се установява, че същото е издадена на името на ответницата за имот, находящ се в гр.
София, ул. „................ ................, вх. 1, ап. 3, за договорна сметка № **********, и
инсталация № **********, за сумата от 118,86 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
Видно от представената справка за абонат № ********** дължимата сума за периода от
месец септември 2019 г. до месец август 2021 г. възлиза на общо 253,85 лв., от която: сумата
от 220,85 лв. за главница и сумата от 33 лв. – за лихви.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “................” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент на приземния етаж, находящ се
на адрес: гр. София, ул. „................ ................, на който адрес е открита партида на абонатен
№ 324023, инсталация № **********. По делото не се спори, че ответницата е собственик на
процесния недвижим имот, не се спори и за размера на доставената топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
4
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че за процесния отопляван имот е потребена топлинна
енергия в размер на 220,85 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 191,71 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че за
процесния период лихвата за забава възлиза на 33 лв. Ето защо исковата претенция се явява
основателна и доказана за претендирания размер от 26,69 лв., поради което следва да бъде
изцяло уважена.
5
Относно претендираната главница в размер на 29,14 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата дялово
разпределение е била извършвана от „............” ООД. Липсват доказателства за възлагане
събирането на тази сума от „............” ООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че
исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 6,31 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 31.10.2019 г. до
17.10.2022 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
64,53 лв. от общо направените разноски в размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 494,70 лв. от общо направените
разноски в размер на 575 лв., от които: сумата от 75 лв. – платена държавна такса, сумата от
400 лв. – платено възнаграждение за особен представител и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „................” ЕАД,
с ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „.............”,
ул.”................., представлявано от изпълнителния директор А. С.А., против Р. И. П., с ЕГН
**********, от гр. София, ул. „................, приземен етаж, с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
6
Р. И. П. дължи на „................” ЕАД сумата от 191,71 лв. /сто деветдесет и един лева и
седемдесет и една стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 26,69 лв.
/двадесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща законна лихва за
забава за периода от 16.10.2020 г. до 17.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението - 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 29,14 лв. /двадесет и девет лева и
четиринадесет стотинки/ – главница за дялово разпределение за периода от месец септември
2019 г. до месец април 2021 г. и сумата от 6,31 лв. /шест лева и тридесет и една стотинки/ –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 31.10.2019
г. до 17.10.2022 г.
ОСЪЖДА Р. И. П., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „................, приземен етаж,
ДА ЗАПЛАТИ на „................” ЕАД, с ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „.............”, ул.”................., представлявано от изпълнителния директор А.
С.А., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 494,70 лв. /четиристотин деветдесет
и четири лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Р. И. П., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „................, приземен етаж,
ДА ЗАПЛАТИ на „................” ЕАД, с ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „.............”, ул.”................., представлявано от изпълнителния директор А.
С.А., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 64,53 лв.
/шестдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 34347 от 29.11.2022 г. по гр.д. № 58409/2022 г. по описа на СРС, 155
състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „............” ООД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „...........”, ул. ”.............., с ЕИК .............., представлявано от
управителя Н.Г.Ж., в качеството му на трето лице помагач на страната на „................” ЕАД, с
ЕИК ....................
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7