Присъда по дело №213/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 54/25.04.2024 година, постановена по НОХД №
213/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт, ведно с БП № 14/2024г. по описа на ГПУ-Болярово, с който
подсъдимият У. Х. А. /W.H.A./, гражданин на Сирийска арабска република, е обвинен в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 05.04.2024 г. в района на
гранична пирамида № 193, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата
на БП – адв.М. Т. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на делото по този ред. Съдът е счел, че разглеждането на
делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за изясняване на обективната истина
по делото.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор П. Ч. при РП-Ямбол,
поддържа повдигнатото против подсъдимия У. Х. А. обвинение в извършване на
престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се
на доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен
начин както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимия У. Х. А. за виновен по повдигнатото му
обвинение, като смята, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което предлага при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му се наложи
наказание 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3
години, както и глоба в размер на 500 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия У.
Х. А., адв.М. Т., в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира
обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства.
Пледира при индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия да се вземе предвид
чистото му съдебно минало, както и факта, че същият е съдействал за разкриване на
обективната истина, като му се определи наказание при условията на чл.55 от НК и се
приложи чл.66 от НК.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият У. Х. А. /W.H.A./, роден на ********** г. в гр.Конаитра, Сирийска
арабска република и е гражданин на тази държава.
Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият на неустановена дата, е
напуснал родината си по произход – Сирийска арабска република, поради военните действия
и нелегално е влязъл на територията на Република Турция, в гр.Истанбул, с намерение от
там да се придвижи до европейска държава, където да се установи, като премине през
Република България. Тъй като не притежавал надлежно разрешение да влезе в Република
България, подсъдимият решил да стори това не по предвидения от закона начин - без
съответно разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това
места. Във връзка с това си решение подсъдимият У. Х. А. се свързал с неустановено по
делото лице – каналджия, който обещал да го преведе първоначално от Р. Турция до Р.
България.
В изпълнение на договореното, на 04.04.2024 г. /четвъртък/ вечерта, подсъдимият У.
1

Х. А. /W.H.A./ отишъл в гр. Истанбул, на указаното му място. Там ги събрали група от 10
души, сирийски граждани, качили ги на микробус, който потеглил към турско-българската
граница. Пътували няколко часа и стигнали до гориста местност, в близост до турско-
българската граница. Там микробуса спрял и ги свалил. От там групата от 10 човека чужди
граждани с трима водачи продължили пеша към турско-българската граница. Вървели около
2 – 3 часа докато стигнат до теленото съоръжение на границата, за което водачите им
обяснили, че след като го преодолеят, от другата му страна е Р.България. На това място по
указание на тримата водачи групата изчакала, скрита в гората до вечерта на 05.04.2024г.
Около 20.00 ч. на 05.04.2024 г. един от водачите направил отвор в оградата в района
на гранична пирамида № 193, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл.
Ямбол, през който подсъдимият У. Х. А. /W.H.A./ и останалите негови сънародници от
групата преминали към вътрешността на Република България. След това подсъдимият и
неговите спътници, водени от тримата водачи вървели продължително време, докато в
неделя - 07.04.2024г. сутринта около 03.00 часа стигнали до гориста местност. Водачите им
посочили мястото, където ще дойде автомобил, който ще ги вземе и ще ги преводи до
гр.София.
След известно време на посоченото от водачите място спрял лек автомобил, след
което подсъдимият У. Х. А. /W.H.A./ и останалите от групата се качили в него и потеглили.
А тримата водачи се върнали обратно. След около 15 минути автомобилът бил спрян от
гранични полицаи, които задържали подсъдимия У. Х. А. /W.H.A./ и останалите 9-ма чужди
граждани от групата, както и водача на автомобила.
Междувременно от 20.00 ч. на 06.04.2024 г. до 08.00 ч. на 07.04.2024 г. разпитаният
по делото като свидетел Н. П. Т. - служител в ГПУ - Болярово, бил на смяна заедно с
колегата си Богдан Вълков. Около 03.30 ч. на 07.04.2024 г. се намирали на път II-79, в
района на разклона за с.Мамарчево, общ.Болярово, обл.Ямбол, когато покрай тях преминал
лек автомобил марка „Ауди А4“ комби с бургаски рег. номер /А 6745 МС/, който продължил
в посока към с. Воден. В автомобила бил само водачът му. Около 03.45 ч. полицейските
служители били на същото място, когато горепосоченият лек автомобил се върнал обратно.
Тогава те решили да го спрат за извършването на проверка. Автомобилът спрял на
подадения сигнал. В хода на извършената проверка св.Т. и колегата му установили
самоличността на водача по представените документи, който бил молдовски гражданин.
При проверката полицейските служители установили още десет лица в автомобила, двама от
които били в багажното отделение. Същите отговаряли на рисковия профил на нелегален
мигрант, не говорили български език, били без документи за самоличност и се
самоопределили като граждани на Сирия. Сред тях бил и подсъдимият У. Х. А.. Лицата
били задържани и съпроводени до ПНЗЛ при ГПУ - Болярово.
Вследствие на извършеното от св. Д. А. Г. - служител при ГПУ - Болярово
прохождане на обратната следа, е било установено, че подсъдимият и спътниците му са
преминали турско-българската граница в района на 193 гранична пирамида, находяща се в
землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол. В района на посочената гр.пирамида е
било констатиран отвор /дупка/ в долната част на изграденото възпрепятстващо
съоръжение, както и следи от няколко лица с направление от Р. Турция към вътрешността на
страната ни.
При разпита си в хода на БП подс.У. Х. А. се е признал за виновен по повдигнатото
му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и е дал обяснения за времето и мястото на преминаване
на държавната ни граница, вкл. и че не е имал надлежно разрешение да я премине, поради
което е ползвал услугите на каналджия, който го е превел през границата от Република
Турция в Република България, не по установения за това ред. В обясненията на подсъдимия,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото, чрез прочитането им по реда на
чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, същият е заявил, че целта му е била да стигне
2

до държава в Европа.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - У. Х. А. /W.H.A./, роден на ********** г. в
гр.Конаитра, Сирийска арабска република, гражданин на Сирийска арабска република.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводач, пред разследващия орган, при
привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП
самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на
представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№
240408005000156486 от 08.04.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
У. Х. А. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същия
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите – Н. П. Т. /командир на отделение в ГОДГ в ГПУ-Болярово към
РД“ГП“гр.Елхово/ и Д. А. Г. /ст.полицай в ГОДГ при ГПУ-Болярово/, дадени в хода на
съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите
съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието,
както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление.
Показанията на разпитаните свидетели Т. и Г. се кредитират от настоящия съдебен
състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индиции за предубеността на
свидетелите. Показанията на двамата свидетели кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му
престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля Г. факти са пряко относими съответно
към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, а тези от свидетеля Т. са
относими към начина на установяване и откриване на подсъдимия – като пътник в лекия
автомобил, марка марка „Ауди“ с peг. № А6745 МС, спрян на път II-79, в района на
разклона за с.Мамарчево, общ.Болярово, обл.Ямбол.
Писмените доказателства, приложени по БП № 14/2024г. по описа на ГПУ-
Болярово /справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от
07.04.2024г., Декларация за правата на задържано лице, Протокол за полицейски обиск на
лице от 07.04.2024г., Евродак дактилоскопна карта и Уведомително писмо с рег. № 105450-
1640 от 23.04.2024 г. на Дирекция „Миграция“ при МВР./, се прецениха за редовни от
външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират
от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият У. Х. А. /W.H.A./, роден на
********** г. в гр.Конаитра, Сирийска арабска република, гражданин на Сирийска
арабска република, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с деянието си
е осъществил престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 05.04.2024 г. в района
на гранична пирамида № 193, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово,
3

обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
У. Х. А. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 05.04.2024г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната ни, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница, като е задържан във вътрешността на страната ни.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че У. Х. А.
е предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал за неустановен
период от време, след като преди това е напуснал на неустановена дата родината си по
произход – Сирийска арабска република, поради трудния живот и водените на места военни
действия, с намерение да отпътува от страната ни за друга държава в Европа, където да се
установи. Същият не е заявявал изрично в дадените от него обяснения пред разследващия
орган в хода на БП, че е влязъл в страната ни, за да търси закрила. Предприемайки
пътуването си към Република България, подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че ще
премине през турско-българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение
за влизане в Р. България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, за което
свидетелства обстоятелството, че е ползвал услугите на каналджии. Същият е съзнавал и че
ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е
била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на Република
България, от където да продължи към друга държава в Европа.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лице, което влезе в страната ни, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е
преминал границата без съответно разрешение по причини, свързани с неговия произход,
политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Не са
направени и доказателствени искания в тази насока от подсъдимия чрез неговия служебен
защитник в хода на съдебното следствие. Законът изисква да бъде установено наличието на
посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал.5 от НК, че влизането
в страната е свързано единствено с желание, да се ползва от правото на убежище по смисъла
на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България, като основанието за предоставяне
на закрила - основателно опасение от преследване по причини на раса, религия, етническа
принадлежност, политически убеждения или принадлежност към определена социална
4

група, следва да е налице по отношение на конкретното лице – в случая на подсъдимия,
гражданин на Сирийска арабска република. Съобразявайки се в случая с причините,
мотивирали подсъдимия У. Х. А. да напусне преди неопределено време доброволно
родината си – Сирийска арабска република и да влезе нелегално на територията на страната
ни, ползвайки услугите на каналджия и то след неустановен престой на територията на Р.
Турция, като взе предвид и обстановката в държавата по произход /липсата на безогледно
насилие, характеризиращо наличие на повсеместен въоръжен конфликт/, съдът в настоящия
си състав прие, че не са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК
спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него не попада в приложното поле на този
фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия У. Х. А. /W.H.A./, гражданин на
Сирийска арабска република, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от
НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните мотиви, принудили подсъдимия да напусне доброволно родината си – Сирийска
арабска република, а впоследствие и Р.Турция, където пребивавал за неизвестен период, за
да премине на територията на държава-членка на ЕС, каквото се явява Р. България, от
където да се придвижи към друга европейска държава, където желаел да се установи и да
заживее.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс.У. Х. А. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му, а също и младата му възраст.
Посочените смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при наличие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия У. Х. А. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1
от НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и на основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно
предвидено в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от
свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се
съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. У. Х. А. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването
5

на което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на У. Х. А. наказание лишаване
от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. У. Х. А. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	54
Дата:	25 април 2024 г. (в сила от 11 май 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200213
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 април 2024 г.

Присъда по дело №213/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите