РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Русе, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Александър Иванов
Пламен Дочев
при участието на секретаря Светла Пеева
в присъствието на прокурора Я. Г. И.
като разгледа докладваното от Пламен Дочев Въззивно административно
наказателно дело № 20224500600774 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по чл.7 ал.3 от УБДХ.
С Решение № 679/23.11.22г., постановено по АХД № 2157/ 2022г., по
описа на Русенски районен съд, М. П. Д. е призната за виновна в това, че на
19.11.22г., в гр.Русе, извършила непристойна проявя, около 23:30 часа, на
публично място, находящо се в гр. Русе, на ***, на бензиностанция
„Инсаойл“, е извършила хулиганска проява към Б.Т.Т., като го наплюла,
нарекла го „***“ и „***“, нанесла му удари с ръце и крака и демонстрирала
притежание на хладно оръжие – нож с дължина на острието двадесет
сантиметра, както и хулиганска проява към Н.В.Т., като нанесла ритници, с
които действия е нарушила обществения ред и спокойствие. с което
нарушила обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл.6
б.”а”,вр. чл.1 ал.1 от УБДХ и е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева.
Решението на РРС е обжалвано от нарушителката Д. , чрез
упълномощен защитник адв.В. от РАК. Жалбата съдържа оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, изразяваща се в нарушение на
1
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се
въззивният съд да отмени решението и оправдае нарушителката.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явяват
жалбоподателката и упълномощеният защитник. Те поддържат жалбата,
развиват и допълват съображенията си и искат решението да бъде отменено,
като Д. оправдана, тъй като не е извършила нарушението.
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна и
предлага решението да бъде потвърдено изцяло.
След като обсъди доводите на страните и доказател‐
с т ва та, приложени към делото, Окръжният съд кон с та ти ра след ‐
но то:
Жалбата е подадена от нарушителката в срок, по смисъла на чл.1 ал.1
от УБДХ. Насочена е против решение на първоинстанционен съд, по‐
становено по чл.4 от УБДХ. Постъпила е в срока по чл.7 ал.2 от УБДХ,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по
съ щес т во жалбата е неоснователна.
Въззивният съд намира обжалваното решение за обосновано и
правилно, тъй като изводите на съда кореспондират със събраните по делото
доказателства.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Нарушителката М. Д., с ЕГН: **********, е родена на 28.01.1981 г. в
гр. Русе,неосъждана, с висше образование, неомъжена, работи като
таксиметров шофьор.
Вечерта на 19.11.2022 г. нарушителката била излязла да поеме нощна
смЯ. като таксиметров шофьор, с лек автомобил, „Шевролет Авео“, с
регистрационен номер ***, който бил обозначен като такси. В тази връзка и
преди започване на смЯ.та решила да зареди гориво на безиностанция
„Инсаойл“, находяща се в гр. Русе, ***.При пристигането си на
бензиностанцията, Д. спряла непосредствено след лек автомобил „Фиат
Пунто“, с рег. номер Р 6903 ВХ, който се намирал до колонката.
В колата на шофьорското място бил седнал свидетелят Б.Т.Т., а до него
била седнала свидетелката Н.В.Т..Нарушителката била подразнена от
поведението на свидетеля Т., а именно че същият макар да е приключил със
2
зареждането на гориво и плащането му, не привеждал в движение лекия си
автомобил, Д. подала няколко пъти звуков сигнал с клаксона на лекия
автомобил. Липсата на реакция от страна на свидетеля Т., мотивирала
нарушителката да слезе от колата си и да му поиска сметка, тъй като същата
била наясно, че между 23:40 и 00:00 часа бензиностанцията спира работа за
отчитане, което я лишавало от възможност да поеме и наличните заявки за
таксиметров превоз.
В тази връзка Д. излязла от лекия автомобил и се насочила към колата на
свидетеля Т., като на висок глас обсъдила поведението му. В този момент
последният отворил шофьорската врата и я наплюл, като в отговор на това
нарушителката също го наплюла, посегнала да го ритне и ритнала вратата на
колата.
След това свидетелят Т. излязъл от колата и се насочил заплашително
към Д.. Нарушителката го наплюла отново и го ритнала в областта на торса.
Подразнен от това, свидетелят Т. нанесъл многократни удари с ръка по
главата, като я съборил на земята. При падането , очилата се счупили.
Междувременно свидетелката Т.а също слязла от автомобила и застанала
между тях, опитвайки се да прекрати скандала. Въпреки нейната намеса,
както и на свидетелите Т.Б. - таксиметров шофьор, и Т.К. - оператор в
бензиностанцията, Д. продължила да се държи вербално агресивно към
свидетеля Т., който към този момент бил преустановил агресивните си
действия и се оттеглил към колата си. Непосредствено след това Д. отишла до
автомобила си и извадила нож с дължина на острието от около 20 см, като
същият се намирал в тъмен на цвят кожен кобур. Д. извадила ножа от кобура,
държейки го в близост до тялото си. Това било възприето от свидетелите Б.К.,
Т. и Т.а, като всички изпитали уплаха и притеснение. Притеснена за здравето
и живота на свидетеля Т.,свидетелката Т.а се приближила до Д. и я хванала за
ръцете, а след това застанала между нея и мъжа . Макар нарушителката да
държала оръжието плътно до нея, тя продължавала да се държи вербално
агресивно към свидетеля Т., като го обиждала и го наплюла отново.
Това поведението и наличието на нож го мотивирало да подаде и сигнал
на телефон 112. В този момент нарушителката поставила ножа в калъфа и го
прибрала в колата, откъдето извадила бутилка с вода, с която поляла
свидетеля Т. и свидетелката Т.а. При опита на последната да вземе шишето с
3
вода, Д. я ритнала в корема. Това мотивирало Т. да я събори на земята, като
при опитите да се изправи същият я блъскал към земята. Докато била
паднала, Д. нанесла няколко удара с крака в областта на торса на свидетеля Т..
Малко след това свидетелят Т. отстъпил и дал възможност на нарушителката
да се изправи. Изпраявйки се, Д. го замерила с бутилката от водата, която
държала в едната си ръка, и го ритнала два последователни пъти в областта на
тялото.
С оглед намесата на свидетеля Т.К. и свидетелката Т.а, свидетелят Т. и
нарушителката Д. преустановили действията си, като последната взела ножа,
който бил в калъф, и го оставила на касата при свидетелката Й.А.Д..
Така изложеното било възприето от свидетелите Т.Б. и Т.К., като същите
останали крайно възмутени от поведението на свидетеля Т. и нарушителката
Д.. Във връзка с подадения сигнал от свидетеля Т., на местонарушението били
изпратени полицейските служители Н.Г. и Н. Н. – старши полицейски
служители, които при пристигането си не възприели скандал, като в тази
връзка пристъпили към снемане на обяснения от намиращите се там лица, а
именно свидетелите Д., Б.К., Т. и Т.а и нарушителката Д..
Местонарушението било посетено и от екип на ЦСМП, отзовал се във
връзка с подаден от Д. сигнал, който откарал последната до УМБАЛ-Русе,
Спешно отделение, тъй като същата се оплаквала от болки в главата и
дясното рамо. При извършения преглед не били установени наранявания по
Д.. Свидетелят Т. и посочената в Акта като нарушител Д. били изпробвани за
употреба на алкохол, а последната и за употреба на наркотични вещества,
като всички проби били отрицателни. С оглед на на снетите обяснения на
намиращите се на местонарушението лица и изгледания запис от камерите за
видеонаблюдение, Николай Николаев съставил на М. Д. процесния акт за
констатиране на проява на дребно хулиганство.
Гореизложената фактическа обстановка въззивната инстанция намира за
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Тя правилно е изяснена от районния съд, който е разпитал
всички свидетели, имащи отношение към случилото се.
По делото са събрани гласни доказателства.При взаимно изключващи се
гласни доказателства , първата инстанция правилно е дала вяра на
показанията на свидетелите свидетели Н., Д., Б. и К., доколкото изложеното
4
от тях почива на преките им впечатления и намира потвърждение в
останалата доказателствена съвкупност, а именно приобщените писмени
доказателства и доказателствени средства и веществени доказателства. По
делото не се установи някои от тези свидетели да е заинтересован от изхода
на делото. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Б. Т. и Н. Т.а
касателно обстоятелството, че Д. първа е наплюла свидетеля Т., както и че
при нанасяне на част от ударите ножът е бил в ръцете на Д., като едва при
падането на земята го изтървала, доколкото така изложеното се намира в
колизия с приобщения видео запис от камерата за видеонаблюдение. При
огледа, който се извърши в присъствието на свидетелите Т. и Т.а, се
установявя по категоричен начин, че първоначално свидетелят Т. наплюва Д.,
както и че към момента, когато и нанася многократни удари в областта на
главата същата държи не нож, а бутилка с вода.
Съдът кредитира изцяло обясненията на нарушителката Д., доколкото
изложеното от нея е в синхрон с останалата доказателствена съвкупност,
изключая показанията на Т. и Т.а в некредитираната от съда част. Същата не
оспорва,че е наплюла Т., както и че е ритнала Т.а.
От друга страна, с оглед обсъдените по-горе доказателства са налице
достатъчно такива, които да доказват авторството и начина на извършване на
деянието, които правилно са приети от районния съд
Съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства сочи на
неправомерно поведение от страна именно на Д..
При така установеното от фактическа страна, съдът правилно е приел,
че с деянието си нарушителката Д. е осъществила от обективна страна
състава на административното нарушение „дребно хулиганство”, по смисъла
на чл.1 ал.2 от УБДХ, тъй като на 19.11.22г., в гр.Русе, извършила
непристойна проявя, около 23:30 часа, на публично място, находящо се в гр.
Русе, на ***, на бензиностанция „Инсаойл“, е извършила хулиганска проява
към Б.Т.Т., като го наплюла, нарекла го „***“ и „***“, нанесла му удари с
ръце и крака и демонстрирала притежание на хладно оръжие – нож с дължина
на острието двадесет сантиметра, както и хулиганска проява към Н.В.Т., като
нанесла ритници, с които действия е нарушила обществения ред и
спокойствие. с което нарушила обществения ред и спокойствие.
При индивидуализацията на наказанието на нарушителката, правилно са
отчетени личността на нарушителката, както и подбудите за извършването
му. Като отегчаващи вината обстоятелства първата инстанция правилно е
отчела конкретната форма и механизъм на изпълнителното деяние – вербална
5
и физическа агресия, изразила се в обиди и нанасяне на удари и ритници към
повече от едно лице, както и обстоятелството, че част от деянията са
осъществени, докато Д. е била въоръжена с нож. Като смекчаващо вината
обстоятелство, съдът отчита чистото съдебно минало на Д., трудовата
ангажираност, както и че част от деянията са осъществени в отговор на
реализирана агресия от страна на свидетеля Т.. Предвид това правилно РРС
констатира, че на Д. следва да бъде санкционирана с предвиденото по-леко
наказание – „Глоба“, като същото е наложено в законния размер от 200 лева.
Районният съд е наложил на Д. наказание от вида глоба, в размер на
200лв. Въпреки посоченото от настоящата инстанция размера на глобата е
към средата на санкцията, поради което същият се явява законосъобразен,
правилен и справедлив и не са налице основания за намаляването му.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 679/23.11.2022г., постановено по АНД
№ 2157/22 по описа на Русенския районен съд
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6