О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1578
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на петнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова въззивно гражданско дело № 1053 по описа
за 2020 година.
С Решение № 472 от 03.02.2020г., постановено по гр. дело № 8950/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъден Д. Вълев К. от гр. Бургас на основание чл. 149 от СК да заплати на малолетната си дъщеря М.К. чрез нейната майка и законен представител Ж.К.К. месечна издръжка в размер на 240 лева, дължима за минал период – от 23.08.2019г. до 20.10.2019г., като е отхвърлен иска за разликата над присъдените 240 лева до претендираните 300 лева месечна издръжка.
С цитираното решение е осъден Д. Вълев К. от гр. Бургас на основание чл. 149 от СК да заплати на малолетната си дъщеря М.К. чрез нейната майка и законен представител Ж.К.К. месечна издръжка в размер на 240 лева, начиная от 21.10.2019г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, платима до 10-то число на съответния месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, като е отхвърлен иска за разликата над присъдените 240 лева до претендираните 300 лева месечна издръжка.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Д. Вълев К. от гр. Бургас, със съдебен адрес *** – адвокат Ж.С., с която се претендира постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, като бъде постановено ново решение по съществото на спора и да бъде уважен иска по чл. 143, ал. 2 от СК, но не в размера, определен от съда от 240 лева, а в размер от 170 лева, която ответника да плаща на детето М.К. и да бъде оставен без уважение иска, с който съда е определил ежемесечна издръжка за минало време за периода от фактическата раздяла 23.08.2019г. до предявяването на исковата молба в общ размер на месечна издръжка от 240 лева за детето М.К.. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства и на това основание е присъдил издръжка, непосилна за плащане от бащата. Посочва се обстоятелството, че издръжка в размер на 240 лева е прекомерно висока и размерът не е съобразен нито с финансовите възможности на ответника, нито с имотното му състояние, а издръжката, която родителя дължи на ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на нея и от възможностите на този, който я дължи.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното решение и от лице, което разполага с валидна представителна власт за това, дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна по въззивната жалба – Ж.К.К. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, мотивирано, обосновано и постановено съобразно с материалния и процесуалния закон. Посочва се, че решението е постановено след като са обсъдени логично и последователно всички събрани доказателства по делото, фактическите констатации, изложени в мотивите на решението са правилни и кореспондиращи на събрания в хода на процеса доказателствен материал.
В отговора се посочват и ново настъпили обстоятелства по смисъла на чл. 147, т. 2 от ГПК, а именно – публикувани две обяви за работа в дружеството, в което работи ответника, които предлагат добро заплащане, отлично трудово възнаграждение и допълнителни бонуси, повишаване на цената на медицинските прегледи, на които следва да се подлага малолетното дете, както и ежемесечна необходимост от силиконова плака на стойност от 134, 78 лева, която следва да се поставя на крака на детето, на който участък е извършена кожна трансплантация. Посочва се, че възражението на ответника, че никога не са били заплащани допълнителни възнаграждения от работодателя на ответника са неоснователни. В депозирания отговор се посочва, че е неоснователно възражението на въззивника, че съдът в решението си неправилно е приел, че за периода след фактическата раздяла между страните, бащата не е участвал в материалната издръжка на дъщеря си в натура или пари.
Претендира се да бъде оставена без уважение подадената от ответната страна въззивна жалба против първоинстанционното решение и да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решението на Районен съд – Бургас като правилно и законосъобразно.
Представени са писмени доказателства, които се претендира да бъдат приети като доказателства – Служебна бележка, два броя обяви за работа, както и две фактури за закупуване на силиконова плака.
Предявен е иск от М.Д.К. чрез нейната майка и законен предсавител – Ж.К.К. против Д. Вълев К., с който се претендира да бъде осъден ответника Д.К. да заплаща на детето месечна издръжка за бъдеще време в размер на 300 лева, както и издръжка за минало време в размер на 300 лева месечно за периода от 23.08.2019г. до датата на предявяване на исковата молба – 21.10.2019г.
По отношение на искането да бъдат приети като доказателства представените документи, съдът намира същото за основателно и счита, че следва да бъдат приети, тъй като се касае за предявен иск за издръжка на малолетно дете и забраната на чл. 266, ал. 3 от ГПК в конкретния случай не може да намери приложение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 10532020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от Д. Вълев К. против Решение № 472 от 03.02.2020г., постановено по гр. дело № 8950/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемата – ответна страна М.Д.К. чрез нейната майка и законен представител – Ж.К.К..
ПРИЕМА представените с отговора на въззивната жалба писмени доказателства - Служебна бележка, изд. от „Свежест 2015“ ЕООД, два броя обяви за работа от „Чикън груп“ ООД, както и две фактури за закупуване на силиконова плака на стойност по от 134 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.