№ 26
гр. Кюстендил, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500362 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.150 от СК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ЕМ. ИВ. ЕС., с ЕГН
********** и адрес: с. ***, общ. Кюстендил, действащ чрез пълномощника адв. М.М.
от АК – Кюстендил срещу Решение №260421/14.07.2021 г. на Районен съд – гр.
Кюстендил, постановено по гр.д.№774/2021 г. по описа на същия съд, с което е
изменен размерът на издръжката, която Е. е осъден да заплаща на малолетната си
дъщеря *** Е.а чрез нейната майка и законен представител ЕВ. Д. ИВ., като считано от
26.04.2021 г. е увеличена на 300.00 лева, платима до всяко 5-то число на месеца за
текущия, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла или просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването
й; на основание чл.242, ал.1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
обжалваното решение, породена от необосноваността му и противоречието с
материалния закон. Поддържа виждане за недоказаност на исковата претенция,
пояснявайки, че ищцата не е изпълнила указания на съда за представяне на
доказателства за получаваните от нея доходи и сторените разходи, произтичащи от
влошеното здравословно състояние на детето, респ. дали същите не са поети от НЗОК.
Оспорва извода на решаващия съд за установената по делото финансова възможност на
бащата да поеме увеличения размер издръжка, развивайки доводи за липса на такава,
поради несъответстващ на приетия от съда финансов доход на ответника. Счита, че
искът е допустим и основателен до законово установения минимален размер издръжка,
1
възлизащ на сумата от 162.50 лева. Твърди, че доколкото по делото не е доказана
исковата претенция на ищцата, то обжалваното решение подлежи на отмяна. Иска се
връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор по
въззивната жалба, в който се оспорват твърденията в нея и се иска оставянето й без
уважение.
Постъпила е и частна жалба от ЕМ. ИВ. ЕС. с ЕГН ********** и адрес: с. ***,
общ. Кюстендил, действащ чрез пълномощника адв. М.М. от АК – Кюстендил срещу
определението на РС- Кюстендил обективирано в Решение №260421/14.07.2021 г. на
Районен съд – гр. Кюстендил, постановено по гр.д.№774/2021 г. по описа на същия съд,
с което е допуснато предварително изпълнение на решението досежно присъдената
издръжка. Твърди се, че предсрочното изпълнение е допустимо, но не е необходимо и
се иска отмяната му.
В постъпилия отговор на частната жалба се твърди, че същата е неоснователна,
поради което следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите,
наведени във възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и
след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното:
В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав
извърши проверка на депозираната въззивна жалба и констатира, че същата е редовна
и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок,
от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК,
въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на
обжалваното съдебното решение и след преценка на събраните от първа инстанция
доказателства, намира че въззивната жалба е частично основателна, тъй като
решението на районен съд е неправилно в частта, в която е уважен искът за
увеличаване на месечната издръжка дължима от Е.Е. на малолетната му дъщеря за
размера над 240 лв. до присъдените 300 лв. Съображения :
С влязло в сила решение от 09.03.2010 год. Постановено по гр. д. № 2281/2009 г.
ищецът е осъден да заплаща на детето си Ива Е.а месечна издръжка в размер на 100.00
лв.
От Експертно решение № 2012/163/05.10.2020 г. на МБАЛ „Д-р Никола
Василиев“ АД, гр. Кюстендил е видно, че малолетното дете е освидетелствано със 100
% степен на увреждане с чужда помощ с начална дата на инвалидизацията 14.04.2011 г.
и водеща диагноза „генерализирано разстройство на развитието“. По делото пред
районен съд са представени 19 бр. епикризи от МБАЛНП „Св. Наум“ гр. София, от
които е видно, че детето от м. май 2011 г. и до настоящия момент многократно е било
хоспитализирано в Клиника по нервни болести за деца при МБАЛНП „Св. Наум“ гр.
София с оглед извършване на необходимите прегледи и изследвания във връзка със
заболяването му, при последен болничен престой в периода 21.06. – 24.06.2021г.
2
Представена е и Етапна епикриза, издадена от Медицински център „Орто Мед“ ЕООД,
с която се установява наличие на десностранна сколиотична деформация в торакален
отдел и комп. левостранна в лумб. отдел на гръбначния стълб.
Видно от Удостоверение изх. № 41/20.05.2021 г., издадено от „Торготерм“АД
гр. Кюстендил бащата на детето за периода от м.11.2020г. до м. 04.2021 г. вкл. е
получил доходи от работна заплата в общ размер от 5325.58 лв. От служебна бележка
изх. № 60-08-07-30664/03.06.2021г., издадена от Агенция по заетостта се установява, че
майката е регистрирана в БРТ Кюстендил като безработна. От справка № 113900-
2158/03.06.2021г., издадена от ОД на МВР – Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ се
установява, че родителите на детето не притежават превозни средства. Представени са
от Община Кюстендил удостоверения, от които е видно, че родителите на детето не са
за декларирали движимо и недвижимо имущество. Представените от АВ справки за
извършвани вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 03.04.2002 г. до
02.06.2021г. удостоверяват липса на такива за Е.И. и извършени отчуждавания на
недвижими имоти от Е.Е..
От представеното удостоверение, издадено от ДСИ при КРС се установява, че по
изп.д. № 8/2018г. от описа на СИС при КРС от ответника са постъпили общо 4900,00
лв. за издръжка на детето му в периода 17.01.2018г. до 16.07.2020г., а от майката – за
същия период – 2488,00 лв., изплащани чрез лице осъществяващо заместваща грижа.
Считано от 17.07.2020г. до 19.05.2021 г. по изпълнителното делото са постъпили суми
само от ответника по наложен запор на трудовото му възнаграждение в размер на 1380
лв. (всеки месец по 138,00 лв.).
От представеното по делото писмо изх. № 1004-11-00-112341/04.06.2021г.,
издадено от ДСП – Кюстендил се установява, че майката на детето на основание чл.
8д, ал.1 от ЗСПД получава помощи в размер на 930,00 лв. месечно считано от
01.02.2020г. и към момента на издаване на писмото.
С протоколно определение на съда от 16.06.2021г. е обявено за служебно
известно на настоящия състав, че е прекратено настаняването на малолетното дете в
семейството на роднини по майчина линия (а именно – на вуйчото Николай Добринов
Иванов) и детето е реинтегрирано в биологичното семейство на майката ЕВ. Д. ИВ..
От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.142 СК, размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Съгласно чл. 150 СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Следователно, за да се
уважи този иск следва да се установи, че детето не е навършило пълнолетие, че
ответникът е негов родител, че е налице съществено и трайно увеличение на нуждите
му, както и възможността на ответника да дава издръжки на детето си в претендирания
размер. В конкретния случай, няма спор относно първите три предпоставки- детето не
е навършило пълнолетие, ответникът е негов баща, изминал е продължителен период
от време, през който са се променили както нуждите на детето, така и възможностите
на родителите. Не е спорен и въпроса, че детето страда от заболявания, които са довели
до неговата инвалидизация. По делото е спорен въпроса за възможностите на бащата
да дава определеният от районен съд размер на месечната издръжка, а именно 300 лв.
3
В тази връзка следва да се посочи следното:
Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи,
имотното състояние и квалификация /съобразно задължителните указания, дадени в т.
5 от ППВС № 5/1970г/. Според т. 6 от същото ППВС двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда
детето. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му
положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази
възможност се преценява към момента на постановяване на решението. В случая видно
от представените по делото доказателства единственият доход на бащата е трудовото
му възнаграждение, като видно от представеното удостоверение, издадено от
„Торготерм“АД гр. Кюстендил брутният му размер е около 950 лв. брутно. От
останалите събрани доказателства безспорно се установява, че същият не притежава
превозни средства, недвижимо имущество, както и не получава други доходи. При тези
данни съдът намира, че във възможностите на бащата е да заплаща месечна издръжка
на малолетното си дете в размер на 240 лв., поради което искът е основателен за този
размер, а за разликата до пълния размер от 300 лв. е неоснователен, поради което
решението на районен съд в тази част е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Решението в останалата е законосъобразно и ще се потвърди.
Неоснователна е частната жалба. Съображения:
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. В
случая се касае за присъдена със съдебното решение издръжка на дете и по силата на
закона то подлежи задължително на предварително изпълнение.
С оглед на изложеното съдът постанови решението си.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260421/14.07.2021 г. на Районен съд – гр. Кюстендил,
постановено по гр.д.№774/2021 г. по описа на същия съд в частта, в която ЕМ. ИВ. ЕС.
с ЕГН ********** и адрес: с. ***, общ. Кюстендил е осъден да заплаща на малолетната
си дъщеря *** Е.А, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител ЕВ.
Д. ИВ., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 26.04.2021
г. за разликата над 240 лв. , както и в частта в която е осъден да заплати държавна
такса за сумата над 345.60 лв. и вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИЯТ от ЕВ. Д. ИВ., ЕГН ********** действаща като майка и законен
представител на *** Е.А, ЕГН ********** срещу ЕМ. ИВ. ЕС. с ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 150 от СК за изменение на размера на определената с Решение от
09.03.2010 г, постановено по гр.д. №2281/2009 г. на КнРС месечна издръжка за
разликата над 240 лв. до 300 лв. ОТХВЪРЛЯ.
4
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ЕМ. ИВ. ЕС. с ЕГН ********** и
адрес: с. ***, общ. Кюстендил, срещу определението на РС- Кюстендил обективирано в
Решение №260421/14.07.2021 г. на Районен съд – гр. Кюстендил, постановено по гр.д.
№774/2021 г. по описа на същия съд, с което е допуснато предварително изпълнение на
решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5