Р
Е Ш Е Н И Е
№
……/16.07.2015г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХI СЪСТАВ, гражданско отделение, на 16 юли 2015г., в закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Ц. ХЕКИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Ц. Хекимова гражданско дело № 7860 по описа за 2010г.
Производството
е образувано по молба на З.М.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв.Галя Николова от 25.06.2015г. за допълване
на решение № 2303/21.05.2015г.
по гр.д. № 7860/2010г. по описа на ВРС, ХI състав, за извършване на делба на ВИЛНА СГРАДА № **********.***.2 по КК на гр. Варна,
със застроена площ от 70 кв.м. и ВИЛНА СГРАДА № **********.***.1 по КК на гр. Варна,
със застроена площ от 71 кв.м., както и поземления имот, в който са изградени - ПИ № **********.*** по КК на гр. Варна, м. „*******”
– „******” с площ от 1046 кв.м., при граници: ПИ с №№ **********.***, **********.***,
**********.*** и **********.****.
В
рамките на дадения от съда срок от насрещната по молбата страна – ищеца И.М.И., ЕГН
**********, с адрес: *** е изразено становище за неоснователност на заявената от
молителя претенция.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена
е претенция от З.М.И. срещу И.И. за заплащане на сума от 53361,83,
представляваща увеличената стойност на имота чрез изграждането на сграда №1 и
сума от 7817 лева, представляваща разходите за изграждане на сграда 2 на етап
груб строеж. Претендира се увеличената стойност на имота вследствие на
извършеното строителство и подобренията в една от тях и евентуално разноските
за тези подобрения в същия размер, като извършените СМР са конкретизирани в
молба на л.220 – 224 от делото. Твърди се, че строителството на двете вилни
сгради и подобренията в едната от тях са извършени със знанието и
непротивопоставянето на съсобствениците и З.М.И. е вложил общо 237912,12 лева.
Видно от горното, като главна претенция отв. З.М.И. е предявил иск за
заплащане на увеличената стойност на имота чрез изграждането на сграда №1 и в
евентуалност разноските за извършване на подобренията, поради което искането за
допълване на решение №2303/21.05.2015г. по гр.д. № 7860/2010г.
по описа на ВРС, ХI състав следва да бъде
уважено.
Заявената като главна претенция за заплащане на сума от 53361,83,
представляваща увеличената стойност на имота следва да се квалифицира по чл.74,
ал.2 от ЗС въз основа на твърдението, че подобренията в съсобствения имот,
изразяващи се в построяване и довършване на сграда №1, са извършени от съделителя
З.М.И. в качеството му на владелец на цялата сграда, вкл. притежаваните от
другите съделители идеални части със знанието и без противопоставянето на
техните собственици и предвид липсата на твърдения за добросъвестност на
владението.
По така предявената претенция на пълно и главно доказване подлежи
качеството на ищеца като владелец по отношение на частите на останалите
съделители. Право да претендира приравнени на добросъвестния владелец права по
чл.71 и чл.72 от ЗС, има лицето, което при извършване на подобренията е имало
съзнанието, че подобрява своя собствена вещ. При изясняване дали подобрителят е
владелец се изхожда от презумпцията на чл. 69 ЗС, като се изследва доколко тя
не е оборена. Намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в
действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че съделителите са били постигнали устно съгласие за разпределение
на сградите след построяването им. Не се твърди и не се представят
доказателства за реализиране на това намерение впоследствие, преди образуване
на настоящото производство. В настоящия случай не се установи поведение от
страна на ищеца по настоящата претенция, игнориращо правата на съделителя И.И.
по време на строителството, напротив, от събраните гласни доказателства се
установи съгласието за извършване общо на дейностите по построяване на двете
къщи под организацията на отв.З.И. и с финансовото участие на ищеца И.И.,
независимо дали то е реализирано впоследствие в пълнота. Не се установява
разделност при строителството на къщите, нито действия от страна на ищеца,
демонстриращи отблъскване на владението на другия съделител, като се има
предвид, че от свидетелските показания безпротиворечиво се установява факта на
осъществявани от отв. посещения в имота по време на строителството, общо планиране
и организиране на строителството на двете къщи.
Съгласно разрешението на ТР №1
от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК презумпцията на чл. 69 ЗС
в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена,
ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение. Съобразно цитираното тълкувателно решение в два случая
съсобственикът упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява
с правата на останалите, а именно ако въобще не знае, че и друг има право на
собственост върху същия имот, или като отнеме владението на останалите
съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В
случая не е налице нито един от двата описани варианта – всички страни
основават правата си на наследствено правоприемство от общ наследодател. Не е
осъществена и втората хипотеза, тъй като ищецът е осъществявал фактическа власт
върху имота, доколкото е позволявало местоживеенето му в чужбина.
С оглед изложеното, поради липсата на
успешно проведено доказване на фактическия състав на осъществявано от
съделителя недобросъвестно владение претенцията на З.М.И. срещу И.И. за
заплащане на сума от 53361,83, представляваща увеличената стойност на имота
чрез изграждането на сграда №1 следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден
от горното и на основание чл. 250, ал.1 от
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА решение №2303/21.05.2015г. по гр.д. № 7860/2010г. по описа на ВРС, ХI състав, В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
ОТХВЪРЛЯ иска на З.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** за
заплащане на сума в размер
от 53361,83 лева, претендирана като
съответната част от увеличената стойност на съсобствения имот чрез извършеното от
З.М.И. строителство на сграда с идент. №**********.***.1 в
груб строеж през периода 2006г. – 2008г. и довършителните работи в нея през
периода 2008г. – 2013г.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: