№ 155
гр. Варна, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000378 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Юробанк
България“ АД със седалище гр.София срещу решение № 260045 от
05.04.2021г. по търг.дело № 239/19г. по описа на Добрички окръжен съд, в
частта му, с която е отхвърлен предявеният от банката срещу В. Д. К. от
гр.Добрич установителен иск, с който да се приеме за установено
съществуване на вземане на банката за сумата 148 274.64 евро, предявен като
частичен, представляваща главница по договор за кредит № 116-59/2007г. от
22.11.2007г. и анекс към него № 1 от 07.02.2011г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 397 от 28.02.2019г. по ч.гр.дело № 728/19г. по описа
на РС – Добрич, както и досежно присъдените в по-малък размер разноски.
В жалбата се твърди че решението в обжалваните му части е
неправилно.
Оспорва изводите на съда за наличието на анатоцизъм с
капитализиране на лихвата съгласно анекс № 1, поради което и от анекса не
могат да се черпят права и това прави неясен размера на дълга. Оспорва и
1
извода, че е налице неравноправна клауза в чл.13 от Общите условия, тъй
като методиката за промяна на лихвата не е установена по достъпен и
разбираем за клиента начин.
Излага, че по делото е установено че към момента на подписване на
анекс № 1 от 07.02.2011г. е налице непогасена главница в размер на
197 250.72 евро, както и че последното извършено плащане по главницата е
от 09.02.2011г., както и че са налице обективните предпоставки за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Твърди че дори и да се приеме, че с
анекс № 1 банката неправомерно е приложила анатоцизъм, от събраните по
делото доказателства е установено че към момента на подписване на анекса е
налице дължима и неплатена главница в размер на 197 250.72 евро. Сочи че
не може да се приеме, че целият анекс е нищожен. Твърди че претенцията на
банката за главница е в по-малък от установения по делото размер.
На следващо място твърди, че договорната лихва е променена със
сключването на анекс № 1, който е подписан от ответника и размерът на
новия лихвен процент е посочен изрично в погасителния план, който не е
обявен за нищожен от съда. Излага, че дори и клаузата на анатоцизъм да е
нищожна, останалите уговорки не са нищожни, тъй като не противоречат на
ЗЗП. Поради което и договорената между страните промяна на лихвени
процент с погасителния план към анекс № 1 не противоречи на закона. Сочи
че аналогичен е и въпроса с надбавката за наказателна лихва, която е
уговорена между страните в анекс № 1, а не е направена едностранно от
банката. Твърди също така, че размерът на лихвения процент е ирелевантен,
тъй като банката претендира само главница в настоящето производство.
Размерът на лихвения процент няма отношение предвид установения с анекса
размер на главницата, както и безспорния факт, че след подписване на анекса
не е имало погасяване на главницата.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от банката част и да
уважи изцяло иска на банката за главницата, както и да присъди направените
разноски в пълен размер. Претендира направените по делото разноски. В
депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител,
поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна В. Д. К. от гр.Добрич, в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК отговор изразява становище за неоснователност на
2
въззивната жалба. Моли съда да остави жалбата без уважение като
неоснователна и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е установителен иск след заповедно производство по реда на
чл.422 от ГПК от „Юробанк България“ АД срещу В. Д. К. за установяване на
съществуване на задължение към банката за сумите 148 274.64 евро главница
и сумата 1 067.28лв. разноски за периода от 25.10.2017г. до 20.02.2019г.,
дължими по договор за кредит № 116-59/2007г. Продукт Нов Алфа Кредит за
покупка, строителство и ремонт, с анекс № 1 от 07.02.2011г. Искът за
главницата е отхвърлен изцяло с обжалваното решение. Претенцията за
дължими разноски по договора за кредит е уважена изцяло и решението в
тази част е влязло в сила.
Няма спор пред въззивната инстанция по следните установени по
делото от първата инстанция факти:
Въззивникът „Юробанк България“ АД е правоприемник на
кредитодателя „Алфа Банк – Клон България“ КЧТ.
На 22.11.2007г. между банката и К. – кредитополучател е сключен
договор за кредит № 116-59/2007г. Продукт Нов Алфа Кредит за покупка,
строителство и ремонт, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 200 000 евро за покупка и
довършителни ремонтни дейности със срок на погасяване 360 месеца,
включващ 12 месеца гратисен период, в който се дължат само лихви, при
фиксирана лихва за първите 15 години от срока в размер на 6.2 % годишно, а
за останалия срок по договаряне с банката. Не е спорно че сумата по кредита е
усвоена.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от
въззивния съд изцяло като обективно и компетентно дадена, съдът приема за
установено, че към датата на подписване на анекс № 1 към договора
07.02.2011г. редовната и просрочената главница по договора е в размер на
197 250.72 евро., като от усвоения размер на кредита от кредитополучателят
3
са погасени 2 748.93 евро. Със сключването на анекса страните са съгласили
към редовната и просрочена главница по договор да се прибавят и вземанията
на банката, включващи непогасена лихва върху редовна главница,
просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочена главница в общ
размер на сумата 13 793.54 евро, или считано от 07.02.2011г. преоформената
главница за погасяване по погасителен план е уговорена между страните в
размер на сумата 211 044.61 евро. От страните е подписан и нов погасителен
план, в който е посочена лихва 7.5 плюс тримесечен Eurobor.
Установено е че след подписване на анекса от кредитополучателя е
заплатена сума в общ размер на 3 488.93 евро, които банката е отнесла за
погасяване на главница – 1 199 евро, за погасяване на договорни лихви –
2 229.46 евро и лихва за забава 60.47 евро.
По реда на чл.417 от ГПК банката се е снабдила със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя
Димитров по ч.гр.дело № 3695/13г. по описа на ДРС, с които длъжникът е
осъден да заплати на банката различни вземания по договора за кредит, сред
които и сумата 3 529.89 евро главница, изрично посочени в извлечението като
просрочени вноски от 07.05.2011г. до 07.08.2013г.
Няма извършени плащания по кредита след издаването на заповедта за
изпълнение за незаплатените задължения по договора за кредит към
14.08.2013г.
С покана, връчена чрез ЧСИ на кредитополучателя В.К. на 17.01.2019г.
банката е уведомила въззиваемия за неплатени 91 погасителни вноски и е
упражнила правото си да обяви целия размер на кредита за предсрочно
изискуем.
При така установенитите безспорни между страните пред въззивна
инстанция факти, въззивният съд прави следните правни изводи:
Сключеният между праводателя на въззивника и възззиваемия договор
за кредит от 22.11.2007г. не съдържа нищожни клаузи и валидно обвързва
страните по делото. Уговорена е фиксирана лихва в размер на 6.2 % годишно
за първите 15 години от договора, който размер на лихвата е прилаган от
банката. Клаузата на чл.13 от Общите условия към договора, даваща право на
банката едностранно да променя лихвения процент е нищожна като
неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 т.10 и т.12 от ЗЗП, но същата не е
4
прилагана от банката, поради което и установяването и като нищожно не би
променило изводите на съда.
Налице е неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за
заплащане в срок на дължимите месечни погасителни вноски като към
07.02.2011г. по делото е установена редовна непогасена главница в размер на
сумата 197 250.72 евро.
Сключеният на същата дата анекс № 1 към договора за кредит, с който
към размера на редовната главница се добавят натрупани към същата дата
лихви в общ размер на 13 793.54 евро е нищожен. Съобразно разрешението,
дадено от касационния съд по търг.дело № 1504/2018г., второ търговско
отделение, уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит
за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл.294 ал.1 от ТЗ.
Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в
наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10 ал.3 от
ЗЗД.
Предвид на това въззивният съд намира, че дължимият от
кредитополучателя размер на главницата и след 07.02.2011г. е установеният
размер от 197 250.72 евро. Единствените плащания след тази дата са в общ
размер на 3 488.93 евро, които банката е отнесла за погасяване на главница,
договорни лихви и лихва за забава.
Предмет на заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.дело №
3695/13г. по описа на РС – Добрич са само просрочени неплатени суми по
договора за кредит към 14.08.2013г. без банката да е обявила целия кредит за
предсрочно изискуем.
С оглед на така изложеното въззивният съд намира, че към 17.01.2019г.,
датата на получаване от кредитополучателя на изявлението на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем, са били налице обективните
предпоставки за упражняване на субективното право на банката – кредитор,
поради което и вземането и за целия размер на главницата е станало
5
предсрочно изискуемо.
По размера на задължението за главница:
Установено е по делото размерът на главницата към 07.02.2011г., а
именно сумата 197 250.72 евро.
Действително с оглед нищожността на анекса от 07.02.2011г. по делото
липсват доказателства за дължимите погасителни вноски от
кредитополучателя след тази дата при първоначалния размер на главницата и
първоначално уговорения между страните лихвен процент. Изчисления за
това биха били необходими за правилно отнасяне на заплатената от
кредитополучателя сума след тази дата съответно за главница, договорни
лихви и лихви за забава. Но с оглед предмета на настоящето производство -
частичен иск само за главница в размер на 148 274.64 евро, съставът на
въззивния съд намира, че за установяване на предявения по делото размер
може да бъде направено изчисление във вариант, при който целият размер на
платеното от кредитополучателя, а именно 3 488.93 евро, да бъде отнесено за
погасяване само на главница, като в този вариант остатъкът от главницата ще
бъде 193 761.27 евро. От този размер следва да бъде извадена вече
присъдената със заповед № 81 от 22.08.2013г. по ч.гр.дело № 3695/2013г.
главница в размер на 3 529.89 евро, представляваща просрочени вноски от
07.05.2011г. до 07.08.2013г. Или остатъкът от незаплатената главница в този
вариант е в размер на сумата 190 231.38 евро. Съдът отчита, че този вариант
на изчисление е в разрез с правилата за погасяване на задължения, когато
сумата е недостатъчна да погаси всички задължения. Презицното изчисление
на размера на задължението с изготвяне на погасителен план и отнасяне на
плащанията към погасителните вноски би довело до погасяване и на
задължения за лихви, което ще доведе до по-малък размер на погасените
задължения за главница. Но тези изчисления биха били необходими при иск
за горницата или при иск за лихви, каквито в настоящето производство няма
предявени, поради което и съставът на въззивния съд намира, че в настоящето
производство с оглед предмета на иска, това изчисление не се налага.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявеният
частичен иск за незаплатена главница по договора за кредит за размера на
сумата 148 274.64 евро за доказан и основателен и следва да бъде уважен
изцяло. Същата сума представлява сбор от главница по незаплатени
6
падежирали вноски от 07.09.2013г. до 17.01.2019г. и остатъкът от
главницата, обявен за предсрочно изискуем.
Предвид на това и решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него друго, с което
частичният иск за главницата да бъде уважен.
С оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
на банката направените разноски в заповедното производство, отчитайки вече
присъдените от първата инстанция по претенцията за разноски, а именно
сумата 11 109.27лв. На основание чл.78 ал.1 от ГПК полза на въззивника
следва да бъдат присъдени и направените пред първа инстанция разноски в
пълен размер, отчитайки вече присъдените, а именно сумата 6 102.99лв.,
представляваща държавна такса и възнаграждение за вещи лице. За въззивна
инстанция в полза на въззивника следва да бъде присъена сумата 5 821.35лв.,
представляваща държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260045 от 05.04.2021г. по търг.дело № 239/19г.
по описа на Добрички окръжен съд, в частта му, с която която е отхвърлен
предявеният от „Юробанк България“ АД със седалище гр.София срещу В. Д.
К. от гр.Добрич установителен иск, с който да се приеме за установено
съществуване на вземане на банката за сумата 148 274.64 евро, предявен като
частичен, представляваща главница по договор за кредит № 116-59/2007г. от
22.11.2007г. и анекс към него № 1 от 07.02.2011г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 397 от 28.02.2019г. по ч.гр.дело № 728/19г. по описа
на РС – Добрич и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Д.
К. от гр.Добрич, ЕГН **********, дължи на „Юробанк България“ АД със
седалище гр.София, в качеството и на правоприемник на „Алфа Банк – Клон
България“ КЧТ, сумата 148 274.64 евро /сто четиридесет и осем хиляди евро и
шестдесет и четири евроцента/, представляваща част от главница по договор
за кредит № 116-59/2007г. от 22.11.2007г. и анекс към него № 1 от
7
07.02.2011г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 22.02.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 397 от 28.02.2019г. по ч.гр.дело № 728/19г. по описа
на РС – Добрич.
ОСЪЖДА В. Д. К. от гр.Добрич, ж.к.“Дружба“ бл.11, вх.В, ет.2, ап.6,
ЕГН **********да заплати на „Юробанк България“ АД със седалище
гр.София, ЕИК *********, сумата 11 109.27лв. /единадесет хиляди сто и
девет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направени развоски
в заповедното производство, сумата 6 102.99лв. /шест хиляди сто и два лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща разноски пред първа и
инстанция и сумата 5 821.35лв. /пет хиляди осемстотин двадесет и един лева
и тридесет и пет стотинки/, представляваща разноски за въззивно
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8