РЕШЕНИЕ
№ 354 22.11.2021г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и първи октомври две
хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 566 по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по искова
молба на С.В.С. с ЕГН *********** от ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.
„Пиротска“ № 26 – адвокат Александър Събев, против А.В.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. София,
бул. „Патриарх Евтимий“ № 16А, ет.1 - адвокат Филип Ралчев.
С определение от
27.04.2017г. на основание чл.23, ал.2 вр. чл.21, т.3 от ЗПП на ищеца С. В. С. е
предоставена правна помощ за процесуално представителство по делото, която в
хода на делото се осъществява от адвокат Александър Събев от БАК, упълномощен
на основание чл.26, ал.3 от ЗПП от последния назначен за особен представител
адвокат Петър Димов от БАК.
След многобройни
уточнения на предявените претенции с доклада на делото по чл.146 от ГПК са приети за разглеждане следните искове :
I. да се прогласи нищожността на
упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с нотариални заверки рег.№
1206 и № 1207, том IБ, № 61 от
24.04.2009г. за удостоверяване на подписа и на съдържанието на нотариус с рег.
№ 417 на НК при БРС, поради липса на воля на упълномощителя;
II. да се прогласи нищожността на
упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с нотариални заверки рег. №
1204 и рег. № 1205, том ІБ, № 61 от 24.04.2009г. за удостоверяване на подписа и
на съдържанието на нотариус с рег. № 417 на НК при БРС, поради липса на воля на
упълномощителя;
III. да се осъди ответника да
предаде владението върху собствените на ищеца имоти, предмет на договори
продажба, сключени със :
1. нотариален акт № *** г. на
нотариус с рег. № 302 на НК :
- жилище № 4,
находящо се в ***, на втори жилищен етаж, със застроена площ от 120,03 кв.м,
при съседи: апартамент № 5, стълбище, ***, двор, заедно с мазе № 15 с площ от 7,02
кв.м, при съседи : мазе № 14, мазе № 16 и коридор, заедно с 6,743 % ид.ч. от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата;
- жилище № 5,
находящо се в ***, на втори жилищен етаж, със застроена площ от 122 кв.м, при
съседи: ап. № 4, стълбище, ***, двор, заедно с мазе № 14 с площ от 8,05 кв.м,
при съседи: мазе № 13, мазе № 15, двор и коридор, заедно с 6,868 % ид.ч. от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата;
- жилище № 13,
находящо се в ***, на пети жилищен етаж, със застроена площ от 59,72 кв.м, при
съседи: ап.№ 12, ап.№ 14, стълбище и ***, заедно с мазе № 16 с площ от 7,96
кв.м, при съседи: мазе № 15, коридор, машинно помещение, заедно с 3,559 % ид.ч.
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата;
- жилище № 3,
находящо се в ***, на първи жилищен етаж, със застроена площ 89,10 кв.м, при
съседи: ап.№ 2, стълбище, ***, двор, заедно с мазе № 13 с площ от 5,74 кв.м,
при съседи: мазе № 12, мазе № 14, двор, коридор, заедно с 4,964 % ид.ч. от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата;
- с 33,43 % ид.ч.
от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ,
съставляващ парцел XVI-17, в кв. № 426, по регулационния план на гр.София, район
„Средец“, местност „Центъра“, с площ от 695 кв.м, при съседи : ***, УПИ
XVII-18,19, УПИ V-7, ПИ 8 и ПИ 16.
2. нотариален акт
№ ***г. на нотариус с рег.№ 290 на НК - апартамент № 6, етаж 3, с площ от 93,17
кв.м, при граници: изток - стълбище и ап. на Т. С., запад, север и юг - външни
зидове, заснет по кадастрална карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*** - за гр. Бургас, при граници : ***, ***, ***, ведно с прилежащото избено
помещение с площ от 13 кв.м, при граници: изток - изба на Г. С., запад - изба
на П. Т., север - коридор, юг - външен зид, както и 4,96 % от общите части на
сградата и съответното право на строеж върху терена.
IV. При условията на евентуалност
от отхвърляне на исковете по т.I и т.II - осъдителен иск за заплащане на продажната
цена на описаните имоти в размер на 784 142,48 лв.
Обстоятелства, на които ищецът основава предявените искове
:
Ищецът твърди, че
от раждането си страда от олигофрения – умствено недоразвитие, дебилност лека
степен при запазена относителна трудова приспособимост. Завършил основно
образование и бил освободен от военна служба. След смъртта на баща му на
04.01.2009 г., ответникът А.С. – негов брат, като се възползвал от неговото
състояние го убедил на 24.04.2009г. да подпише пълномощни пред нотариус, като му
обяснил, че с това го упълномощава да заплаща данъци и да отдава под наем
собствените му имоти. В края на 2015г. по повод на възникнал спор ищецът
разбрал, че с подписаните от него пълномощни е упълномощил брат си не да
заплаща данъци и отдава имотите под наем, а да ги придобие в собственост.
Имотите били продадени с две сделки – с нотариални актове № *** г. на нотариус с
рег. № 302 на НК и № ***г. на нотариус с рег.№ 290 на НК. Цената по двете
сделки не била заплатена. Ищецът твърди, че пълномощните са нищожни, тъй като при подписването им не е
могъл да разбира значението на действията си поради вроденото си заболяване - макар
и дееспособен, поради заболяването си той е бил в трайна неспособност да
разбира и ръководи действията си. Така упълномощаването да се отчуждават имотите
е станало без неговото съгласие.
При нищожност на
упълномощаването, то договорите за продажба на имотите по посочените нотариални
актове са сключени без представителна власт и не са предизвикали вещни
последици за ищеца. Ответникът не е
станал собственик на имотите и следва да ги върне.
В преклузивния
срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Ответникът твърди,
че не е налице недееспособност на упълномощителя, като сочи, че производствата
за настаняването му в заведение за лечение и за поставянето му под запрещение
са приключили с отхвърлителни решения. Позовава се на експертните решения,
съгласно които ищецът разбирал свойството и значението на постъпките си. Сочи,
че при удостоверяването на съдържанието на документа нотариусът е изпълнил
задължението си за разясняване на правата, които се предоставят на
упълномощеното лице. Освен това ищецът е участвал редовно в гражданския оборот.
Извършвал е многократно сделки с други пълномощни. Ищецът е съзнавал какво
действие извършва, доколкото след продажбата на апартамента в *** е поискал да
му се учреди пожизнено право на ползване, което е сторено. Отделно от това
ищецът е предоставил на брат си и пълномощно за получаване ползването върху
къща в ***. Сочи, че промяната в отношението на ищца към ответника се дължи на
намесата на трето лице.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното :
Предявените искове
са с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 /липса на воля/ във връзка с чл.44 и
чл.55, ал.1, предл.1 вр. чл.42, ал.2 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/. Евентуалния иск е с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във връзка с
чл.183 от ЗЗД.
Между страните не
са спорни следните факти, които се установяват и от приетите писмени
доказателства :
Ищецът С.В.С. и
ответникът А.В.С. са братя. От дете ищецът С.С. страда от умствено недоразвитие
в лека степен при запазена относителна социално-трудова приспособимост.
Завършил е основно образование в Народно основно помощно училище „Паисий
Хилендарски“ – гр.Бургас. Не е отбивал редовна военна служба, като е признат за
негоден за военна служба в мирно време. С решение на ТЕЛК от 26.01.2018г. е установена
диагноза лека умствена изостаналост /по-тежка форма на легастения/ и на ищеца е
призната 30% трайно намалена неработоспособност. Не се води на диспансерен учет
към Център за психично здраве.
Бащата
на страните В. С. е починал на 04.01.2009г., а майка им С. С. - на 08.08.2008г.
До смъртта на родителите си ищецът С.С. е живял в едно домакинство с тях. След
това останал сам, а понастоящем трето лице – К. М. Д. полага грижи за него.
На 24.04.2009г. с
две отделни пълномощни ищецът С.С. упълномощил брат си А.С. да продаде на
когото намери за добре, включително и на себе си, на цена каквато намери за
добре, но не по-ниска от данъчната описаните недвижими имоти – апартамент в ***
и четири жилища с идеални части от дворното място в ***. Пълномощните са с
нотариални заверки на подписите и съдържанието – съответно с рег. № 1204, рег.
№ 1205, акт № 60, т.IБ/
24.04.2009г. и рег. № 1206, 1207, акт. № 61, т. IБ/ 24.04.2009г. на нотариус с
рег. № 417 на НК.
Легитимиран с така
учредената представителна власт ответникът А.С. в качеството си на пълномощник
на брат си С.С. е продал на себе си описаните недвижими имоти – с нотариални
актове № ***г. 2009г. на нотариус с рег.№ 290 на НК – за имота в *** и № *** г.
на нотариус с рег. № 302 на НК – за имотите в ***. Посочените в нотариалните
актове продажни цени са на обща стойност 784 142,48 лв. - съответно 93 500
лв. за имота в *** и 690 642,48 лв. за имотите в ***. В договорите е
удостоверено изявление на продавача и на купувача, че продажната цена е изцяло
платена от купувача и е получена от продавача, като за имота в *** е посочено,
че цената е получена в брой.
На 14.12.2009г.
ищецът С.С. е упълномощил ответника А.С. с правото да го представлява и
подписва пред нотариус, като му учреди пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване върху негов описан имот, находящ се на същия адрес в *** – вътрешна
жилищна сграда с площ от около 50 кв.м и 1/2 ид.ч. от дворното място.
Ищецът
С.С. не е и не е бил поставен под запрещение. Със съдебно решение № 2/
18.01.2019г., постановено по гр.д. № 214/ 2018г. по описа на БОС, влязло в сила
в хода на настоящото производство, е
отхвърлен иск на настоящия ответник А.С. за поставяне под запрещение на брат му
С.С. като страдащ от психическо заболяване, което не му позволява да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Предходна
претенция за поставяне на ищеца под запрещение, предявена от посоченото по-горе
трето лице – К. М. Д., също е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение № 181/
17.05.2017г. по гр.д. № 1817/ 2016г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Във
връзка с процесните сделки ищецът е подал частна тъжба срещу брат си за
извършено престъпление по чл.209 от НК - измама, по която е образувано н.ч.х.д.
№ 1069/ 2017г. по описа на БРС, прекратено с влязло в сила определение поради
подаване на тъжбата след преклузивния срок по чл.81, ал.3 от НК.
В
настоящото производство съдът не обсъжда доказателства, събрани в цитираните
граждански и наказателни дела, тъй като на основание чл.235 ал.2 вр. чл.12 от ГПК съдебното решение следва да се основе само на фактите по делото, установени
при преценка на събраните в хода на настоящото дело доказателства.
Разпитаните
по делото свидетели установяват следните релевантни обстоятелства :
Свидетелката
М. Ц. установява, че още от дете ищецът С.С. е добронамерен и хрисим, като
лесно вярва на хората и се съгласява с тях. Свидетелката установява, че до
смъртта на родителите си С.С. живеел с тях, като след кончината на баща му,
останал сам в жилището, без да е в състояние да осигурява нужното за поддържане
на собствената си хигиена и тази на дома си. Свидетелят М. Д. също заявява
впечатления за окаяно битово състояние на ищеца след смъртта на баща му, докато
други хора са поели грижите за него и са го възстановили.
Свидетелят
на ответната страна И. Д. установява пред съда, че през пролетта на 2009г.
ответникът А.С. му е поискал в заем сума от 700 000 лв., която му била
необходима за да закупи от брат си имоти в ***. По-късно ответникът го уведомил,
че нуждата от този заем е отпаднала, тъй като се бил споразумял с брат си да му
плаща на части.
Свидетелката
Д.Б. – банков служител установява, че в периода 2007г. – 2008г. ответникът А.С.
е имал сметка в ОББ, като към неговата сметка е имало издадена допълнителна
дебитна карта на името на брат му С.С., който е теглил средства от банковата на
банковия клон на улица ***. Свидетелката не установява обстоятелства, относими
към релевантния за спора период след упълномощаванията от 24.04.2009г. и
продажбите от 20.07.2009г.
Основният
спорен по делото въпрос е дали при извършването на атакуваните в настоящото
производство едностранни сделки упълномощаване от 24.04.2009г. ищецът С.С. е
разбирал значението на действията си, респективно дали е бил в състояние
валидно да формира воля за учредяване на описаната в пълномощните
представителна власт в полза на брат си.
Поради
нуждата от специални познания на основание чл.195 от ГПК е допусната комбинирана
съдебна психиатрична и психологична експертиза. Приетото по делото заключение по
извършената експертиза е дадено от компетентни вещите лица, пълно, ясно и обосновано
е, поради което за съда не възниква съмнение в неговата правилност. Преценено
съобразно чл.202 от ГПК, съдът намира, че приетото заключение по извършената
експертиза кореспондира с показанията на свидетелката М. Ц., не се опровергава
от други събрани по делото доказателства, поради което се кредитира напълно.
Въз основа на това заключение съдът приема за установени следните факти относно
ищеца С.В.С. : той трайно страда от олигофрения – умствено недоразвитие,
дебилност, лека степен; не е критичен и не осъзнава умствената си изостаналост;
неуверен е, има характерови черти на зависима личност; пасивен, отстъпчив и се
подчинява лесно; лесно внушаем и манипулируем от по-авторитетни личности; има
ограничена способност да взема ежедневни решения без чужди съвети и подкрепа;
след смъртта на родителите си, които се грижили за него и от които той е бил
силно зависим, се чувствал напълно безпомощен и не съумявал да се грижи за себе
си; към този момент изпитвал доверие към по-малкия си брат – ответника; впоследствие
се запознал с посоченото трето лице К., която сега се грижи за него. Вещите
лица установяват, че ищецът има правилно структуриран мисловен процес, но
мисленето му освен, че е забавено, е само конкретно – образно, налице е дефицит
на абстракно-логическо мислене и са ограничени възможностите за анализ и
синтез. Установено е, че ищецът среща трудности при четенето и разбирането на
сложни по съдържание думи и изречения, поради което при липса на разяснения на
по-достъпен за него език на съдържанието на процесните пълномощни, той не би
бил в състояние да разбере свойството и значението на така подписаните
документи. Ищецът е споделил пред вещите лица, че такова разяснение е липсвало,
само е бил подканен да подпише. Вещото лице Силвия Петкова – клиничен психолог
определя интелектуалната и волевата зрялост на ищеца на ранна юношеска възраст
– 16-17 години. Вещото лице психиатър – д-р Розалина Макелова установява, че
ищецът може свободно само да събира числа в рамките на 10-20 и цели числа до
50, но се затруднява при изваждане до 20, не може да извършва умножение. Въз
основа на това прави извод за интелектуално развитие, съответстващо на
7-8-годишна възраст.
Неотносими
са възраженията на ответната страна за липса на фамилна обремененост, тъй като подобен
факт не би могъл да има връзка с фактическите изводи за състоянието на ищеца
към релевантния период – април 2009г. Неоснователно е възражението, основано на
присъствието на особения представител на ищеца при прегледа му от д-р Макелова,
тъй като липсват данни това присъствие да е в състояние да повлияе на изводите
от проведеното интервю. Съдът намира за неоснователни и възраженията на
ответната страна за начина на извършване на експертизата. Не е спорно, че всяко
от вещите лице е провело самостоятелно интервю с ищеца, като съгласно
изявленията на вещите лица заключението е изготвено съвместно.
При
така установените по делото факти съдът прави следните изводи :
От
ранното си детство ищецът страда от умствено недоразвитие, което не е позволило
пълноценно съзряване, а в хода на живота му се е отразило негативно на
интелектуалната и волевата му сфери, които не кореспондират със зрялата му
възраст, а съответстват на способностите на индивид в юношеска възраст – в
диапазона 8-17 години в зависимост от различните дейности от бита и
ежедневието. Несъмнено се установи, че ищецът няма умения за логично-аналитично
мислене, присъщо на възрастните индивиди. Установи се също по несъмнен начин,
че след смъртта на двамата си родители в началото на 2009г. ищецът е бил в
тежко емоционално състояние, отчаян и неспособен да полага грижи за себе си.
Тези обективни обстоятелства, наред с установените характеристики на ищеца на силно
зависима и лесно манипулируема личност, обосновават извод, че към момента на
процесните упълномощавания от 24.04.2009г. същият е имал изградено напълно безкритично
отношение на доверие към ответника, който е негов по-малък брат. Поради
изложеното съдът приема, че макар ищецът да е формално дееспособен съгласно
чл.2 от Закона за лицата и семейството, по отношение на извършваните правни
действия неговите възможности се приравняват в най-добрия случай на уменията на
непълнолетно лице – може самостоятелно да прави преценка за извършване на
дребни сделки за задоволяване на ежедневни текущи нужди, но не е в състояние
самостоятелно без съдействие на друго лице да разбере напълно значението и
последиците на други правни действия, в това число и такива, насочени към
разпореждане с право на собственост или вещни права върху недвижими имоти. Атакуваните
в настоящото производство упълномощавания са в изискуемата от закона /чл.37 от ЗЗД/ писмена форма с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, но в
рамките на настоящото производство не се установи, преди или по време на това
удостоверяване съдържанието на изявлението и неговите възможни последици да са
били разяснени на ищеца, като поради посочените по-горе факти относно
интелектуалното му развитие прочитането на документа преди удостоверяването се
явява изцяло недостатъчно за осъзнаването на съдържанието му от страна на
ищеца. Поради изложеното съдът приема, че при подписването на документите и
извършването на нотариалното удостоверяване ищецът не е съзнавал, че учредява
на брат си неограничена представителна власт за продажба на описаните недвижими
имоти, без оглед на контрагента и цената. Следователно в рамките на настоящото
производство не се установи надлежно формирана воля у ищеца за извършеното
упълномощаване.
По
отношение на порока на сделката настоящият съд споделя изцяло мотивите на
касационната инстанция, изложени в решение № 143/ 16.12.2019г. по гр.д. № 2729/
2018г. на III г.о. на ГК на ВКС. Случаите, в
които лицето е дееспособно, но поради душевна болест или слабоумие са засегнати
интелектуалния и/ или волевия елемент на неговото волеизявление по начин,
причиняващ трайна неспособност за разбиране или невъзможност за ръководене на
действията, валидността на сделката е опорочена поради наличие на основание за
нищожност по чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД. Хипотезата се отличава от основанието
за унищожаемост по чл.31, ал.1 ЗЗД именно с оглед трайността на състоянието - разграничителният
критерий се състои в това дали отсъствието на интелектуалния и волевия елемент
на волеизявлението е временно и преходно (когато дееспособното лице само при
сключването на договора е било неспособно да разбере и/ или ръководи действията
си) или е трайно, характерно (при дееспособните лица, страдащи от душевно
заболяване или слабоумие). Тъй като настоящият ищец страда от форма на
слабоумие, което го поставя в трайна невъзможност пълноценно да разбира правните
си действия, извършените от него едностранни сделки „упълномощаване“ са нищожни
на основание чл.26, ал.2, предл.2 във връзка с чл.44 от ЗЗД – с порок липса на
воля. За разлика от унищожаемостта предявяването на този порок не е ограничено
от закона с давностен срок, поради което неоснователно е това правопогасяващо
възражение на ответника.
Неоснователни
са и фактическите възражения на ответника, основани на наличие на други сделки
/напр. учредяване на право на ползване, други упълномощавания/, тъй като
подобни сделки са извън предмета на настоящия правен спор и тяхната валидност
не може да бъде обсъждана. Обстоятелството, че ищецът е извършвал и други
правни сделки не опровергава установената по делото невъзможност за пълноценно
формиране на воля за правни действия.
По
изложените съображения съдът приема за основателни исковете за прогласяване на нищожността
на атакуваните упълномощавания от 24.04.2009г.
Поради
нищожността на упълномощаванията последващите договори за покупко-продажба на
недвижими имоти от 14.07.2009г. и 20.07.2009г. са извършени от ответника без
валидна представителна власт за ищеца, като в настоящото производство
последният изрично отказва да ги потвърди /съобразно изявлението в уточняващата
молба от 14.08.2020г./. Поради това към момента на извършването на тези сделки
с нотариален акт № ***. на нотариус с рег.№ 290 на НК и нотариален акт № *** г.
на нотариус с рег. № 302 на НК на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД сделките са
относително недействителни по отношение на ищеца. След отказа на ищеца да
потвърди тези действия, извършени без представителна власт, недействителността
става окончателна, с което окончателно отпада възможността сделката да породи
правни последици. Поради това следва извод, че посочените договори за
покупко-продажба нямат вещно-прехвърлителен ефект по чл.24, ал.1 от ЗЗД. Затова
всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора, в това
число и връщане на владението на недвижимите имоти, за което не е спорно, че е предадено
на купувача със сключването на договорите. При съобразяване с мотивите на т.II.6. от тълкувателно решение № 5/ 12.12.2016г. по т.д.
№ 5/ 2014г. на ОСГТК на ВКС настоящият съдът приема, че тъй като процесните
договори са сключени при липса на валидно учредена представителна власт, основанието
за връщане на владението е чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД – начална липса на
основание. Това мотивира извод за основателност на предявените кондикционни
претенции.
И
за тези искове неоснователни са правопогасяващите възражения на ищеца за
изтекла давност. Както бе споменато по-горе в хипотезата на висяща
недействителност релевантен за началото на погасителния срок е моментът на
позоваване на недействителността от страна на мнимо представлявания, към който
момент недействителността се трансформира от висяща в окончателна. Поради това до
отказа да се потвърди сделката, извършен в хода на настоящото производство, не
тече давност за предявяване на претенцията за връщане на даденото по договора.
Предвид
уважаването на иска за нищожност на упълномощаванията, не следва да се
разглежда предявения при условията на евентуалност иск за плащане на цените по
сделките.
Тъй
като ищецът е освободен от заплащането на държавни такси и разноски в
настоящото производство, на основание чл.78, ал.6 от ГПК дължимите държавни
такси и направените по реда на чл.83, ал.3 от ГПК съдебни разноски следва да
бъдат заплатени от ответника. Съгласно представените по делото удостоверения
данъчните оценки на процесните имоти, предмет на разпоредителните сделки, за
които е учредена представителната власт, са в размер на общо 700 973,20
лв. Така на основание чл.71, ал.2 вр. чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 от ГПК дължимата
държавна такса за исковете за нищожност на упълномощаванията и за връщане на
даденото по недействителните продажби е по 7009,73 лв. – общо 14 019,46
лв. Направените разноски от бюджета на съда, които следва да бъдат възстановени
са в размер на 643,50 лв. – платени възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА по
отношение на С.В.С. *** и на С.В.С. *** нищожността поради липса на воля
на упълномощителната
сделка, обективирана в пълномощно с нотариални заверки рег.№ 1206 и № 1207, том
IБ, № 61 от 24.04.2009г. за
удостоверяване на подписа и на съдържанието на нотариус с рег. № 417 на НК при
БРС, и на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с нотариални
заверки рег. № 1204 и рег. № 1205, том ІБ, № 61 от 24.04.2009г. за
удостоверяване на подписа и на съдържанието на нотариус с рег. № 417 на НК при
БРС.
ОСЪЖДА А. В. С.
с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ №
16А, ет.1 - адвокат Филип Ралчев, да върне на С. В. С. с ЕГН **********
от ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Пиротска“ № 26 – адвокат Александър
Събев, владението на следните недвижими имоти, предадено с договорите за
покупко-продажба, сключени с нотариален акт № ***г. на нотариус с рег. № 302 на НК и с нотариален акт № ***г.
на нотариус с рег.№ 290 на НК :
- жилище № 4,
находящо се в ***, на втори жилищен етаж, със застроена площ от 120,03 кв.м,
при съседи: апартамент № 5, стълбище, ***, двор, заедно с мазе № 15 с площ от
7,02 кв.м, при съседи : мазе № 14, мазе № 16 и коридор, заедно с 6,743 % ид.ч.
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата;
- жилище № 5,
находящо се в ***, на втори жилищен етаж, със застроена площ от 122 кв.м, при
съседи: ап. № 4, стълбище, ***, двор, заедно с мазе № 14 с площ от 8,05 кв.м,
при съседи: мазе № 13, мазе № 15, двор и коридор, заедно с 6,868 % ид.ч. от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата;
- жилище № 13,
находящо се в ***, на пети жилищен етаж, със застроена площ от 59,72 кв.м, при
съседи: ап.№ 12, ап.№ 14, стълбище и ***, заедно с мазе № 16 с площ от 7,96
кв.м, при съседи: мазе № 15, коридор, машинно помещение, заедно с 3,559 % ид.ч.
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата;
- жилище № 3,
находящо се в ***, на първи жилищен етаж, със застроена площ 89,10 кв.м, при
съседи: ап.№ 2, стълбище, ***, двор, заедно с мазе № 13 с площ от 5,74 кв.м,
при съседи: мазе № 12, мазе № 14, двор, коридор, заедно с 4,964 % ид.ч. от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата;
- 33,43 % ид.ч. от
дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ,
съставляващ парцел XVI-17, в кв. № 426, по регулационния план на гр.София,
район „Средец“, местност „Центъра“, с площ от 695 кв.м, при съседи : ***, УПИ
XVII-18,19, УПИ V-7, ПИ 8 и ПИ 16;
- апартамент № 6, етаж 3, с площ от 93,17
кв.м, при граници: изток - стълбище и ап. на Т. С., запад, север и юг - външни
зидове, заснет по кадастрална карта като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, при граници : ***, ***, ***, ведно с
прилежащото избено помещение с площ от 13 кв.м, при граници: изток - изба на Г.
С., запад - изба на П. Т., север - коридор, юг - външен зид, както и 4,96 % от
общите части на сградата и съответното право на строеж върху терена.
ОСЪЖДА А. В. С.
с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ №
16А, ет.1 - адвокат Филип Ралчев, да заплати по сметка на Окръжен съд - Бургас дължимите
държавни такси в размер на 14 019,46
лв. и направените
съдебни разноски в размер на 643,50
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :