Р Е Ш Е Н И Е
№ 370 24. 10. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 24. 09. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Милена Даскалова
Членове : Методи Величков
Димитър Ковачев
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков въззивно гражданско дело № 490 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на настоящето въззивно производство е въззивна
жалба от О.Б.С. и К.Б.С., чрез адвокат Б.В., срещу решение № 422 / 26. 03.
2019г., постановено по гр. д. № 6335 / 2018г. по описа Пернишкия районен съд :
-О.Б. Б. е обжалвал решението, в
частта, с която е отхвърлен предявения от него отрицателен установителен
иск по чл. 439, ал.1 от ГПК. По обстойно изложени доводи моли то да бъде
отменено в обжалваната му част, като неправилно, необосновано и постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и да бъде уважен предявения
отрицателен установителен иск.
-К.Б.С. е обжалвал решението, в
частта, с която е прекратено по отношение на него производството по предявения
отрицателен установителен иск по чл. 349, ал.1 от ГПК.
По обстойно изложени доводи моли решението в тази му част да бъде обезсилено.
Евентуално моли то да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да
бъде уважен предявения от него отрицателен установителен
иск. В тази част жалбата има характер на частна жалба.
Жалбоподателите молят да им бъдат
присъдени разноските в пълен размер пред двете съдебни инстанции.
Насрещната страна „Топлофикация –
Перник“ не е подала писмен отговор. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт М.,
оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв.
Процесуалния представител на
жалбоподателите адвокат Ц. прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
За да се произнесе Пернишкият районен съд е приел следното :
Отбелязал е, по ч.гр.д. № 8935/2010г. по описа
на ПРС, „Топлофикация – Перник“ АД, се е снабдила с изпълнителен лист по реда
на чл. 416 ГПК срещу наследодателя на ищците Т.С.Б.
за сумата в размер на 747,13
лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.04.2004г. до 31.10.2009г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата
считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на
25.10.2010г. до окончателно изплащане на вземането, сумата
в размер на 361,75 лева, представляваща законна лихва за
забава върху месечните вземания, формиращи главницата, за периода от
30.05.2004г. до 08.09.2010г.
и сумата в размер на 103,27 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, като заповедта за изпълнение с оглед редовното й връчване на длъжника
е влязла в сила на 17.03.2011г.
Въз основа на удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от Община Перник,
е установил, че Т.С.И. е починала на ***, като след
смъртта си е оставила за законни
наследници синовете си К.Б.С., и О.Б.С..
Въз основа на поставения на гърба на
изпълнителния лист щемпел за събиране
на вземанията, е приел, че било образувано изп. дело № 672/2011г., като последното същинско изпълнително действие по него е предприето на 20.06.2011г., поради което и производството е прекратено на основание
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
От приетия
заверен препис от изп. дело
№ 645/2017г. по описа на ЧСИ С.Б., е установил, че въз основа на
молба с вх. № 7526/26.05.2017г. е образувано това изпълнително дело за удовлетворяване на процесните вземания
срещу Т.С.Б. с взискател „Топлофикация-Перник“ АД. От обективираното върху изпълнителния лист постановление се установил,
че на 01.10.2018г. производството по
изп. дело
№ 645/2017г. по описа на ЧСИ С.Б., е прекратено по отношение на
длъжника К.С. на основание чл. 433,
ал.1, т.1 ГПК. С оглед изложеното е направил извод, че за К.С. не е налице правен интерес
да предяви отрицателния си установителен иск по чл.
439, ал.1 от ГПК, поради което производството срещу него следва да бъде
прекратено.
Съдът е отбелязал, че въз основа
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, по изпълнително дело № 645/2017г. по
описа на ЧСИ С. Б. са наложени един
запор върху банкова сметка с титуляр О.Б.С. и три запора върху банкови
сметки с титуляр К.Б.С.; от наложения
запор върху банковите сметки на К.Б.С. са постъпили
общо 1960,07 лв., а от наложения запор
върху банковата сметка на О.Б.С. – 193 лв. Като последните плащания са от 13.09.2018г.; К.Б.С. е надплатил сумата от 626,75 лв.,
а оставащото задължение на О.Б. по изпълнителното дело е в размер на 1 102,03 лв.
По отношение на ищеца О.Б.С. производството е процесуално допустимо, тъй като по отношение на него е налице висящ изпълнителен процес.
Въз основа на цитираните съдебни
актове е направил извод, че погасителната давност за процесните вземания
по изпълнителния лист е била не
само прекъсната, но същата е и спряла
да тече през
време на изпълнителното производство по изп. дело № 672/2011г. по описа на ЧСИ А.В. относно принудителното осъществяване на вземанията по
силата на чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД, като спирането на давността
за същите е преустановено от момента на отмяната
на тълкуването на правната норма,
дадено с Постановление №
3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк. дело
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС – 26.06.2015г.
Изхождайки от
тези съображения и от разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, която за разлика
от чл. 116, б. „б“ ЗЗД не свързва
действието на прекъсването на давността с резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата
перемпция на изпълнителното производство, съдът е приел, че новата погасителна давност в случая е започнала да тече
от момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност, респ. от
момента на отмяната на даденото
с Постановление № 3 от
18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване
– 26.06.2015г.
Въз основа на позоваването на
съдебни решения, Пернишкият районен съд е направил извод, че правните последици на влязлата в сила
заповед за изпълнение са аналогични
на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което не е налице основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение
към съдебно решение по смисъла
на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения е приел, че
погасителната давност за вземанията, обективирани в процесния изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Съдът е направил извод, че след преустановяване спирането на погасителната
давност с отмяната на даденото с Постановление
№3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване – 26.06.2015г., давността за процесните
вземания е прекъсната с подаването на редовна
молба за образуване на второто
изпълнително дело – на 26.05.2017г. Съдът е отбелязал, че при това положение
както към датата на подаване
на исковата молба – 17.09.2018г., така
и към приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция петгодишният давностен срок все още не
е изтекъл, поради което отрицателният установителен иск се явява неоснователен
по отношение на ищеца О.Б.С..
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността
на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява
допустимо – както в частта, с която съдът е
прекратил производството по отношение на К.Б.С., така и в частта, с която се е
произнесъл по отношение на ответника О.Б.С.. Налице е правен спор между
процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са положителните
процесуални предпоставки за упражняване
правото на иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно по предявения установителен иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки
изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по
делото доказателства Пернишкият окръжен
съд намира следното :
По заповедното
производство по ч.гр.д. № 8935/2010г. по
описа на Пернишкия районен съд, „Топлофикация –
Перник“ АД, се е снабдила с изпълнителен лист по реда
на чл. 416 ГПК срещу Т.С.Б. за сумата в размер на 747,13 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за периода от
01.04.2004г. до
31.10.2009г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 25.10.2010г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата в размер на 361,75 лева, представляваща законна лихва за забава
върху месечните вземания, формиращи главницата, за периода от 30.05.2004г. до 08.09.2010г. и
сумата в размер на 103,27 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, като заповедта за изпълнение
с оглед редовното й връчване на длъжника
е влязла в сила на 17.03.2011г.
От удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено
от Община Перник, е видно,
че Т.С.И. е починала на ***, като след смъртта
си е оставила за законни наследници
синовете си К.Б.С., и О.Б.С., които са ищци по гр. д. № 06335 / 17. 09. 2018г.
От поставения на гърба на
изпълнителния лист щемпел за събиране
на вземанията, се установява, че е било образувано
изп. дело
№ 672/2011г., като последното
същинско изпълнително действие по него
е предприето на
20.06.2011г., поради което
и производството е прекратено
на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК /явно на 20. 06. 2013г./.
От приетия заверен препис от изп. дело
№ 645/2017г. по описа на ЧСИ С.Б., се установява, че въз основа на
молба с вх. № 7526/26.05.2017г. и приложения към нея гореописан изпълнителен лист, е образувано това изпълнително дело за удовлетворяване
на процесните вземания срещу Т.С.Б. с взискател „Топлофикация-Перник“
АД. От ръкописното изпълненото върху гърба на изпълнителния лист постановление от 01. 10. 2018г. на ЧСИ С. Б., е
видно, че
на 01.10.2018г. производството
по изп. дело № 645/2017г. по описа на същия, е прекратено по отношение
на длъжника К.С. на основание чл.
433, ал.1, т.1 ГПК. Исковата молба е предявена на 17. 09. 2019г. Следователно за К.С. е бил налице правен интерес да предяви отрицателния
си установителен иск по чл. 439, ал.1 от ГПК, но след 01. 10. 2019г., този правен интерес е отпаднал, което обстоятелство следва да
се вземе от съда по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК. При това положение вече
образуваното производството срещу К.С. следва да бъде прекратено. Следователно въззивната жалба срещу прекратителната част на обжалваното решение се явява
неоснователна.
Исковото
производство е процесуално допустимо по отношение предявения иск с правно
основание чл. 439 от ГПК от О.Б.С. и искът подлежи на разглеждане по същество.
Разглеждайки искът по същество Пернишкият окръжен съд намира следното :
Изпълнителният
лист е бил издаден на 17. 03. 2011г., въз основа на влязла в сила Заповед №
7317 от 28. 2010г. по ч. гр. д. № 8935 / 2010г. по описа на Пернишкия районен
съд. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са издадени срещу Т.С.Б..
Въз основа на
молба от „Топлофикация – Перник“ и изпълнителния лист на 20. 06. 2011г. е било
образувано изпълнително дело № 672 / 2011г. на ЧСИ А.В.. От датата на издаване
на постановяване на заповедта по чл. 410 ГПК – 28. 10. 2010г. до датата на
образуване на изпълнителното дело - 20.
06. 2011г.е изтекла 1 година и девет месеца.
След образуване на
изпълнителното дело № 6712 / 2011г. на ЧСИ А.В. на 20. 11. 2011г. до
прекратяването му поради перемпция по чл. 433,
ал.1,т.8 от ГПК на 20. 11. 2013г. не е
текла погасителна давност, с оглед разпоредбите на действащото към този период от време ППВС № 3
от 18. 11. 1980г.
След 20. 06.
2013г. до 26. 05. 2017г., когато е било образувано изпълнително дело № 645 /
2017г. на ЧСИ С. Б., са изтекли 3 години и единадесет месеца. По въпроса дали
влязлата в сила заповед има сила на присъдено нещо и присъденото вземане,
съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД се погасява с 5 годишна
погасителна давност, Пернишкият окръжен съд изцяло възприема по реда на чл. 272
от ГПК обстойните мотиви на Пернишкия районен съд и приема, че за да се погаси
такова вземане давността трябва винаги да е 5 годишна. Следователно и за този
период не е изтекла погасителна давност в полза на ищеца О.С..
За периода от 26.
05. 2017г. до датата на предявяване на исковата претенция – 17. 09. 2018г. е
изминала 1 година и четири месеца.
Следователно не е
изтекла погасителна давност в полза на О.С.,, която според настоящия съдебен
състав следва да бъде 5 годишна.
По отношение
доводите във въззивната жалба за неспазване процедурата
по чл. 429, ал.2 от ГПК. В тази насока Пернишкият окръжен съд следва да
отбележи, че в исковата молба няма наведени никакви доводи в тази насока. Освен
това дори и да имаше такива доводи, то те по никакъв начин не биха могли да
бъдат свързани с основателността на иска
по чл. 439 ГПК, а със законосъобразността на действията на ЧСИ, които се
разглеждат по друг ред.
Поради съвпадане
мотивите на Пернишкия районен съд с тези на настоящия съдебен състав от въззивната инстанция, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено и в отхвърлителната му част, т.е. изцяло.
С оглед изхода по
делото и на основание чл. 78, ал.8, вр. с чл. 37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на „Топлофикация – Перник“ АД сумата 100лв. юрисконсултско
възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
На основание чл.
280, ал.3, т.1, предложение първо от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 422 / 26. 03. 2019г.,
постановено по гр. д. № 6335 / 2018г. по описа Пернишкия районен съд.
Осъжда
О.Б.С., с ЕГН **********,*** и К.Б.С., с ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на „Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК *********, сумата 100лв., юрисконсултско
възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател : ОМ -
Членове : 1.
2.