Решение по дело №1529/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1204
Дата: 24 октомври 2019 г.
Съдия: Татяна Райчева Макариева
Дело: 20193100501529
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                      №………………./……………2019 година,

                                                          гр. Варна

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на  петнадесети октомври 2019 година в състав:

 

                                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                                                                                                  СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

при участието на секретаря Димитричка Георгиева

разгледа докладваното от съдия Татяна Макариева

въззивно гражданско дело 1529 по описа за 2019 год. и 

за да се произнесе, съобрази следното:

      

        Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на  „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ”АД срещу Решение №2266/23.05.2018 г., постановено по гр.д. № 19262/2018 г. на ВРС, с което е: прието за установено на осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК, че  М. И.Н.,  ЕГН **********,  не дължи на  „Енерго-Про Продажби” АД  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Варна 9009, „Варна тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258, сумата от 528.78лв., представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Аксаково,  ул. „Йордан Енчев“ № 5, клиентски № ********** през периода 27.09.2018г. до 11.12.2018г., неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № **********/18.12.2018г. и е съден да заплати на М. И.Н.,  ЕГН ********** сумата от  355лв., представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.

                  Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски в двете инстанции.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил  писмен отговор от М. И.Н. с вх. №45208/21.06.2019г. чрез адв.Петър Гетев, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски на осн. чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Прави възражение за прекомерност.

Страните не са направили нови доказателствени искания.

 

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено  следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

 За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.

Настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на ВРС, изложени в мотивите че по предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК  ответникът не е доказал по пътя на пълното и главно доказване  факта, от който произтича вземането му, а именно наличието на предпоставките за начисление на процесната сума за заплащане от ищеца като потребител на ел.енергия,като препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ е от императивен порядък. Въведените с нея задължителни изисквания да е налице констативен протокол от извършена проверка, той да е съставен по реда на чл.47 ПИКЕЕ , в присъствието и с подпис на органа на полицията ,  представляват задължителни елементи на основанието, от което възниква правото на оператора на съответната мрежа да извършва корекции, респ. - на крайния снабдител да претендира заплащане на суми произтичащи от упражняването на това право. В този смисъл констативният протокол, съдържащ само подписи на проверяващите и на свидетели и поради това - представляващ частен свидетелстващ документ, не би могъл да породи целените от енергийното предприятие правни последици. В този смисъл е Решение № 104/16.08.2016 г. по т.д.№1671/15г. на ВКС, I ТО,  в което се посочва, че в случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната система, доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, която и се владее и стопанисва от самия него, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол по чл. 47 ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Вследствие на изложеното, последицата от липсата на изпълнено изискване на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ за присъствие на проверката по чл. 43 и чл. 44 от ПИКЕЕ на орган на полицията, при съставен констативен протокол, макар и отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 от ПИКЕЕ, е липса на надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната мрежа право да извършва корекция на сметката за електроенергия на потребител,респ. – на право на крайния снабдител да претендира суми, начислени на потребителя въз основа на тази корекция.

От събраните доказателства се установява, че в настоящия случай се касае за промяна в схемата на свързване на електромера към електроразпределителната мрежа, като при извършване на проверката и съставяне на протокола не е присъствал орган на полицията. С оглед изложеното и предвид цитираната по-горе практика, ответникът не установява наличието на предвидените в чл. 48 ПИККЕ предпоставки, даващи възможност да коригира сметката на потребителя за минал период и да ангажира отговорността му за заплащане на допълнително начисленото количество ел. енергия. При липсата на предпоставките, уредени в чл. 48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура, уредена в ПИКЕЕ. Не се установи и че посоченото количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната, тъй като същото е определено по изчислителен метод.

По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго основание, породило твърдяното право в полза на ответника, поради което и предявения иск за недължимост на претендираната сума е основателен и по него следва да се постанови положително решение .

  Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено .

С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция, на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300  лв

Водим от горното съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2266/23.05.2018 г., постановено по гр.д. № 19262/2018 г. на ВРС  .

ОСЪЖДА ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на М. И.Н.,  ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща сторени по делото съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ