№ 1161
гр. Бургас, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120104808 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от предявени от „Топлофикация-Бургас“ АД срещу П. Я.
Б., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2238,61 лева, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия
за обект на потребление, находящ се в град Б., за периода от м.*** г., ведно със законна
лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 29.11.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 131,13 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от *** г., за които суми е издадена Заповед № 3502/30.11.2021 г. по ч. гр. д. №
8447/2021 г. на РС- Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът, като съсобственик на обект на потребление, находящ се в
град Б., не са изпълнили задълженията си за заплащане на доставена и ползвана топлинна
енергия за периода от м.*** г. на обща стойност 2238,61 лева, включваща предоставянето на
битово горещо водоподаване на същата. Сочи се, че срокът за плащане е до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия, а съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при
неизпълнение в срок се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В тази връзка се
поддържа, че ответникът дължи сумата от 131,13 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от *** г. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи,
че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като дадените на кредитора указания са
обусловили правния му интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения
1
особен представител е подали отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдяното в исковата молба потребление
на топлинни услуги, като се твърди, че представените по делото отчет начислени суми се
отнасят до апартамент, находящ се на ет. 7, а не на апартамент на ет. 8, за който се отнася
претенцията. Оспорва се твърдението на ищеца, че апартамента на ответника е присъединен
и е изявил желание да стане потребител на ищеца.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приобщени по делото като писмени доказателства са следните документи: справка
на потреблението за процесния имот за периода от м.09.2020 г. до м. 09.2021 г., подписан от
потребителя карнет и свидетелство за годност на СТИ /л. 14/, сключен между ищеца и
потребителите договор от 30.11.2000 г. за доставяне на топлинна енергия в етажна
собственост и анекс към него от 16.11.2001 г., находяща се гр. Б. /л. 26 и л. 27/ и сключени
между ищеца и „СМК - Монтажи“ АД договори за дялово разпределение от годините – 2002
г., 2005 г., 2008 г., 2017 г. и анексите към тях, Решение на ДКЕВР от 07.12.2009 г., както и
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Бургас“ ЕАД на
потребителите на гр. Бургас /л. 54/.
Приобщен е Протокол от 16.11.2001 г. на Общо събрание на етажните собственици,
взело решение да се сключи договор за индивидуално разпределение на топлинната енергия
по апартаменти, за извършване на дялово разпределение. Подписът на Управителя е
нотариално заверен, а протоколът придружен от списък на съгласилите се етажни
собственици /л. 22/.
Не е спорно, а и видно от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ *** г. по нот. д. № ** г. на нотариус с рег. № 278 на НК с РД РС – Бургас собственик на
Апартамент № 22 на адрес гр. Б. е ответницата /л. 9/.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза се установява, че незаплатените суми по компоненти са за БГВ –
2213,91 лева и отчет и дялово разпределение – 24,70 лева. Общият размер на задължението
възлиза на 2238,61 лева, а мораторната лихва възлиза на 131,13 лева. Установява се, че през
целия процесен период абонатната станция за процесната етажна собственост е била
действаща и е работила на БГВ. Спазени са нормативните изисквания и утвърдените от
КЕВР цени за топлинна енергия при индивидуалното разпределение на топлинна енергия за
всички абонати, присъединени към абонатната станция. Установява, се, че при извършване
на дяловото разпределение е спазена методиката и всички нормативни изисквания, като
правилно е извършено разпределението на доставената топлинна енергия за ответника при
неосигурен достъп за отчет и е начислявано по 140 литра битова гореща вода на денонощие
за един обитател. От заключението по поставените от ответницата допълнителни въпроси се
установява, че за процесния период са служебно начислявани 8,4 куб.м. топла вода на месец
за двама обитатели при цена на топлинната енергия за периода от м.09.2020 г. до м.06.2021 г.
– 85,27 лева, а за периода от м.07.2021 г. до м.09.2021 г. – 103,09 лева. В заключението по
поставените от ответницата допълнителни въпроси е посочена цената на един куб. м. топла
вода по месеци за процесния период, чиито сбор умножен по служебно начислените кубици
дава сумата от 2211,55 лева /263,58 лева+8,4 куб.м.= 2211,55 лева/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
2
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В тежест на ищеца е да установи – възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже съществуващо между страните
облигационно отношение, доставките на топлинна енергия за процесния период,
дължимостта на претендираната сума и размера на вземанията за всеки компонент по
отделно, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава за всеки от
компонентите включени в претендираната сума. В тежест на ответника е да докаже
направените правоизключващи възражения.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.
3.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.
Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл.3,
ал.1 от Общите условия на ищеца, купувач на топлинна енергия за битови нужди може да
бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик, или
титуляр на вещно право на ползване.
В настоящото производство безспорно се установи, че ответникът е собственик на
апартамент в сграда в режим на етажна собственост, за който са начислени процесните
суми.
Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС -
решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; решение № 507 от
22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр.
д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната
практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната
собственост, са и мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г. ОСГТК на ВКС.
От сертификата за годност на СТИ и заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, което съдът описа по-горе и кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че процесните суми са начислени при спазване на изискванията
за извършване на отчет – срокове, процедура, методика и цени, включително периодична
проверка на топломера. Установи се също така, че претенцията касае служебно начислявани
поради неосигурен достъп по 140 литра вода на вечер за един обитател. От заключението по
поставените от ответника допълнителни въпроси обаче, се установи, че за процесния период
са служебно начислявани 8,4 куб.м. топла вода на месец за двама обитатели при цена на
топлинната енергия за периода от м.09.2020 г. до м.06.2021 г. – 85,27 лева, а за периода от
м.07.2021 г. до м.09.2021 г. – 103,09 лева. В заключението по поставените от ответника
3
допълнителни въпроси е посочена цената на един куб. м. топла вода по месеци за процесния
период, които умножени по служебно начислените на месец кубици от 8,4 куб.м. за двама
обитатели (плюс Отч. ДР, лв. за всеки месец, съобразно приложената към първата
експертиза таблица) дава сумата от 2238,61 лева. В първоначалното заключение е посочено,
че са остойностявани доставени топлинни услуги за един обитател, а в следващото
заключение е посочено, че начисленията са за двама обитатели. По делото обаче, не са
представени каквито и да е доказателства обектът на потребление да е обитаван от друго
лице, освен ответника – например наематели, фактически съжител на ответника и прочее.
Досежно размера, в който претенцията за заплащане на топлинна енергия следва да
бъде уважена, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните. Съобразно дадените в същото данни за
цената на кубика за всеки от месеците включени в исковия период, които умножени по броя
на служебно начисляваните кубици – по 8,4 куб.м. на месец, за двама обитатели (плюс Отч.
ДР, лв. за всеки месец, съобразно приложената към първата експертиза таблица), главница
възлиза в размер на 2238,61 лева. Доколкото обаче по делото не е установено имотът да е
обитаван от две лица, съдът приема, че предявеният иск за главница е основателен за
кубиците и стойността им, съответстваща за един обитател, тоест основателен е за
половината от сумата от 2238,61 лева или в размер от 1119,30 лева, съответстваща на
потреблението на един обитател и до този размер искът следва да бъде уважен. За разликата
над този размер до предявения искът е неоснователен и следва бъде отхвърлен.
Изводът за основателност на главния иск обуславя основателността на акцесорната
претенция за мораторна лихва, която съобразно направените преизчисления на главницата
също възлиза на половината от сумата дадена в заключението на вещото лице, тоест сумата
от 65,56 лева, до който размер искът за мораторна лихва е основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата до предявения размер е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер
от 143,70 лева, както и сторените в исково производство разноски в размер от 754,08 лева,
от които сумата от 46,10 лева за заплатена държавна такса, сумата от 125 за депозит за
експертизи и сумата от 206 лева за депозит за особен представител, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК.
На основание чл. 78 ал. 6 ответникът следва да бъде осъден да заплати
допълнителния депозит за експертиза /50 лева/, който съразмерно на уважената част от
исковете е 25 лева, а останалата част следва да бъде събрана от ищеца, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
П. Я. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б., * дължи на ищеца „Топлофикация-Бургас“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Лозово“ следните
суми: сумата от 1119,30 лева /хиляда сто и деветнадесет лева и тридесет стотинки/,
представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия за обект на
потребление, находящ се в град Б., за периода от м.*** г., ведно със законна лихва за забава
от депозиране на заявлението в съда – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 65,56 лева /шестдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяка главница за периода от
*** г., като отхвърля исковете за разликата над уважените размери до предявените от
2238,61 лева за главница и 131,13 лева за лихва, за които суми е издадена Заповед №
4
3502/30.11.2021 г. по ч. гр. д. № 8447/2021 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. Я. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б., * да заплати на „Топлофикация-
Бургас“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Лозово“
сумата от 144,40 лева /сто четиридесет и четири лева и четиридесет стотинки/,
представляваща направени в ч. гр. д. № 8447/2021 г. на РС-Бургас съдебно-деловодни
разноски и сумата от 754,08 лева /седемстотин петдесет и четири лева и осем стотинки/,
представляваща направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Я. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б., * да заплати по сметка на РС-
Бургас сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща депозит за вещо лице
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Бургас“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „Лозово“ да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 25 лева
/двадесет и пет лева/, представляваща депозит за вещо лице съобразно уважената част от
исковете, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5