№ 99
гр. ЛЕВСКИ , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20214410100293 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред РС - Левски са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „***** ЕООД,
ЕИК *****, адрес: *****, представлявано от управителя К.Д.М. чрез адв.
Р.М., САК, пълномощник
срещу
***** ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от С.Т.А..
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал в Районен съд - Левски
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
***** ЕООД, ЕИК *****, за сумата в общ размер на 1 686.85 лева, от които
1297.55 лв. - главница и 389.3 лв. - договорна неустойка в размер на законната
лихва. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 140/2021 г. по
описа на РС - Левски, по което съдът издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Твърди се, че процесното вземане било придобито въз основа на
постановление за възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г., постановено по т.д. №
3343/2017г., VI - 19 състав, Софийски градски съд и влязло в законна сила на
1
29.01.2021 г. С посоченото Постановление на „***** ЕООД били възложени
вземанията на ***** ООД (в несъстоятелност), ЕИК*****, произтичащи от
доставка на електрическа енергия, продадени от синдика на ***** ООД (в
несъстоятелност) на проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно наддаване,
допуснат с определение от 02.12.2020 г., постановено по т.д. № 3343/2017г.,
VI - 19 състав, Софийски градски съд.
Навеждат се доводи, че на 14.08.2017 г. между ***** ООД в
несъстоятелност и ***** ЕООД, като клиент бил сключен Комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 14.08.2017 г.
Съгласно Договора, ***** продавал на ответника активна нетна
електрическа енергия на цена в размер от 0,087 лева за КВтч. и предоставя
услугата „Отговорност за балансиране", като поемал за своя сметка
отговорността за небалансите в потреблението му. ***** предоставил на
ответника и услугата „Прогнозиране на потреблението", като изготвял
прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на
ответника. За закупените и доставени количества електрическа енергия до
обектите на клиента, същият дължал на търговеца договореното в Договора
възнаграждение, посочено в съответната фактура, изпратена на клиента и
изчислено на база количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в
точките на присъединяване. За стойността на доставената електрическа
енергия за периода от първо до последно число всеки месец, в който е
извършена доставка, ***** издавал фактура на клиента.
Твърди се в исковата молба, че цената по Договора не включвала
допълнително начисляваните акциз, данък добавена стойност, такса
„Задължение към обществото", мрежови услуги за достъп и пренос или други
такси и допълнителни задължения, които се дължали съгласно действащото
законодателство или актове на държавни органи. Тези дължими суми,
съгласно Договора, се начислявали отделно във фактурата, която продавачът
издавал на купувача.
В изпълнение на задълженията си по Договора, ***** е продавало и
доставяло електрическа енергия съгласно прогнозните графици за
снабдяване.
В исковата молба се сочи, че за месеците ноември и декември 2017 г.
***** е доставило на клиента договореното количество електрическа енергия,
2
като доставената по Договора електрическа енергия била измерена съгласно
средствата за измерване в точките на присъединяване и била надлежно
фактурирана по реда, предвиден в Договора. В изпратените на клиента
фактури освен стойността на доставената електрическа енергия, в същите
били включени и допълнително начисляваните такси и услуги, в това число
акциз, данък добавена стойност, такса „задължение към обществото", чието
заплащане ответникът също дължи.
Сочи, че съгласно предвиденото в Договора, плащането за доставената
от продавача електрическа енергия се извършвало в срок до 14-то число на
месеца, следващ месеца на доставка, поради което изискуемостта на
вземанията за доставена електрическа енергия настъпвала автоматично с
изтичане на договорения в Договора срок за плащане.
Плащане обаче не било извършено, включително към момента на
подаване на исковата молба.
Твърди, че на основание чл. 11, ал.5 от Договора, ответникът дължал и
договорна неустойка за забава върху главницата в размер на законната лихва,
която била в размер на 389.3 за периода от 14.01.2018 г. (датата, следваща
датата на падежа), до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването
на вземането по процесното заповедно производство на „***** ЕООД от
***** ЕООД, ЕИК *****, произтичащо от Комбиниран договор за продажба
на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 140/2021г. по описа на РС Левски,
включително посочените в нея договорна неустойка в размер на законната
лихва, съдебни разноски в размер на 33.73707853 лева - д.т. и адвокатско
възнаграждение в размер на 320.8285 лева.
Претендират се и направените разноски по делото.
Направени са доказателствени искания.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от страна на ответника, не е изразено становище и не са направени
доказателствени искания.
Съдът като установи събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
3
Установява се, че ищецът е подал в РС – Левски заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ***** ЕООД за сумата в
общ размер 1686,85 лв., от които 1297,55 лв. – главница и 389,30 лв.
договорна неустойка в размер на законната лихва. По подаденото заявление е
образувано ч.гр.д. №140/2021г. по описа на РС – Левски, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От приложения договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги - чл. 11
ОУ, се установява, че търговецът издава на клиента фактура в електронен вид
и/или на хартиен носител относно дължимото плащане в български лева за
доставената електрическа енергия за периода от първо до последно число на
всеки месец, в който е извършена доставката. Фактурата се издава от
търговеца до 10 число на всеки календарен месец, следващ месеца на
консумацията, а клиентът се задължава да заплати на търговеца дължимите
суми по издадените фактури в срок до 14-то число на месеца, в който
фактурата е изпратена от търговеца на клиента.
С постановление за възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г., постановено
по т.д. № 3343/2017г., на „***** ЕООД били възложени вземанията на *****
ООД (в несъстоятелност), ЕИК*****, произтичащи от доставка на
електрическа енергия, продадени от синдика на ***** ООД (в
несъстоятелност) на проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно наддаване,
допуснат с определение от 02.12.2020 г., постановено по т.д. № 3343/2017г.,
VI - 19 състав, Софийски градски съд.
Електроенергийният системен оператор ЕАД уведомява РС – Левски,
че на основание подадени от „*****“ ООД (в несъстоятелност) месечни
справки за членовете, включени в балансиращата му група, ответното
дружество е било включено като непряк член в стандартната балансираща
група на „*****“ за периода от 01.10.2017г. до 01.12.2017г. включително.
Като непряк член в Балансиращата група на „*****“ ООД, дружеството
„*****“ ЕООД не е известявало отделни графици към координатора на
балансиращата група и други търговци на електрическа енергия. Установява
се, че информацията за всички непреки членове в балансиращите групи
постъпвала в обобщен вид в системата за администриране на пазара на
електрическа енергия MMS, администрирана от *****А ЕАД и не се
регистрирали в отделни графици и количества към координатора за всеки
4
отделен обект – непряк член в балансиращата група. Предвид изложеното
***** ЕАД не би могъл да предостави справка за доставените от „*****“
ООД (в несъстоятелност) на „*****“ ЕООД количества електрическа енергия
за месеците ноември и декември 2017г., което от своя страна не удостоверява
нито доставката, нито издаване на фактури, нито установява какво е
количеството на доставената енергия. Не се установява ***** да е доставил
ел. енергия на ответника за периода м. ноември – декември 2017г. Както бе
посочено, след като бъде доставена енергия, следва да бъде издадена фактура
от доставчика, като такива не са представени.
Според задължителната съдебна практика правото на ответника да
направи възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска,
се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от
ГПК. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по
установителния иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК се е позовал
изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по чл. 414,
ал.1 от ГПК и това възражение е приобщено към исковото производство, то
съдът следва да се произнесе относно давността дори и ответникът да не е
подал писмен отговор на исковата молба по чл. 131, ал.2 от ГПК. Преклузията
по чл. 133 от ГПК на правото да се иска от съда да зачете последиците на
изтеклия давностен срок не настъпва само ако възражението на длъжника в
заповедното производство по чл. 414 от ГПК е приложено по делото,
образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.“в“ от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви.
В ОУ е предвидено, че фактурата се издава от търговеца до 10 число на
всеки календарен месец, следващ месеца на консумацията, а клиентът се
задължава да заплати на търговеца дължимите суми по издадените фактури в
срок до 14-то число на месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца на
клиента.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
5
от момента на настъпване изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения, давността тече от деня на падежа. Следователно задълженията на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни.
При липса на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на
давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания,
чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на
исковата молба, тъй като изискуемостта им е настъпила повече от три години
назад от подаване на заявлението. При тези съображения искът следва да
бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото следва ищецът да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски.
Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за сторени такива. В настоящото производство договореното
възнаграждение е в размер на 400 лв., платими в брой.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***** ЕООД, ЕИК *****, адрес: *****,
представляван от управителя К.Д.М., чрез пълномощника адв. Р.М., САК,
срещу ***** ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от С.Т.А., ИСК с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
415 от ГПК, за установяване съществуването на вземането по процесното
заповедно производство на „***** ЕООД от ***** ЕООД, ЕИК *****,
произтичащо от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 140/2021г. по описа на РС - Левски, включително посочените в нея
договорна неустойка в размер на законната лихва, съдебни разноски в размер
на 33.73707853 лева - д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 320.8285
лева.
ОСЪЖДА „***** ЕООД, ЕИК *****, с адрес: *****, представлявано
6
от управителя К.Д.М. да ЗАПЛАТИ на ***** ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от С.Т.А.,
направените съдебни разноски в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС -
Плевен от съобщението.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7