Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 37 26.01.2022г. град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 649 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.И.А. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1228-000680 от 04.10.2021г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. С оспорената заповед, на
основание чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП, на В.А. е наложена принудителна
административна мярка „изземване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство на водач“, до успешно полагане на проверочен изпит.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за постановяването му при липса на
компетентност, при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят,
чрез пълномощника си по делото поддържа, че неправилно и необосновано
административният орган е приел, че незнанието на факта относно служебно
прекратената регистрация на МПС, се приравнява на непознаване на правилата по
ЗДвП и подзаконовите актове по неговото прилагане. Твърди, че при липса на
извършено надлежно уведомяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП на собственика на
автомобила, за служебно прекратената регистрацията на МПС, е недопустимо
налагането на принудителна административна мярка поради незнанието на този факт.
Излага доводи, че упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП, не е доказано от гл.т наличието на законово
регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на тази
ограничителна мярка. Направено искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото е не взема становище по основателността на
оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1228-000680 от 04.10.2021г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя В.И.А.
е наложена принудителна административна мярка - изземване на свидетелство за
управление на моторно превозно средство № ********* на водач, до успешно
полагане на проверочен изпит. Обжалваният административен акт е постановен на
основание чл.171, т.1, б. „в” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с
обстоятелството, че на 17.06.2021г., около 16.45 часа в гр. Стара Загора, по
бул. „Никола Петков“ в посока запад до хотел „Авеню“, В.А. е управлявал
собствения си лек автомобил Форд с рег.№ ******, като при извършена проверка е
установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 24.03.2021г., на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, след получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, за което лицето е уведомено с
писмо № 037172/ 13.02.2021г. Посочено е, че на В.А. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 456855/
17.06.2021г. и е образувана преписка рег. № 1228 ЗМ-233/2021г. по описа на
сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, докладвана в Районна прокуратура – Стара
Загора, приключила с Постановление от 10.09.2021г. на прокурор при РП – Стара
Загора за отказ да се образува наказателно производство. Според
административния орган, за административните нарушения не е необходим пряк
умисъл, а е достатъчно да са извършени непредпазливо, като в конкретния случай
се касае за непредпазливо деяние. Прието е, че не са събрани доказателства, че водачът
е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена, но могъл да разбере това преди
да поеме управлението на МПС, предвид липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС, което управлява и документ
за която е бил длъжен да носи. Като потвърждаващо „непознаването на ЗДвП и
поднормативните му актове“, е възприето посоченото от В.А. в даденото писмено
обяснение, че не е знаел за прекратената регистрация на автомобила.
По делото са представени и приети като писмени
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването на обжалваната заповед, вкл. справка по история за ПС с рег. № ******
от дата 12.06.2019г., Докладна записка от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора;
АУАН серия GA № 456855/ 17.06.2021г.; Постановление от 10.09.2021г. на прокурор
при РП – Стара Загора за отказ да се образува наказателно производство; Наказателно
постановление № 21-1228-003106 от 04.10.2021г., издадено от Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора и др.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с
ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „в” от ЗДвП №
21-1228-000680 от 04.10.2021г., е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Стара Загора.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.
Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие,
така и фактите и обстоятелствата, възприети като релевантни за наличието на
материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „в” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1
от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки
се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като
хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги
прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ №
21-1228-000680 от 04.10.2021г., е издадена на основание чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство" на водач, който поради незнание е
извършил немаловажно нарушение на правилата за движение – до успешното полагане
на проверочен изпит. В случая приложената на В.А. с обжалвания административен
акт ПАМ по чл.171, т.1, б. „в” от ЗДвП, от фактическа страна се основава на
управление на МПС със служебно прекратена регистрация на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП, поради несключване на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за притежаваното от него МПС. Прието е, че А. е извършил
немаловажно нарушение на правилата за движение по ЗДвП поради незнанието за
прекратената регистрация на МПС, въпреки че е могъл да разбере това преди да
управлява автомобила, което сочело на „непознаване на ЗДвП и поднормативните му
актове“.
Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание
е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП/, са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват
репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения,
като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на определен правен резултат. Законово регламентираното основание за прилагане
на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „в” се свързва с неправомерно поведение на водача на
МПС - извършване на немаловажно нарушение на правилата за движение, поради
тяхното незнание. Следователно правопораждащия фактически състав за налагане на
ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП, изисква кумулативното наличие
на две предпоставки, а именно: 1. Извършено немаловажно нарушение на правилата
за движение от водач на МПС и 2. Извършването на нарушението да е
поради/вследствие/в резултат на незнание на нормативно регламентирани правила
за движение. В случая жалбоподателят не оспорва извършването на нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП /управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред – управление на МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП/. Но нито е обосновано в обжалваната заповед, още по-малко е доказано, че
това нарушение е поради незнание от водача на МПС на правилото по чл.140, ал.1
от ЗДвП или поради незнание на други правила за движение, регламентирани в ЗДвП
и в подзаконовите актове по неговото прилагане. Съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането и
се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал.
6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В
конкретния случай собственикът на автомобила не е бил надлежно уведомен за извършеното
на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на 24.03.2021г. служебно прекратяване на
регистрацията на собственото му МПС и съотв. към датата на извършването на
нарушението на чл.140 от ЗДвП – 17.06.2021г., не е знаел за прекратената
регистрация на автомобила. Но незнанието на факт от обективната действителност
/в случая за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП/, не е тъждествено на „незнание на правилата за
движение“, регламентирани в ЗДвП и в подзаконовите актове по неговото прилагане,
като материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „в“
от ЗДвП. Противно на приетото в обжалваната заповед, налагането на ПАМ „временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач,
до успешно полагане на проверочен изпит“, законът не свърза с „непознаване на
ЗДвП и поднормативните му актове“, а с незнание на нарушени от водача на МПС правила
за движение в хипотезата на извършено немаловажно административно нарушение. В
този смисъл и доколкото нормата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП не установява правила
за движение, а регламентира едно от основанията за служебно прекратяване на
регистрацията на МПС, очевидно незнанието на водача на МПС за служебно
прекратената регистрация на автомобила по чл.143, ал.10 от ЗДвП, не може да
обуслови извод, че извършеното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е поради
незнание на нормативно установено правило за движение. В този смисъл възприетото фактическо основание
за издаването на обжалваната заповед и за налагането на ПАМ /извършване на
немаловажно нарушение на правилата за движение поради незнанието на
обстоятелството, че МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10
от ЗДвП/, не се субсумира в хипотезата на посочената като материалноправно
основание за налагането на ПАМ разпоредба на чл. 171, т.1, б. „в" от ЗДвП.
Следва да се отбележи, че за разлика от други предвидени в ЗДвП и в Наредба
№ I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, случаи на
прекратяване на регистрацията, при служебно прекратяване на регистрацията в
хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, администрацията дължи уведомяване на
собственика на автомобила. Основателно е възражението на жалбоподателя, че при липса на извършено надлежно уведомяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП на
собственика на автомобила, за служебно прекратената регистрацията на МПС, не
следва да се налага принудителна административна мярка поради незнанието на
този факт. Незнанието на факта за прекратената регистрация на МПС се явява
резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143, ал.10 от ЗДвП за
уведомяване на собственика на МПС, поради което е недопустимо водачът да търпи
неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна
принуда.
Предвид установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т
на доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е
приел, че при описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка се е
следвало налагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „в” от ЗДвП на жалбоподателя В.И.А..
Законът за движение по пътищата съдържа
специална правна норма, свързана с прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1,
б. „е" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите – до предоставяне на сключена валидна застраховка.
С
оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „в“ от ЗДвП
№ 21-1228-000680 от 04.10.2021г., като постановена в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.И.А., ЕГН **********,***,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000680 от
04.10.2021г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.
„в“ от ЗДвП, на В.А. е наложена принудителна административна мярка „изземване
на свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* на
водач“, до успешно полагане на проверочен изпит, като
незаконосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5,
изр. второ от ЗДвП.