Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.06.2025 г.
град **
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 26.03. 2025 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: СТЕФАНИ ЧАПАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 382 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД и § 22 от ДР на действащия КЗ.
В исковата молба се посочва, че ищцата
е съпруга и законен наследник на Д. **ЕГН **********, починал на 07.06.2018г.
Ищцата наследява 2/3 от наследството на наследодателя, тъй като е имала
граждански брак с него над 10 години и наследява заедно с низходящи на братя и
сестри на наследодателя / чл. 9, ал.2 от ЗН/. Същата е законен наследник на 2/3
от вземане на починалия в размер на 150 000,00 лева от ответника,
представляващо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета №
**********, образувана по повод на молба / претенция/ на наследодателя от
07.11.2016г. заедно със законна лихва върху обезщетението, считано от
19.12.2015г., във връзка със смъртта на сина на Д. **при ПТП на 19.12.2015г.
Ищцата е наследила вземането на наследодателя си по
горепосочената претенция, която произтича от следните обстоятелства.
Ответникът е сключил на 03.12.2015г. задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица №
BG/30/11500002992191, валидна от 08.12.2015г. до 07.12.2016г., за следния лек
автомобил: марка „**”, модел „**”, ДК № **.
Твърди се, че при ПТП на 19.12.2015 г., около 19:00
часа, на път ІІІ-6602 /околовръстен път на гр. **/, в района на село **, на
около 200 метра южно от бензиностанция „ВИА”, водачът Г.М.Д., ЕГН: **********,
управлявайки посочения по-горе лек автомобил, нарушила виновно правилата за
движение по пътищата, като при завиване в обратна посока навлиза в лентата за
насрещно движение без да пропусне движещия се там лек автомобил марка „**” ДК №
**, в резултат на което настъпва сблъсък между двете МПС. При удара били
нанесени тежки и несъвместими с живота травми на ** **, на 34 г., пътник в лек
автомобил „**”, модел „**”, peг. № **, от които той починал на място.
Д. **е баща на починалия ** **. Загиналият бил
единствено негово дете. Бащата бил в близки отношения със сина си, обичал го и
го отгледал с много грижи. ** спестил пари, за да си купи апартамент и преди
няколко години си закупил такъв в гр. **, за да е близо до родителите си. Бил
отговорен и грижовен син, правел планове да създаде семейство. Като родител Д. **
се надявал да има внуци, разчитали на моралната и материална подкрепа на сина
си. Смъртта на ** причинила силен шок и постоянна мъка и страдания на бащата на
пострадалия. Той станал затворен, неконтактен, мислел и говорели постоянно за
своя син, бил непрекъснато разстроен и отчаян до смъртта си.
Д. ** се обърнал към ответния застраховател с
единствения възможен и задължителен правен способ за определяне на
обезщетението / чл. 498, ал.1 от КЗ/, като с молба от 07.11.2016 г. поискал
обезщетение на причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия син в
размер на 150 000,00 лева, заедно със законната лихва от датата на деликта.
Ответникът не удовлетворил претенциите на ищеца до датата на смъртта му, поради
което вземането по претенцията се наследило от неговите законни наследници.
Моли, да се осъди ответника да плати на ищцата сумата
в размер на 100 000,00 /сто хиляди/ лева, представляваща наследствен дял от
дължимото обезщетение на нейния наследодател Д. **за неимуществени вреди от
смъртта на неговия син ** ** при процесното ПТП, заедно със законната лихва от
датата на деликта - 19.12.2015г. до окончателното плащане, както и всички
разноски по делото.
В изпълнение на чл. 127, ал. 4 ГПК, се посочва лична
банкова сметка ***ми по настоящото дело: IBAN: ***, BIC: ***.
В законния срок по делото е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, с който оспорва изцяло
исковата молба като недопустима и моли производството да се прекрати. Заявява
се, че ищцата не е наследила съпруга си Д. ** в конкретно право на обезщетение
за неимуществени вреди. Наследниците не могат да предявяват претенции за
неимуществени вреди, които увреденият им наследодател не е предявил преди
смъртта си пред съда и в този смисъл ищцата не е увредено лице по смисъла на
чл. 226, ал.1, вр. с чл.265 КЗ (отм.), поради което не може да търси от
застрахователя плащане на обезщетение за претьпените от нейния покоен съпруг
неимуществени вреди в резултат на деянието на починалия негов син. Счита, че е
недопустимо ищцата в качеството си на наследник да упражнява неупражнено
приживе по съдебен ред от Д. **право на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина му. Посочва, че процесната застрахователна полица е сключена на
03.12.2015г, т.е по реда на стария КЗ (отм.). Съгласно § 22 от ДР на сега
действащия Кодекс на застраховането (в сила от 01.01.2016г) за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на новия КЗ се прилага част четвърта
от отменения КЗ, като в отменения КЗ не е предвиден ред за предявяване от
пострадалия на извънсъдебна писмена застрахователна претенция пред
застрахователя, каквато е задължителна с новия КЗ съгласно чл. 380. Цитира се
съдебна практика, в която се приема, че правото на обезщетение за неимуществени
вреди е ненаследимо, когато не е упражнение пряко от пострадали по съдебен ред
приживе и се основава на сключена при действието на стария КЗ (отм.)
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочва, че
съдебната практика е последователна в разбирането си, че правото на обезщетение
за неимуществени вреди, които се изразят в неблагоприятно засягане на нематериални
блага, неоценими в пари, е лично право и затова не се наследява, тъй като
преценката за упражняването му е строго лична.
Ответникът поддържа, че само ако
приживе пострадалият е предявил съдебен иск за обезщетение на неимуществените
вреди, процесът може да продължен от неговите наследници. Ако обаче приживе
правото на вземане не е съдебно предявено, наследниците могат да претендират
обезщетение само за собствените си болки и страдания, а не и за тези на
непосредствено увредения, които не са елемент от наследството и не преминават
към правната сфера на наследниците. Цитира се съдебна практика, в която се приема, че смъртта на увредения не погасява
единствено правото му на обезщетение за претърпени имуществени вреди, това
право се наследява на общо основание и наследникът може не само да встъпи във
висящ процес, иницииран от наследодателя, но и сам да предяви съдебно вземането
в качеството си на кредитор по наследяване.
Посочва се, че наследството е цялата съвкупност от
имуществените права и задължения на наследодателя. Извън наследствената маса
остават онези имуществени права, които са принадлежали на наследодателя
пожизнено или са неразривно свързани с неговата личност, каквото е правото на
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания.
Облигационното субективно право на обезщетение за неимуществени вреди е сложно,
с двояк елемент на съдържателност: по резултат от неговото упражняване е
имуществено - носителят му добива възможността да получи оценима в пари
икономическа стойност (облага) в конкретен размер, а по естество на накърнените
от деликта блага, които защитава има чисто личен характер. Личният му характер
е определящ с оглед преценката за упражняването му, оценъчната му логическа
тежест надделява над тежестта на имущественото му измерение в пари и изключва
битието му от актива на наследственото имущество на починалия му носител, ако
той не е успял да го упражни приживе.
Развиват се съображения, че щом
деликтът е засегнал идеално, неимуществено благо - предмет на абсолютно лично
субективно право или на правно защитим интерес, което е извън състава на
имуществото на увреденото лице, въпрос на строго лична преценка е дали то да
потърси имуществен резултат като средство за морална утеха от това засягане,
т.е. дали да упражни предоставеното му от закона субективно облигационно право
на обезщетение за неимуществени вреди, срещу кого и в какъв размер да определи
и предяви претенцията си според лично преживените си неблагоприятни възприятия
и собствените си разбирания за справедлива компенсация. Посочва, че е
недопустимо тази лична преценка да преминава към наследниците, защото ако това
се допусне би се стигнало до неприемливи според разбиранията за справедливост
случаи на техни облагодетелствания с парични суми за възмездяване на чужди неимуществени
вреди, които няма как да станат техни собствени (както би било при увреждане на
материални обекти на наследени имуществени права). Подобна допустимост е
възможна само ако изрична законова правна норма я урежда, а такава не
съществува в българското обективно гражданско право. Затова само юридическият
факт на проявление на деликта не е достатъчен да превърне правото на
обезщетение за неимуществени вреди в наследимо право. За такова превръщане е
нужно към деликта да е прибавен и факта на упражняване извънсъдебно или
съдебно/ в тази хипотеза наследниците имат право да заместят в производството
починалия носител на упражненото право и съответно да получат материалния
резултат от упражняването му вече като свой- чл. 227 ГПК/ на това право приживе
от неговия носител.
В случай, че се приеме, че исковата
молба е допустима, оспорва същата изцяло като неоснователна и недоказана.
Твърди се, че тъй като
застрахователното събитие и смъртта на ** ** е настъпила вследствие на ПТП на
19.12.2015г., а неговият баща Д. ** от своя страна е починал на 07.06.2018г., с
оглед смъртта му, същият е търпял морални болки и страдания от загубата на сина
си за сравнително кратък период от време - от две години и половина, което е
несъизмеримо с претенцията от 100 000 лв. Счита се, че за този изключително къс
период в който Д. ** е надживял починалия ** **, евентуално търпените морални
страдания не кореспондират на обезщетение в претендирания размер. Посочва, че
обичайно такива обезщетения се присъждат като компенсация за вреди за
продължителен период от време, с оглед разбирането, че преживелия роднина ще
живее е болката от загубата на близкия човек години след събитието, какъвто не
е процесния случай.
На самостоятелно основание се заявява възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение като несъвместимо с принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Оспорват се търпените от Д. ** болки и
страдания, близостта му с ** **, емоционалната им привързаност.
На основание чл. 51 ,ал. 2 от ЗЗД се
заявява възражение за съпричиняване на вредите от страна на ** ** - пътник на
задна седалка, поради неизползван от него предпазен колан. Поддържа се, че ако
предпазният колан е бил поставен и използван, той е щял да намали значително
риска от травми и до летален изход вероятно нямаше да се стигне. Травмите не
биха настъпили в същия обем и интензивност и щяха да бъдат значително по-леки.
Видно от данните от съдебно-медицинската експертиза на труп, травмите на
пострадалия са получени в следствие на движението на тялото в детайли от купето
на автомобила, което отговаря на механизъм на увреждане при неизползван
предпазен колан и свободно движение на тялото.
Твърди се самостоятелно съизвършителство в деянието и
виновно и противоправно съпричиняване на ПТП и вредите от страна на водача на
лек автомобил **, с peг. № **, управляван от **. Съгласно данните от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от полицаите ** и **,
към момента на ПТП **е бил с отнето СУМПС поради употреба на алкохол, т.е
неправоспособен водач. Същият в нарушение на ЗДвП е управлявал автомобила си с
превишена скорост от 121 км./час в момента на сблъсъка с л.а ** „**“. Твърди
се, че поради несъобразената си скорост **не е реагирал адекватно и навреме при
забелязване на опасността /евентуално поради употреба на алкохол или наркотични
вещества, е бил със забавени/неадекватни реакции/, с което е допринесъл за
вредите. ** не е предприел аварийно спиране и не е реагирал на опасността на
пътя, въпреки, че е имал техническата възможност да стори това. Няма данни на
местопроизшествието управляваният от него лек автомобил да е оставил спирачни
следи.
Твърди се, че **нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, съгласно която водачите на ППС
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Евентуално се твърди, че водачът ** е навлязъл
частично с левите си странични състави в насрещната пътна лента, в която се е
движил л.а ** „**“ управляван от Г.Д., което е отделно нарушение на ЗДвП и е допринесло
за ПТП и вредоносния резултат.
Твърди
се, че ако водачът ** се беше движил с допустимата максимална скорост, която за
съответния пътен участък е значително по-ниска от реалната му скорост от 121
км/час, е щял да възприеме своевременно като опасност л ** „**“ и е имал
техническата възможност да предотврати ПТП. При спазване на ограничението за
скорост на пътния участък от страна на лек автомобил **( 90 км/час),
предприетата маневра от водача на лек автомобил ** „**“ не е попадала в
опасната зона за спиране на лек автомобил **и за водачът на този автомобил
ударът е бил технически предотвратим.
Твърди се, че е налице
причинно-следствена връзка между действията на **и причинения вредоносен
резултат. Отговорността за негови виновни и противоправни действия към
пострадалото лице е застрахована по Гражданска отговорност в „**, съгласно
застрахователна полица № BG** валидна към датата на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно. Съгласно чл. 127, ал.1 и 2 от ЗЗД, доколкото не следва
друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на
кредитора, трябва да се понесе от тях по-равно. Всеки солидарен длъжник, който
е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата.
Посочва, че съгласно данните от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от полицаите ** и **,
водачът на л.а **- **е напуснал местопроизшествието, въпреки че е бил длъжен да
изчака органите на реда, като е напълно възможно напускането на
местопроизшествието му да е с цел да не бъде тестван за алкохол и наркотици.
Оспорва се механизма на ПТП описан в исковата молба, като
същият се счита за неизяснен.
Оспорва се причинно-следствената връзка
между действията на водача Г.Д. и вредоносния резултат.
Оспорва се вината и противоправността
на действията на водача на л.а. ** „**“ - Г.Д. застрахован в ДаллБогг по
застраховка „ГО“.
Застрахователят не оспорва валидно
възникналото застрахователно правоотношение по силата на сключената застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на лек автомобил л.а. **
„**“ и не възразява това обстоятелство да се отдели като безспорно.
С отговора ответникът е направил искане на основание
чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечен на страната на ответника като помагач
ЗК „**, представлявано от вписания в Търговския регистър ликвидатор **,
седалище и адрес на управление: ** и в срока за отговор по делото е депозиран обратен иск от „Застрахователно акционерно
дружество **, със седалище и адрес на управление: град **, с
ЕИК ** срещу ЗК „** - в ликвидация, представлявано от вписания в Търговския
регистър ликвидатор **, седалище и адрес на управление: ** с цена на иска: 26
000 лв. (предявен частично от 100 000 лв.) с правно основание: чл.219, ал.3 от ГПК, във връзка с чл. 213 от КЗ (отм), вр. с чл. 53 от ЗЗД, вр. с чл. 127, ал.1
и ал.2 от ЗЗД,
На основание чл. 219, ал. 3 от ГПК предявява и моли да
се приеме за съвместно разглеждане в производството по т. дело № 86/2019г.
обратен иск с правно основание чл. 53 от ЗЗД, вр. с чл. 127, ал.1 и ал.2 от ЗЗД
и чл. 213 от КЗ срещу ЗК „**.
Моли под условие на евентуалност, в случай, че се
намери за основателен и доказан главния иск на Д.А. за присъждане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и в случай, че се осъди по
него ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”, едновременно с това да се осъди по
предявения в същото производство обратен иск ЗК „** да заплати на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве” сумата от 100
000 лв., обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на
19.12.2015г. след направеното изменение на иска.
Правят се следните фактически и правни твърдения:
Посочва се, че **е застраховал гражданската
отговорност на лек автомобил **, с peг. № **, управляван от **, който е
участвал в ПТП на 19.12.2015г., около 19 часа, на път ІІІ-6602 (околовръстен
път на гр.**), в района на село **, на 200 м. южно от бензиностанция „Виа“.
Управлявайки лек автомобил **с несъобразена скорост от 121 км/час **причинил
ПТП с л.а. ** „**“, peг. № **, управляван от Г.Д., който автомобил бил застрахован
в ДаллБогг по застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Твърди се, че е налице независимо съизвършителство
(съпричинителство) в ПТП и причинения вредоносен резултат, както и вина от
двамата водачи - **, управлявал л.а. **застрахован в ЗК „** и Г.Д., управлявала
л.а. ** „**“, peг. № **, застрахована в ДаллБогг.
Посочва се, че **се е движел с несъобразена скорост, не
е съумял да контролира и владее спрямо пътната обстановка управлявания от него
автомобил при ПТП на 03.12.2015г., като всички тези обстоятелства са в
непосредствена причина за ПТП. Съгласно данните от Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, съставен от полицаите ** и **, към момента на ПТП **е бил с
отнето СУМПС поради употреба на алкохол, т.е неправоспособен водач. Същият в
нарушение на ЗДвП е управлявал автомобила си с превишена скорост от 121 км/час
в момента на сблъсъка с л.а ** „**“. Поради несъобразената си скорост **не е реагирал
адекватно и навреме при забелязване на опасността /евентуално поради употреба
на алкохол или наркотични вещества, е бил със забавени/неадекватни реакции/, с
което е допринесъл за вредите. Заявява, че ** не е предприел аварийно спиране и
не е реагирал на опасността на пътя, въпреки, че е имал техническата възможност
да стори това. Твърди, че няма данни на местопроизшествието управляваният от
него лек автомобил да е оставил спирачни следи. Посочва, че **е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал.2 от Закона за движение по пътищата и е навлязъл
частично с левите си странични състави в насрещната пътна лента, в която се е
движил л.а ** „**“, управляван от Г.Д., което е отделно нарушение на ЗДвП и е
допринесло за ПТП и вредоносния резултат.
Заявява, че ако водачът ** се е движил с допустимата
максимална скорост, която за съответния пътен участък е значително по-ниска от
реалната му скорост от 121 км/час, е щял да възприеме своевременно като
опасност л.а. ** „**“ и е имал техническата възможност да предотврати ПТП. При
спазване на ограничението за скорост на пътния участък от страна на лек
автомобил **( 90 км/час), предприетата маневра от водача на лек автомобил ** „**“
не е попадала в опасната зона за спиране на лек автомобил **и за водачът на
този автомобил ударът е бил технически предотвратим.
Посочва, че съгласно данните от Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, съставен от полицаите ** и **, водачът на л.а **- **е
напуснал местопроизшествието, въпреки че е бил длъжен да изчака органите на
реда, като е напълно възможно напускането на местопроизшествието му да е с цел
да не бъде тестван за алкохол и наркотици. Заявява, че въз основа на
гореизложеното може обосновано да се заключи, че **, се явява съпричинител на
въпросното ПТП и следователно той също е отговорен за неимуществените вреди,
причинени на ищцата по главния иск.
Счита, че е налице причинно-следствена връзка между
действията на **и причинения вредоносен резултат. Посочва, че отговорността за
негови виновни и противоправни действия към пострадалото лице е застрахована по
Гражданска отговорност в „Олимпик“ АД, съгласно застрахователна полица № BG**
валидна към датата на събитието. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл.
53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Съгласно чл. 127, ал.1 и 2 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се
понесе от тях по-равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Заявява, че съгласно 213 от КЗ (отм.) с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Посочва, че от изложеното произтича правния интерес на
ответника по главния иск - „Застрахователно акционерно дружество ** - при
евентуалното му осъждане за обезщетяване на всички причинени неимуществени
вреди на ищцата по главния иск, и при положение, че се установи в
производството по главния иск, че ПТП е причинено виновно и от двамата
участващи водачи на МПС, да привлече застрахователя на виновния водач **- **“
АД, с оглед предявяване на регресен иск срещу него за заплащане на разликата,
която е платил в повече от своята част.
В случай, че се намери за основателен и доказан
главния иск на Д.А. срещу ЗАД „ДаллБогг“ за присъждане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по т.д. № 86/2019 г. от смъртта на ** **, в
случай, че се установи в производството по главния иск, че въпросното ПТП е
причинено от съвместните виновни и противоправни действия на двамата участващи
водачи на МПС - **и Г.Д. и се осъди ЗАД „ДаллБогг“ да удовлетвори претенцията
на ищцата за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди, моли
едновременно с това да се осъди със същото съдебно решение на основание 213 от
К3( отм.) вр. с чл. 53 от ЗЗД, вр. с чл. 127, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, по предявения
обратен иск **”- в ликвидация, да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” сумата
от 26 000 лв., (предявен частично от 100 000 лв.) обезщетение за неимуществени
вреди в следствие на ПТП настъпило на 19.12.2015г., около 19 часа, на път
ІІІ-6602 (околовръстен път на гр. **), в района на село **, на 200 м. южно от
бензиностанция „Виа“, заплатената от застрахователя лихва върху тази сума, на
която е осъден с решението по главния иск, както и лихвата върху тази сума от
датата на плащането й от Застрахователя до датата на възстановяването и от
ответника по обратния иск, включително разноските, за които дружеството ще бъде
евентуално осъдено да заплати във връзка с разглеждането на главния иск и при
условие, че цитираните суми за обезщетение, лихва и разноски бъдат заплатени от
„ЗАД ** в полза на Д.А. - ищца по главния иск.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК моли да му се
присъдят и съдебни разноски, включително за адвокатска защита в производството
по настоящия иск.
В срок е постъпило становище от **” АД по предявения
от „Застрахователно акционерно дружество ** обратен иск за изплащане на
застрахователно обезщетение от Застрахователна компания „** по застрахователна
полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
BG/28/115002959518 за претърпени неимуществени вреди от Д.Н.А.. Считат иска за
недопустим, тъй като ищцата е предявила пряк иск за изплащане на
застрахователно обезщетение срещу Застрахователна компания „** по същата
застраховка за същите вреди по гр. д. № 1689/2017 г. по описа на СГС, 12 с-в.
Заявява, че допускането на настоящия обратен иск би довело до двукратното
осъждане на Застрахователна компания „** за изплащане на едно и също
застрахователно обезщетение. На отделно основание заявяват, че искът е
недопустим, поради това, че „Застрахователно акционерно дружество ** не е
предявявало извънсъдебна претенция пред застрахователна компания „**.
Взема се следното становище по основателността на
исковете, възражения срещу исковете и обстоятелствата, на които се основават:
Посочва се, че главният ответник е предявил евентуален
иск за изплащане на обезщетение на основание застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № BG/28/115002959518 за лек автомобил марка
“Ауди”, модел „А4”, ДК № ** за вреди от процесното пътнотранспортно
произшествие от 19.12.2015 г., причинени от водача - **** при управление на
МПС. Ищецът по обратния иск не е доказал възникването на отговорността на
застрахователна компания „** и своето право за получаване на обезщетение за
неимуществени вреди от процесното пътнотранспортно произшествие. Не са доказани
елементите за осъществяване на фактическия състав, противоправното и виновно поведение
на водача на лек автомобил марка “Ауди”, модел „ А4”, ДК № ** в процесното
пътнотранспортно произшествие, правопораждащи деликтната му отговорност, а от
тук и отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите. Счита, че причина за настъпването на процесния инцидент е
извършване на несъобразена маневра „обратен завой“ от страна на водача на лек
автомобил “**”, модел „**”, ДК № ** Г.М.Д.. Съгласно изготвените в
наказателното производство експертизи произшествието е било непредотвратимо за
водача на лек автомобил марка “Ауди”, модел „А4”, ДК № ** **** при движение с
разрешена скорост и своевременно задействане на спирачната система на лекия
автомобил. Счита, че при правомерно поведение от страна на ****, изразяващо се
в движение с разрешена скорост и своевременно задействане на спирачната
система, вредоносния резултат би бил същия - смърт на ** **. Твърди, че процесният
деликт е извършен изключително от страна на водача на лек автомобил “**”, модел
„**”, ДК № **, а евентуално, при съществен превес на вината от него страна.
Посочва се, че от представените по делото документи и
нанесените телесни увреждания на ** ** може да се стигне до извода, че не са
спазени установените нормативни правила при превоз на пътници. Степента на
твърдените увреждания на ** ** и данните, съдържащи се в Протокол за оглед на
пътнотранспортно произшествие от 19.12.2015 г. „Намери се без поставен
предпазен колан.“ свидетелстват, че лицето не е използвало обезопасителен
колан. Съгласно разпоредбите на чл. 137а от Закона за движение по пътищата,
пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 149, ал.
1, т. 2, б. “а)” от Закона за движение по пътищата се установява, че лек автомобил
“**”, модел „**”, ДК № ** е от категория Ml - моторните превозни средства за
превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е
не повече от 8. Поддържа се, че при използването на обезопасителен колан от
страна на ** ** пострадалото лице нямаше да претърпи описаните телесни
увреждания. ** ** не спазил нормативно определеното задължение при пътуването
си в МПС и това довело до по-голяма степен на телесни увреждания, претърпени от
лицето.
Вземайки предвид всички тези обстоятелства се твърди,
че е налице съпричиняване в размер на 50% за настъпване на вредоносния
резултат.
Посочва се, че установената практика въвежда два
критерия, които трябва да са налице кумулативно за определяне на лицата, имащи
право на обезщетение - единият е с оглед родството или близостта на лицата, а
втория е връзката между пострадалото лице и лицето претендиращо претърпени
вреди. Към настоящия момент не са представени доказателства за наличието на
близки отношения между ** ** и ищцата.
Относно размера на претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, същото се счита за прекомерно завишено с оглед
принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика
и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за
ищците. Посочва, че при евентуално определяне на размера на дължимото
обезщетение следва да се отчете, че съгласно твърденията в исковата молба
пострадалото лице не е живяло в едно домакинство с ищците.
Поради гореизложеното счита, че исковете за изплащане
обезщетение следва да се отхвърли изцяло.
Оспорва и предявения иск по чл. 86 от ЗЗД. На
основание неоснователността на главния иск, се заявява, че неоснователен е и акцесорният иск за законна
лихва.
В случай, че претендираното от страните адвокатско
възнаграждение надвишава минималните размери съгласно Наредба № 1 от 09.06 2004
г., моли същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде намалено.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че при ПТП на 19.12.2015 г.,
около 19:00 часа, на път ІІІ-6602 /околовръстен път на гр. **/, в района на
село **, на около 200 метра южно от бензиностанция „ВИА”, е настъпило ПТП между
лек автомобил: марка „**”, модел „**”, ДК № **, управляван от Г.М.Д. и лек
автомобил марка „**” ДК № **. При удара били нанесени тежки и несъвместими с
живота травми на ** **, на 34 г., пътник в лек автомобил „**”, модел „**”, peг.
№ **, от които той починал на място.
Не е спорно, че при ЗАД
„** е сключена
на 03.12.2015г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по полица № BG/30/11500002992191, валидна от 08.12.2015г. до
07.12.2016г., за следния лек автомобил: марка „**”, модел „**”, ДК № **.
Не се оспорва и фактът, че ищцата е съпруга и законен
наследник на Д. **починал на 07.06.2018г., който е баща на починалия при ПТП на
19.12.2015 г. ** **.
по щета №
**********, образувана по повод на молба / претенция/ на наследодателя от
07.11.2016г. заедно със законна лихва върху обезщетението, считано от
19.12.2015г., във връзка със смъртта на сина на Д. **при ПТП на 19.12.2015г.
По въпроса за допустимостта на прекия иск, като
процесния, е формирана актуална практика на ВКС, обективирана в решение №
60170/13.05.2022 г. по т. д. №
1435/2020 г. на ВКС, второ т. о., определение № 1843 от 3.07.2024 г. на ВКС по
к. т. д. № 679/2024 г., второ търговско отделение, в които се приема, че когато
приживе пострадалият е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, вече упражненото от него право на
обезщетение се наследява от наследниците му, които при отказ на застрахователя
могат да го предявят с иск по чл. 226 КЗ (отм.). Според
възприетото в практиката на ВКС, разрешение досежно наследяване на правото на
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се приложи при наличие на
претенция, отправена до застрахователя, независимо от това дали при действието
на КЗ (отм.) или на новия КЗ /обн. ДВ, бр. 102 от 29 декември 2015 г., в сила
от 1 януари 2016 г. /.
По делото не е спорно, че е постановена
Присъда № 29/21.07.2020 г. по НОХД № 539/2018 г. по описа на Окръжен съд – **,
с която е ПРИЗНАТА подсъдимата Г.М.Д.
ЗА ВИНОВНА в това, че на 19.12.2015
г., на път III - 6602, пътна отсечка южно от бензиностанция „ВИА“ - с. **, в
землището на с. ** общ. ** - източно от с. **, в посока север-юг, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „** **” с рег. № **,
че е нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата,
а именно:
- чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
- чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП – „При извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат
по нея”, като Г.М.Д. като водач на лек автомобил марка „** **”, с рег. № **
предприема навлизане в лентата за насрещно движение при движещ се по това време
в тази пътна лента в посока юг-север лек автомобил марка „**”, с рег. № **,
управляван от **** в момент, в който автомобилът марка „** **” с рег. № **
попада в опасната зона за спиране на лек автомобил марка „**” с рег. № **;
- чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП – „При завиване в
обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства”
– като Г.М.Д. като водач на лек автомобил марка „** **” с рег. № ** предприема
завиване наляво и навлизане в лентата за насрещно движение при движещ се по
това време в тази пътна лента в посока юг-север лек автомобил марка „**” с рег.
№ **, управляван от ****,
като
с деянието си в условията на независимо съпричинителство с ****, с ЕГН **********
- като водач на моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил марка „**”, с
рег. № **, по непредпазливост е причинила смъртта на ** **.
Със същата присъда е признат подсъдимия **** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.12.2015 год. на
път III - 6602, пътна отсечка южно от бензиностанция „ВИА“, с. **, в землището
на с. **, общ. ** - източно от с. **, в посока юг-север, при управление на
моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил марка „**” с рег. № **, нарушил
правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно:
- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”
- чл.21, ал.1, изр.2 от ЗДвП – „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава извън
населено място скорост от
- чл.123, ал.1,
т.2, б.”б” от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен да остане на мястото на произшествието
и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, като ****, като водач
на МПС, лек автомобил марка „**”, с рег. № ** – участник в ПТП, е напуснал
самоволно местопроизшествието преди пристигането на органите на МВР и без
позволение за това;
- чл.150 от ЗДвП – „Всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152 ал.1
т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл.152, ал.1, т.4” – тъй като ****, като водач на МПС, лек
автомобил марка „**”, с рег. № **, е управлявал същият лек автомобил по път III
- 6602, пътна отсечка южно от бензиностанция „ВИА“ с. **, в землището на с. **,
общ. ** - източно от с. **, в посока юг-север, без да има необходимата
правоспособност, като с деянието си в условията на независимо съпричинителство
с Г.М.Д., с ЕГН********** - като водач на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „** **”, с рег. № **, по непредпазливост е причинил смъртта на **
** с ЕГН**********, както и многостепенна средна телесна повреда на Д.В.Я..
С решение № 91/07.06.2023 г. постановено по ВНОХД №
13/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, ИЗМЕНЯ присъда № 29 от 21. 07. 20210 г., постановена по НОХД №
539/2018 г. Окръжен съд - ** както следва:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА осъщественото от подс. **** нарушение
на правилата за Движение по пътищата от такова по чл. 21, ал.1 от ЗДвП в такова
по чл.20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
УВЕЛИЧАВА наложеното на подс. **** за извършеното
престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 2, пр. 3 и пр. 4, б. „б“, пр.
1 вр. чл. 343, ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК от четири години на ПЕТ
ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подс. Г.М.Д. за НЕВИННА
в
това деянието да е осъществено и във връзка с нарушение на нравилата за
движение по пътищата по чл.5, ал. 1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.304 от НПК я
ОПРАВДАВА само по така предявеното й обвинение.
ПРИЗНАВА подс. **** за НЕВИНЕН в това деянието да е
осъществено и във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата по
чл.5, ал. 1, т. 1 чл.123, ал. 1, т.2,
б.”б”и чл. 150 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава
по така предявеното му обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й ЧАСТ.
С решение №
433/22.11.2023 г., постановено по н. д. № 737/2023 г. по описа на ВКС, I н. о. ИЗМЕНЯ въззивно решение № 91/07.06.2023
г. постановено по в.н.о.х.д. № 13/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив,
като ОПРАВДАВА подсъдимия **** по обвинението по чл. 343, ал. 4. вр. с ал. 3,
пр. 4 , б. ,“б“, пр.1, вр. с чл. 343, ал.1. вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК и
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.
Не се оспорва и фактът, че ищцата е съпруга и законен
наследник на Д. Пенев **, баща на починалия при ПТП на 19.12.2015 г. ** **.
От заключението
на автотехническата експертиза се установява следното:
Механизмът на настъпилото ПТП е следният:
На 19.12.2015 г., около 19:00 ч., на път III -6602,
южно от бензиностанция „Виа“, в землището на с. **, в посока от север на юг се
е движел л.а. ** ** с per. № **, управляван Г.М.Д.. На предна дясна седалка в
автомобила е пътувал Д.Я., а на задната седалка вдясно е пътувал ** **. В
същото време, по същият път, но в противоположната посока (от юг на север) със
скорост около 106 км/ч и опасна зона за спиране от около 112 м се е движил л.а.
**с per. № **, управляван от ****. Било е тъмната част на денонощието. Пътната
настилка е била суха. В близост до черен път, водещ до земеделски площи и
намиращ се западно от път III -6602,
водачът Д. е предприела завиване в обратна посока с намерението да обърне
посоката си на движение и да продължи в посока на север. Поради недостатъчната
широчина на платното за движение, било невъзможно водачът на л.а. ** да изпълни
маневрата само на преден ход, без коригираща маневра на заден ход. В процес на
изпълнението на маневрата „Завиване в обратна посока“ водачът на л.а. ** е
навлязла в пътната лента, предназначена за насрещно движение и е стигнала до
най-източната й част, след което е предприела движение на заден ход. Към този
момент, на около 9,00 м северно от ориентира и на около 2,70 м - 3,60 м западно
от източната граница на платното за движение е настъпил удар между двата
автомобила. Към този момент скоростта на л.а. ** е била около 2 км/ч. За л.а.
Ауди ударът е настъпил в челните му състави, а за л.а. ** ** - в десните
странични състави, в областта на средната колонка и задната дясна врата. Към
момента на удара, л.а. ** е бил разположен под ъгъл 45° спрямо оста на пътя и е
заемал почти изцяло пътната лента, предназначена за насрещното движение (около
3 м от нея), а л.а. Ауди е бил разположен успоредно на оста на пътя, като е
заемал около 0,65 м от пътната лента, предназначена за насрещно движение. В
резултат на удара, л.а. ** се е завъртял около вертикалната си ос, по часовата
стрелка и се е установил в покой с предните си състави насочени на югозапад,
така, както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В
резултат на удара, л.а. Ауди се е завъртял около вертикалната си ос по часовата
стрелка и се е установил в покой с предните си състави насочени на югоизток,
така, както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица, а
водачът е напуснал местопроизшествието. Вследствие на ПТП е настъпила смъртта
на ** ** - пътник на задна седалка, а на автомобилите са причинени значителни
материални щети.
Причините за
настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка са:
Субективните действия на водача на л.а. **- **, който
не е предприел намаляване на скоростта или спиране към момента, когато е имал
техническата възможност да възприеме маневриращият л.а. **;
Субективните действия на водача на л.а. ** - Г.Д.,
която технически неправилно е преценила мястото и времето, необходими за
изпълнението на маневрата „Завиване в обратна посока“, както и своевременна
реакция от нейна страна за освобождаване на лентата за движение на л.а. Ауди.
Водачът на л.а. ** -Г.Д. е имала техническата възможност
да предотврати ПТП, като преди да предприеме маневрата „Завиване в обратна
посока“ се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на насрещно
движещият се л.а. Ауди и да изпълни маневрата, след като го пропусне да
премине.
Спрямо елементите на пътя, мястото на удара се намира:
По дължина на пътното платно - на 9,00 м северно от
ориентира;
По ширина на пътното платно - на около 2,70 м - 3,60 м
западно от източната граница на платното за движение.
** ** е заемал място на задната седалка, вдясно зад
пътника.
Непосредствено преди ПТП, л.а. ** ** с peг. № ** се е
движил по път III -6602 в посока от север на юг. В близост до черен път, водещ
до земеделски площи и намиращ се западно от пътя с широчина при вливането в път
III -6602 от 7,70 м, водачът Д. е предприела завиване в обратна посока с
намерението да обърне посоката си на движение и да продължи в посока на север.
Поради недостатъчната широчина на платното за движение, било невъзможно водачът
на л.а. ** да изпълни маневрата само на преден ход без коригираща маневра на
заден ход. В процес на изпълнението на маневрата „Завиване в обратна посока“
водачът на л.а. ** е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно
движение, след което е предприел движение на заден ход. Към този момент е
настъпил удар между двата автомобила. В резултат на удара, л.а. ** се е
завъртял около вертикалната си ос, по часовата стрелка и се е установил в покой
на платното за движение с предните си състави насочени на югозапад.
Непосредствено преди ПТП, л.а. **с peг. № ** се е
движил по път III -6602 в посока от юг на север, като левите му състави са
заемали около 0,65 м от пътната лента, предназначена за насрещно движение. В
резултат на удара, л.а. Ауди се е завъртял около вертикалната си ос по часовата
стрелка и се е установил в покой с предните си състави насочени на югоизток,
като предните му леви състави са били разположени в източния банкет.
В протокола за оглед са описани деформации по дясната
страница на л.а. ** ** с фронт 2,10 м в сечения както следва: 0,15 см, 25 см,
40 см, 25 см, 0 см.
Видно от снимка № 2, най-силната деформация, достигаща
до 0,40 м е настъпила в зоната на задна дясна врата на л.а. ** **.
Автомобил ** ** е оборудван с триточкови инерционни
предпазни колани за всички места на пътниците и за водача.
В материалите по НОХД 13/2023 г. по описа на
Апелативен съд гр. Пловдив има данни, че към момента на ПТП, ** ** е пътувал
без поставен предпазен колан.
От техническа гледна точка може да се направи
категоричният извод, че ако пострадалият е пътувал на задната седалка и е
заемал мястото вдясно зад пътника отпред, дори и с поставен предпазен колан,
горната част на тялото и главата му биха достигнали до вътрешния интериор на купето,
в областта на задна дясна врата.
Максимално допустимата скорост за съответния пътен
участък е 90 км/ч.
Скоростта на л.а. **към момента на удара и преди ПТП е
била около 106 км/ч.
Скоростта на л.а. ** към момента на удара и преди ПТП
е била около 2 км/ч, при движение на заден ход.
Опасната зона за спиране на л.а. Ауди за скоростта му
на движение от 105,69 км/ч е 112,25 м.
Опасната зона за спиране на л.а. Ауди, при движение с
максимално допустимата скорост за движение в извън населено място - 90 км/ч е
89,06 м.
В конкретната пътна ситуация понятието „Опасната зона
за спиране на л.а. **“ няма техническо приложение, тъй като анализът сочи, че
не е възникнала опасност за движението на автомобила, изискваща водачът да
реагира, а тъкмо обратното - в процес на изпълнение на маневрата „Завиване в
обратна посока“, водачът на л.а. ** - Г.Д. е установила автомобила в пътната
лента, предназначена за насрещно движение като препятствие/преграда за
движението на насрещно движещите се ПС.
Автомобил ** НЕ Е попадал в опасната зона за спиране
на л.а. **при скоростта му на движение в момента на удара.
Автомобил ** НЕ Е попадал в опасната зона за спиране
на л.а. **при скорост на движение от 90 км/ч в момента на удара.
Преди настъпване на ПТП, л.а. Ауди се е движил на прав
участък от пътя.
В конкретните условия на видимост, при конкретната
пътна ситуация водачът на л.а. Ауди е имал техническата възможност да възприеме
л.а. ** като опасност за движението си на разстояние от около 150 м от мястото
на удара.
Няма обективни данни, водачът на л.а. Ауди да е
задействал спирачната система преди да настъпи удара.
Водачът на л.а. Ауди не е реагирал преди настъпване на
ПТП.
Водачът на л.а. ** - Г.Д. не е предприела аварийно
спиране за предотвратяване на ПТП. От техническа гледна точка, дори да
предприеме такова, по никакъв начин то не би допринесло за предотвратяване на
ПТП, тъй като както при движението си от 2 км/ч на заден ход, така и при спряло
положение, при положението на л.а. ** косо на платното за движение, той е
опасност за движението на всички приближаващи ПС.
Съгласно протокола за оглед, платното за движение в
района на ПТП се състои от две пътни ленти, по една за всяка посока, разделени с
непрекъсната линия. Не са установени пътни знаци на мястото на инцидента.
От
заключението на съдебномедиценската експертиза се установява следното:
Във връзка с ПТП ** ** ЕГН ********** от гр. ** е
получил:
Гръдна травма — разкъсване на дясната камера на
сърцето, кръвоизлив в двете плевралии кухини, контузия на двата бели дроба,
разкъсване на околосърцевата торбичка, малокръвие на трупа и вътрешните органи;
травматично отслояване на кожата на дясна гръдна половина, счупване на гръдната
кост и ребра в двете гръдни половини, кръвонасядане на меките тъкани на
предното средостение,
Коремна травма - Разкъсване на капсулата и паренхима
на десния лоб на черния дроб.
Травма на опорно-двигателния апарат - Счупване на
двата клона на дясната срамна кост на таза. Разчленяване на дясната
кръстно-поясна става. Охлузвания на лицето, лява подбедрица и дясна поясна
област.
При изследването на трупа не са установени специфични
травматични увреждания, които да бъдат отнесени към т.нар. „коланна травма”.
Такива изменения се срещат в транспортните травми, но съвсем не са задължителен
елемент. Това зависи от много фактори, от които посоката и величината на силите
на въздейства, наличието на облекло, индивидуална устойчивост на тъканите и др.
От анализа на механизма на удара се установяват данни,
че силата на въздействие е в порядъка на 40-70 тона, съсредоточени в дясната
задна врата на л.а. ** с посока отдясно-наляво и деформация в същата област до
40 см., видно от снимките в делото. Пострадалият е пътувал на задна дясна
седалка, видно също от материалите в делото.
Триточковите предпазни колани, с които са оборудвани
леките автомобили, фиксират тялото на пътника (водача) в областта на таза във
всички посоки, а в областта на гръдния кош само в предно-задна посока. Главата,
шията и крайниците не са фиксирани. Предпазните колани са ефективни при удар с
елементи на челен при малки величини на кинетичната енергия.
В анализирания случай ударът спрямо седящият на задна
дясна седалка ** ** е бил с посока отдясно наляво с голяма кинетична енергия, а
автомобилът е получил деформация до 40 см навътре спрямо него. Тази деформация
е навлязла повече от половината навътре в задна дясна седалка.
Този механизъм напълно изключва предпазното действие
на колана. Травмите са получени от директен удар от л.а. Ауди, опосредстван
само от задната дясна врата. Признак за директното въздействие на травмиращата
сила е наличието на характерно увреждане на гръдния кош вдясно - травматично
отслояване на кожата.
Мястото на пострадалия в колата (задна дясна седалка),
посоката на удара (отдясно-наляво), величината на кинетичната енергия (няколко
десетки тона), спецификата на ефективност на предпазните колани (описана
по-горе) изключват напълно вероятността ** да избегне получаването на описаните
травматични увреждания и смъртта вследствие от тях.
За установяване на
причинените неимуществени вреди са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Д.
Нанева Сапунджиева, която е дъщеря на ищцата посочва, че Д. **е втори
съпруг на майка й, но свидетелката не е осиновена от него, а ** е неин брат.
Посочва, че е отгледана от Д. от 3 годишна възраст. Били едно сплотено
семейство, задружни и в празници и делници, въпреки че нямали родство. Нейният
брат и баща му вечно се търсили, чували се постоянно. Когато брат й си идвал по
празниците, баща им винаги ходил да го посреща, осигурявал транспорта от ** до **
и обратно. Като баща и син си споделяли, брат й имал непрекъснато нужда да
говори с баща им.
Свидетелката разбрала на 19.12.2015 г. за
инцидента с брат й, обадила й се майка им и съобщила, че ** е починал в
катастрофа. Когато видяла баща му за пръв път след инцидента, той бил
разтреперен и не искал да повярва, че се
е случило, бил в шок, едва дочакал другия ден да отидат в моргата. Във времето
с взаимна подкрепа, но със сълзи на очи се справили и тримата, били съкрушени.
Баща й имал проблем с кръвното след случилото се и тъй като имало предстоящи
дела му ставало лошо, преживявал го тежко. Здравословните му проблеми се появили
след случилото се, преди той бил здрав човек, нямал проблеми с кръвното. През
2018 година баща му починал при нелеп
инцидент. До смъртта му болката останала и до последно поддържал гроба на сина
си.
За установяване
механизма на процесното ПТП и възражението за съпричиняване са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Г.М.Д., която е осъдена за процесното ПТП, посочва, че през
декември 2015 г. пътували от Кирилово, където били на прасе. Тя управлява
автомобила, тъй като не консумирала алкохол, ** се качил при нея в колата на
задната седалка, зад Д.. Не знае дали е бил с колан. Не може да каже защо минала по околовръстния път, а не по пътя между
селата. Тогава тя живеела в с. **, а Д. ***. След бензиностанция на с. **
направила обратен завой и тогава се случил пътния инцидент. Маневрата, която
направила била забранена. Видяла, че нямало коли, имало достатъчно място и решила
да извърша маневрата. Когато предприела тази маневра не може да каже в коя част
на обратния завой била. В някакъв етап
от маневрата видяла светлини, но според нея били далеч, но впоследствие
приближили много бързо и следващите й спомени били линейката. Автомобилът ги
ударил отдясно. Когато се свестила имало хора и
линейка, тогава разбрала какво е станало.
Свидетелят Д.В.Я., посочва, че декември месец 2015 г. ходил на прасе в с.
Кирилово, и другото, което помни, че не шофирал, защото бил употребил алкохол и
затова шофирала Г.. Впоследствие разбрал, че е имало друг пасажер при тях и
това бил **, който не познавал.
Свидетелят Г.П.П. посочва, че били изпратени с колегата му на ПТП, на
околовръстен път **, в района на село **. При отиване на място видели, че лек
автомобил марка “Ауди“ се блъснал с друг автомобил марка “**“. Едно от лицата било в кръв,
другото лежало на земята. Дошла линейка и взела пострадалите. Извикали
дознател, тъй като единият човек бил починал или починал впоследствие, но вече
не си спомня подробности. На мястото имало една жена, за която извикали втора линейка. Не си спомня в какво
положение намерили мъжа на задната седалка. На другия автомобил марка „Ауди“
нямало водач, тъй като бил напуснал ПТП - то. Автомобилът марка „**“ бил в дясното
пътно платно, защото тръгнал да прави обратен завой. Разговарял с
водачката на автомобилът марка „**“, която треперела и за това извикали
линейка. Други подробности не си спомня, тъй като ПТП – то станало преди 10
години.
Свидетелят С.П.Г. посочва, че минавал с колата и видял по пътя катастрофата. Спрял, обадил се на 112, дошла
полиция и линейката. Неговата кола била спряна на аварийни, за да не стане
друга катастрофа. Не може да си спомни колко човека били, всичко бил забравил и
не може даде никакви конкретни данни по това дело, каквото е казал в наказателното
производство го поддържа.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП – то при ЗАД „** е сключена на 03.12.2015г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № BG/30/11500002992191, валидна от 08.12.2015г. до 07.12.2016г., за лек автомобил: марка „**”, модел „**”, ДК № **.
По делото безспорно също така
се установи, че смъртта на ** ** се намира в пряка и непосредствена причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил – Г.М.Д., което е установено с влязла в сила Присъда №
29/21.07.2020 г. постановена по НОХД № 539/2018 г. по описа на Окръжен съд – **,
която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ
/отм./, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди
се явява доказан по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания
и др.
Житейски
погледнато загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да сподели
родителя. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото
същество е непреодолимо и неминуемо води до промяна в мирогледа на родителя. Внезапната и
преждевременна загуба на единствения син е довела до изключителен срив в
психиката на неговия баща, което се установява от свидетелските показания.
Между бащата и сина му, привързаността е била силна и взаимна, съществували
отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и
дете, силна духовна близост и уважение. Съдът счита, че несъмнено загубата на единствения
син, независимо, че починалият ** е бил вече пълнолетен и самостоятелен, по
такъв непредвидим и нелеп начин причинява огромни болки и страдания и прави
преждевременната му загуба особено тежка за неговия баща. Внезапната смърт на **
е лишила завинаги баща му от неговата обич и опора, от възможността да се радва
на израстването му, бъдещо семейство, да има внуци, от моралната и материална
подкрепа, от която би имал нужда в бъдеще. Връзката “баща – деца” освен кръвна
е и емоционална и житейски предполага, че физическата загуба на единствения му син
е причинило в най-голяма степен страдания на преживялите лица – неговия баща. Смъртта
на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар,
който родител може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да
компенсира тежкия психически товар. Мъката, никога няма да бъде преодоляна, но
все пак съобразявайки горните критерии съдът определи размера на обезщетението
от 150 000 лв.
Ищцата е съпруга на починалия
Д. **и съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗН наследява 2/3 от наследството на съпруга си,
тъй като е имала граждански брак с него над 10 години, видно от представените
доказателства. Поради това на ищцата Д.Н.А. следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 100 000 лв., което представлява 2/3 от
определеното обезщетение в размер на 150 000 лв.
По
възражението за съпричиняване.
В разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо
дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането,
т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От страна на ответното дружество е направено
възражение за неизползване на обезопасителен колан от страна на ** **.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза е видно, че с оглед механизма на процесното ПТП,
ударът спрямо седящият на задна
дясна седалка ** ** е бил с посока отдясно наляво, с голяма кинетична енергия и
деформация до 40 см навътре в автомобила, което напълно изключва предпазното
действие на колана. Поради това е направен категоричен извод, че използването на обезопасителен колан не би
предотвратило описаните травматични увреждания и последвалата смърт на ** **.
Поради това съдът намира, направеното възражение за съпричиняване за
неоснователно.
При прекия иск, с който
увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя /какъвто е
настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се
дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност
в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. В този смисъл практиката на
ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК,
решение №72/30.04.09 г. по т.д. №475/08 г. на ВКС-ТК, постановени по реда на
чл. 290 от ГПК, където също е възприет принципът, че обезщетение за забава в
размер на законната лихва се дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по
прекия иск на увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ по застраховка
“Гражданска отговорност”.
В случая моторното превозно
средство, причинило ПТП, е имало сключен застрахователен договор по реда на КЗ
(отм.), от което следва, че не са приложими правилата на новия КЗ, поради което
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
присъдено от дата на деликта – 19.12.2015 г.
Предвид гореизложеното „Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг Живот
и Здраве“ АД следва да заплати на Д.Н.А. сумата от 100 000 лв., представляваща
наследствен дял от дължимото обезщетение на нейния наследодател Д. **за
неимуществени вреди от смъртта на неговия син ** ** при настъпило ПТП на
19.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на деликта - 19.12.2015г. до
окончателното плащане.
По отговорността за
разноски:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца чрез Адвокатско
дружество „Й. и **“. В хода на
производството е представен договор за правна защита и съдействие сключен с
ищеца, в който е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба №
1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните
минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в
отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях,
поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен за определи
размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка,
съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна
сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова
молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не
на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища,
претендираното от Адвокатско дружество „Й. и **“, адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от
съда по посочените по - горе критерии.
В конкретния случай предметът на
делото е пряк иск на пострадало лице към застрахователя по застраховка
"Гражданската отговорност на автомобилистите" за заплащане на
обезщетение за неимуществени имуществени вреди при ПТП. Направено е възражение
на ответника за съпричиняване и доказателствени искания за установяване на
обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
изслушани са две експертизи и показанията на двама свидетели. Поради това съдът
намира, че с оглед фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаната
правна помощ на Д.В.Я. от Адвокатско
дружество „Й. и **“, адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в
размер на 10 000 лв. с ДДС.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Застрахователно акционерно дружество **следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 4 000 лв.
С оглед
уважаване на първоначално предявения иск против застрахователя, съдът дължи
произнасяне и по предявения евентуален обратен иск от Застрахователно
акционерно дружество **против Застрахователна компания „**, **, регистрирано в
Търговския и фирмен регистър на Р ** под № 71103, представлявано от ** и **, в
качеството им на ликвидатори, чрез “Застрахователна компания **.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С представената влязла в сила Присъда № 29/21.07.2020
г. по НОХД № 539/2018 г. по описа на Окръжен съд – **, е установено деянието,
неговата противоправност и вината на Г.М.Д.
и ****, чиято гражданска отговорност при управлението на моторните превозни
средства, които са управлявали към момента на застрахователното събитие, е била
застрахована съответно при Застрахователно
акционерно дружество **и при Застрахователна
компания „**, **, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р ** под №
71103, чрез “Застрахователна компания **.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, с
плащане на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка
застрахователят встъпва в правата на удовлетворения застрахован срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение.
Отнесено към застраховката "Гражданска отговорност", правилото ще има
приложение и в хипотезите, при които има независимо съизвършителство на
вредоносния резултат от двама деликвенти, чиято гражданска отговорност е
застрахована при различни застрахователи, което независимо съизвършителство е
породило солидарната им отговорност спрямо пострадалия, и дължимото на
пострадалия обезщетение е изплатено изцяло само от единия застраховател
В случая
увреждането е причинено от деликвентите Г.М.Д., чиято гражданска отговорност е
застрахована при Застрахователно
акционерно дружество **и ****,
чиято гражданска отговорност е застрахована при Застрахователна компания „**, **, регистрирано в Търговския и
фирмен регистър на Р ** под № 71103, чрез “Застрахователна компания **.
Независимото съизвършителство е установено с горепосочената влязла в сила
присъда. Поради това съдът приема, че при така
установените факти, предявеният иск с правно основание чл. 213 от КЗ /отм./ е основателен и
следва бъде уважен в предявения размер от 100 000 лв.
Видно от данните по делото ответното дружество
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО **е заплатило следните
разноски: държавна такса в размер на 4 000 лв., възнаграждение за изготвяне на автотехническа
експертиза в размер на 1 600 лв., възнаграждение за изготвяне
на съдебномедицинска експертиза в размер на 700 лв. Ответникът е
направил искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, но видно от
данните по делото същият е представляван само от адвокати, като липсват
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, на
ответника по настоящото дело не се дължи нито юрисконсултско, нито адвокатско
възнаграждение.
Общият размер на направените по делото разноски е 6 300 лв.
Съдът констатира, че ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО **е надвнесло сумата от 400 лв. за изготвяне на съдебномедицинска
експертиза, поради което тази сума не следва да им де присъжда.
С оглед уважения размер на обратния иск, който е в размер на 100
000 лв., ответникът по обратния иск Застрахователна компания „**, **,
регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р ** под № 71103, представлявано
от ** и **, в качеството им на ликвидатори, чрез “Застрахователна компания **
по обратния иск следва да заплати на Застрахователно акционерно дружество „**сумата от 6 300 лв.,
представляваща разноски.
Ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО **е
осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Й. *** адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 10 000 лв. с ДДС. С оглед уважения размер на
обратния иск, който е в размер на 100 000 лв., ответникът по обратния иск
следва да заплати на Застрахователно акционерно дружество „**сумата от 10 000 лв.
Ответникът
Застрахователно
акционерно дружество „**по първоначалния иск е осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса
в размер на 4 000 лв.
С
оглед уважения размер на обратния иск, който е в размер на 100 000 лв.,
ответникът по обратния иск следва да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „**сумата от 4 000 лв.
С оглед изложеното ответникът по обратния иск Застрахователна
компания „**, **, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р ** под №
71103, представлявано от ** и **, в качеството им на ликвидатори, чрез
“Застрахователна компания ** следва да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „**разноски в общ размер на 20 300
лв. /6 300 + 10 000 + 4 000 = 20 300 лв./
С оглед изложеното Застрахователна
компания „**, **, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р ** под №
71103, представлявано от ** и **, в качеството им на ликвидатори, чрез
“Застрахователна компания ** следва да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „**сумата
от 100 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата от 100 000 лв. от датата на деликта - 19.12.2015 г. до
окончателното плащане, ведно със законната
лихва от датата на изплащане на обезщетението и лихвата от Застрахователно акционерно дружество
**на Д.Н.А. по основния иск до датата
на възстановяването й от ответника по обратния иск и разноски в
общ размер на 20 300 лв., при условие, че Застрахователно акционерно
дружество **заплати на Д.Н.А. присъденото обезщетение в размер на 100 000 лв.,
представляващо наследствен дял от дължимото обезщетение на нейния наследодател Д.
**за неимуществени вреди от смъртта на неговия син ** ** при настъпило ПТП на
19.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на деликта - 19.12.2015г. до
окончателното плащане, както и да заплати на Адвокатско
дружество „Й. ***, адвокатско
възнаграждение в размер на
10 000 лв. с ДДС и заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 4 000 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „**, с ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. **, п.к. **да заплати на
Д.Н.А. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 100 000 лв., представляваща
наследствен дял от дължимото обезщетение на нейния наследодател Д. **за
неимуществени вреди от смъртта на неговия син ** ** при настъпило ПТП на
19.12.2015 г. ведно със законната лихва от датата на деликта - 19.12.2015г. до
окончателното плащане.
Горепосочената
сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка: ***: ***; BIC***.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество **, с ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. **, п.к. **да заплати на
Адвокатско дружество „Й. ***, офис 4, БУЛСТАТ № ** адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 10 000 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество **, с ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. **, п.к. **да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 4 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „**, **, регистрирано в
Търговския и фирмен регистър на Р ** под № 71103, представлявано от ** и **, в
качеството им на ликвидатори, чрез “Застрахователна компания ** със седалище и
адрес на управление: гр. **, р-н **, ЕИК ** да заплати на Застрахователно акционерно дружество **, с ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. **, п.к. **сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на деликта - 19.12.2015 г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва от датата на изплащане на
обезщетението и лихвата от Застрахователно акционерно дружество **на Д.Н.А. по основния иск до датата на възстановяването й от
ответника по обратния иск и разноски в общ размер на
20 300 лв., ПРИ УСЛОВИЕ, че Застрахователно акционерно дружество **заплати на Д.Н.А.
присъденото обезщетение в размер на
100 000 лв., представляващо наследствен дял от дължимото обезщетение
на нейния наследодател Д. **за неимуществени вреди от смъртта на неговия син **
** при настъпило ПТП на 19.12.2015 г. ведно със законната лихва от датата на
деликта - 19.12.2015г. до окончателното плащане, както и да заплати на Адвокатско
дружество „Й. ***, адвокатско
възнаграждение в размер на
10 000 лв. с ДДС и заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 4 000 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на страната на ответника Застрахователна компания „**, **, регистрирано
в Търговския и фирмен регистър на Р ** под № 71103, представлявано от ** и **,
в качеството им на ликвидатори, чрез “Застрахователна компания ** със седалище
и адрес на управление: гр. **, р-н **, ЕИК **.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :