П Р И С Ъ
Д А № 77
гр.Белоградчик,
31.03.2011г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав
в публично съдебно заседание на тридесет и
първи март две хиляди и единадесета година, в
състав:
Председател: АННА
КАЙТАЗКА
Съдебни
заседатели: П.Л.
А.М.
при участието на
секретаря Н.С., в присъствието на мл. прокурора
СВ.П. , като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НОХД № 358 по описа за 2010г., въз основа
на закона и данните по делото
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимият Л.С.Ц.
- роден на ***г***,
жив. в с.Якимово, обл.Монтана, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че чрез използване на техническо
средство, след като се уговорил предварително с Н.С.К. и В.П.Ш.,***, от мрежа с
ниско напрежение, собственост на ЧЕЗ “Разпределение България” АД, извършил
кражба на меден ел. проводник : 16 кв.мм. – 315 м. и 25 кв.мм. -525 м., на обща
стойност 1364,50 лв., поради което и на основание чл.195, ал.1, т.т.4 и 5 от НК
във вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, като на
осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, което да се търпи в “затвор” на осн. чл.60 ал.1
от ЗИНЗС.
ПРИЗНАВА подсъдимият Н.С.К. - роден на ***г***, жив. в гр.Монтана, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в условията на повторност, чрез
използване на техническо средство, след като се уговорил предварително с Л.С.Ц.
и В.П.Ш.,***, от мрежа с ниско напрежение, собственост на ЧЕЗ “Разпределение
България” АД, извършил кражба на меден ел. проводник : 16 кв.мм. – 315 м. и 25
кв.мм. -525 м., на обща стойност 1364,50 лв. , поради което и на основание чл.195,
ал.1, т.т.4 , 5 и 7 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.54 от НК,
го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА, като
на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, което да се търпи в “затвор” на осн. чл.60 ал.1
от ЗИНЗС.
ПРИЗНАВА подсъдимият В.П.Ш. - роден на ***г***, жив. в гр.Монтана, обл.Монтана, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в условията на опасен
рецидив, чрез използване на техническо средство, след като се уговорил
предварително с Л.С.Ц. и Н.С.К.,***, от мрежа с ниско напрежение, собственост
на ЧЕЗ “Разпределение България” АД, извършил кражба на меден ел. проводник : 16
кв.мм. – 315 м. и 25 кв.мм. -525 м., на обща стойност 1364,50 лв., поради което
и на основание чл.196 ал.1 т.2 НК вр. чл.195, ал.1, т.т. 4 и 5 от НК във
вр.чл.194, ал.1 от НК вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК във вр. чл.36 и чл.54 от НК,
го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ ГОДИНИ, като
на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, което да се търпи в “затвор” на осн. чл.60 ал.1
от ЗИНЗС, като на осн.чл.304 от НПК съдът признава за невинен и оправдава Ш. по обвинението да е
извършил деянието и във вр. чл.29 ал.1
б.”б” от НК.
ОСЪЖДА на
осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимите Л.С.Ц., Н.С.К. и В.П.Ш. /с посочени по-горе
самоличности/ солидарно да заплатят на ЧЕЗ „Разпределение България” АД, сумата от
общо 1364,50 лева - обезщетение за имуществени вреди причинени с
престъплението, ведно със законните лихви от деня на увреждането – 21.06.2010г.
до окончателното й изплащане.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите Л.С.Ц., Н.С.К. и В.П.Ш.
/с посочени по-горе самоличности/ да заплатят /солидарно/ по сметка на ОД-П-Видин
направените по делото разноски, в размер на 25,00 /двадесет и пет /лева
– възнаграждение за вещо лице в досъдебното производство и по сметка на ВСС
- държавна такса върху уважената гражданска претенция – в размер на 54,58
лв. /петдесет и четири лева и 0,58 ст./.
Присъдата
подлежи на обжалване и протест в 15-дневен
срок от днес пред ОС-Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
2./
МОТИВИ
към присъда № /31.03.2011г. по НОХ дело №358/2010г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите Л.С.Ц. ***, Н.С.К. и В.П.Ш.
***, е повдигнато обвинение затова, че в условията на повторност - по отношение
на подс.Н.К., а в условията на опасен рецидив – по отношение на В.Ш., тримата
след предварителен сговор помежду си, използвайки техническо средство/арматурна
ножица/, на 21.06.2010г. в с. Средогрив,
обл.Видин, от мрежа с ниско напрежение, собственост на ЧЕЗ “Разпределение
България” АД, извършили кражба на меден ел. проводник : 16 кв.мм. – 315 м. и 25
кв.мм. – 525 м., на обща стойност 1364,50 лв. - престъпление по чл.195 ал.1 т.4
и 5 от НК – по отношение на подс.Л.Ц., по чл.195, ал.1, т.т.т.4, 5 и 7 от НК -
по отношение на подс.Н.К. и по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.т.4 и
5 във вр. чл.29, ал.1, б."а" и "б" от НК - по отношение на
подс.В.Ш..
Предявеният от ощетеното ЮЛ – ЧЕЗ "Разпределение -
България" АД срещу подс.Ц., К. и Ш., по реда на чл.84 и сл.от НПК във
вр.чл.45 от ЗЗД граждански иск за сумата от 1364,50 лв. – представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди, бе приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес. Обезщетението се търси ведно със законните лихви от
датата на престъплението до окончателното изплащане на главницата.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказа но по безспорен начин и пледира на подсъдимите
да бъде наложено наказа ние "лишаване от свобода" в размер над
минималния за съответните състави по НК, предвид високия размер на щетите и
съдебното минало на подсъдимите, а относно гражданският иск – не изразява
становище.
Подс.Л.Ц. – не е намерен на посочения от него адрес по
делото, респ. не е призован редовно за делото. Същото бе разгледано в негово
отсъствие, след като му бе назначен защитник по реда на ЗПрП.
Подсъдимите К. и Ш., правят пълни
самопризнания относно фактическата обстановка, изложена в обвин.акт, признават
се за виновни, и молят съда за снизхождение.
Защитникът
на Л.Ц., излага аргументи за социални причини, довели
до поведението на подзащитния му. Относно гражданския иск – предоставя
на съда.
Защитниците
на подсъдимите К. и Ш., излагат аргументи за наказания в минимален размер.
Относно гражданския иск – защитника на подс.Ш. предоставя на съда, а защитника
на подс.К. – намира същия за доказан по основание и рзамер .
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доводите
на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подс.Л.С.Ц.
е роден на ***г***, живее в с.Якимово, обл.Монтана, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН му е **********.
Подс.Ц. е осъждан многократно с
влязли в сила присъди, както следва: 1.С влязла в
сила присъда на 06.10.1986 г. по НОХД 301/1986 г. на Военен съд Сливен
подсъдимия е осъден на: 1 година “лишаване от свобода” за престъпление по
чл.297 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК, на 1,8 год. “лишаване то свобода” за
престъпление по чл.381 от НК, на 1,3 год. «лишаване от
свобода» за престъпление по чл.346 ал.2 б"а"
и"б" във вр. с. чл.20 ал.2 от НК, и на 10 месеца “лишаване от
свобода” за престъпление по чл.255 т.4 във вр. с чл.20 ал.2 от НК. На осн.
чл.23 от НК е определено едно ОБЩО
НАКАЗАНИЕ – 1,8 год. “лишаване от свобода” при първоначален строг режим. 2.С влязла в сила присъда на 17.07.1989
г. по НОХД 163/1989 г. на Военен съд Плевен подсъдимия е осъден на : 1 година
“лишаване от свобода” за престъпление по чл.381 НК, на 3,6 год. “лишаване от
свобода” за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 НК,
на 1 месеца арест за престъпление по чл.254 във вр.с чл.251 във вр. с чл.26
ал.1 във вр. с чл.20 ал2 и чл.43 ал.6 НК и на 2 години “лишаване от свобода” за
престъпление по чл. 346 ал.2 б"а"и"б"от НК ал.2 и ал.3 във
вр.с чл.20 ал.2 НК. На осн. чл.23 ал.1от НК е определено общо наказание 3,6 години “лишаване от свобода”. На
осн. чл.24 от НК – е УВЕЛИЧЕНО на 4 години «лишаване от свобода» при
първоначален СТРОГ режим. 3. С влязла в сила присъда на
28.06.1995 г. по НОХД 56/1995 г. на ВОС подсъдимия е осъден за престъпление по
чл.198 от НК, като му е наложено наказание 7 години “лишаване от свобода”. 4. С влязло в сила определение на
09.04.2001 г. по НЧХД 89/2001 г. на РС Лом подсъдимия е осъден за престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1
т.3 и 5 във вр. с чл.26 ал.1 от НК във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, като му е
наложено наказание 6 месеца “лишаване от свобода” при първоначален СТРОГ режим.
5.С влязла в сила присъда на
11.10.2006 г. по НОХД 441/2005 г. на РС Лом подсъдимия е осъден за престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр. с
чл.55 ал.1 т.1 от НК, като му е наложено наказание 6 месеца “лишаване от
свобода”. На осн. чл.25-23 от НК - КУМУЛИРА наказ. по НОХД №
89/01г. и НОХД № 441/05г., като опред.едно ОБЩО - ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, при СТРОГ РЕЖИМ. На осн. чл.25 ал.2 от НК - ПРИСПАДА изтърпяното по
НОХД № 89/01 г. 6. С влязло в сила споразумение
на 09.07.2010 г. по НОХД 176/2010 г. на БРС подсъдимия е осъден за престъпление
по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.18 ал.1 от НК като му е
наложено наказание три месеца “лишаване
от свобода”, при първоначален СТРОГ режим, като същото бъде изтърпяно в
затворническо заведение от типа затвор.
Подс.Н.С.К.
е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с
начално образование, осъждан, не работи, ЕГН **********.
Подс.К. е осъждан, както следва: 1. С влязло
в сила определение на 13.03.2006 г. по НОХД 29/2006 г. на РС Монтана подсъдимия
е осъден за престъпление по чл.129, ал1 от НК НК, като му е наложено наказание
ТРИ месеца “лишаване то свобода” , чието изпълнение се отлага на основание
чл.66 от НК за срок от ТРИ години. 2. С влязла в сила присъда на 06.04.2006 г.
по НОХД 19/2006 г. на РС Монтана подсъд. К. е признат за виновен за: престъпление по чл.216,ал.1 във вр. с
чл.55,ал.1,т.2,б."б" от НК, като му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ,
като на основание чл.42а,ал.2,т.1,т.2 и т.6 от НК
му налага следните проба ционни
мерки: 1.задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от една година
2.задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година
3.безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 работни часа в
рамките на една календарна година. Подсъдимия е признат за ВИНОВЕН и за
престъпление по чл.195,ал.1,т.4 и т.5,във вр. с чл.197,ал.3 НК, като му е
наложено наказание ПРОБАЦИЯ, като на основание чл.42а,ал.2,т.1 и т.6 от НК му
налага следните пробационни мерки: 1.задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от една година 2.задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година 3.безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
150 часа в рамките на една календарна година. На основание чл.23,ал. 1 от НК
КУМУЛИРА наказанията по посочените по-горе деяния и ОПРЕДЕЛЯ едно общо,
най-тежкото от тях, а именно ПРОБАЦИЯ като на основание чл.42а.ал.2,т.1,т.2 и
т.6 от НК определя следните пробационни мерки: 1.задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година 2.задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година 3.безвъзмезден труд в полза на
обществото за 150 часа в рамките на една календарна година.
Подс.В.П.Ш. е роден на ***г***, живущ
***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, не
работи, ЕГН му е **********.
Подс.Ш. е осъждан, както следва: 1. С влязла
в сила присъда на 06.03.2001 г. по НОХД 128/1999г. на Районен съд Монтана
подсъдимия е осъден за престъпление по чл.195 ал.1 т,4 и 5 във връзка с чл.26
ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 НК като му е наложено наказание 1 година
“лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1 НК отлага изпълнението на
така наложеното наказание за срок от 2 години от влизане на присъдата в сила. 2. С влязла в
сила присъда на 06.08.2002 г. по НОХД 148/2002 г. на Районен сьд Монтана
подсъдимия е признат за виновен за престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 във
връзка с чл.63 ал.1 т.3 във вр-чл.26 ал.1 НК, като е осъден на 1 година
“лишаване то свобода” . На осн.чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на
наложеното наказание за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в
сила. 3. С влязла в сила присъда на
29.12.2006 г. по НОХД №209/2006 г. на Районен съд Монтана подсъдимия е осъден
за престъпление по чл.196,ал.1 ,т.2 във вр. с
чл.195, ал.1, т.З, пр.1-во и т.5 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.29, ал.1,
б."б" във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК като е
осъден на 8 месеца «лишаване от свобода», което следва да се
изтърпи ефективно при първоначален строг режим, съгласно чл.47, ал.1,
б."б" от ЗИН. ПРИЗНАВА подсъд. В.П.Ш. за НЕВИНЕН И
ГО ОПРАВДАВА по обвинението за извършена кражба на вещи от
владението на Младен Петков Горчов от гр.
Монтана, на стойност за разликата от 621.75лева до 1 111. 65 лева. Настоящата
присъда е обжалвана пред Окръжен съд-Монтана и потвърдена изцяло с Решение от
29.12.2006 г. по ВНОХ № 390/06 г. на МОС. РС Монтана с определение влязло в
сила на 01.02.2008 г. на осн.чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК определя едно общо
наказание по НОХ дела 209/2006 г. и 158/2007 г. една година лишаване от свобода
като на осн.чл.24 НК увеличава така определеното общо наказание с три месеца
ЛОС при режим строг. На осн.чл.25 ал.2 НК приспада изтърпяната част от
наказанията. Врачански затвор с писмо 503/27.03.2008 . освобождава УПО с
остатък 3 м. 22 дни, изпит.срок 6 мес. 4. С влязла в
сила присъда на 05.12.2007 г. по НОХД № 158/07 г. на Районен съд Монтана I -ви
наказателен състав с присъда постановена на 05.12.2007 година по НОХД №159/07
година подсъдимия е признат за ВИНОВЕН за престъпление по чл.196,ал.1,т.2 от НК, във вр. с чл.195,ал.1,т.3,4,5 и 7 от НК, във вр.с чл.194,ал.1 от НК, като
му е наложено наказание 1 година “лишаване то свобода”. На основание
чл.47,ал.1,б"Б" от ЗИН определя първоначален „строг" режим на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода".Присъдата е обжалвана пред
Окръжен съд Монтана и потвърдена с решение от 05.12.007 година по ВНОХД №202/07
година. РС Монтана с определение влязло в сила на 01.02.2008 г. на осн.чл.25
ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК определя едно общо наказание по НОХ дела 209/2006 г. и
158/2007 г. една година лишаване от свобода като на осн.чл.24 НК увеличава така
определеното общо наказание с три месеца ЛОС при режим строг. На осн.чл.25 ал.2 НК приспада изтърпяната част от наказанията. Врачански затвор с писмо
503/27.03.2008 . освобождава УПО с остатък 3 м. 22 дни, изпит.срок 6 мес. ОС
Враца с определение влязло в сила на 04.04.2008 г. освобождава УПО от
изтърпяване на останалата част на наказанието по НОХД 158/2007 г. на РС
Монтана. С протокол от 24.01.208 г. по ЧНД 1/2008 г. на РС Монтана на осн.чл.25
вр.чл.23 НК определя едно общо наказание по НОХ дела 158/2007 г. и 209/2006 г.
1 год. и 3 мес. ЛОС с остатък от
наказанието 3 мес. и 22 дни. На осн.чл.70 ал.6 НК определя същия изпит.срок. Не
се налагат пробац.мерки. 5. С присъда
влязла в законна сила от 1999 г. по НОХД. №340/98г. РС Монтана
подсъдимия е признат за виновен за
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 5 чл.54 НК, като му е наложено
наказание ЛОС за срок от една година. На осн. чл.25 ал.1 във вр. чл.23 ал.1 НК
определя общо наказание по присъда на МРС по НОХД. №259/97г., влязла в сила на
11.04.98г. като определя едно общо наказание от една година ЛОС. На осн. чл.24
от НК увеличава определеното общо наказание като определя общо една година и
шест месеца ЛОС. На осн. чл.66 ал.1 НК отлага изпълнението на така определеното
наказание за срок от 4 години. 6. С влязла в с
присъда на 13.11.2000 г. по НОХД. №69/2000г. РС Монтана подсъдимя е
признат за виновен за престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 предл. 2 и т.7 във вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК и му е
наложено наказание 4
месеца ЛОС. На осн. чл.46 б.б ЗИН определя първаночален
общ режим на изтърпяване на наказанието. На осн. чл.68 ал.1 от НК привежда в
изпълнение наказанието наложено на подс. по НОХД. №259/97г. по описа на РС
Монтана от 8 месеца ЛОС. 7. С
присъда влязла в законна сила на 11.04.1998 г. по
НОХД №259/97г. на РС Монтана подсъдимия е
признат за виновен за престъпление по чл.194
ал.1 от НК като го осъжда на 8 месеца ЛОС. На
осн. чл.66 от НК отлага изтърпяването на наказанието с изпитателен
срок от три години.
На 20.06.2010 г. около
обяд подс.Л.С.Ц., В.П.Ш. и Н.С.К. ***. Л.Ц. предложил вечерта да отидат заедно
в с.Средогрив, обл.Видин и да откраднат медни жици от стълбове в селото. На
21.06.2010 г. около 02.00 – 02.30 ч. тримата подсъдими отишли в с.Средогрив с
автомобил марка „АУДИ” сив на цвят, управляван от подс.Ц.. Подс.Ш. и К. се
покачили на стълбове, собственост на ЧЕЗ „Разпределение България” АД , находящи
се в с.Средогрив и започнали да режат с ножица проводниците, а подс.Ц. ги
събирал и намотавал. Подсъдимите отрязали медните проводници на пет
междустълбия в селото и натоварили инкриминираните вещи в автомобила, с който
били дошли. Тримата си тръгнали от селото, скрили проводниците в м.”Бучката” по
пътя за Монтана. Около 08.00 – 08.30ч. сутринта вече, на същата дата се върнали
и взели инкриминираните вещи, след което ги занесли и продали в пункт за
изкупуване на метали находящ се в гр.Монтана, близо до „руския пазар”.
Видно от изготвената по делото и приета от съда
съдебно-оценителна експертиза, стойността на проводниците, предмет на кражбата
е 1364,50 лв. Същата не е възстановена.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: признанията на
подсъдимите Ш. и К. относно вината им и авторството на деянието, вкл.
прочетените в с.з. обяснения, дадени пред съдия от подс.Ш. на досъдебното
производство на осн. чл.279 ал.1 т.4 НПК, обясненията на подс.Л.Ц., също давани
пред съдия в досъдебното производство –
прочети в. с.з. по реда на чл.279 ал.1 т.2 от НПК, показанията на разпитания
свидетел и приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на
проведеното ДП №446/2010г. на РУ-П-Белоградчик.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи. Подс.Ш. и К. признават вината и авторството
на деянието си. Подс.Ш.,***. не даде подробни обяснения, в дадените пред съдия
по ДП, е разказал детайлно с кого и как са осъществили престъплението. Неговите
думи се подкрепят изцяло от тези и на подс.Ц..Твърденията им са напълно
идентични. От друга страна, тези обяснения, съвпадат с показанията на свид.И.Б.,
относно момента и мястото на кражбата, количеството и вида на взетите вещи.
Оценени така в тази съвкупност
доказателствата, съдът приема за достатъчни и убедителни, за да докажат
авторството на деянието и вината на тримата подсъдими.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.Ш. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 във вр.чл.195, ал.1, т.т. 4 и 5 във вр. чл.194, ал.1 във вр.чл.29,
ал.1, б.”а” от НК, подс. К. - състава на престъплението по чл.195, ал.1,
т.т.т.4, 5 и 7 от НК, а подс.Ц.– състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 и
5 от НК. Съдът намира, с оглед съдебното му минало, че подс.Ш. не е изпълнил
обективните предпоставки на чл.29 ал.1 б.”б” от НК, поради което на осн. чл.304
от НПК то оправда по това обвинение, което не променя общата квалификация
спрямо неговата постъпка – като “опасен рецидив”.
От обективна страна - На 21.06.2010г. в с.Средогрив,
обл.Видин, използвайки техническо средство/арматурна ножица/, от мрежа с ниско
напрежение, собственост на ЧЕЗ “Разпределение България” АД, подс.Л.Ц., Н.К. и
В.Ш., извършили кражба на меден ел. проводник : 16 кв.мм. – 315 м. и 25 кв.мм.
– 525 м., на обща стойност 1364,50 лв.
собственост на ЧЕЗ „Разпределение – България” АД. /Относно използването и на МПС –
обвинение не е повдигнато от прокуратурата, поради което и съдът не може да
простре присъдата си върху такова обстоятелство, като елемент на състава на
деянието./
Подсъдимият Ш. е действал в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б."а" от НК,
тъй като е извършил престъплението - предмет на настоящото дело, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от 1 година / по н.о.х.д. №158/2007г. на РС-Монтана/ и преди да са изминали пет
години от изтърпяване на наказанието за това осъждане.
Съдът, предвид повдигнатото срещу Ш. обвинение – че
деянието е извършено и в условията на чл.29 ал.1 „б” от НК, намери, че
предпоставките на тази разпоредба на наказателния закон не са налице, поради
което оправда посд.Ш. относно това обвинение / наказанията му по н.о.х.д.
№158/2007г. на РС-Монтана и н.о.х.д. №209/2006г. на РС – Монтана, са групирани
в последствие, поради което следва да се приема, че има само едно осъждане/.
Подс.К. е извършил престъплението в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като към датата
на инкриминираното деяние, предмет на настоящото дело, е бил осъждан с влязъл в
сила съдебен акт за друго такова престъпление – видно от справката му за
съдимост /н.о.х.д. №19/06/2006г. на РС-Монтана/. Съдът счете, че деянието на Ш.
представлява немаловажен случай, съгласно чл.195, ал.1, т.7 от НК,
доколкото не може да се подведе по чл.93, т.9 от НК, предвид високата степен на
деянията от този вид, голямата им разпространеност, както и с оглед
обстоятелството, че стойността на нанесената имуществена щета от престъпната
проява е висока.
От субективна страна – подс. Ц., К. и Ш. са действали при
условията на пряк умисъл, като са съзнавали, че отнемат вещи, които са чужди,
съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и са имали намерение да
ги присвоят и да се разпоредат с тях като със свои. Подсъдимите са съзнавали
обществено опасния характер на своето деяние, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици от него и са искали настъпването им. Съдът приема
за установено по делото, че тримата подсъдими са действали след предварителен
сговор помежду си за осъществяване на кражбата, като са се уговорили кога, къде
и как да извършат деянието, и са си осигурили транспорт до там и техн. средство
за прекъсване на проводника.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и
желанието им да се облагодетелстват по неправомерен начин, без полагане на
труд.
По вида и размера на наказанието:
1./
На подс.Л.С.Ц..
За извършеното от подс.Ц. престъпление е предвидено
наказание "лишаване от свобода" за срок от една до десет години.
При преценката какво наказание да бъде наложено, съдът
отчете от една страна наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства:
направените от подсъдимия пълни самопризнания в хода на досъдебното
производство и затрудненото му социално положение. Съдът обаче, прие като отегчаващи
отговорността му обстоятелства, фактите, че подсъдимият не се явява в с.з. и не
съдейства по този начин на съдебния процес, изразява също така по този начин и
неуважение към съда, имущ.щети нанесени с деянието са високи и не са
възстановени.
С оглед на посочените обстоятелства и
съобразявайки се с изискванията на чл.36 и 54 от НК, съдът при определяне на
конкретното наказание наЛ.Ц., прецени че следва да определи такова в размер, малко над минималния – а именно от една
година и шест месеца "лишаване
от свобода", като прие, че наказание в този размер в най-голяма степен
би отговаряло на специалната и генерална превенция по българското наказателно
право.
При наличието на предишни осъждания
на подс.Ц., посочени във фактическата част на настоящите мотиви, не може да
намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните
предпоставки за това /деецът да не е осъждан на "лишаване от свобода"
за престъпление от общ характер/. С оглед на това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието, наложено на Ц. , като на осн. чл.60 ал.1
от ЗИНЗС, това наказание осъденият следва да търпи в “затвор”.
2./ На подс.Н.С.К..
За извършеното от подс.К.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от
една до десет години.
При преценката какво наказание да бъде наложено, съдът
отчете от една страна наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства:
направените от подсъдимия самопризнания, макар и да не даде подробни обяснение,
младата му възраст, изразеното искрено съжаление и самокритичност за
извършеното, затрудненото му социално положение. Съдът обаче, прие като
отегчаващо отговорността му обстоятелство, факта че стойността на вещите,
предмет на обвинението е висока, не е възстановена на пострадалото ЮЛ. Съдът не
прие, като отегчаващо отговорността обстоятелство предишното осъждане на К., по
н.о.х.д. № 19/06/2006г. на РС-Монтана, тъй като то вече е преценено с оглед на
правната квалификация на сегашното деяние, като извършено в условията на
повторност.
С оглед на посочените обстоятелства
и съобразявайки се с изискванията на чл.36 и 54 от НК, съдът при определяне на
конкретното наказание на К., прецени че следва му да определи такова в минимален размер все пак – а именно от една
година "лишаване от
свобода", като прие, че наказание в този размер в най-голяма степен би
отговаряло на специалната и генерална превенция по българското наказателно
право.
При наличието на предишни осъждания
на подс.К., посочени във фактическата част на настоящите мотиви, не може да
намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните
предпоставки за това /деецът да не е осъждан на "лишаване от свобода"
за престъпление от общ характер/. С оглед на това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието, наложено на К., като на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, това наказание осъденият следва да търпи в “затвор”.
3./ На подс.В.П.Ш..
За извършеното от
подс.Ш. престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от
три до петнадесет години.
Съдът
счете с оглед обстоятелствата в конкретния случай, че не са налице
предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказанието под
най-ниския предел, предвиден в чл.196, ал.1, т.2 от НК. Не се установиха по
делото изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, с оглед на
които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно
тежко на извършеното от подсъдимия и на личността му. Съдът при определяне
наказанието на В.Ш. отчете като смекчаващи вината обстоятелства: направените от
подсъдимия самопризнания, изразеното
съжаление за стореното и затрудненото материално положение. Като отегчаващи
обстоятелства обаче, съдът отчете: високата стойност на вредата, която не е
възстановена на пострадалото ЮЛ и редицата предходни осъждания на Ш., посочени
в справката му за съдимост. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът не
отчете само последното осъждане на Ш. – общото наказание по н.о.х.д.№159/2007г.
и №209/2006г- на РС-Монтана, тъй като то вече е преценено с оглед на правната
квалификация на деянието като опасен рецидив по чл.29, ал.1, б."а" от НК.
Изхождайки от посочените
обстоятелства, съдът определи на подс.Ш. наказание при превес на смекчаващите
обстоятелства - в минимален размер - "лишаване
от свобода" за срок от три
години, при съобразяване разпоредбата на чл.36 от НК, след като прие, че
наказание в този размер в най-голяма степен би отговаряло на специалната и
генерална превенция по българското наказателно право.
При наличието на предишни осъждания
на подс.Ш., посочени във фактическата част на настоящите мотиви, не може да
намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните
предпоставки за това /деецът да не е осъждан на "лишаване от свобода"
за престъпление от общ характер/. С оглед на това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС,
съдът определи първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието, наложено на Ш., като на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, това наказание осъденият следва да търпи в “затвор”.
По гражданския иск:
След като призна за виновни подс.Ц.,
К. и Ш. по повдигнатото им обвинение, съдът намери, че предявеният срещу тях
тримата граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е доказан по основание.
Относно претендирания размер, съдът счете, че същият е основателен и доказан,
предвид установената по делото стойност на инкриминираните вещи – 1364,50 лв.,
поради което уважи претенцията, като осъди подс.Ц., К. и Ш. да заплатят
солидарно на ощетеното ЮЛ - ЧЕЗ „Разпределение - България” АД, претендираната
сума ведно със законните лихви, считано от датата на деянието – 21.06.2010г.,
до окончателното й изплащане.
По
разноските и таксите:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят /солидарно/ по сметка на ОД-П-Видин
направените по делото разноски за вещо лице в хода на досъдебното производство,
в размер на общо 25,00 лв., както и да заплатят солидарно по сметка на ВСС,
дължимата държавна такса върху уваженият граждански иск – общо 54,58 лв.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: