РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. ХАСКОВО, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500519 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на Глава двадесета
– чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – Б.О.Н. е останал недоволен от
Решение № 37 от 14.04.2021 год., постановено по гр.д. № 1917 / 2020 год. по
описа на Районен съд – Хасково в частта, с която е осъден да заплати на
Р.С.А. сума в размер над 1 000 лева до уважения размер от 3 500 лева –
обезщетение за неимуществени вреди по предявения срещу него иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД, поради което го обжалва с искане за отмяна на
решението в посочената част и постановяване на друго, с което въззивният
съд отхвърли иска за посочената разлика над 1 000 лева до уважения размер
от 3 500 лева. Оспорва насрещната въззивна жалба.
ВЪЗЗИВНИЦАТА - Р. С.А. е останала недоволна от
същото решение, но в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 3 500 лева до
предявения размер от 5 500 лева, поради което го обжалва с искане за отмяна
на решението в посочената част и постановяване на друго, с което въззивният
съд уважи иска до предявения размер от 5 500 лева. Оспорва жалбата на
насрещната страна.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба, подадена от Р. С. А. против Б. О. Н., с
искане за присъждане на суми в размер на 88.57 лева – обезщетение за
имуществени вреди и в размер на 5 500 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2017 год. до
окончателното им изплащане.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е
заявил възражение за съпричиняване, допуснато от ищцата.
От събраните по делото доказателства като безспорно
съдът приема, че на 04.06.2017 год. в с.***, Община ***, ответникът е
причинил на ищцата разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, изразяващо се в ****, за което е била ангажирана наказателната
му отговорност с присъда № 36 от 27.03.2019 год., поставена по ВНЧХД № 56
/ 2019 год. по описа на Окръжен съд – ***, която на основание чл.300 от ГПК
е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието
относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността
на дееца.
С присъдата и с решението по чл.78 а от НК,
фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и
постановеното от наказателния съд и в двата случая, има обвързващата сила
по чл.300 от ГПК за гражданския съд, в каквато насока са и указания, дадени
в т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк.д. №
6/2012 год., ОСГТК.
Наличието на посочените по-горе предпоставки,
явяващи се и елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл.45 от ЗЗД, обуславя основателност на предявените искове за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Решението в частта, с която е уважен иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди е влязло в законна сила
поради необжалването му.
По отношение размера на обезщетението за
претендираните неимуществени вреди, въведен като предмет на въззивното
обжалване, съдът изхожда от вида и характера на уврежданията, степента на
търпените от ищцата болки и страдания, както и срока за възстановяване.
Безспорно в тази насока по делото се установи, че по вина на ответника на
ищцата е била причинен лека телесна повреда – разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в счупване на
носните кости, наложило извършването на оперативна интервенция, свързана
със значителни неудобства, болки и страдания. В тази насока съдът цени
приетата като писмено доказателство епикриза, издадена от Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги“ ЕАД – гр.***,
видно от която е, че ищцата е била хоспитализира в болничното заведение за
2
периода от 08.06.2017 год. до 11.06.2017 год., както и това, че на 09.06.2017
год. й е била извършена операция. Младата възраст на ищцата, това, че в
резултат на проявената към нея агресия от страна на ответника, извършено в
присъствието на близки и приятели, пострадалата наред с болките от
физическото насилие е изпитала унижение и психически дискомфорт, дават
основание на съда да определи размера на обезщетението в претендирания с
исковата молба от 5 500 лева. В подкрепа на изложените обстоятелства, съдът
изхожда и от това, че в периода след увреждането и преди операцията,
ищцата е имала служебни ангажименти, свързани с явяването й като
защитник по Досъдебно производство № 45 / 2017 год. по описа на Отдел ***
при ОДМВР – гр.***. В същия период ищцата се е явила и на предварително
насрочен изпит за ***, което й е причинило допълнителни притеснения в
резултат на външния й вид, вследствие на видимите наранявания по лицето й
– оток, деформации и кръвонасядания, в резултат на извършеното от
ответника посегателство. В тази насока съдът цени показанията на
свидетелката С. – сестра на ищцата, от които се установява още, че
пострадала трудно говорела и не можела да спи нощем. Изпитвала
притеснения и страх от предстоящата й медицинска интервенция, извършена
при пълна упойка, след което възстановителния процес бил съпроводен с
много болки и страдания, продължили за период от две седмици, през който
се наложило да отложи всичките си служебни ангажименти като адвокат. И
понастоящем сестра й имала проблеми със съня и дишането. Започнала да
изпитва притеснения при общуването с мъже, от това кой и как би реагирал, в
резултат на изживяното от инцидента, при който не била очаквала
посегателство от страна на ответника. В подкрепа на тези обстоятелства са и
показанията на свидетелката Д., която споделя за състоянието на ищцата
непосредствено след извършване на деянието от страна на ответника.
Изложените по-горе обстоятелства относно състоянието на ищцата, в
резултат на причинените й от ответника увреждания, степента на търпените
от нея болки и страдания, както и времето, необходимо за възстановяването
й, които съдът възприема от събраните по делото доказателства, посочени от
ищцата, не са опровергани от доказателствата, посочени от страна на
ответника.
От така определения по-горе размер на обезщетението
– 5 500 лева, в полза на ищцата следва да се присъди сума от 3 500 лева,
отчитайки и допуснато съпричиняване, изразяващо се в проявена от нея
агресия спрямо ответника, на който ударила шамар, след неуспешен опит да
замери с бутилка, като тези й действия са били предшествани и от
отправянето на обиди. В тази връзка съдът цени показанията на свидетеля Б.,
установените от които фактически обстоятелства не са опровергани от
ищцата.
Като неообосновани съдът намира изложените във
въззивната жалба, подадена от Н., доводи за недоказаност на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, обосновано с твърдения за
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо
се в отказ на съда да допусне назначаването на съдебно – медицинска
3
експертиза, доколкото видно от материалите по делото е, че от страна на
ответника не е било поискано назначаването на експертиза - нито в отговора
на исковата молба, нито до приключване на устните състезания. От друга
страна следва да се посочи и това, че доказването на вида на увреждането,
срокът за възстановяването и степента на търпените от пострадалата
неимуществени вреди, явяващи се релеванти за определяне на размера им, е
допустимо да бъде извършено и с други доказателствени средства. Вземането
на заключение на вещо лице при определяне размера на иска, установен в
своето основание е предвидено като алтернатива, а не като императив,
съгласно нормата на чл.162 от ГПК.
Като необосновани съдът намира и изложените в
насрещната въззивна жалба, подадена от А., доводи за допуснато от
първоинстаниционния съд нарушение на материални закон – в частност
нормата на чл.52 от ЗЗД, обосновано с твърдения за това, че размерът на
присъденото с обжалваното решение обезщетение е занижен и не
съответствал на степента на претърпените от нея вреди, които доводи съдът
намира за опровергани от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, отчитайки поведението както на ищцата, така и на ответника
преди и по време на извършване на деянието, осъществено при превишаване
на неизбежната отбрана. Отчитайки приноса на ищцата при извършване на
деянието от страна на ответника, съвкупно с изложените по-горе съображения
относно вида, характера и степента на търпените болки и неудобства, съдът
приема, че определеният с обжалваното решение размер от 3 500 лева е
достатъчен да репарира претърпените от пострадалата неимуществени вреди.
Достигайки до същите фактически и правни изводи за
основателност на иска за неимуществени вреди, уважавайки частично същия
в размер на 3 500 лева и отхвърляйки го за разликата до предявения размер от
5 500 лева, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което по изложените по-горе съображения следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода да спора, обусловен от
неоснователност на подадените въззивни жалби, сторените разноски следва
да останат в тежест на страните, така, както са ги направили.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37 от 14.04.2021 год.,
постановено по гр.д. № 1917 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението може да са обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5