РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Етрополе, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20221830100311 по описа за 2022 година
Производството по делото е по предявен обективно съединени искове с правно
основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против Елена Рачева Василева, от
гр.Етрополе, с която моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи на банката сумата в общ размер на 6 391.17 лева, от които 5 756.13 лева главница,
ведно със законната лихва, считано от 21.05.2021 год., датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК, 522.64 лева договорна лихва за периода от 05.12.2020 год. до 24.02.2021 год.
и 112.40 лева обезщетение за забава за периода от 05.12.2020 год. до 12.05.2021 год., ведно с
разноските по заповедното и настоящето производство. Излагат се обстоятелства
обосноваващи исковата претенция. Твърди се, че на 03.04.2020 год. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е
сключила Договор за потребителски кредит №********** с ответника С. Д. И., като му е
предоставена в заем сумата в размер на 7234.16 лева. Общото крайно задължение по
договора възлиза на 16 085.25 лева, която сума е разсрочена на 49 погасителни месечни
вноски, от които 48 вноски в размер на 328.27 лева и последна изравнителна в размер на
328.29 лева. Уговореният лихвен процент между страните е в размер на 45.75 %. Твърди се,
че със заявление за рефинансиране от 03.04.2020 год., кредитополучателят е пожелал да
рефинансира свое задължение по договор №*********. Твърди се, че длъжникът е
преустановил плащанията по договора, считано от 05.12.2020 год., просрочени са три
вноски с падежи 05.12.2020 г., 05.01.2021 г. и 05.02.2021 год., като е изпратено уведомление
за предсрочна изискуемост. Твърди се, че към датата на входиране на заявлението за
1
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, задължението на С. Д. И. е
било в размер на 6 278.77 лева, от които 5 756.13 лева главница и 522.64 лева договорна
лихва. Претендира се и обезщетение за забава в размер на 112.40 лева.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника, като иска се
оспорва като допустим, но неоснователен.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, чрез писмени становища поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание ответника С. Д. И., редовно призована, чрез пълномощника си а.
Д., оспорва исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От Договор за потребителски кредит № ********** от 03.04.2020 година и
погасителен план /л.5-14/ се установява, че същият е сключен между страните по делото.
Предоставената в заем сумата е в размер на 7 234.16 лева. Общото крайно задължение по
договора възлиза на 16 085.25 лева, която сума е разсрочена на 49 погасителни месечни
вноски, от които 48 вноски в размер на 328.27 лева и последна изравнителна в размер на
328.29 лева. Уговореният лихвен процент между страните е в размер на 45.75 %.
От заявление за рефинансиране на задължение /л.19/ се установява, че ответника е
поискал да бъде рефинансирано друго негово задължение към ищцовата банка по договор за
потребителски кредит №**********.
Уведомлението, с което банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита е
връчено лично на длъжника на 24.02.2021 год. /л.22-23/.
От извлечение от счетоводните книги на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД от 12.05.2021 година
/л.5 от ч.гр.д. №183/2021 год./ се установява, че договор за потребителски кредит
№**********, считано от 24.02.2021 година е обявен за предсрочно изискуем, поради три
просрочени вноски с падежи 05.12.2020 г., 05.01.2021 г. и 05.02.2021 год., като размера на
задълженията е както следва : главница в размер на 5 756.13 лева /пет хиляди седемстотин
петдесет и шест лева и 13 стотинки/, обезщетение за забава от 05.12.2020 г. до 12.05.2021 г.
в размер на 112.40 /сто и дванадесет лева и 40 стотинки/, договорна лихва от 05.12.2020г. до
24.02.2021 г. в размер на 522.64 /петстотин двадесет и два лева и 64 стотинки/.
На основание посоченото по-горе извлечение от счетоводните книги е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Въз основа на
заявлението е образувано ч.гр.д. №183/2021 година по описа на ЕтРС, като е издадена
Заповед за изпълнение № 98 на парично задължение на основание документ по чл. 417 от
ГПК и Изпълнителен лист, с който длъжникът С. Д. И. е осъден да заплати на кредитора
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД следните суми: главница в размер на 5 756.13 лева /пет хиляди
седемстотин петдесет и шест лева и 13 стотинки/, ведно със законната лихва от 21.05.2021
год. до изплащане на вземането, обезщетение за забава от 05.12.2020 г. до 12.05.2021 г. в
размер на 112.40 /сто и дванадесет лева и 40 стотинки/, договорна лихва от 05.12.2020г. до
24.02.2021 г. в размер на 522.64 /петстотин двадесет и два лева и 64 стотинки/, сумата 127.82
лева за държавна такса и 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с
образувано изп. дело №20219270402770 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. №927, район
на действие СОС до длъжника С. И. е изпратена покана за доброволно изпълнение, която му
е връчена лично на 28.06.2022 година. В едномесечния срок е постъпило възражение с вх.
№1082/10.07.2022 год. С разпореждане №155/05.07.2022 година е указано на заявителя, че в
едномесечен срок от връчване може да предяви иск за установяване на вземането си, като
съобщението за това е връчено на 18.07.2022 година, а на 11.08.2022 година е постъпила за
2
разглеждане и настоящата искова молба.
От заключението по назначената Съдебно-счетоводна експертиза с вх.
№110/20.01.2023 г., с вещо лице Е. К., което съдът възприема изцяло като обективно,
всестранно и пълно се установява, че към 21.05.2021 година, датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК задължението по
процесния договор е в общ размер на 6 391.17 лева, от които 5 756.13 лева - главница, 522.64
лева - договорна лихва и 112.40 лева – обезщетение за забава. Установява още, че сумата по
кредита в размер на 7 234.16 лева е преведена на кредитополучателя в деня на сключване на
договора на 03.04.2020 година. Към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 21.05.2021 год. от страна на ответника е платена
сума в размер на 3 264.20 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422
ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД, които са допустими и основателни, и като такива
следва да бъдат уважени изцяло.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: че между него и ответника е сключен валиден договор за
потребителски кредит, по силата на който му е предоставил кредит в твърдяния размер,
както и че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на получената в заем
сума, ведно с дължимите лихви. Договорът за заем е реален и сключването му е обвързано с
момента на предаването на заемната сума и поемане на задължение за нейното връщане. По
делото не се спори, че ответника е усвоил изцяло сумата по кредита в общ размер на
7 234.16 лева. Установи се, че е налице хипотезата на предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за кредит. Договорът за кредит в случая отговаря на всички
императивни изисквания на закона, като в него са описани подробно всички негови
параметри – задълженията по основание и размер на разбираем и достъпен език. Изготвен е
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответницата, ведно с договора за
потребителски кредит. Кредитополучателят е удостоверил, че се е запознал със
съдържанието на погасителния план и приема описаните условия, като е положил подписа
си в документа.
Съдът не споделя възражението за наличие на неравноправни клаузи по договора.
При проверка за наличието на нищожни клаузи в договора, съдът намира следното:
Годишният процент на разходите по кредита, който изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит /чл. 19, ал.1 от ЗПК, Обн., ДВ, бр.18 от 5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г./ включва лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора. ГПР по процесния кредит е в размер на 49.62 %, като годишният лихвен процент е
45.75%. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Законът за потребителския кредит е предвидено:
"Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България". Цитираният законов текст е
насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-
слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност
да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме
като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен,
защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други
3
разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за
да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий
максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до
който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото
оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК се налага заключение, че
договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова
и клаузата за уговорената договорна лихва по процесния договор не е нищожна.
Уговореният между страните годишен лихвен процент, представляващ възнаграждението,
дължимо на кредитора за предоставянето на сумата в заем, не накърнява добрите нрави, тъй
като от една страна е в рамките на максималния размер на разходите по кредита,
регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК – петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения, а от друга страна е съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен заем
с невисока стойност, но за сравнително дълъг период от време. Съдът счита, че уговорената
договорна лихва не надвишава съществено трикратния размер на законната лихва, а ГПР е в
границите на петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия
период на кредита, т.е. не е налице нарушение на добрите нрави. Поради това и уговорената
договорна лихва се дължи.
С оглед горното предявеният иск ще следва да бъде уважен изцяло като основателен
и доказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответника следва да му заплати направените от него разноски по делото в настоящото
производство в общ размер на 677.82 лева, от които 127.82 лева за държавна такса, 300.00
лева за юрисконсултско възнаграждение и 250.00 лева внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице, както и разноските по заповедното производство в обща размер на 277.82 лева,
от които 127.82 лева за държавна такса и 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Общата сума на разноските по заповедното и настоящето производство е в размер на 955.64
лева.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването
на вземанията на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. ”Д Х” № * по отношение на С. Д. И., ЕГН-**********, с пост. адрес в
гр.Е, кв.*, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* за сумите както следва – главница в размер на 5 756.13 лева
/пет хиляди седемстотин петдесет и шест лева и 13 стотинки/, ведно със законната лихва от
21.05.2021 год. до изплащане на вземането, обезщетение за забава от 05.12.2020 г. до
12.05.2021 г. в размер на 112.40 /сто и дванадесет лева и 40 стотинки/, договорна лихва от
05.12.2020г. до 24.02.2021 г. в размер на 522.64 /петстотин двадесет и два лева и 64
стотинки/, за които суми е издадена Заповед №98 за изпълнение на парично задължение
възоснова на документ по чл.417 от ГПК от 21.05.2021 год. по ч.гр.дело №183/2021 година
по описа на ЕтРС.
ОСЪЖДА С. Д. И., ЕГН-**********, с пост. адрес в гр.Е, кв.*, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* да
заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. ”Д Х” № * сумата в общ размер от 955.64 /деветстотин петдесет и пет
4
лева и 64 стотинки/ разноски по делото за заповедното и настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на
страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
5