Решение по дело №12481/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1063
Дата: 30 март 2023 г. (в сила от 30 март 2023 г.)
Съдия: Мартин Стаматов
Дело: 20223110112481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1063
гр. Варна, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110112481 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Е.-П. П.” *** /с
предишно наименование „Е.О. Б. П.” ***/ ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в
гр. В. ****, „В. т. – **”, бул. „В. В." № ****, с която претендира да бъде прието за
установено по отношение на М. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № ***, ап.
**, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 9273/2022г. на ВРС заповед по чл.
410 ГПК вземане за сумите от 6 782,82 лв. (шест хиляди седемстотин осемдесет и два лева и
осемдесет и две стотинки) представляваща задължение по Договор за покупко-продажба на
ел.енергия при Общи условия по фактура ***** издадена за периода от 04.09.2017г. до
03.09.2018г., за обект с абонатен номер и адрес както следва: гр. В., ул. „Л.“ № ****, ап. ***
с Аб. № ***** и клиентски № *****, сума в размер на 1 902,97 лв. (хиляда деветстотин и два
лева и деветдесет и седем стотинки) представляваща мораторна лихва върху главницата по
фактурата за периода от датата на падежа й до 08.07.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.07.2022г. до окончателното заплащане на
задълженията.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Страните са били в договорни отношения за доставка на ел. Е., като
продавачът – ищец доставял уговорената стока до обект на ответника – купувач, находящ се
в гр. В., ул. „Л.“ № ****, ап. *** с Аб. № ******* и клиентски № *****. На 08.10.2019г.
била извършена проверка в обекта на ответника, при която било установено
неправомерното му присъединяване към електроразпределителната мрежа. За извършеното
правонарушение на клиента била изготвена предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ корекция за период
04.09.2017г. до 03.09.2018г., и количество 6421 кВтч., остойностени в издадена фактура на
6 782,82 лв., която купувачът не платил в уговорените срокове и изпаднал в забава.
Вземането било оспорено с отрицателен установителен иск, който бил отхвърлен. Предвид
неизпълнението на задължението за плащане кредитора инициирал заповедно производство,
в хода на което било уважено заявлението му и била издадена заповед по чл. 410 ГПК, с
която била присъдена претендираната цена, като в срок срещу заповедта било подадено
възражение. На това основание от съдът издал заповедта за изпълнение били дадени
1
указания на ищеца да предяви иск да бъде установено съществуване на вземането,
присъдено с нея. Представени са доказателства и са направени доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 09.03.2022г. открито съдебно
заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като
ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови
неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено
от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки –
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по
делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и
общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239
ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
Съдът намира, че от изисканото ч. гр. д. № 9273/2022г. по описа на ВРС и
приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства – общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на“Е.- п. п.“ ****; констативен
протокол № **** от 03.09.2018г.; констативен протокол от метрологична експертиза за
средство за измерване №****/13.08.2019г.; писмо с изх. № 54627_КП1104978_2/26.08.2019г.
до М. Б. от „Е.-п. п.“ АД; становище за начисление на ел. енергия; фактура № ******* от
26.08.2019г.; извлечение от сметка на М. Н. Б. към 08.07.2022г.; справка за потреблението
през последните 12/24/36м. и извлечения за фактури и плащания към 18.08.2022г.;
съобщение до ,,Е.- п. п.“ АД от 17.09.2019г.; писмо с изх. №
54627_КП1104978_1/24.08.2019г до М. Б. от ,,Е. С.“ АД; решение № 865 от 21.01.2020г. на
ВРС; решение № 260218 от 28.07.2020г. на ВОС; решение № 60175 от 22.06.2021г. на ВКС;
решение № 1641 от 04.11.2021г. на ВОС; определение № 4438 от 14.12.2021г. на ВОС;
определение № 501 от 07.02.2022г. на ВОС, се установява съобразно изискването на чл.
239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание 422 вр. чл. 415
ГПК за вземане произтичащо от чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси, са в общ
размер от 173,79 лв. Съдът определя в съответствие с разпоредбата на чл. 78 ал. 8 ГПК
ред. ДВ бр. 8 от 2017 г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 26 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Следва да се присъди и пълния размер
на разноските по заповедното производство в размер на 223,72 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните „Е.-П. П.” *** /с предишно наименование „Е.О. Б. П.”
****/ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. В. *****, „В. т. – *”, бул. „В. В."
№ **** и М. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № **, ап. ***, че съществува
присъденото с издадена по ч.гр.д. № 9273/2022г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за
сумите от 6 782,82 лв. (шест хиляди седемстотин осемдесет и два лева и осемдесет и две
стотинки) представляваща задължение по Договор за покупко-продажба на ел.енергия при
Общи условия по фактура ******* издадена за периода от 04.09.2017г. до 03.09.2018г., за
обект с абонатен номер и адрес както следва: гр. В., ул. „Л.“ № ****, ап. *** с Аб. № ******
и клиентски № ****, сума в размер на 1 902,97 лв. (хиляда деветстотин и два лева и
деветдесет и седем стотинки) представляваща мораторна лихва върху главницата по
фактурата за периода от датата на падежа й до 08.07.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.07.2022г. до окончателното заплащане на
задълженията.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК М. Н. Б., ЕГН ********** да заплати на
2
„Е.-П. П.” АД, ЕИК ******* сумата от 273,79 лева, представляващи разноски по настоящото
дело и 223,72 лева разноски по ч.гр.д. № 9273/2022г. по описа на ВРС.

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.


Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3