Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 183
Гр.Н.,23.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Н.в публичното съдебно
заседание,проведено на двадесет и пети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
Районен
съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №45 по описа за 2020 година,за да
се произнесе,взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.56 от
Закона за наследството,от „Мелон
България“ЕАД,представлявано от изпълнителните *** Н.К.П.и П.В.,представляващи
дружеството заедно и поотделно,чрез пълномощника С.Д.срещу Б.Н.К.,***,като
законен наследник на Н. А.М.с ЕГН:**********/.
В исковата молба се твърди,че между
„Българска пощенска банка“АД /в качеството си на праводател
на „Юробанк България“АД /кредитор/ и ЕТ“М. Н.“ с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:с.Г.,ул.***,представлявано от М.
Н. А. с ЕГН:**********/кредитополучател/,бил сключен договор за банков
кредит/продукт „Бизнес револвираща линия“№*** на ***.,,по силата на който
договор за кредит,банката предоставила,а кредитополучателят усвоил в пълен
размер банков кредит в размер на 27 000 лева за посрещане на краткосрочни
оборотни нужди. Съгласно договора за кредит,съдлъжник
по него бил и ЕТ „Н. А.“с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:с.Г.,ул.*** и регистрираното с
това търговско качество физическо лице Н. А.М.с ЕГН:**********.
Крайният срок за погасяване на сумите по
кредита бил 20.10.2016г.
По силата на договор за цесия от ***г.,“Юробанк България“АД прехвърлил своите права и вземане по
горепосочения договор за кредит,заедно с привилегиите,обезпеченията,личните
гаранции и другите им принадлежности, полза на „Мелон
България“ЕАД.“Мелон България“ЕАД, в качеството си на цесионеринициирал уведомление за изискуемост на вземанията
по договора за кредити извършената цесия до кредитополучателя и солидарния
длъжник,след което предявил осъдителен иск срещу ответниците пред РС –Ш. .Образувано било гр.д.№***.по
описа на ШРС.
След като ищецът разбрал в хода на това
дело,че Н. А.М.е починал преди завеждане на делото,предприел действия по
установяване на неговите наследници.Установил,че законни наследници на Н. А.М.са
М. Н. А.,ЕГН:**********/син/,Б.Н.К. с ЕГН:**********/дъщеря/ и Х. Н. Х. с ЕГН:**********
и предприел действия по констиутирането им като ответници.С
подадения от нея писмен отговор,ответницата /,Б.Н.К. представила удостоверение
,че се е отказала от наследството на наследодателя си Н. А. М.,който отказ е
вписан в специалния регистър при Районен съд –Н.под №**,с Определение
№657/30.07.2019г.
Ищецът счита,че направеният отказ от
наследство е нищожен,тъй като наследството вече било прието.Аргумент за това
били извършени от ответника разпоредителни сделки с имоти,собственост на
наследодателя и вписани в Агенцията по вписвания-Имотен регистър,съответно 1/с
Договор за дарение от 11.12.2018г.,по силата на който наследниците М. Н. А.,Б.Н.К.
и Х. Н. Х. са дарили своите идеални части от недвижим имот ,представляващ:
Поземлен имот,с площ от 924..000кв.м.,обл.Ш.,общ.К.,с.Г.,ул.***,с
идентификатор ***,ведно с построените в него Жилищна сграда-еднофамилна с площ
от 60.00кв.м. ,с идентификатор ***.2 и Селскостопанска сграда с площ от 30.00
кв.м.,с идентификатор ***.1 на А. М. Н. с ЕГН:**********. С Договор за дарение
от ***.,горепосочените дарили се разпоредили със собствените си идеални части
по отношение на недвижим имот,представляващ :Поземлен имот с площ от
12998.00кв.м.,в местността „***“/обр.от имот №***/,обл.Ш.,общ.К.,с.Г.,с идентификатор ***.,в полза на Ю. А.М.с
ЕГН:**********. С договор за покупко-продажба от ***., М. Н. А.,Б.Н.К. и Х. Н. Х.
са продали на Ни,ат М. О. с ЕГН:********** собствените си идеални части от
недвижим имот,представляващ :Поземлен имот с площ от 12.997 дка,местност „***“,/обр.от имот с №***/,обл.Ш.,общ.К.,с
Г.,с идентификатор ***.
Видно било,че отказът от наследството на Н. А.М.с
ЕГН:********** е направен от законния му
наследник Б.Н.К. след завеждане на гр.дело №***.по описа на ШРС и за ищецът,в
качеството му на кредитор на наследодателя ,предвид липсата на плащания по
договора за кредит, като ответницата била уведомена за цесията и изискуемостта
на вземанията,бил налице правен интерес по смисъла на чл.56 от Закона за
наследството,да предяви иск за унищожение на този иск.
Предвид гореизложеното,ищецът моли да бъдат
призовани на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата
молба,съдът постанови решение,с което обяви за недействителен и унищожи по
отношение на „Мелон България““ЕАД отказ от наследство
,вписан в специалния регистър на съда под №** ,с Определение
№657/30.07.2019г.,постановено по ч.г.д№***.по описа на НПРС,с който Б.Н.К. се
отказа от наследството на наследодателя си
Н. А.М.с ЕГН:********** ***.
С допълнение към исковата молба уточнява,че
по отношение на ответницата Б.Н.К. претенцията по осъдителния иск ,предмет на
гр.д.№***.по описа на ШРС е 11 169.62лв.,представляваща 1/3 от общия претендиран размер на 33 508.84лв.
Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата
към нея са връчени на ответницата,като в установения от закона срок,ответницата
не е депозирала писмен отговор на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител.
Ответницата ,редовно призована се явява
лично.Не изразява становище по основателността на исковата претенция.Заявява,че
не се е възползвала от изтегления заем.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
На 11.10.2018г.пред Районен съд Ш. е
образувано гр.дело №***.,по предявени обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.288 от ТЗ във вр.чл.240
,ал.1,чл.99 ал.1 от ЗЗД,чл.287 и чл.288,вр.чл.240,ал.2,вр.чл.99 ал.1 от ЗЗД,чл.288 от ТЗ,вр.чл.86 ,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.99 ал.1 от ЗЗД и чл.288 от ТЗ вр.чл.79
ал.1 вр.чл.99 ал.1 от ЗЗД,предявени от „Мелон България“ЕАД гр.София,представлявано от Н.К.П.и П.В. първоначално против ЕТ“М. Н.“,представляван от
М. Н. А. и ЕТ“Н. А.“,представляван от Н. А. М.,с искане да бъдат осъдени М. Н. А. ,в качеството на физическо лице и като ЕТ“М. Н.“
и Н. А. М.,в качеството си на физическо лице и като ЕТ“Н. А.“ да заплатят на „Мелон България“ЕАД сумата в размер на 33 508.84лв.,от
които :главница: 24 717.19лв.,заедно със законната лихва за периода от
подаване на исковата молба до изплащане на вземането,просрочена договорна и
просрочена наказателна лихви 5 371.60лв.,начислени съгласно чл.4 и чл.5 от
Договора за банков кредит ,дължими за периода от 01.05.2009г.до
25.03.2016г./включително/,законна лихва 3 412.85лв.-от 26.03.2017г.до
03.08.2017г.,разноски в размер на 6.20лв.,както и сумата от 1490.35лв.,от които
– 1 340.35лв.ДТ и 150лв.юристконсултско възнаграждение.
С определение №3497/11.12.2018г.съдът е
спрял производството по делото на основание чл.229 ал.1 от ГПК,доколкото е
констатирал,че фирмите на ЕТ са дерегистрирани ,а ответникът
по делото Н. А.М.е починал на ***г.Указал е на ищеца в 6-месечен срок да посочи
правоприемниците му ,с оглед тяхното конституиране по делото.
С определение №3763/22.11.2019г.съдът е
изготвил проект за доклад по делото,с което е насрочил открито съдебно
заседание на 23.01.2020г., и е разпоредил да се призоват страните –ищецът,чрез
пълномощника му,ответникът М. А.-чрез назначения му процесуален представител.Ищецът
не е представил писмени доказателства,от които да е видно кога ответницата по
настоящото дело Б.Н.К. е била конституирана като ответник по гр.дело №***.по описа на ШРС,както и кога е била
уведомена за образуването му.
Представена е молба от Б.К. по гр.дело №***.по описа на ШРС с вх.№***г.,който по
смисъла си представлява писмен отговор на предявения иск.Признава,че кредитът
се обслужвал добре до ***г.,когато починал баща й,от там нататък във фамилията
имали финансови затруднения,като се принудили дори да търсят прехрана в
чужбина.
На 30.07.2019г.ответницата Б. Н.К. е
направила отказ от наследството на покойния си баща Н. А. М./с нотариална
заверка рег.№***г.по описа на нотариус К.Я.с рег.№***на НК/,който отказ е
вписан в особената книга при Районен съд Н.,съгласно Определение
№657/30.07.2019г.по ч.гр.д.***.
Ответницата Б.Н.К. е законен наследник на
Н. А. М.,б.ж.на с.Г.,обл.Ш.,починал на ***г./удостоверение
за наследници с изх.№***г./ .
С нотариален акт за дарение на недвижим
имот №**том II
рег.№*** дело №***.по описа на нотариус К.Я.ответницата Б.К. и Х. Н. Х.,чрез пълномощника си М. Н. А. са
дарили на А. М. Н. всички свои идеални части
от правото на собственост върху следния недвижим имот,придобит по
наследство: ПОЗЕЗМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Г.,общ.К.,целия с площ от 924 кв.м.,ведно с
построените в него сгради.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №**том ХII
рег.№**дело №**/***.по описа на нотариус П.А.с рег.№**на НК,ответницата,заедно
с Х. А./Х. Н. Х./,Ю. А.М.и,чрез пълномощника им М. Н. А. са продали на Н. М. О. собствения си недвижим имот,находящ се в с.Г.,обл.Ш. и
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***,с площ от 12.997 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим
имот №**том VII
рег.№**дело №**/***.по описа на нотариус П.А.,Б. Н.К. и Х. А.,чрез пълномощника
си М. Н. А. са дарили на Ю. А.М.съсобствената си ½ идеална част от недвижим
имот,представляващ:ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***,с площ от 12 998
кв.м.в местността „***“,в землището на с.Г.,общ.К..
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим,предявен от
надлежно легитимирано лице,при наличие на правен интерес ,а разгледа по
същество се явява неоснователен и недоказан,поради следните съображения:
Искът е предявен в сроковете по чл.56 ал.2
от Закона за наследството.
Видно от материалите по делото е,че след
откриване на наследството на покойния й наследодател Н.К. /***г./ до момента на
извършване на отказ от същото-30.07.2019г-, ответницата Б. К. е извършила
разпоредителни сделки със собствената й идеална част от това имущество,с които
си действия тя е приела наследството,поради което,отказът ,извършен след това е
недействителен и на него могат да се позоват както третите заинтересувани
лица,така и самият наследник,след като го е приел.
В тежест на ищеца беше вменено да докаже
,че вземането му срещу ответника Б.Н.К.
по Договора за банков кредит е изискуемо и ликвидно –установено по основание и
по размер,че на ответника е съобщена извършената цесия по надлежния ред ,че
вземането е възникнало преди отказа от наследство и с това си действие
ответникът го е увредил,като го е поставил в невъзможност да се удовлетвори от
личното му имущество.
Ищецът не е представил каквито и да е
писмени доказателства,обективиращи облигационно
негово вземане спрямо ответницата Б. Н.К.,на
основание сключен Договор за банков кредит/продукт „Бизнес револвираща
линия“№***
на ***.,,по силата на който договор за сумата от 27 000 лева ,сключен
между „Българска пощенска банка“АД /в
качеството си на праводател на „Юробанк
България“АД /кредитор/ и ЕТ“М. Н.“ с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:с.Г.,ул.***,представлявано
от М. Н. А. с ЕГН:**********/кредитополучател/,със съдлъжник
ЕТ „Н. А.“с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:с.Г.,ул.*** и
регистрираното с това търговско качество физическо лице Н. А.М.с ЕГН:**********.,вземането
по който е било цедирано на ищеца с Договор за цесия
от ***г.,сключен между “Юробанк България“АД и „Мелон България“ЕАД,респ.,че за извършената цесия е бил
уведомен длъжника/в случая ответницата по делото/.
Ищецът не представя доказателства и не
прави доказателствени искания за установяване на вида
и размера на личното имущество на ответницата,както към момента на заявения от
нея отказ от наследство от наследодателя й Н.К.,за когото се твърди,че е
длъжник по посочения по –горе договор за банков кредит,така и до приключване на
устните състезания.
Представените от ищеца искова молба и
актове на ШРС по гр.д.№ №***.са индиция,но не и
убедителни писмени доказателства,ползващи се със съответната материална доказателствена сила,че ищецът има качеството на кредитор
по отношение на ответницата за вземането
на посоченото основание и в претендирания от него
размер.Вземането на ищеца срещу ответницата подлежи на установяване в рамките на
образуваното гр.д.№ №***.по описа на ШРС.
Не е представен самия договор за банков
кредит,както и уведомление,надлежно връчено на ответницата ,респ.на нейния
наследодател за извършената цесия.
Съгласно съдебната практика,/Решение
№104/09.03.2011г.на ВКС по гр.д.№***г.,I г.о,ГК/, искът по чл.56 ал.1 от ЗН
е на разположение на кредиторите,които не могат да се удовлетворят от
имуществото на длъжника.При спазване на сроковете по чл.56 ал.2 от ЗН,те могат
да поискат от съда да унищожи по отношение на тях отказа от наследство,направен
от длъжника и когато разглежда този иск,съдът следва да прецени на първо място
дали собственото имущество на длъжника е секвестируемо
или не и дали е достатъчно за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника,които
са предявили вземанията си,а не само на ищците.
Искът по чл.56 от ЗН е конститутивен
,съответстващ на потестативното право на кредитора на
наследника да иска унищожаване на извършен от него отказ от наследство в своя
полза ,доколкото не може да се удовлетвори от имуществата на длъжника.Представлява
развитие на идеята на чл.133 от ЗЗД и е частен случай на Павловия иск по чл.135
от ЗЗД,но в настоящия случай субективният елемент –знание за увреждането не се
изисква.Унищожаването на отказа е относително,само по отношение на
кредитора,който го е поискал и само доколкото е необходимо за удовлетворяване
на визираното в иска вземане.
С оглед на гореизложеното,съдът намира,че
не се установи по категоричен начин наличието на първата предпоставка за уважаване
на иска по чл.56 от Закона за наследството,а именно,че ищецът „Мелон България“ЕАД е кредитор на ответницата Б.Н.К. за
сумата в размер на 11 169.62лв.,дължима в качеството й на законен
наследник на Н. А.М.с ЕГН:**********.,на основание Договор за банков кредит/продукт „Бизнес револвираща линия“№*** на ***.,,по силата на който
„Българска пощенска банка“АД /в качеството си на праводател
на „Юробанк България“АД /кредитор/ е предоставила на ЕТ“М.
Н.“ с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:с.Г.,ул.***,представлявано
от М. Н. А. с ЕГН:**********/кредитополучател/,със съдлъжник
ЕТ „Н. А.“с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:с.Г.,ул.*** и
регистрираното с това търговско качество физическо лице Н. А.М.с ЕГН:**********.,кредит
в размер на 27 000 лева , вземането
по който е било цедирано на ищеца с Договор за цесия
от ***г.,сключен между “Юробанк България“АД и „Мелон България“ЕАД,както и,че към момента на предявяване на
иска по чл.56 от Закона за наследството,това вземане е изискуемо и ликвидно.
Не се установи по безспорен начин
наличието и на втората предпоставка -кредиторът
да не може да се удовлетвори от имуществото на длъжника до размера на
признатото му вземане на посоченото основание /договор за банков кредит и
договор за цесия/.
При това положение,искът за унищожение на
извършения отказ от наследство ,направен от ответницата, се явява неоснователен
и недоказан,поради и което следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
. ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.56 от Закона за наследството,предявен от „Мелон
България“ЕАД,вписано в Търговски регистър към Агенцията по вписавния
с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Мария
Луиза4№100 ет.3,представлявано от изпълнителните *** Н.К.П.и П.В.,представляващи
дружеството заедно и поотделно,чрез пълномощника С.Д.срещу Б.Н.К. с ЕГН:**********,***,като
законен наследник на Н. А.М.с ЕГН:**********/. ЗА обявяване недействителността
и унищожение по отношение на „Мелон България““ЕАД отказ от наследство ,вписан в
специалния регистър на съда под №** ,с Определение
№657/30.07.2019г.,постановено по ч.г.д№***.по описа на НПРС,с който Б.Н.К. се
отказа от наследството на наследодателя си
Н. А.М.с ЕГН:********** *** КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд –Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: