Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер
420 18 март 2021
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на десети март, две хиляди двадесет и парва година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В.С.
Прокурор
Христо Колев
като разгледа административно дело номер 169 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от
Административнопроцесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на „Тома
Тодоров и синове“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление
- гр.Бургас, к-с „Лазур“, бл.79, вх.2, ет.5, ап.28, представлявано от Д.Т.Т.,
против Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ София за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500.00/петстотин/
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производство, в
което е изменено наказателно постановление/НП/ №НП-254/11.10.2018 г. на
председателя на ДАМТН, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане
в сила на решението, с което изменено наказателното постановление-19.09.2019 г.
Ищецът, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител, поддържа иска. Твърди, че е заплатил
претендираната сума за процесуално представителство пред съда по повод
обжалване на издаденото от председателя на ДАМТН наказателно постановление.
Иска да се присъди сумата от 500.00 лева, ведно със законната лихва, считано от
19.09.2019 г., датата на която е влязло в сила решението, с което е изменено
наказателното постановление, както и направените по делото разноски.
Ответникът
- Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор/ДАМТН/, редовно уведомен, не се представлява, и
не взел становище по иска.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на иска, алтернативно да се
уважи исковата претенция наполовина, съобразно изменения размер на
имуществената санкция.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.
205 АПК; при наличие на условие по чл.204, ал.1 АПК, поради
което е допустим.
Според
чл.1, ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на АПК, а
производствата за обезщетенията са
уредени чл.203-207 АПК. Съгласно чл.204, ал.1 АПК, иск може да се предяви след
отмяната на административния акт по съответния ред. Следователно условие за
допустимост на иска за обезщетение е наличието на отменен административен акт,
респ. отменено наказателно постановление. В нормата на чл.204, ал.1 АПК не е
посочено изрично частично отменени или изменени административни
актове/наказателни постановление, но безспорно тези актове са признати в една
част по съответния ред за незаконосъобразни и са отменени в съответната част
или са изменени. Условията за допустимост на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ следва да
се тълкуват разширително, т. е., че същият е допустим при отменен; изменен или
частично отменен административен акт/наказателно постановление. Ограничаването
на права, вкл. и на правото на иск следва да бъде изрично предвидено в закона.
В случая, следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно
постановление по съответния ред, осъществява условието за допустимост на
исковата претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление.
Разгледан
по същество искът е основателен.
На
ищеца „Тома Тодоров и синове“ООД, ЕИК/Булстат *********, е издадено наказателно
постановление/НП/ №НП-254/11.10.2018 г. от директора на ДАМТН, с което за
нарушение по чл.46, ал.2, т.3 от Закона за техническите изисквания към
продуктите/ЗТИП/, на основание чл.55, ал.1 с.з., е наложена имуществена санкция
в размер на 10 000.00/ десет хиляда/ лева/л.6 и 7 от анд №923/2019 г., БРС/.
Наказателното
постановление е обжалвано от ищеца пред Районен съд Бургас/БРС/, за което е
образувано административнонаказателно дело №923/2019 г. С решение № 572 от 14.05.2018
г., съдът е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на
наложената имуществена санкция от 10 000.00 лева на 5000.00 лева/л.37 и 38 от
анд №923/2019 г., БРС/. Последното е оставено в сила с решение №1512 от
19.09.2019 г. по адм.дело №1601/2019 г. на Административен съд Бургас и е
влязло в сила на 19.09.2019 г.
В
образуваното пред Районен съд Бургас дело ищецът е представляван от процесуален
представител, за което е заплатил възнаграждение в размер на 500.00 лева,
съобразно договор за правна защита и съдействие №********** от 15.04.2019 г./л.34
от анд №923/2019 г. на БРС/.
При
тези факти се налагат следните правни изводи:
Не
се спори, че на ищеца, от директора на ДАМТН е издадено
наказателно постановление/НП/ №НП-254/11.10.2018 г., с което за
нарушение по чл.46, ал.2, т.3 от Закона за техническите изисквания към
продуктите/ЗТИП/, на основание чл.55, ал.1 с.з, е наложена имуществена санкция
в размер на 10 000.00/ десет хиляда/ лева/л. 6 и 7 от анд № 923/2019 г., БРС/.
Не
се спори, че наказателното постановление е обжалвано по съдебен ред и е изменено
в частта на наложената имуществена санкция от 10 000.00 лева на 5 000.00 лева с
решение на Районен съд Бургас, което е влязло в сила на 19.09.2019 г.
Няма
спор, че в производството по обжалване на наказателното постановление ищецът е
бил представляван от процесуален представител, с когото е договорил и на когото
е заплатил реално, адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, съобразно
договор за правна защита и съдействие от 15.04.2019 г. Следователно разноските
са доказани по надлежния ред съобразно т.1 от ТР №6 от 06.11.2013 г. на ВКС, по
тълк.дело №6/2012 г., ОСГТК, тъй като вписването на направеното в брой плащане
в договора за правна помощ и съдействие има характер на разписка.
Предявеният
иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съдът
намира, че измененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен
административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ и вредите
причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 ЗОДОВ.
Дейността по административно наказване по естеството
си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване
на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност,
извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на
законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не
се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане
на административно наказание и на извършените действия или бездействия във
връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт,
който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици.
Определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление
се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени
задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който
го е издал. Ето защо, не е от значение факта, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният
характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на искът
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл е тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г., постановено по тълк. дело
№ 2/2014 г. на ВКС и
ВАС.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда
от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между
тях. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се
присъжда. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.
Налице
е първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност.
С
решение №572 от 14.05.2018 г., постановено по административнонаказателно дело
№923/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, е изменено наказателно
постановление №НП-254 от 11.10.2018 г., което е влязло в сила на 19.09.2019 г.
От
незаконосъобразния акт - изменено по съответния ред, с влязъл в сила съдебен
акт, наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване
на наказателното постановление. Според правилото на чл.4 ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съдът намира, че ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, изменено
впоследствие в частта относно наложената имуществена санкция. Независимо, че
липса нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН,
по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да
направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на
издадено срещу него наказателно постановление, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателното постановление, в какъвто смисъл е тълк. решение №1 от 15.03.2017
г., постановено по тълк. дело №2/2016 г. на ВАС. Следователно е налице и
втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Налично е и
третото условие за реализиране на тази отговорност - причинна връзка между
издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по
съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско
възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка има не само
когато деянието причинява непосредствена вреда, а и когато тази реална
възможност се трансформирала в действителност. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт- наказателното постановление.
Това е така, тъй като намаляването на имуществото на дружеството вследствие
заплатената сума за адвокатско възнаграждение е предизвикано от издаването на
наказателното постановление, с което му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“, счетено от него за
незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за
обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не налага изводът, че
страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че
ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Нормално е при засягане на
негови права и законни интереси лицето да ангажира адвокатска защита.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и
доказана и следва да бъде уважена като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 500.00/петстотин/лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на
наказателно постановление /НП/ №НП-254 от 11.10.2018
г. на директора на ДАМТН, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане на решението, с което е изменено НП-19.09.2019 г., до
окончателното й изплащане.
Измененият размер на
наложената санкция не предпоставя намаляване размера на адвокатското
възнаграждение, съразмерно на намаления размер на санкцията. Последното не е
предвидено в закона. Не е оправдано адвокатският хонорар по
административнонаказателни дела да зависи от размера на наложената глоба или
санкция, тъй като фокусът на защитата е върху наличието или липсата на
извършено административно нарушение. Обстоятелството, че в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения определянето на последните, в противоречие с изискванията за
справедливост и обоснованост по чл. 36 от Закона
за адвокатурата, е обусловено единствено от
размера на санкцията/глобата, не води до извод за наличие на законово основание
за съразмерно присъждане на адвокатско възнаграждение по повод съдебна защита и
при намаляване на санкциите и глобите, наложени с наказателни постановления.
При този резултат
и предвид направеното искане в полза на ищеца се следват и направените в
настоящото производство разноски, които са общо в размер на 375.00/триста седемдесет
и пет/ лева, представляващи 25.00/двадесет и пет/ лева дължима и заплатена за
производството държавна такса и 350.00/триста и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.
По
тези съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми
състав,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор/ДАМТН/ София да заплати на „Тома
Тодоров и синове“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на
управление- гр.Бургас, к-с „Лазур“, бл.79, вх.2, ет.5, ап.28, представлявано от
Д.Т.Т., обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
500.00/петстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
производство, в което е изменено в частта на наложената имуществена санкция, с
влязло в сила решение, наказателно постановление/НП/ №НП-254/11.10.2018 г. на
директора на ДАМТН София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.09.2019 г. - датата на влизане в сила
на решението по анд №923/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е
изменено наказателното постановление, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор/ДАМТН/ София да заплати на „Тома
Тодоров и синове“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление
- гр.Бургас, к-с „Лазур“, бл.79, вх.2, ет.5, ап.28, представлявано от Д.Т.Т.
разноски в размер на 375.00/триста седемдесет и пет/ лева.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: